Екскурзия до живописните ждрела на Ябланица и Ерма, Трън

Вълната от положителни отзиви след първия ми пътепис (Родопска импресия) за малко да ме изхвърли на и без това пренаселените брегове на острова на самодоволството. Но ситуацията е овладяна и аз отново съм в дълбоките води на душевното безпокойство, подмятан от мъртвото течение на тревогите и съмненията, а това е основната компонента в моето настроение за писане и споделяне…

След това поредно самоцелно встъпление, нека да поставим неизбежните пространствено-времеви рамки, без които един пътепис губи своя смисъл. Бих искал да споделя с вас впечатленията си от една разходка из района на Трън, Краище, България. И по-точно, през две екопътеки, прокарани през живописните ждрела на реките Ябланица и Ерма. След като посещавате тази страница, явно имате интерес към географията и определени познания, така че надявам се знаете с какво е известен град Трън.

И така, в горещия неделен втори Август, за пръв път се отправих към района на Трън, където не бях стъпвал преди. В разгара на лятото е малко трудно да си представи човек, че точно там е измерена най-ниската температура в България.

Първата ни цел беше ждрелото на река Ябланица, изходен пункт за което се явява село Трънска Банкя, като на табелите е просто Банкя. Самото село е известно с минералния си извор, водата от който се бутилира под търговска марка, наложила се на пазара. Пред самия цех има място за паркиране, а табели, които можеха да са и на по-видни места, ви насочват към екопътеката. Първите 30ина минути се върви по изключително приятна пътечка, на сянка и по равно, но не се заблуждавайте – тя е просто загрявка, встъпление, пролог и преамбюл към същинската еко-пътека.

Лежерната пътечка към същинската еко-пътека над река Ябланица

Няма как да се объркате и ще се озовете на десния бряг на реката, в подножието на прилично стръмна скала, откъдето всъщност започва самата еко-пътека. Нека отворя скоба и споделя, че според мен в случая „еко” не е на мястото си и „екстремна пътека” много повече подхожда на това, което ви очаква в следващия час, ако се движите с нормално темпо и спирате често за снимки.

Красота и адреналин - едно от мостчетата над реката

Пътеката е изключително раздвижена, непрекъснато се редуват изкачване и спускане, преминава се през няколко дървени моста, плюс множество стълби и стъпала, всичко това правено преди повече от 15 години и леко неподдържано. Пряк резултат от последното обстоятелство е тръпката да сте повече от 4 човека на мостчето и то да се люлее и скърца, а на десетина метра под вас реката да се пени между камъни, причудливо оформени от течението и непредразполагащи към безопасно падане…

Дори и само този кадър е достатъчен да ви мотивира да посетите ждрелото на Ябланица...

На няколко пъти се минава от единия бряг на другия, спускате се до течението на реката и се изкачвате високо над нея, по дървени стъпала или изронени скали. Желателно е да не се бърза и да се внимава, особено ако сте с деца, но красотата на мястото и усещането да сте част от този див кът, плюс желанието да се запечата на снимка всичко, предразполагат към умерен ход.

Няма нужда от коментар...

Има и място за пикник на единия от вировете, няма как да го пропуснете, първо, защото по пясъчен нанос можете да се доближите на няколко метра от малък водопад, и второ – заради купчините боклуци, останали от фенове на консумацията на открито. Ще отбележа, с риск да хвърля тъмна сянка върху тази иначе идилична картина, че самата река е доста мръсна, видях дори и изхвърлени автомобилни гуми, което за пореден път иде да покаже що за манталитет обладаваме.

Водата като ваятел...

Вариантът на маршрут, по който минах и който описвам пред вас, включваше връщане по същия път. Когато слезете от пътеката и се отпуснете на импровизирания дънер-пейка, много е вероятно усещанията в долните ви крайници да се описват с думи като „разцепване”, „скъсване” и „туптящ”.

