До Бавария и обратно (1)

Сутринта в 4 часа се качвам на автобуса за София. Пристигам в 9 и слизам на окръжна болница. При нас беше горещо, но тук бръсне студен вятър. Изчаквам тролея за терминал 2 и росна прясна пристигам на летището в 10 часа. Полетът е в три, но вече е късно да се връщам в София.
Постепенно започваха да пристигат хора от групата, но аз все още не познавам никой, пък и не смея да питам.
По уредбата приканват пътуващите за полета до Мюнхен с Луфтханза да чекират багажа си. Гледам какво правят другите и аз правя същото. Цялата процедура трае 2 минути. Навлизаме в безмитната зона на летището. Няколко магазина с доста скъпи стоки, от които никой не купува. Наоколо на пейките са се разположили възрастни германци. Правя сравнение между тяхното облекло и нашето. Продължава да има тази видима разлика в начина на обличане и качеството на дрехите, каквато имаше и преди тридесет години.

Настаняваме се в самолета. Стюардесата казва нещо, но аз както винаги чула недочула пропускам това. След няколко минути двигателите са запалени и самолетът тръгва по пистата. Вадя фотоапарата и искам да заснема всеки момент от това за мен „историческо пътуване”. Отделяме се от земята и чувството на отделяне е много специфично. Присвива ме корема, но се държа мъжки и си мисля „Господи помогни ми да издържа и това!” Успокоявам се с мисълта, че ако ми е писано да умра в този ден, това може да стане по хиляди начини, защо пък трябва да е точно в самолетна катастрофа.

Земята отвисоко е прекрасна. Дори панелките на София ми се струват като дворци.

Щракам на поразия. Времето е ясно и слънчево. Отдолу се вижда като на длан Дунав. Когато вече самолетът е набрал скорост, чувството за движение изчезва и ти се струва, че той пъпли едвам едвам над облаците. Съжалявам, че нямам карта и не мога да се ориентирам откъде минава маршрута му. В един момент виждам в далечината как друг самолет в обратна посока лети с бясна скорост. Вероятно и нашият така изглежда отстрани. След това стюардесите ни поднасят закуска и нещо за пиене, което отклонява мислите ми в малко по-прозаична посока и си казвам „Я да се наям, пък да става каквото ще !” Наближава време за кацане на мюнхенското летище. Вадя телефона и пробвам докато сме още във въздуха да се обадя. Към мен притичва немската стюардеса и започва да ми говори нещо със строг поглед, ама аз нали още не съм превключила на немска реч, нищо не разбирам. От съседните седалки ми напомнят, че отдавна е трябвало да изключа телефона си, защото смущавал навигацията на самолета. Разтрепервам се цялата, извинявам се на немски и бързам да го изключа. През това време самолетът вече се е приземил на пистата. Минаваме през поредната проверка на компютър и вече сме в Германия.

Тук ни очаква господин Хакл от Тимтех, който ще ни придружава през цялото време. Качваме се на автобуса на министерството и се отправяме към Мюнхен.
Първото впечатление от Бавария е, че ландшафтът е подреден като на картинка. Няма необработена земя, няма неподреден двор, няма разбити пътища, няма неизмазана сграда и най-важното няма боклуци. Не хвърчат найлони, няма бутилки, в селата не се виждат да се разхождат никакви животни и навсякъде цветя, цветя, цветя.

Навлизаме в Мюнхен. Минаваме край стадион „Арена”, на който се проведе световното по футбол. Красив, модерен, величествен. Няма време обаче за спирки.

Пристигаме пред хотел „Конрад”. Настаняваме се, а след тридесет минути трябва да се съберем отпред и да ни заведат на вечеря. Вече беше почнало да се здрачава. Минаваме през центъра на Мюнхен пеш. Красив шадраван подобен на нашия в Стралджа, но двадесет пъти по-голям краси площада. По парапета му са насядали млади хора. Общо взето главната улица гъмжи от народ. Прави ми впечатление множеството арабски жени, облечени в черни дълги дрехи и черни забрадки на главите да се разхождат с децата си по улиците на Мюнхен. Имах чувството, че в момента арабите са завладели и този европейски град. Бяха ми разказали, че и в Брюксел ситуацията е подобна.

