Гърция (Древна Елада – Пелопонес)

Нафплио, Аргос, Епидаврос

Някъде в ранния следобед пред мен на магистралата се мярна табелата в дясно за Тива. Бях чувал, че прекият високопланински път минава именно през Тива и слиза някъде около Елефсина. Скъсяват се доста километри, както и плащания по аутобана.
Прекрасна гледка се откри пред мен и съпругата ми щом се изкачихме на върха и започнахме да слизаме. Пътят криволичи из малки селца, но това не му пречи да е широк и добре поддържан. Изведнъж съзряхме безкрайната синева на морето с което се успокоихме. Наближаваше 17 часа, а ние бяхме на път вече 12 часа с кратки почивки за по кафе. На Елефсина поехме по магистралата за Патра, но много скоро трябваше да поемем на юг, понеже крайната ни цел бе Нафплио. Някъде около Коринтос поехме към Триполи и Аргос.

Точно преди Аргос, поехме по първокласния път, който беше нещо като околовръстно на града и пред нас се откри невероятна оранжева гледка примесена със зелено и аромат на пресни зелени портокали. Да сезонът на портокалите – датата беше 2 декември 2008 година. Аргос в древногръцката митология е:

1. Син на Зевс и Ниоба, първата смъртна жена с която бил Зевс. Според Акусилай негов брат бил Пеласг, по името на когото жителите на Пелопонес били наречени пеласги.
Аргос, получил от Фороней (бащата на Ниоба) царската власт над Пелопонес и го нарекъл на свое име -Аргос. Оженил се за Евадна, дъщерята на Стримон и Нера. Имали 4 сина -Екбас, Пирант, Епидавър и Криас.

2. Аргос – правнук на първия Аргос. Той бил син на Агенор и внук на Екбас. Прозвището му било Всевиждащия. Той имал очи по цялото тяло. Тази представа се асоциира със звездното небе. Отличавал се с необикновена сила и убил опустошаващия Аркадия бик. Убил и Сатир, както и похищаващата пътниците Ехидна (дъщерята на Тартар и Гея).

Едно от най-богатите средища на античната култура в източен Пелопонес – останките на древните селища Коринт, Микена, Аргос и на просторния, със съвършена акустика театър “Епидавър”. Това ми предстоеше да посетя за едномесечния престой, който смятах да направя. Като за начало трябваше да се настаня. Няма да влизам в подробности, но наех за 450 евро на месец цял мезонет на брега на морето, на само 9 км от Нафплио. И това беше причината да остана цели два месеца.

По времето на Омир е принадлежал на последовател на Агамемнон, който му е дал името си и на околните области; Арголида, което римляните го наричали Argeia.

Значението на Аргос е засенчено от близките Спарта след 6 век пр. Хр. През 12-ти век, е построен замъка Лариса Хил – на мястото на древния акропол – наричан Кастро Лариса. Аргос е превземан от кръстоносците, след това от венецианците и накрая от османците през 1463. Франческо Моросини го връща на Венеция през 1686, но турците отново го завладяват през 1715.

В началото на гръцката война за независимост, когато много малки местни републики са се образували в различни части на страната, “консулство на Аргос” е обявено на 26 май 1821 г. в Сената на Пелопонес от Стамателос Антонопулос. Той е бил държавен глава от 28-ми март 1821 година до 26-ти май, 1821 година.

По-късно, Аргос влиза органите на Единното временно правителство по време на Първото Народно събрание в Епидавър и в крайна сметка става част от Кралство Гърция.

Дотук с историята на Аргос не защото мисля, че не е интересна, а поради факта, че цялото ми внимание бе грабнато от Напфлио. След като се настанихме и наспахме добре, рано на другата сутрин пихме кафе на кея на пристанището, което странно за гръцките стандарти, струваше 3.60 евро. Е верно луксът си има цена. По пътя за Напфлио спрях и затаил дъх излезнах от колата и снимах тази внушителна картина. Това долу е курортното селце Толо, намиращо се на 9 км от града, където наех въпросния мезонет. Беше зима и въпреки всичко се чувстваше морският бриз, който те подканя да цопнеш в топлите води на Средиземноморието.

