Любимият ми остров от Карибите – Гранд Кайман
Джорджтаун е столицата на Кайманите, разположена на Гранд Кайман- най-големият и най-развит от трите Кайманови острова. Кайман Брак е по-малък, а Литъл Кайман е най-малкият и необитаем остров. Общата им площ е 262 квадратни километра, като 197 от тях се падат на Гранд Кайман. Там живеят и над 90% от населението на островите.
Без да разказвам дългата история как се озовахме там, ще започна да говоря за нашата страхотна екскурзия из този красив остров с потеглянето ни от тук…
Потегляне
… с едно малко микробусче. Шофьор и гид ни беше една чаровна цветнокожа местна жителка. По пътя тя ни разказа за бита на местните хора и други интересни факти. Спряхме първо пред една къща, в която се влюбих. От години никой не я обитава, но хората се гордеят с нея и се грижат да изглежда „жива“, тъй като тя е представител на традиционния карибски дом. Малка, спретната и поддържана, за да може всеки, който мине покрай нея да я снима с удоволствие и да и се порадва.
Къщата
Продължихме усмихнати към първата ни дестинация наречена „Адът“. Това е едно необикновено място, което представлява поле с черни скали и заострени скални образувания. На пръв поглед това скално поле прилича на овъглени разрушения от огромен пожар. Затова и местността се нарича така „Ад”. Има построени две платформи за наблюдение на това чудо на природата.
Адът
Адът
След като разгледахме и се поснимахме там, се запътихме да дегустираме прочутите Карибски ром и кекс, с вкусове на банан, мока, портокал, кокос, лайм… и много други.
Дегустация на ром
След „сладката“ почивка се отправихме и към последната и най-атрактивна спирка- фермата за костенурки.
Фермата
Първото нещо, което видяхме, когато влязохме там беше един човек с малка кофа, а вътре няколко бебета костенурки на 4 седмици. Имахме възможност да ги вземем в ръце и да им се порадваме.
4-месечна костенурка
След това минахме покрай голямо езеро с най-едрите и съответно най-възрастни костенурки.
Езерото с костенурките
Езерото с костенурките
Продължихме напред, където видяхме много струпани хора около малки басейни пълни с костенурки, не много големи. Навсякъде имаше табели, че е забранено да се вадят от водата, тъй като е възможно да ни ухапят. Преди това си мислех, че само в България тези правила не се спазват, но се оказа, че не така…
„Забраната“
Въпреки тези табели навсякъде, всички хора, а и ние, награбихме по една костенурка, за да се снимаме с нея. Животинките не се чувстваха много комфортно в нашите ръце и ни гледаха много сърдито.
Сърдитата костенурка
Направихме си хубава разходка в този слънчев парк, където освен атракцията с костенурките, човек може да порелаксира на шезлонг около някой басейн, да се погмурка или пък дори да опита месо от костенурка в ресторантчето.
Ние нямахме толкова време и се върнахме при микробусчето. Там вниманието ни беше привлечено от търговци, които продаваха изстудени и прясно отворени кокосови орехи, които са чудесен начин да се разхладиш в карибската жега.
Търговците на кокосови орехи
Малко уморени, но много доволни пропътувахме обратно същия път …
Автор: Деница Стоянова
Снимки: Деница Стоянова