Вечеряме в малка зала на един от традиционните баварски ресторанти. Нищо особено, може да се каже дори, че интериора прилича повече на нашенски стол по времето на социализма, отколкото на ресторант. Отивам в тоалетната да си измия ръцете, а там бели плочки сигурно от времето на Хитлер.
Хапваме, говорим и постепенно се опознаваме кой от къде е и с какво се занимава. Естествено веднага се очертават лидерът на групата и „тамадата” както се казва. Професорът Д. К. от техническия университет в София, като най-възрастен и най-начетен ще бъде водачът според мен, а ”тамадата”, или душата на групата ще бъде И. С. – духовит всезнайко, който в последствие се оказва с много богат опит и с голям талант на разказвач. Не веднъж по време на пътуването му намеквах, че трябва да си смени хобито и да се отдаде на литературата.

Прибираме се към хотела. Мюнхен нощно време е още по-красив. Сградите са осветени, отвсякъде висят гирлянди от живи цветя. Сградата на кметството е фантастична.

По улицата тук там свирят улични музиканти, а хората се трупат край тях да ги слушат. Да не ти се прибира в хотела, но водачът господин Хакл, явно бърза да ни настани и да отива да си почива, защото утре за него ще бъде напрегнат ден. Моята стаичка е на последния мансарден етаж. Гледката от прозореца е впечатляваща. Взимам душ, прехвърлям набързо немските канали и заспивам „като къпана” без никъде да ме боли.

(За сведение през всичките шест дни не глътнах нито едно хапче и не почувствах нужда от него, докато в Стралджа, ако сутрин не се нагълтам с тях, не мога да тръгна на работа.)

Понеделник 27.07.2009

След закуска в красивия ресторант на хотела в една от залите му имаме среща с представители на министерството на икономиката на Бавария и с представители на фирми, които по програма трябва да посетим през следващите дни. След това разбирам, че някои от тях са пропътували стотина километра сутринта, за да дойдат на тази среща, но всички бяха точни като часовник. Някой дори бяха донесли и експонати от собственото си производство. След официалната част имаше опознавателни срещи.
Сега осъзнавам, че в групата всъщност липсваше представител на българската държава. Трябваше да има поне един от нашето министерство на икономиката, за да има групата тежест, но нейсе – не ни е за първи път да правим такива пропуски.

Точно в дванадесет без петнадесет потегляме към Кирхдорф за посещение във фирма „Шлетер”. В нея работят около 500 човека и произвеждат метални конструкции и монтажни системи за фотоволтаици.

Интересува ме се живо каква е цената за монтаж на 1 киловат мощност и ни казват, че е от 2500 до 3500 евро. В момента на пазара има много модули и това смъква цената. Те са се специализирали в производството на фотоволтоични панели, конструкции и електронното им управление.

Показват ни филм, на който се вижда как става това. Водят ни на техния соларен парк “Роте ява” за 6000 киловата. Размерите на парцела са 2000/600 м. Докато пътуваме вали дъжд и аз наблюдавам как се оттича водата от уличните платна. Между асфалта и бордюра има лек улей, в повечето случай оформен с павета, по който водата се оттича. Повечето улици са изградени по този начин – сграда, тротоар, велосипедна алея, зелена площ и платно. Край дърветата има дървени или метални стойки, на които могат да се монтират реклами. Всичко е покосено, подредено, чисто.

Всеки чисти след себе си. Никой не оставя друг да почиства след него. Това се отнася за всички видове дейности. Наблюдавах сутринта метачите и тези, които обираха боклука. След тях не оставаше нищо. Строителните отпадъци се трошат на място, като се отделя желязото, а останалото или се връща на пътя, или се изнася. Фрезованата маса се обработва с битум и се използва отново, а не се изхвърля, както правим ние.
Пътуваме към следваща фирма „Герлихер солар” АГ, чиито офис е разположен в една от сградите на бизнес парк до град Хаар.

