Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!
Към Из имперските градове на Мароко (част 1)
ДЕН 4 – този ден тръгваме от Фез и прекарваме предимно в автобуса на път за Маракеш. Не мога да кажа, че скучаем, защото минаваме през берберски села и градчета.
Оказва се, че преминаването ни съвпада с визитата на крал Мохамед VІ и сме свидетели на трескава подготовка – навсякъде се чисти, засаждат се цветя, издигат се знамена и транспаранти с лика на Краля, опъват се шатри, от които хората ще гледат преминаването на кортежа и ще могат евентуално да се срещнат с него.
По този повод гидът Ахмед ни запознава с детайли от ежедневието на Краля и семейството му и си проличава, че монархът наистина е много обичан и уважаван от поданиците си. И има защо – през всичките близо 500 км пътуваме през земеделски райони и всеки квадратен метър земя е обработен и засаден, като дори и в малките селца се продава лъскава земеделска техника.
От време на време край пътя виждаме дечица с чанти на гръб, които явно изминават километри всеки ден, за да идат на училище, защото къщи или не се виждат, или са някъде в далечината.
Надвечер пристигаме в Маракеш и се настаняваме в хотела, който се намира в новата част на града, в приятен район, състоящ се само от хотели, нови кооперации и кафенета.
ДЕН 5 – пак сме станали по българско време и правим една разходка в пространството между двете платна на булеварда, което е оформено като градина с портокалови дръвчета, цветя и пейки. Следва кафе крем, което всички тук пият – кафе с много мляко в стъклена чашка, и сме готови за среща с Маракеш.
Първо отиваме в близките градини Менара, които се намират в подножието на Атласките планини и в тях има предимно маслинови дръвчета. Минаваме покрай голямо изкуствено езеро с доста мътна вода, в която за моя изненада живеят едри риби.
След градините се насочваме към старата част на града. Почти от всяка негова точка се вижда 70-метровото минаре на джамията Котубия.
Първата спирка е музея Дар Си Саид, който е бил дом на брата на едни от великите везири, а днес е музей на мароканското изкуство със зали посветени на килимите, оръжията, облеклото, музикалните инструменти, бижута…
По-интересен и впечатляващ е дворецът Бахия – дом на великия везир Ба Ахмед, който е построен на площ от 8 хектара и се състои от множество апартаменти, вътрешни дворове и градини.
Звучи грандиозно, но доколкото си спомням дворецът е трябвало да подслони 4 съпруги и над 20 любовници и искането на везира към архитекта е било тези жени да не се засичат много-много.
След двореца отиваме към гробниците на Саадианската династия.
От 17 век до 1917 никой не е подозирал за съществуването им, тъй като султан Мулей Исмаил ги обградил със стена и не оставил вход. Гробниците са интересни не само като исторически обект, но и като архитектурен, защото са в испано-мавритански стил.
Следобяд продължаваме обиколката с посещение на магазин да подправки, билки и мазила, за които прочетох, че наистина действат, но ние се престрашаваме да си купим само мароканска смес, коята става за всякакви ястия.
По време на демонстрациите навън се е изсипал кратък дъжд и поемаме по разкаляните сокаци към площад Джема Ел Фна – сърцето на Маракеш.
Още е рано (около 5), но можем да добием впечатления за най-посещаваното място в града. Дълги редици сергии с купчини портокали, където изстискват най-хубавия сок само за 0,30 EUR (в хотелите е 2 и 5 EUR ), сергии – ресторанти с дълги маси около тях, жени, рисуващи с къна, гледачи и разбира се моят най-голям кошмар – змиеукротителите.
Обикновено са няколко човека – един на земята омайва кобра, друг метнал по една змия във всяка ръка се чуди на чии нещастен врат да я омотае…
Гидът ни оставя час и половина свободно време и ние се изстрелваме към сергиите със сок. Гледам да не се взирам много дали стъклената чаша е измита, пия си през сламката и всичко е ОК. Решаваме да обиколим суковете около площада, защото аз усещам, че подскачам когато някой се доближи до мен. Всичко ми прилича на змия – колани, дървени змии – сувенири…
Решаваме, че сега е момента да купим всички планирани подаръци и сувенири. Аз не съм много добра в пазаренето, но се оказва, че умението идва с опита. Първо спазарявам един сребърен пръстен с тюркоази, после тениска с цветовете на Мароко за брат ми и накрая едни панталони “климатизе” или както ние им казваме потури. За съжаление хванах цаката твърде късно, след като вече обиколих повечето арабски страни и явно са ме обирали на поразия.
Напазарували и доволни заобикаляме змиеукротителите отдалеч и отиваме да ядем следолед, докато стане време за срещата с групата.
Програмата за вечерта е Фантазия шоу, което ми е препоръчано от приятелка и всички гидове. Мястото, където се организира е извън града, в нещо като имитация на Казба с ресторант. Посрещат ни мароканци в традиционни носии и на коне, танцьорки и музиканти. Има и няколко палатки, пресъздаващи начина на живот на берберите.
Вечерята е в приятен и чист ресторант, като от време на време покрай сепаретата минават музиканти. След вечеря излизаме да изгледаме шоуто, което представлява малко езда и залпове, един ориенталски танц, няколко народни танца и много прах.
Като цяло вечерта беше приятна, заради компанията (две американски семейства и швейцарка на моята възраст, с които си говорим за пътешествия, рецепти и културни различия), но самото шоу не е нещо особено.
ДЕН 6 – до обяд сме свободни и аз съм планирала да отидем до ботаническите градини Мажорел, носещи името на създателя си – френския художник Жак Мажорел.
