Memorias de una viajera- Москва, Виетнам, Камбоджа(1)

Memorias de una viajera – спомени на една пътешественичка

Ние: средностатистическо семейство емигранти, живеещо в Испания (над 10 години). До преди кризата бих казала средна класа-сега след като такава вече почти не съществува, не мога да определя точно. Емилия, Габриел и Габриел Гаврилови.

Интереси: пътуване, гмуркане и риболов.Обикновени хора, които работят много, плащат ипотеките си и всичко, което спестяват влагат в пътешествия по света. Исках да изясня това, за да няма грешни представи- за ” богаташи, които незнаят какво да си правят парите”.

Преди да започна разказа си, също искам да отбележа че това, което ще прочетете по-надолу е един вид наръчник за пътешественика. Този, който пътува в план: мочилерос, тротамундо…(точен превод е човек с раница, ходещ човек. Названието е възникнало през 70-те години във Виетнам, когато хипитата са започнали да ходят там.и смисъла, в които се ползва думата е: пътешественик, пътуващ с минимални средства, готов да мине през всичко, за да види света).

Така, че за хората, които предпочитат скъпите ресорти, излишният лукс и разточителството – това не е тяхното четиво! Освен това, искам да предупредя, че нямам писателска дарба и целта ми е да опиша всичко, през което преминава човек при едно пътуване и лоши и хубави моменти. Всички рискове, премеждия и състояние физическо и духовно. Ако очакванията ви са да четете само розов
разказ, оставете го навреме, защото, колкото и добре да е организирано едно пътешествие, винаги се появяват трудности и премеждия, които според мен, е много важно да опиша,за да бъда полезна на бъдещия пътешественик-в какви ситуации може да попадне по време на пътуване и да извлече полза от това четиво, как да ги избегне или как да ги преодолее! Когато подготвям дадено пътуване аз винаги търся точно такава информация.

Маршрут: Москва; Виетнам (Ханой, залива Халонг, планините Сапа, Хуе, Дананг, Хой ан, Сайгон, делтата на река Меконг) ; Камбоджа (Пном Пен, Сием Реап, храмовете Ангкор Ват).

Визи: виза транзит за Русия (когато сте със самолет и имате престой до 72 ч, вадите такава. Цена:30$. Тя важи за период от 10 дни. В нашия случай надхвърляхме и във Виетнам вадихме втора виза за връщане. Цена: 100$ на човек. Става за 1ч виза за Виетнам- мултлипе (означава с повече от 1 влизане в държавата)-50. Най-добре да я извадите от посолство преди пътуване. Имате вариант да изискате електронна виза. Свързвате се с която и да е агенция туристическа във Виетнам и искате тази услуга. Ние решихме да не рискуваме и извадихме в Мадрид. Другият вариант ви излиза малко по-евтино. Виза Камбоджа-20$-вади се на границата.

Организацията, както споменах в предишния ми дневник, започва винаги и задължително 1 година по-рано. От години бях планувала Виетнам и Камбоджа. Чаках удобен момент и оферта. (винаги следя и проучвам поне 3 дестинации и в зависимост от цените на билетите(които са най – важни) решавам кое да бъде. Излезе оферта за билети до Ханой и купих.

Оттам се започна организацията. Най-евтин вариант, който съм намирала от Мадрид е 750$ на човек с Аерофлот (пътувала съм няколко пъти с тях и обслужването е перфектно). Имате друга възможност-да летите до Банкоk, Куала Лумпур или Сингапур и оттам с Еър Азия или Джетстар до Ханой.

Това са компании за евтини билети в Азия. Всичко зависи как сте намерите дадена оферта и от къде летите. Вътре във Виетнам, за да печелите време имате възможност да летите от град на град с Джетстарт (най-евтини-около 20ўж на човек) и Виетнамаирлаинс. Ако имате повече време и решите да спестите от самолетните билети използвайте автобуси. Има туристически автобуси с легла-седалки, които са удобни, дават възможност да пътувате комфортно и да разглеждате спокойно. От северен до южен Виетнам купувате пас(мисля, че беше около 30$) и слизате в даден град, спрестявате и след няколко дни пак хващате автобуса и продължавате. Това е, разбира се, ако имате поне месец, защото разстоянията са големи. Освен този начин има влакове(не ги препоръчвам, доста по- бавни са), единствено за планините Сапа са вариант.