Минаваме край автоспирки. Нищо особено, но всичко си стои по спирката – и покрива, и стъклата, и пейката. Тротоарите са изградени с еднакви плочи, но имам чувството че са правени с трайност поне 50 години, а не като нашите – още на втората или третата година да се разкапват.

Направи ми впечатление, че край пътищата и магистралите няма заведения. Бензиностанциите са много рядко и то в населените места, а не както при нас на 10 километра по две. На много места видях да се укрепват крилата на мостовете със зидан камък или с обикновени камъни запечатани в метални кубове и монтирани на всевъзможни места. Общо взето естествените речни камъчета се използват масово за дренаж край сградите, паркингите, пътеките. Чудя се защо ние не използваме никъде този чудесен естествен материал – речния камък.

Вечерта се връщаме в Мюнхен. Отново разходка през центъра до следващия ресторант, в който ще вечеряме. Битова обстановка, имаш чувството че всичко е строено преди сто години. На стените са закачени портрети, вероятно на целия род от двеста години насам има и ретро снимки от стария Мюнхен. На съседните маси вечерят германци, а в отделна ниша в центъра на ресторанта свири и пее акордионист. Германците му припяват. След малко стават и танцуват край масите. Ние „гледаме сеир” както се казва и ги коментираме.

Вторник 28.07.2009 г.

След закуска точно в осем напускаме хотела с целия си багаж и потегляме към Моосбург – Пформбах на 30 километра от Мюнхен за посещение във фирма „Нау” Гмбх. Това е фамилна фирма за рамкови профили, соларни абсорбатори, тръбни колектори и други. Когато панелите са вградени в покрива като архитектурен елемент, субсидията от държавата е по-голяма. Научавам, че 4 м2 площ могат за затоплят бойлер до 65 градуса.

От там се отправяме към Майнбург за посещение в един от заводите на Волф.
И сега тук ще разкажа една случка, на която станахме свидетели. На един от групата му прилоша и се наложи да спрем на една отбивка на магистралата. Естествено и там всичко беше маркирано и начертано, както навсякъде в Бавария. Пред нас беше спряла лека кола и младо момче ядеше сандвич. Докато мъжете отидоха до тоалетната, нашият шофьор направи забележка на младежа, че е спрял на паркинга за автобуси, а не на паркинга за леки коли. Момчето без да реагира си прибра сандвича и за една минута се изнесе от паркинга. Ако беше при нас какво щеше да се случи. Младият щеше да напсува и да се закани на шофьора. „Ти знаеш ли кой съм аз, или кой е баща ми т.н?. „ Всички сме били свидетели хиляди пъти на подобни ситуации.

Друга случка която ми направи впечатление. Казаха ни да вървим в група и да не изоставаме, докато разглеждаме цеховете на завода. Двама от колегите, единият инвалид изостанаха назад. Шефът по продажбите, който ни развеждаше не издържа и се върна да им направи забележка да побързат. Тяхното време е разпределено до секунда и всеки си изпълнява задълженията точно и акуратно. Размотаването и губенето на време им е непознато.

Продължаваме към Бад Щафелщайн и фирма „ИБЦ –Солар” АГ. Селата, през които минаваме са с около 20-30 къщи, или самостоятелни ферми сред полето, но до всяка къща води асфалтов път. Пътищата между нивите също са или асфалтирани, или чакълирани. Няма дупки – няма калища. Направи ми впечатление, че хора по улиците на селата почти не се срещаха. В дворовете също не се виждаха хора, на полето също. Само на две места видях 5-6 крави, които пасяха на ливада и то задължително оградена. Никой по пътищата не изпреварва неправилно. Просто това е невъзможно да се случи. Всеки си спазва предимството. Дори като видят автобус, отбиват встрани, спират и му правят път да мине.

