Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!
10 април е и най-накрая потегляме към Мароко – поредното дългоочаквано пътуване в Северна Африка, поредната ислямска страна. Горе-долу съм подготвена от статии, пътеписи и разкази на приятели, но със сигурност ще има изненади.
Летим с Air France през Париж и към 10 вечерта кацаме на старичкото летище в Казабланка. Реших първо да сменя пари и да дам възможност на посрещача от мароканската агенция “Atlas Voyages” сам да ни намери, но това не се случва и започвам да “търся активно” както са ме посъветвали от българската агенция.
Намираме се доста бързо и тръгваме към хотела. Първото, което ме впечатлява е колко осветени са пътищата. През нощта всичко изглежда чисто и зелено. След около 30 минути пристигаме в хотела и се уговаряме за срещата на другия ден, когато започва тура.
ДЕН 1 – часовата разлика с България е 3 часа и в ранни зори сме на крак. Още не знам, че Мароко е селскостопанска страна и голям износител на плодове и приятно ме изненадват количествата вкусни плодове на закуска.
Тръгваме да се разходим около хотела, но се оказва, че той е в по-новата част на града и няма нищо интересно. Струва ми се малко мръсничко и тук-там има изоставени сгради, но виждам и поддържани паркчета с много цветя и палми.
Малко преди часа за срещата се връщаме в хотела и имам време да огледам останалата част от групата ни. Оказва се, че ние сме единствените от Източна Европа, има хора от САЩ, Канада, Африка и Западна Европа – Белгия, Франция, Италия, Швейцария… Екскурзоводът Ахмед ще говори на английски и френски. Самият той е на средна възраст, много мил и симпатичен човек.
Разходката из Казабланка – най-големият марокански град и основно пристанище в Северна Африка, започва на Централния пазар, който ми се видя много малък – няколко сергии с плодове и зеленчуци, риба и морски дарове, задължителните куки с месо, маслини и едни огромни пирамиди от цветя, които после разбрах, че са сватбени букети.
Качваме се на автобуса и минаваме през площада на Обединените нации. Следващата спирка е площад Мохамед V – пълен с гълъби и хранещи ги деца. В далечината се вижда катедралата Sacre Coeur.
Правим снимки и продължаваме към най-голямата забележителност – джамията Хасан ІІ.
Тя е построена на брега на Атлантическия океан и е огромна – побира 100 000 човека, а минарето е високо 210 метра – според гида е най-високото в света.
За наша радост джамията е отворена и за посетители от други религии и влизаме да разгледаме отвътре.
Интериорът е невероятен – резбовани и оцветени тавани от кедрово дърво, огромни полюлеи от венецианско стъкло, многоцветен италиански мрамор на пода, бели колони, украсени с фини цветни орнаменти.
Наричат това бижу на съвременната ислямска архитектура хай-тек джамия, защото озвучаването е супер модерно, но дискретно скрито в колоните, а таванът и някои от портите могат да се отварят автоматично по време на големи празници, когато джамията се препълни.
Около нея има цял комплекс от помощни сгради, включително и хамам – всички в същият стил – смесица от модерен и традиционен.
След джамията потегляме към крайбрежния булевард, който е приятно място за разходка и когато времето позволява може да полегнеш край някой от басейните, построени на платформи над океана.
След обяда минаваме през престижния жилищен район Анфа, който се състои от мини имения – на 2-3 етажа, с приятна архитектура, всички бели и заобиколени от много дървета и цветни храсти.
В този район свои имения имат доста от монарсите от арабските страни. Според екскурзоводът идват заради по-хладния климат, но Казабланка е известна и с нощния си живот, та знае ли човек…
В ранния следобед поемаме към столицата Рабат, където е основната резиденция на краля Мохамед VІ. Това е и първата ни спирка.
Кралският комплекс се състои от дворец, джамия и много административни сгради, заобиколени от градини. Най-впечатляващи са разбира се портите, украсени с много детайли и позлатени врати.