Със същите тези автобуси можете да преминете в Камбоджа. Има вариант и бърза лодка(около 5ч). Аз го избегнах, защото съпругът ми не понася вълните а и четох, че прехода е доста изморителен). Също можете да летите до Камбоджа, но тук билетите са само с Виетнамаирлаинс, което е най-евтиния вариант и са малко скъпички-над 150$ на човек.

Излетяхме от Мадрид с Аерофлот през нощта в 24ч. Сутринта в 6ч., тяхно време бяхме там. Имахме на отиване престой от 12ч и разбира се решихме да разгледаме поне панорамно града. От летище Шереметиево имате вариант такси (много скъпо, четох за около 60$), маршрутка и после метро, и автобус + метро.

Ние избрахме автобуса (0,50$ билета). Слизате на автогарата, където е спирката на метро-Речной вокзал. Оттам се хваща метрото до центъра или която искате част на града. Препоръчително билет за 10 пътувания-излизаше много евтино. Ние слязохме на Червения площад. Когато за пръв път отиваш в Москва, кое е най-важното- Кремъл и Червения площад. Имайте предвид, че Кремъл е затворен за посетители в четвъртък. Това беше нашия ден и за това го оставихме за връщането.

Разгледахме Червения площад. Стори ми се прекрасен, огромен, свързан с много спомени от детството ми(видени по тв, нали помните тези грандиозните манифестации и паради, които правеха на него), цветен, катедралата Свети Василий- от всички картички, която аз нарекох шоколадовата (толкова имаше вид на част от торта), гума с цялото си архитектурно изящество… С две думи-прекрасна гледка.

Решихме да направим малка екскурзия с автобус, който обикаля всички забележителности (така спестявате време и за кратко виждате много). Такава може да се купи след 10ч. от страни, на входа на площада-цена 7 на човек. Имате гид на руски и английски.

Качихме се на автобуса със група и направихме 2 часова обиколка. Москва е красива, поддържана, зелена, цветна, очарователна…позната( познатия език, изучаван от дете, близкия начин на живот, красивите високи жени, вкусната храна, автобусите хармоника… Изобщо създаде ми илюзия, че съм у дома – бг)

Всъщност е един от най-красивите градове, в които съм била. След екскурзията решихме да обиколим метрото. Повечето туристи знаят, че метрото на Москва е едно от най-красивите в света (да не кажа, че е най!) То е музей, всяка спирка е различна, декорациите, огромните полилеи, красивите картини-подземен свят на красотата.

Препоръчително, колкото можете повече спирки обиколете. Най- вече линията, която прави кръг. Там са най- красивите. Накрая прескочихме и до Арбатская (една от най-туристическите улици. Не я пропускайте!

Очарова ни старата улица с къщите, паметниците, магазините, бохемската атмосфера. Там има магазини за сувенири-уникати, истински шедьоври. Изумителни неща и доста скъпи. Така неусетно минаха нашите часове и трябваше да се връщаме на летището, за да летим за Виетнам. Връщането става по същия начин. След 11 вечерта, обаче, имайте предвид, че автобуси няма.

Излетяхме за Ханой в 7 вечерта. Цяла нощ, мисля, че беше около 9ч. полета и рано сутринта бяхме в града. От летището до града такси-10$. Бяхме толкова изморени, че решихме да не търсим друг превоз. Все пак бяха ни се събрали 24ч безсъние, ако не броим преспиването някой и друг час по самолетите.

Хотелът ни беше в центъра. Хвърлихме багажа и първото, което направихме (без да броим бързия душ) беше да хванем такси за руското посолство, за да извадим виза за връщане за Москва (имахме ескала 24ч). Такси до другия край на града-5$. За лош късмет, денят беше петък и посолството работеше до 12ч. Вече беше 1 следобед. Въпреки всичко се свързахме с помощника на консула (невероятно любезна персона) и се разбрахме да дойдем в понеделник (последния ден на престоя ни в Ханой, за да извадим визите, понеже консулът беше си заминал, иначе щяха на момента да ни ги направят). Върнахме се в центъра и решихме, преди да се приберем, да организираме целия престой във Виетнам (екскурзии, автобусни и влакови билети, които трябваше да купим на место). Препоръчвам Шинкафе-това е агенция за пътуване-от най-добрите в града. На всеки 5 метра, буквално, има офиси на агенции. Всички продават и препродават пакетите на по- големите фирми. Ние използвахме Шинкафе, защото гаранциите за тях бяха сигурни. Цените варират. Трикът е да влизате в различни места да искате цена, да се пазарите и така решавате кое е най- добре. Между другото, искам да спомена че Виетнам е от страните, в които по най-лесен начин можеш да се организираш сам. Купуваш билет и летиш-няма град, в който да няма агенции и всичко купуваш на място.