Навсякъде по кея можеше да се види подобна картина. Ранобудни рибари продаваха пресния си улов на доста добра цена.

Уникалните възвишения около селцата в района те карат с часове да мечтаеш.

Напфлио : Nafplion е превзето през 1212 година от френските кръстоносци от Княжество Ахея, след което през 1388 е било продадено на венецианците.

През следващите 150 години, градът се разширява и забогатява. Местното население прави нови укрепления като Acronauplia.
Градът е бил завладян от турците през 1540 година. Османците го преименува в “Мора Yenişehri” (“Нов град Пелопонес”). Той става център (санджак) по време на османското владичество.
Венецианците си връщат града през 1685 и го укрепват, чрез изграждане на замъка на Palamidi , който всъщност е последния голям градеж на венецианската империя в чужбина. Въпреки това, само на 80 войници е било възложено да защитават града и това довежда до лесното повторно завладяване от турците през 1715.

Паламиди е замък изграден от венецианците през 17 век. До него се стига както с кола така и пеша по точно 999 стъпала, които започват в близост до намиращата се пожарна, която пък се намира много близо до автогарата. Няма да влизам в подробности какво представлява самият замък, по скоро ми се иска да споделя учудването си, когато буквално на гърба на замъка пред мен се откри величествена гора от кактуси. Огромно 3-4 метрови кактуси пълни с червени плодове наречени от местните сика (смокиня). Берат се с гумени дебели ръкавици, след което се режат внимателно на две и се ядат с лъжичка.

Фауната и природата на този микрорайон те кара да забравиш за студа, който беше сковал по същото време България и да се чувстваш щастлив, че това не те засяга дори косвено.

В следващата част ще разкажа как и защо древния Театър Епидаврос (Епидавъра) не е в град Епидаврос, а в Асклепио и в крайна сметка колко такива татри има защото случайно в една безлюдна местност се натъкнах и на това….

Епидавър е бил независим от Аргос град, не е бил включен в древната Арголида до римско време. С прилежащите около него райони образувал малка територия, наречена Епидаврия. Предполага се, че тук е родното място на сина на Аполон — Асклепий, лечителя. Епидавър е известен и със светилището си, разположено на около 8 километра от града и със своя театър. Култът към Асклепий датира от 6 век пр.н.е.

В светилището на Асклепий (Асклепион) се стичали за изцеление хора от всички краища на Древна Гърция. Хората, търсещи изцеление, преспивали в специални спални помещения, където в съня им самия бог Асклепий ги съветвал какво точно трябва да направят, за да си възстановят здравето.
В близост до Епидавър се намират минерални извори, които вероятно също се използвали за лечение.

Асклепий, най-важният бог-лечител в древността донесъл благоденствие на светилището, като през 4 век пр.н.е. и 3 век пр.н.е. то се разраства с множество монументални сгради. Славата и просперитетът на светилището продължават през целия елинистичен период. През 87 година пр.н.е. светилището е плячкосано от римския генерал Луций Корнелий Сула, а през 67 година пр.н.е. е ограбено от пирати. През 2 век светилището е отново в подем под римско владение, но през 395 година е превзето от готите. Даже след навлизането на християнството и замлъкването на оракулите, светилището в Епидавър е много известно до средата на 5 век, но вече като християнски целебен център.

Големият театър, по-късно разбрах, се намира след Лигургьо. Това е едно селце на път за Епидаврос доста преди града. Намира се в маслинова гора, но е осеяно с кипариси, добра инфраструктура, голям паркинг, магазини за сувенири и доста добра организация за туристите.

Местните дават квартири, но на мен не ми се наложи. След двудневната екскурзия из театри и руини на изток реших да посетя Спарта, Пиргос и Триполи. Уви само моето желание не бе достатъчно. Съпругата ми държеше да се отклоним на юг към остров Крит, ждрелото Самария, уникалното селце Агия Румели известно със столетниците си и разбира се Минотавъра в Агиу Николау.

Автор: Георги Гошев
Снимки: Георги Гошев