Венеция – La Serenissima (част 1)

Венеция – нереална, приказна и колоритна

Градът е наименован в чест на богинята Венера. Вероятно за това се обръщат в женски род към нея. Всякакви хвалебствия са се написали и изговорили от хора на изкуството, височайши особи и обикновени пътешественици.

За начало ще ви представя малко статистика:

– около 412 кв.км.
– 117 острова
– около 177 канала
– около 400 моста
– 95 църкви
– около 20 музея

Това велико човешко творение нито може в цифри, нито с думи да се опише. Целият град си е произведение на изкуството – затова и чарът на града за едни е измерим в разходки с вапорето или гондола по Канале Гранде, за други е в безцелни лутания по малките улички (канали) с преоткриване на някои нови вътрешни дворове, площади, кафенета, ресторанти, някоя прекрасна църква и др.; за трети пък просто да си седят на Сан Марко и да се наслаждават на атмосферата; за четвърти – наслада за автентичните и колоритни венециански майстори на четката и скулптурата; за пети – колорита, великолепието и красотата на венецианските дворци, църкви, обществени и жилищни сгради, площади и събития като карнавала датиращ още от 13 век, но в днешния си вид е от 18 век и кинофестивала – още от 1932г. ( най-старият в Европа и един от най-престижните в света).

И тук си има наклонена кула :)

Цветовото и архитектурно разнообразие на града е с толкова характерен и отличителен белег. Едва ли има друго място, което да се доближава до характеристиките на Венеция. Северни, малки Венеции и прочие не важат.

Венецианският колорит – тази характерна архитектурна смесица от изтока и запада, не може да бъде нито копиран, нито взаимстван, нито приложим по други градове заради географски, исторически, културни, политически, автентични, битови особености, различия и традиции.

Ако някой пита къде е тази пътечка, директно отговарям : не знам … След поредното лутане наляво-надясно и опит да се ориентира, човек все ще намери нещо интересно и неочаквано. По-интересно е обаче как да го обясниш на някой къде точно е ситуирано при положение, че ти самия не си убеден къде се намираш… Това е част от неповторимия чар на града. Ако не сте го изпитали, поне за мен е непълноценно изживяване на града.

Човек ако се вглежда по-детайлно по сградите, площадите във Венеция, ще се появи едно чувство хем на възхита, хем на трудна осезаемост и разбираемост (възможно ли е да съществува такова място ?… Да не съм попаднал в някой сюрреалистичен сън ?). Изненадите може да бъдат и от друг вид.

Ремонт на пътя, само че не този, който си представяме на другите места в реалния свят. Все пак да не забравяме, че Венеция е нереална. Затова препоръчвам да си отваряте сетивата на максимум, когато сте там, за да получите пълна удовлетвореност и убеждение, че приказките наистина съществуват.

Очаквайте продължението…

Автор: Боян Александров
Снимки: Боян Александров