След двореца продължаваме съм мавзолея на Мохамед V, издигнат срещу кулата на Хасан през 1971. Това е първият от многото мавзолеи, които ще посетим през следващите няколко дни и ме изненадва колко много мароканци идват да отдадат почит. Може би защото е издигнат в чест на бащата на обичания крал Хасан ІІ – строителят на модерно Мароко.
От мястото, където е мавзолея и кулата се вижда огромно езеро, покрай което минаваме, за да стигнем до Одая Казба.
Влизайки през крепостните стени попадаш в съвсем различен свят – тесни улички, синьо-бели къщи и малки градинки с портокалови дръвчета и цветни храсти.
След разходката правим една автобусна обиколка на вече вечерно осветения Рабат и се прибираме в хотела, а навън животът тепърва започва да кипи…
ДЕН 2 – сутринта тръгваме от Рабат, като крайната ни цел е Фез, минавайки през Мекнес, наричан още “Мароканския Версай” и останките от римския град Волубилис.
Мекнес е играл важна роля през 17 век, когато е избран за столица на Мароко. Причините са близките водни ресурси и местоположението – през града минавали пътищата, свързващи западната с източната част на страната.
Градът запада, когато за столица е избран Фез. Щети нанася и земетресението през 1755. Основните забележителности са Хери или житницата – огромна сграда, в която са съхранявани провизии за войската. С помощта на колело, подобно на воденичното, но задвижвано от кон, целият комплекс е бил снабдяван с вода.
Според гидът тук са снимани сцени от “Гладиатор”. Отвън е голямото водохранилище, а около него са останките от Кралските конюшни – някога приютявали над 10 000 коне.
Посещаваме и мавзолея на султана, избрал града за столица – Мулей Исмаил и продължаваме към обявената за най-красива порта в Мароко – Баб Мансур. Изцяло покрита с керамични плочки и зелена мозайка, с много орнаменти в стил “арабеск” портата наистина е впечатляваща.
Следващата ни цел е Волубилис – римски град, който все още е в процес на разкопки.
Могат да се видят останките от къщите на богатите семейства – с много стаи, чиито подове са украсени с красиви мозайки, с вътрешен двор с фонтан.
Видяхме доста запазените останки и от обществени постройки – традиционния Форум, храм, базилика и арка.
От Волубилис се вижда и селцето Мулей Идрис – свещено място за мароканците, тъй като в него се намира гробницата на Мулей Идрис – основателят на първата арабска династия в Мароко.
Към 7 вечерта пристигаме във Фез– най-очаквания от мен град, но хотелът ни е в парк в покрайнините на града и наоколо не виждаме нищо специално, освен един голям супермаркет на местна верига.
Веднага се изстрелвам натам, защото трябва да търся традиционни сладкиши, с които да почерпя колегите. Намирам едни доста финно изглеждащи бонбони, които обаче геройски преживяват цялата екскурзия и извънредните 4 дни престой заради исландския вулкан.
Гидът предлага Андалусийска вечер с традиционна музика, вино и танцьорки, но аз имам опит с египетска, тунизийска, арабска и т.н. и не проявяваме интерес.
ДЕН 3 – най-после ще видя Фез – градът от “Magnificent” на U2, най-стария имперски град и столица по време на първата арабска династия!
Първо спираме на хълм над старата част на града, наречена Фес Ел Бали и изживяваме първата си среща с Медината.
Ето малко факти – медината не е само туристически обект от списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство, но и важна част от живота във Фез. Казват, че има семейства, които от векове живеят в нея. През 1997 ЮНЕСКО и Световната банка отпускат 75 милиона USD за реставрация и изхвърляне на отпадъците!
От високо този лабиринт, из който вървиш само с гид, изглежда като море от гъсто разположени жълтеникави покриви с неизменните сателитни антени (“белите цветя”) и тук-там по някое минаре. Не можем и да си представим какъв живот кипи из тесните сокаци (около 9400 на брой)! Разделяме се на няколко групи от по 7-8 човека и поемаме.