Запазихме всичко, което ни беше нужно-екскурзия до залива Халонг(18$) на човек. Това е за 1 ден, отиване и връщане и разходка с типичен виетнамски кораб от едно време. По залива.имате възможност за круиз-2,3 или 4 дни. Тук цени не мога да дам. Предполагам двойно и тройно по-скъпо. Спите на кораба и обикаляте из залива, който е огромен. Ние избрахме първият вариант, защото нямахме време и защото бяхме виждали подобен пейзаж в Тайланд. Освен това запазихме билети за влак до планините Сапа (мисля, че около120$ на човек, отиване и връщане-спално купе.) Запазихме само 2 легла в общо купе от 4 човека. Ако искате да сте сами запазвате цялото. Аз реших, че ще икономисаме двойната цена и без това са 2 нощи!

Препоръчително-вземайте меки легла и непременно климатик. Има различни класи, има и с по 6 легла във купе, което е по евтино, но на мен ми се стори прекалено. Но всъщност всеки решава сам за себе си, кое може да спести и как да го вложи в друго. Запазихме и билети за автобус от Хуе до Хой ан и от Сайгон за Камбоджа. Тези последните ми се искаше да са самолет, защото прехода е 10ч, но накрая размислих-понеже автобуса прави ескала в Пном Пен и така щяхме да имаме време да го разгледаме.

Също от финансова гледна точка-билетите до последно не падаха от 250$ само в 1 посока. За връщане от Сием Реап за Ханой имах самолетни билети. Бях успяла да купя оферта(200$ ). Екскурзиите, които щяхме да правим в Сайгон ги оставихме за там. Всичката друга организация я предприемахме по време на пътя и по наш вариант. Всъщност, купихме 2 организирани в целия Виетнам, защото цената беше същата, ако използваш друг превоз, а и за делтата на Меконг (която беше втората екскурзия) нямаше друг начин. След организацията се прибрахме да спим, защото вече бяхме на крак към 36ч.

На следващия ден беше екскурзията ни до залива Халонг. Взеха ни в точния час сутринта (от хотела) 3ч. път, който мина в разглеждане на малки типични техни селца, зелено, тропикално, цветно, джунгла…

Гледах захласната през прозореца. За мен Азия е голямата ми любов. От първия път, когато стъпих там се влюбих завинаги. Всяка година се връщам задължително (но в различни страни) и се чувствам като в моя свят. Не зная как и по какви неведоми пътища този свят ми стана толкова близък. Обожавам хората, мили, усмихнати, естествени, щастливи в своята бедност (макар че това не важи за всички страни в Азия, но по голяма част), обожавам зеленото, което само в тропиците има такъв оттенък, обожавам джунглата (няма страна, в която да не сме правили преходи из нея, въпреки опасностите), обожавам битието на тези народи, обожавам първичността им, обожавам даже и храната им.

Обожавам перфектността, с която функционира този свят! Когато ти кажат, че ще те вземат в 8ч примерно и ще те върнат в 8ч-са абсолютно точни, няма неприятности, няма ядове, каквото и задръстване да има, ти си на момента, на минутата върнат оттам, от където са ти казали!

Има една погрешна представа, че Европа е центъра на света. Докато не стъпих в Азия, тази представа беше и моя. Азия е стотици години напред. От опита ми през всичките тези години и всички тези обиколки, абсолютно се прекланям през тези хора,трудолюбиви и усмихнати и не говоря за силни икономически центрове като Сингапур, Хонгконг, Шанхай, а и за бедни държави…

Стигнахме до залива и спряхме на пристанището,пълно с красивите старинни кораби, типични с големите платна. В света на киното само бях виждала подобно нещо. Качихме се на нашия и обиколката започна. Пейзажът, който се ширеше пред очите ни беше неописуем. Аз лично не мога да намеря толкова силни думи, за да го пресъздам!

Водата е със зелен оттенък (това се получава от хилядите островчета, които са като скали извисяващи се навсякъде). Не си спомням колко хиляди островчета има в този залив, но ясно си спомням приказния пейзаж! Заливът е под защитата на Юнеско. Пътувахме бавно между необитаемите островчета. След 1ч се появи плаващо село по средата на водата. Това са селца, които се срещат в цяла Азия. Те са лодки-къщи, които могат да се движат или да са застопорени.