Край пътя всичко е покосено и почистено. Посевите им са еднакви чисти без нито един бурен в тях. Сеят зърнени култури – пшеница, овес, царевица, а в някои райони, през които минахме имаше големи площи с хмел. В дворовете има много декоративни дървета, но нито едно плодно. Селските дворове са с райграс – естествено покосен, цветна градинка съответно с кът за почивка с маса и столове. Много цветя и саксии във всевъзможни видове и на всевъзможни места. По улиците и тротоарите няма леки коли, или каквато и да е друга техника. Всичко е прибрано в гаражи или в двора. В много дворове имаше по 2-3 леки коли.
Между дворовете в повечето случаи няма ограда. Най много ограда от жив плет. Няма ги нашите двуметрови дувари. Никъде в Бавария не видях простряно пране Нито на тераса, нито в селските дворове – никъде.

Магистралите са заградени, за да не преминават животни, но през няколко километра в оградата има метални порти, през които се влиза в гората. И нито една не беше открадната или счупена.

Наближаваме град Валиберг. По пътищата няма реклами както при нас. Само указателни табели. Ние възприехме ориенталския турски тертип в управлението на държавата си, а не западноевропейския. Така турските пътища бяха накичени с реклами през 1977 година, когато бях там и сега нашите копират точно тях.
Мисля си, че всичко започва с възпитанието и то най-вече в семейството и след това в училището. Никъде не видях деца пуснати безпризорно на улицата.
Ветро генераторни паркове видях само на две места и то по върховете. Нито една дупка не видяхме по пътищата. Поне една да имаше за илач. Нито по магистралите, нито по междуселските пътища. През целия ми престой в Бавария не видях жив полицай, нито катаджия край пътищата. Единствените, които видях бяха на летището в Мюнхен преди да отпътуваме. Един колега ми казва, че ние не ги виждаме, но те ни виждат и ако той ми удари сега един шамар, веднага ще пристигнат.

Към 18 часа отпътуваме към град Бамберг.

Това е много красив град, в който се събират две реки и през който преминава плавателен канал, който свързва Майн с Дунав. По този воден път може да се стигне и до България.

Настаняваме се в хотел „Национал”. Излизаме да се разходим и да намерим заведението, в което ще вечеряме. Улиците са полупусти. Сградите старинни и добре поддържани. На площада на града си правим снимки за спомен. На един пилон са закачени гербове, вероятно на старинни родове населявали този град. Няма панели, няма нито една извадена плочка. По прозорците висят красиви цветя. Сградите са оцветени в различни цветове.

Особено ми харесва една в лилаво с лилави цветя на всички прозорци.

Все едно се намирам в рая. Отиваме до малък площад, на който се намира пивоварна, посещението на която е включено в програмата. Била е пивоварна към манастир. Около половин час ни обясняват технологията за производство на бира. Пивоварната е действаща и в момента.

Сутринта станах рано и реших да се разходя из съседните улички. Беше безлюдно и тихо. В един момент видях мъж, който се движеше след мен по другия тротоар. Видът му беше доста опърпан и си помислих, че ме следва и може да ме нападне. Усилих крачката и на бегом слязох до една църква, която беше отворена.

Влязох в нея, да я разгледам, но сърцето ми щеше да се пръсне от страх. В църквата също нямаше никой. Може би имаше, но аз не видях жив човек. Разгледах олтара и статуите, направих снимки и излязох. Отвън имаше възпроизведена сцена с кукли от живота на Христос.

И чак тогава видях една жена с колело, която идваше срещу мен. От бездомника нямаше и следа. Прибрах се набързо в хотела и се зарекох да не ходя сама по улиците на села и градчета, защото са безлюдни и ако нещо ми се случи, никой няма да ми помогне.

Стигам до извода, че в Бавария всичко е построено преди 50-100 години и сега само се поддържат. Това се отнася както до сградите, а така също и за пътищата. Традициите се пазят и всяко камъче от миналото е ценно, независимо, че Германия е била разрушена през войната почти 60 процента. Всъщност то няма и какво да се строи. Във всяко село най-много по една нова къща да е в строеж. Навсякъде на такъв строеж има монтиран малък стрелкови кран.

Към До Бавария и обратно (2)

Автор: Станка Парушева
Снимки: Станка Парушева