Най-сетне имах възможност да посетя прословутите Крушунски водопади, за които е всеки втори пътепис в Интернет. Те се намират на 34 километра източно от Ловеч, до село Крушуна. Очакванията ми бяха големи, денят (събота), който избрах за посещението- неподходящ и това ми изигра лоша шега.
Мястото е хубаво, но далеч не изключително, както го описват.
Малък пад в местността Крушунски водопади
Терасите на реката
Да започна от входа на пътеката към водопадите. Атмосферата и обстановката досущ приличаха на съборите по църковни празници примерно на Бачковския манастир. Шатри, скари, сергии с гащи, паници, китайски сувенири, посрещат туристите. Единственото, което липсваше, за да е сравнението пълно са фургони-стрелбища.
В подножието на пътеката
На входа на пътеката е поставена бариера и любезен дядо продава билетите за вход- 1 лв.
Причудливите скали покрай пътеката
До водопадите се стига за не повече от 15 мин спокоен ход, като стълпотворението на хора е голямо.
Крушунските водопади
Пред водопадите
Най-високият водопад
По-стръмните участъци на пътеката са с парапети и импровизирани стъпала. Тесните участъци и мостчетата бяха точки на задръстване и преминаването изискваше търпение.
Участък от пътеката
След като се видят водопадчетата, може да се продължи още 5-10 минути нагоре до пещерите, от които извира реката.
Пътеката към пещерите
Там е много по-приятно, понеже хората , които се изкачват до там са по-малко. Стената е с обратен наклон и по оставените забити клинове си личеше, че е притегателна точка за много алпинисти.
Паметна плоча на загинал човек напомняше, колко опасно е катеренето по нея.
Надвисналата скала, изпод която извира реката
Полянките са предпочитано място за пикник на много семейства. Чисто и сравнително поддържано е.
Поглед към водопада от горе
Слизането до импровизирания събор отнема още около 15 минути. Тоест, общо около час и половина отиване и връщане с почивки за снимки.
Тълпата на водопадите
Предполагам, че ако нямаше стотици хора, мястото щеше да ми хареса повече. Определено не е туристически маршрут, по-скоро е семейна разходка. Доста от посетителите бяха екипирани като за дискотека , а не за поход, но това не им попречи да достигнат до водопадите.
Ето как ходят някои на туризъм
Съветът ми е да посетите Крушунските водопади в работен ден, за да се насладите на природните дадености на местността.
Скалите в местността
Много повече ми хареса Деветашката пещера.
Автор: Марина Илиева
11 Коментари
Mnogo mi e bolno ot tova,che idvaiki da razgledash tova naistina raisko kutche,vijdash kak turisti se kupiat v Siniia vir,kateriat se za snimki po krehkite karstovi obrazovaniia i gi rushat,bez da se zapitat kolko godini sa nujni za tiahnoto obrazuvane.
Преди години ходихме с жена ми там понеже е близо до нашето село – Горан. Прекрасно място нямаше никакви хора , входни такси паркинги и други комерсиални глупости. Сега вече е пренаселено там особено в почивни дни … кошмар просто… блъсканица. Наистина вървете в делничен ден.
Посетихме със семейството водопадите през делничен ден и останахме омагьосани от това райско кътче на България. В района има няколко къщи за гости. Отседнахме в Старата Къща – спокойно и красиво място за почивка. Задължително ще посетим отново водопадите.
Отидете задължително през делничен ден,защото вчера имаше около 5000 човека.
Нито снимки нито описания могат да
заменят удоволствито да усетите това
райско място след като го посетите.
КРАСОТА!!!
Крушунските водопади са една прикъзна част от българия.
Аз и съпруга ми сме посещавали това красиво място и сме очаровани.Нямаше никакви сергии.При първия удобен момент ще го посетим отново.
Скоро разбрах за това място и го посетих.Останах очароваана.Много е красиво,дори има и нов водопад не е само този и там е много хубаво.Обядвах в едно като ресторантче “Маарата” се казва,много беше приятно там на природа,има и стрелба с лък.Голям рай!
Не знам да има къмпинг наоколо.
v okolnostta ima li kamping
Аз и моето семейство посетихме водопадите на 19.06.2011г. Малко кътче от РАЯ. Нямаше никакви сергии, вярно имаше много хора но си заслужава да се види. МНОГО НИ ХАРЕСА