Починете си, ако сте избрали горещ летен ден, можете и да се поразхладите в реката, след което обратно по лежерната пътечка и по колите, за да се отправим към другото ждрело, минавайки през град Трън.
В самия град може и да има какво да се види – скалният параклис Света Петка, например – но като цяло не се долавя идилична или романтична атмосфера, типична за други по-изолирани места.

В скалния параклис Света Петка, град Трън

Следвайки табелите, няма как да сбъркате пътя за ждрелото на река Ерма, като се минава покрай самата хижа Ерма. Липсата на емпирика не ми позволява да ви я препоръчам или не. За феновете на туризма, за които да са посетили дадено място означава да са им набили съответния печат, ще кажа, че печата е в хижата, или на самия паркинг пред ждрелото. Разстоянието от града до там е около 3 км, по табела. Ако сте с нагласата да не мърдате на повече от 10 метра от колата, за да чувате добре чалга-ритмите, докато пийвате и мезите обилно, това е мястото за вас.

В случай обаче, че описаната категория хора не съставлява вашата благодатна социална среда, побързайте да се насочите по пътеката. За самата пътека има обстойна информация в Интернет, пълната й дължина е повече от 10 км, докато живописната част на самото ждрело е около 200 метра, в участъка между двете извисяващи се скали „Манастирище” и „Жилав камък”.

Вече сме над река Ерма, поглед от първия мост към ждрелото

Краткият, но изключително динамичен преход, който ви предлагам, включва изкачването от нивото на реката до наблюдателната площадка на по-високата от двете скали- „Манастирището”. За по-интересно, след като пресечете реката по дървен мост с прекрасна гледка, влизате в тунел, прокопан по времето, когато оттук е минавал пътя за Цариброд. Тунелът не е осветен и предлага жадувана прохлада в летните горещини. В края му, както подобава на всяко изкачване, първо има спускане и отново пресичане на реката, с поредната доза неистова дива красота навсякъде около вас.

Отново пресичаме Ерма, това е й най-ниската точка от маршрута, почти на нивото на водата - оттук започва изкачването към наблюдателната площадка на скалата Манастирище

И за да не се разнежвате и отклонявате лирично, следва много приятно изкачване, което ще ви препоти, задъха, накара да се замислите и да си изпиете цялото налично количество вода – така че се постарайте да се запасите. Постепенно с изкачването се разкрива прекрасна панорама на Север, Изток и Югоизток – стига да имате сили да гледате и да се възхищавате. Разбира се, гледката от самата панорамна площадка е изключителна, истинска награда за положените усилия и достоен финал.

С изкачването започва да се разкрива панорама, която ще ви мотивира допълнително да побързате към върха:)

Насладете й се, починете си добре, порадвайте се на великолепното усещане да си се издигнал над ежедневието с неговите дребнотемия.

Гледката от върха в посока Сърбия, в близък план село Ломница

Слизането надолу става по далеч по приятна и полегата пътека, която няма как да сбъркате и която ще ви отведе през крайната махала на село Ломница до изначалния паркинг.

Споменах скалния параклис в Трън. Ако ви остане време го вижте. До него се стига, като продължите по пътя от ждрелото, без да свивате по моста за центъра на града в ляво, а направо. Местните хора ще ви упътят, а на самата улица има и табела, която обаче най-вероятно ще пропуснете. Самият параклис е малък, но благоустроен. От човека, който го поддържа, можете да чуете историята и животописа на Света Петка, но освен ако не сте с усет към религиозните места за поклонение, няма смисъл да му отделяте твърде много време.

И така, надявам се да съм бил полезен с информацията и да съм провокирал интерес към посещение и опознаване на този район на България. Богатата и за съжаление, често пъти превратна история на Краището, в съчетание с дивата природа, има с какво да ни обогатят. Ще завърша традиционно: Посетете, вижте, обикнете, разкажете. Но и пазете, това е задължение на всеки, за да я има тази красота и след нас.

Автор: Дабестин Карапоптопанджиев
Снимки: Дабестин Карапоптопанджиев