Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!
На следващия ден обаче грее слънце и потегляме с кола за планината Суедоу (Xuedou Shan), най-високия хълм на планината Симинг, 800m надморска височина, където ни предстои да видим най-високия(!) водопад в Китай – така поне твърдят домакините.
Мисля си, че китайците обичат превъзходната степен: “the first biggest…”, “the highest…”, “the most…” и т.н. А пък аз някак не мога да повярвам, че най-високият водопад в Китай се намира в местност, достъпна с автомобил. (По-късно се опитах да проверя в интернет и открих непроизносимото име Qianzhangyan waterfall, 186 m, но никъде не беше казано “the highest”.) Сега си мисля защо ли пък не? И все пак, за разлика от някогашните пътешественици, които обичали да украсяват и преувеличават разказите си, аз добросъвестно предупреждавам: моля не приемайте това за чиста монета!
На път от Нингбо за градчето Сикоу (Xikou) попадаме в безкрайна плътна многоредова колона от огромни камиони, натоварени с корабни контейнери. Изпреварването е невъзможно, но след няколко неуспешни опита нашето момче просто се изнася в платното за спиране и изпреварва колоната отдясно с непрекъснат клаксон докато не стигаме отклонението за планината. Да ти настръхне косата!
Паркираме и поемаме по еко-алеята заедно с една китайска група. Екскурзоводката с мегафона, естествено, говори на китайски и само от Чао Ли можем да разберем нещо: пак “the highest…”
Снимката във висока резолюция
Навсякъде е много чисто, няма клечка, няма фас – впрочем пушенето по алеята е забранено. Кошчетата за боклук са оформени като дънери. Надписът в смисъл “Пази чистота”, но в много по-елегантна формулировка, заслужава специално внимание. Това се казва стил! Не като „Не плюйте и не храчете по улиците”, които до неотдавна можеше да се видят из България.
Паметникът на Уонг Анши (1021 – 1086), министър-председател по време на династията Сонг, държавник, поет и мислител. През 1047 г. бил назначен за магистрат на областта и посещавал многократно планината Суедоу. Написал една от най-хубавите си поеми вдъхновен от водопада, който ни предстои да видим (цитатът на камъка). Колкото и да е неразбираемо за редовия българин, това място е туристическа забележителност заради връзката между красивата природа и литературата.
Нарочно снимам на всички страни, преди да се обърна към водопада, когато ще трябва да кажа „О-о-о-о!” Обаче как да повярва човек, че това наистина е най-високият водопад в Китай? А и китайската екскурзоводка с мегафона не ми помага много, като го нарича “пу-пу”, което, ще се съгласите, трудно се връзва с представата за нещо величествено… С професора се стараем да звучим искрено, но не съм сигурна че сме убедителни.
И веднага след като минаваме по мостчето над водопада и тръгваме към изхода, моето опитно око на турист и ловец на забележителности съзира през дърветата огромна златна статуя на Буда…, която се оказва кичозна туристическа атракция в баровски мотелски комплекс, затворен за зяпачи.
На път към паркинга прекосяваме един поток по пътека от големи камъни. Разминаваме се с групичка млади хора, които нещо приказват един през друг и ръкомахат. Кой знае защо решавам, че искат да ги снимам, но Чао Ли ми обяснява, че те искали да се снимат с мен. Без никакво колебание казвам “OK, say cheese!” и продължавам по камъните мърморейки: “Да бе, после ще ме показват като като жената монстър – 173см, руса, със сини очи!” А професорът си тананика: “Jealousy, jealousy…”, че искали да се снимат с мен, а не с него.
На следващата сутрин се сбогуваме с любезните домакини и заминаваме отново с Холина за Шанхай, където ще нощуваме преди полета за Франкфурт. Пътуваме по моста на залива Хангджоу (Hangzhou Bay Bridge), цели 36km. Това е или най-дългият (според китайците), или вторият по дължина (според Уикипедия) мост в категорията causeway (морски мост на колони) в света.
Малко цифри и факти от Уикипедия: Hangzhou Bay Bridge е проектиран от 600 специалисти в продължение на 9 год. Свързан е през 2007г. и след многобройни тестове е открит за публиката на 2 май 2008 г. Има S-видна форма с по шест платна в двете посоки и скъсява разстоянието между Шанхай и Нингбо със 120 km.
Заливът Хангджоу е известен с фантастичния си прилив, който е природен феномен и основна туристическа атракция. Приливът се движи със скорост, достигаща 30 km в час и има звук на гръмотевица. Вълната достига височина 8m и това е една от причините за продължителното проучване на проекта.