Спазаряваме едно такси и купуваме билети за градините. Последният им собственик е дизайнерът Ив Сен Лоран, който ги купува и възстановява след смъртта на Мажорел през 1962. Бил е толкова влюбен в това място, че пожелава след смъртта му прахът му да бъде разпръснат тук.
Благодарение на това, че сме ранобудни пристигаме преди автобусите с туристи и повече от половин час се наслаждаваме на тихите алеи, екзотичните растения, дървета и цветя, сградите и беседките, боядисани в синьо, бяло, жълто и оранжево.
Всичко е поддържано перфектно и разходката действа много релаксиращо. Влизаме в бутика и малката галерия с постери, създадени от Ив Сен Лоран. Всяка година дизайнерът е рисувал картина, съдържаща думата “любов”, печатал я като картичка и я изпращал на приятелите си за Нова година. В едно от ъгълчетата на градината има скромна колона в негова памет.
С голямо съжаление се връщаме в хотела и се приготвяме за път. Трябва да се върнем до Казабланка и на следващия ден да летим за София. В автобуса Ахмед споменава нещо за вулкан и отменени полети, но аз не му обръщам внимание.
Пристигаме благополучно в Казабланка, благодарим на любезните хора от агенцията и отиваме на вечеря. От разговорите става ясно, че засега май само белгийците имат проблем. Аз все още съм сигурна, че с нашето прибиране всичко ще е ОК, но моля приятелка в София да звънне на Air France. Те също ни успокояват, че за момента няма отменени полети и лягаме спокойно.
Към 11 вечерта вече започва една друга история с SMS-и от Air France, чакане на летището за презаваряване на билетите, нови билети за след 4 (шок и ужас!) дни, търсене на хотел и превоз до Казабланка (уредени от мароканската агенция разбира се, кой в България ще работи в събота и ще се интересува за клиентите, платили един куп евра), удължаване на отпуската и принудително доразглеждане на града.
Плюсовете са, че видяхме истинската Казабланка, която е малко мръсничка и доста оживена по всяко време на денонощието.
Една от вечерите наблюдавахме ритуала по пристигане на младоженеца с музиканти, танцьори и дарове в дома на булката, друг ден посетихме медината и катедралата Sacre Coeur, но основно следяхме BBC World и Euronews и досаждахме на близки и приятели в София за още новини.
За мое щастие закъснението беше само 4 дни и след близо 16 часа полети и висене по летища успяхме да се приберем и съм сигурна, че с времето тези неприятни изживявания ще избледнеят и ще останат хубавите спомени от невероятните места и хора и стотиците снимки.
Ето и малко факти за транспорта, храната и етикета в Мароко:
– градският транспорт в повечето градове е в ужасно състояние, но има евтини таксита. Те са 2 вида – малки и големи. Малките качват до трима човека, а големите – до 5 (това е доста интересна гледка). Цената е по договаряне и винаги има нужда от пазарене.
– основни ястия са кус кус и тажин – това е нещо като глинен гювеч, но с висок капак и в него готвят почти всичко – кус кус, зеленчуци, ориз, месо…
Друго типично ястие е пастилата – малка баничка с пълнеж от месо или риба, ядки, стафиди, поръсена с пудра захар.
Мароканската салата се състои от маслини и варени зеленчуци – тиквички, моркови, карфиол, цвекло, ориз, картофи.
Хлябът, който всички купуват най-много е на неголеми обикновени кръгли питки. Десертите не са нещо особено, след консултации с гида и дълго обикаляне си купихме “Окото на газелата”, което се доближава до арабската баклава, но се състои основно от ядки.
Най-предпочитаните питиета са кафе крем, чай с листа мента и фреш от портокал.
– Етикет – мароканците са много мили хора и за разлика от други подобни дестинации никой не те дърпа в магазина или ресторанта си.
Уважават туристите и е за предпочитане и ние да се съобразяваме с техните нрави. Както винаги препоръчвам не е добра идея облеклото да е разголено, защото голите крака и рамене не са приети в тези страни. Въпреки това всеки с по-светла коса и кожа (особено жените) е обект на засилен интерес, опити за подхващане на разговор и т.н.
Бакшишите са си нещо нормално, но ми направи впечатление, че в заведенията връщат рестото до стотинка и те оставят да прецениш колко да оставиш.
Най-големият проблем е да се оцелее в трафика – светофарите нямат секции за пешеходци, сигналните средства са клаксона и ръцете, пешеходните пътеки са напълно игнорирани.
Автор: Мадлена Йорданова
Снимки: Мадлена Йорданова
Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!
5 Коментари
ЗДравей,
пътеписа е правилен коректен и за съжаление кратък,сигурен съм ,че ако останете в Мароко по -дълго ,и без посредничеството на гид ще напишете още по-хубав пътепис.Относно чая който е гордостта на мароканците, то това зелен чай “gun powder” обилно джоджен , но сладък ние си нямаме и захар до неразтворимост. Рог но газела е сладкиш ,неземен, без брашно само от стрити бадеми ,тажин -тажина е……. вселена ,тажина е битие ,тажина е дома и семейството,тажина е приятелите и приказките около него. всичко това насред прекрасното изкуство на всяка стъпка,достъпно и прекрасно, няма такова място е поне по средиземноморието …. всъщност не знаех че толкова е трудно да се напишат впечатления …само ще ви кажа ако имам някой лев в джоба -направо в маракеш
Трудно е да се опише просто е неземно
Много ми харесаха коментарите и снимките!!! Но не можах да намеря част 2, където се описва Маракеш…..? Или може би още не е публикувана?
Супер! Противно на всички приказки, в арабските страни цари едно уникално спокойствие.. Сякаш витае във въздуха някаква магия и ти се иска пак да се върнеш един ден..
vsichko e prekrasno
Нямам интерес към арабските страни и дестинации, но разказа определено ми хареса!