Усещането е невероятно – тесни улички, пълни с продавачи на всякакви стоки – храни, дрехи, сувенири, марокански чехли «бабуш», бижута… Има улици, посветени на определен занаят – производство на медни съдове, свещи, кожени изделия, специални сватбени тронове, традиционни облекла….
На много места виждаме входове на едновремешни фондуци (кервансараи). Едва се разминаваш с туристи, деца, водачи на магарета (основно транспортно средство в Медината), хора, пренасящи стоки на камари върху колички и лудницата е пълна.
Първата ни спирка е мавзолея на Мулей Идрис – основателят на Фез.
След това е комерсиалната част – магазин за килими. Всички се възхищаваме на невероятната изработка и цветовете, но никой от нашата група не прежалва 2500 USD. Все пак направихме малка почивка от забързания живот навън и изпихме по един чай с мента.
По-нататък спираме за снимки на площада, където се намира красивия фонтан Нежарин – декориран с традиционните мозайка, резбовано дърво и орнаменти.
Поредната комерсиална спирка – магазин за кожени изделия. Аз обаче съм нетърпелива, защото над магазина има тераси, от които се виждат символите на Фез – коритата за обработка и боядисване на кожи.
Миризмата е поносима, ако няма вятър, но за всеки случай държим по едно стръкче мента. Няма такова място!
На покривите са изградени корита, облицовани с плочки и разделени на зони, в зависимост от етапа на обработка. Не се заслушах много в обясненията на гида, защото не можех да откъсна поглед от работата, която кипеше долу, но в общи линии агнешките и кози кожи се обработват първо с вар, после с гълъбови изпражнения, а боядисването е само с естествени багрила.
Процесът е доста дълъг, използва се много вода и работят предимно деца и младежи, които влизат в тази смрад и тъпчат кожите в съответната течност. Готовите дрехи и аксесоари изглеждат качествени и със страхотни цветове, а цените не са космически, но след като опознах процеса на изработка някак не ме изкушиха.
Следващата спирка е тъкачница, в която виждаме как изработват различни памучни покривки и шалове и понеже цените са фискирани аз понапазарувах на принципа “за всяка дреха – шалче”.
Докато обикаляме из Медината на няколко пъти виждаме входове за Кайруанската джамия (общо са около 15), но нацелваме време за молитва и не можем да влезем.
Неусетно е станало 2 часа и се измъкваме от Медината за бърз обяд.
След него отиваме до работилница, в която правят различни глинени съдове, цветни керамични плочки и мозайки. Процесът на подреждането на мозайката изглежда сложен, защото първо от плочките се оформят малки фигурки по шаблон с помощта на длета и чукчета. Готовите парченца се подреждат с цветната част надолу и се заливат с нещо като циментова смес. Когато изсъхне се обръща и долната част представлява мозайката. Направо съжалих работниците, защото някои се бяха захванали с мозайки с големината на врата, а отделните елементи са с размер 1,5 на 1,5 см максимум.
След работилницата посещаваме и задължителния Кралски дворец – както вече сме разбрали има по един във всеки голям град. Разглеждаме ги само отвън и затова основна атракция винаги са портите, които явно са много важни за мароканците и винаги са богато украсени.
Запътваме се към медресето Бу Инания и по пътя минаваме през еврейския квартал. И тях ги има във всички градове, които посетихме. Разпознават се по прозорците с нещо като миниатюрни тераски, на които жените са излизали както каза гида “да огледат и да бъдат огледани”.
В медресето разглеждаме интересно съоръжение с 13 камбани, което се предполага, че е часовник, но никой не е открил как точно е работел. Следва поредния магазин – този път за съдове и бижута и за съжаление става време да тръгваме към хотела.
Очаквайте продължението:Маракеш, ботаническите градини Мажорел, полезна информация за транспорта, храната и етикета в Мароко…
Автор: Мадлена Йорданова
Снимки: Мадлена Йорданова
Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!
Един коментар
Mnogo hubav patepis ,Madlena!!!raz4uvstvah se:))az samata imah 4estta da posetya Marrakech predi dve godini i o6te ne moga da spra da govorya za nego…6te 4akam s netarpenie prodaljenieto