Мостът струва 11.8 млрд. юана ($1.70 млрд.) и половината от тези средства са набрани от частни инвестиции, като най-големият акционер, Songcheng Group, е инвестирала 17.3% от основния капитал. Групата планира да построи специална платформа в морето с хотели, ресторанти и наблюдателна кула. Таксата за преминаване на МПС е 80 юана (около 16 лв.).
Мостът ще допринесе за развитието на т.н. Златен промишлен триъгълник, който се състои от градовете Шанхай, Хангджоу и Нингбо в делтата на река Янцзе. Това е най-горещата икономическа зона на Китай, която дава 21% от БВП на страната.
Снимки от Шанхай през прозореца на таксито. Движим се по платна на колони над нивото на улицата. Противно на очакванията ми, нито в Нингбо, нито в Шанхай не видях лозунги, портрети и червени знамена.
Настаняваме се в Charms Hotel (22 етажа), съвсем наблизо до прочутата Нанжинг роуд. Обядваме в… познайте къде? Макдоналдс, естествено и потегляме да видим прочутата кула „Перлата на Ориента” (“Pearl of Orient”), построена в района Пудонг на река Хуангпу.
Кулата е висока 468 m общо със 118-метровата антена. Построена е между 1991 и 1995 г. Състои се от 11 сфери, като двете най-големи са са 45 и 50m в диаметър и са съединени с 3 колони по 9 m в диаметър.
Най-високата сфера е 14 m в диаметър. Най-високото ниво за наблюдение е Space Module на 350m, а Sightseeing Floor, където предстои да се качим, е на 263 m.
Дизайнът на кулата е вдъхновен от поемата Pipa Song, посветена на прекрасния звук на инструмента pipa, който приличал на ромон от перли върху нефритено блюдо. Източен финес!
Панорама на Шанхай с река Хуангпу и прочутия “The Bund”, крайбрежния булевард с най-известните исторически сгради на банки, резиденции, застрахователни и търговски компании и пр. Тук вече китайската мъглица (или може би смог?) не е в моя полза. И все пак трябва да се има предвид, че снимките са правени през стъкло.
Това са World Financial Center и Jin Mao Tower, които са между най-високите сгради в света.
World Financial Center, 101 етажа, 492m, открит през август 2008 г. Има разгъната площ 377300 m2, 31 асансьора и 33 ескалатора.
Строителството му е било спирано двукратно, веднъж заради пожар и втори път заради отвора за намаляване на ветровото натоварване. Според първоначалния проект той трябвало да бъде кръгъл, но под натиска на общественото мнение бил променен, защото напомнял на японското изгряващо слънце.
Jin Mao Tower е свързана с числото осем, което в Китай символизира просперитет: 88 етажа, осмоъгълна форма, 8 външни супер колони и 8 външни стоманени колони, официално открита на 28.08.1998.
Фундаментът лежи върху 1062 стоманени пилона, забити на дълбочина 83,5 m в земята. Може за издържи на ветрово натоварване от тайфун до 200 km/h и на земетресение до 7-ма степен по Рихтер.
На 57-мия етаж има плувен басейн, който действа като демпфер.
Любимият ми небостъргач, the Bund Financial Center.
Паметникът на народните герои.
Първоначално се опитвах да избегна строителните кранове, но те са толкова много, че неизбежно влизат в кадъра. Колкото и малка част от Китай да видях през тези дни, останах с впечатление, че китайците строят страшно много. Освен това в Шанхай ще се състои Expo 2010, така че строителството кипи с пълна пара.
Това бях написала преди година и половина, а сега реших да потърся още някакви изображения в интернет и вижте какво открих.
Оказва се, че на празното място се строи Shanghai Tower, ~ 632 m, 128 етажа с площ 380 000 m2. Изкушавам се да я сложа тук за пълнота на информацията, въпреки че снимката не е моя.
Когато бъде завършена през 2014 г. тя ще бъде „the tallest building in China, and the second tallest in the world”, надмината само от Burj Khalifa (828 m) в Дубай. Хората имат пълно право да използват превъзходната степен.
В голямата сфера на „Перлата на Ориента” е разположена музейна експозиция за историята и архитектурата на Шанхай. Това са снимки на възстановки от традиционния китайски бит в естествена големина. В архитектурната част на експозицията има макети на най-известните сгради в Шанхай със снимки и карти, така че можеш да разгледаш града в миниатюра.
