Трявна – възрожденски топоси

Трявна от миналото е люлка на резбари и иконописци. Новият град е красив, чист и привлекателен, препълнен с туристи, особено през летния сезон. Царица сред сградите в новия град е общината.

Разбира се, средоточие на туристическите пътувания е старият град – обявен за архитектурен резерват с 140 запазени обекта. В него са съхранени всички възрожденски топоси – църквата, училището, кафенето, часовниковата кула, дюкянчетата, моста, двукатните къщи с големи порти и високи дувари.

Очарованието се пази от спокойствието на калдъръмените улички и от усещането, че тук нещо се е променило, но и нещо е запазено завинаги непроменено.

За църквата „Свети Архангел Михаил” се говори, че е създадена още във времето на Калоян, но вкопаването й в земята, показва, че е обновявана или строена наново през турско време – 1819 г. Олтарът е уникален, дърворезба на майстор Витан Коюв – млади, а владишкият трон е изработен от самия поп Кою Витанов.

Като във всеки възрожденски град църквата е в непосредствена близост с училището, Школото, както го наричат в Трявна. В него е учителствал стария Славейков.

Сега Школото е място на постоянни и гостуващи експозиции. Най-интересна за мен беше класна стая от взаимоучителната метода. На първата маса сядали най-малките, които пишели буквите в пясък. На втората, тези, които пишат на панакида с калем. На последните чинове – най-големите, усвоили писането с мастило. Било време, когато имало много деца, малко учители, затова по-големите ученици обучавали по-малките, а в една класна стая се побирало едно настоящо селско училище, непреборено от оптимизацията. В Школото видях невероятна експозиция на стари часовници и други старинни измервателни уреди.

В центъра на възрожденския ансамбъл – на възрожденския площад се издига прочутата часовникова кула, строена в началото на ХІХ век.

Друг знак на Трявна е Гърбавият мост.

Чаршията с дюкянчетата само на пръв поглед пази възрожденската атмосфера, стоките са съвременни, а рекламата унищожава усещането за връщане в миналото.

Но какъв ти туризъм, без реклама. А Трявна буквално е претъпкана с туристи. Не можеш да направиш нито една снимка, без на нея да запечаташ случайно преминаващи хора.

Разбира се накъде без чешмата, друг възрожденски знак за напредък и цивилизованост. Тази малко е модернизирана, а водата със сигурност се отчита за сметка на общината.

Двукатните къщи с големи чардаци, високи дувари и огромни порти са образци на ранновъзрожденска архитектура. Най-прочута в Трявна е Даскаловата къща. Днес тя е музей на резбарското изкуство. Къщата пази историята за изработването на двата великолепни тавана в драматичен облог между майстор Димитър Ошанеца и неговия помощник Иван Бочуковеца. Победил разбира се старият майстор, но и младият се представил достойно. В къщата се съхранява сбирка от резбовани скулптури на български ханове и царе, работи на самобитен майстор.

Райковата къща е дом на първия български професор по химия Пенчо Райков, тя е образец на късната възрожденска архитектура. Едновременно с това, е нещо и като музей на градския бит. Мебелите в гостната са изработени по образец на виенските, но от местен резбар в началото на ХХ век. По това време резбарството като занаят запада и няма същото значение от времето на Възраждането.

Напълно уникален не само за Трявна, но и за България е Музеят на азиатското и африканско изкуство, разположен в стара баня, на комина, на която гнездят щъркели.

Възрожденското градче се сдобива с тази много сериозна колекция благодарение на дарителството на американец с български корени, майка му била родом от тревненските махали. Човекът изучавал изобразителни изкуства първо в България, после в Съединените щати, дори си купил стара църква, която преустроил в ателие. Ходил по света и събрал невероятни образци на източни религиозни изкуства – ритуални маски, будистки пана, не запомних как се казват, само това, че в будистката религия изпълняват функциите на нашите икони – показват различни състояния на Буда, най-вече върховното – нирвана. Наследниците го разочаровали и той завещал съкровищата си на родния град на майка си.

Колекцията ме изуми, а билетчето е 2 лв, затова пък екскурзоводката е много мила и ми разказа толкова много неща, от които аз запомних твърде малко, защото бях под влияние на очарованието и удивлението – не очаквах да видя нещо подобно във възрожденска Трявна.

И разбира се не на последно място Трявна е родното място на Ангел Кънчев и на всички деца на дядо Славейков от Иван до Пенчо. Преследван от търновския владика, заради това, че го осмял в песен, Петко Славейков учителствал от град на град. Един ден пристигнал в Трявна, бил млад, хубав и духовит даскал. Веднага хвърлил в смут тревненските девойки, защото използвал като силно оръжие поетичния си таланат. Пишел им кратки стихчета като: „Не развявай, Радке ле, таз косица. Не остана, Радке ле, в мен душица”. Но даскалът бил беден, богатите тревненки се изпоженили, той изпадал в мрачни настроения и ходел да пише стихове на спокойствие в гробищата. Провървяло към началото на 1853 г. – венчал се за Ирина Райкова, чорбаджийска дъщеря, бащата подарил къща на младото семейство, сега – музей, Петко работил в класното училище и го нарекъл Даскалоливница.

Великолепната Трявна го задържала за кратко, но пък винаги се връщал в нея. Тук се раждали и растели неговите деца. Всъщност градът на Петко Славейков е Цариград, той го привличал неудържимо, бил неговата обетована земя. От 1864 г. заминал за Цариград за дълго – да редактира българското издание на Библията. Оттам си идвал един път в годината и то след безкрайни напомняния на Ирина.

Така че Трявна по-скоро е градът на Пенчо Славейков. Снимах се и пред неговия паметник пред библиотеката, но съм горещ почитател на ренесансовото неспокойствие на стария възрожденец и на неговата прекрасна Гергана. Затова слагам тази снимка за финал на моя разказ.

Автор: Цветелина Георгиева
Снимки: Цветелина Георгиева