Но тук, пред пушалнята на опиум, батерията ми падна, а професорът изобщо не носеше апарата си. А какви интересни неща имаше по-нататък!… Не мога да забравя един макет на традиционна китайска чайна, пълна с облечени в сиви работни дрешки човечета, както и английския клуб, изобразяващ жълтокоси европейци олигофрени, вероятно танцуващи инглиш валс.
След вечеря (в Pizza Hut, естествено!), се разхождаме по Нанжинг Роуд. Наближава Коледа, пълно е със светещи елхи и отвсякъде се носи “Jingle bells”.
Холина спира случайни хора да ни превеждат и така разбираме, че иска да ни заведе отново до реката да видим The Bund вечер. Но професорът се оплаква, че му е хладно и трябва да се приберем в хотела. Ще ми се да бях събрала кураж да изляза сама, без Холина да разбере! Но не се реших и останах да гледам телевизия.
През 2008 г. Китай честваше 30 години от началото на реформите и т.н. отваряне и показваха документални филми за постиженията на страната през тези години. А тя наистина е отишла доста далече напред…
Нефритът в Китай е много скъп. Тези неща едва ли се продават, но в Нингбо видях гривни, на вид съвсем обикновени, чиято цена достигаше почти 20000 лв.
Това е поредното странно нещо за ядене, което не мога да оприлича на нищо познато. Беше мокро, с кора като на кестен, а вътре – 6 хлъзгави меки ядки. Холина купи няколко, с лекота отвори едно с пръсти и ми предложи да опитам. После в хотела аз се борих с ножа да разчупя едно и бях много доволна, че никой не ме видя.
Ден последен, Pudong International. Сбогом Китай, ще те помня докато съм жива!
Предстои ни приключението, наречено полет Шанхай – Франкфурт – София, но това, както се казва, е отделна история… За да предизвикам любопитството ви ще кажа само, че сигурно на летището във Франкфурт още говорят как двама българи на средна възраст са взели разстоянието от гейт С16 до гейт В16 за 15 минути, което си е направо рекорд за Гинес!
При това госпожата преминала и през “explosive test” заради играчката багер, която носела и двамата се качили на самолета за София почти в движение…
Автор: Мария Рускова
Снимки: Мария Рускова
Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!
8 Коментари
От автора
Според моето правило или да говоря, като се придържам максимално към истината, или да не говоря въобще, за всички, които може би ще прочетат този пътепис повече от година след публикуването му, искам да направя следните уточнения към горния текст:
1. Неотдавна разбрах от хора, които също са посетили това място, че златната статуя на Буда, която можахте да видите през клоните, не седи в “баровски мотелски комплекс”, а в истински манастир с много красиви будистки храмове. Може би милата ни домакиня не е имала инструкции да ни го покаже, може да й се е искало да се прибере по-рано у дома, а може би причината отново е била езиковата бариера, но, съзнателно или не, сме били оставени в заблуда, че там няма нищо интересно. Така че ако пътувате до това място, можете и да пропуснете водопада, но не пропускайте манастира!
2. По всяка вероятност плодовете, които виждате да се продават на улицата в Шанхай, се наричат мангустин.
Накрая като извинение ще припомня, че пътеписът се казва “Моят” Китай. Защото това е каквото съм видяла от Китай и така, както съм го видяла.
И дай Боже всекиму възможности да пътува и да види света със собствените си очи! На добър път!
Shanghai като мащабност и архитектура по нищо не отстъпва от големите градове като New York например – личи си че Китай след всяка година се развива все повече.
Всичко е чудесно! Чрез теб видях толкова интересни и любопитни неща!!!
Достави ми голямо удоволствие!
Не мога да разгранича по качество първата и втората част. И двете части заслужават най-високите ми оценки и суперлативи. Изключително приятно четиво с висока познавателна стойност. илюстрацията с фотографиите е безподобно добра. Много свежо чувство за хумор!
И двете части много ми харесаха! Въпреки, че имах работа, докато не ги изчетох докрай не затворих страницата. Много увлекателен разказ, с интересни факти и забележки от погледа на пътешественика. Беше ми приятно да се информирам за тази далечна страна Китай!
Целият пътепис е много приятно и интересно четиво. За разлика от другите пътеписи, които съм чела, е богато илюстровано с много качествени снимки!
Дора
Изпратен 08.06.2010 г на 12.58
Браво Мери, чудесно е, че можах да прочета и втората част. С една дума очарована съм и много доволна, че те познавам.
Много е забавно! Трябва да прочетете и първата част!