Спряхме и слязохме в една от тях. На верандата и бяха направени няколко дупки във водата, подобно на клетка с мрежи, в които има различни видове риба.Ние трябваше да си изберем коя искаме и ни я приготвиха на кораба. Тези хора живеят от това-риболов и туризъм, бакшиши и имат най-простия начин на живот- без удобства, без тв, без течаща вода и ток. А лицата им лъчезарни и приветливи и толкова мили! Изобщо населението в цяла Азия е такова мило!

Темата за храната, няма да я обсъждам, за да не ставам досадна за хора, които са чели предните ми дневници. Които не са, да прочетат там.

Продължихме обиколката и насладата от нея. На връщане спряхме на един от островите, където влязохме в пещера.

Това е най-грандиозната пещера, в която съм била. Огромна, с различни форми, светлини, проникващи през кухините! Естествена светлина, всичко е така, както го е създала природата.

За да стигнеш до нея, вървиш из хълма, през джунглата (всяко островче е като малка планинка с гъста растителност!) Абсолютно девствено. Колкото по малка е човешката намеса, толкова то е по-красиво. Има една легенда за залива Халонг и тя е, че дракон паднал във водата и когато размахал с опашката си се получили хилядите островчета.

Халонг означава-“падащ дракон”. Версията на геолозите е различна. Според тях преди 123-280 милиони години, водата от дъждовете и от морето въздействала посредством ерозията по този начин и оформила така наречените-фенлин и фенгцонг. Каквато и да е причината за оформянето на залива- това една от най-красивите гледки, които съм виждала в живота си!

Вечерта се върнахме, взехме душ и хванахме влака за планините Сапа. Пътуването е през нощта. Сутринта в 6ч сте там или в 5ч има различни влакове. Влакът и купетата се оказаха уютни, чисти и удобни. Имаха леко аперитивче, четки за зъби, чай, кафе). Бяхме с двойка мочилероси(французи). Разменихме по някоя дума за поздрав и заспахме. Явно и те бяха имали тежък ден а и ни чакаше натоварена програма, така че беше важно да възстановим всичките си сили. Все пак годините си казват своето.

Когато преди 10 години тичах по пътувания по 7-8км на ден, спях по 3-4ч, обикновено заради часовата разлика , не ми се отразяваше много, но на 40 е по- трудно. За това реших всички такива страни трябва да ги видя и обиколя до 45-50. После само острови и почивки. Макар, че казвайки това, сама не си го вярвам. Не съм типа, който отива и лежи безпаметно на пясъка 10 дни. Просто ще полудея. Рядко ми се е случвало да преспя повече от 2 нощи на едно и също място по време на пътешествие. Винаги искам повече и повече да видя..

Спахме като “къпани”. Влакът се люшкаше и трополеше страшно, но с едни тампони за уши и много натрупана умора, проблемът е решен.

Сутринта пристигнахме. Ръмеше и беше хладно, нямаше влага, не приличаше на тропици, а приятно облачно. Мъгла се стелеше покрай нас. Облякохме дъждобраните и хванахме първото бусче, за да ни качи в централната зона, от където се правят всички обиколки по съседните села, оризища, хълмове.

Пейзажът беше фантастичен. Пътят се виеше по планината нагоре и пред погледа ни се разкриваха оризовите тераси (които за пръв път виждах в живота си и които по цяла Азия са една от най-пленителните гледки), джунглата, лианите, зеленината, мъглата разкъсваща се на моменти и погледа към долината..

Тук изживях един абсолютен екстаз! Очите ми попиваха всичката тази красота и потъвах в нея… Сърцето ми биеше ускорено (винаги ми се случва, когато откривам нещо ново, непознато за мен в пътешествие)..

Сега да разкажа малко за хората, които обитават тези планини. Наречени са “мои”(диви)от виетнамците и ” монтагнардс”-от французите. Тези обитатели са били почти игнорирани до началото на 20 век, когато плантатори-французи открили, че богатата земя, на която живеели, е перфектна за култивиране на кафе. Когато французите влезли в контакт с тези хора, открили че са примитивни, че живеят от агрокултура и лов. И днес в 21 век, те продължават да живеят по същия начин. Има много и различни етноси. Различни села с типично за тях облекло, запазено във вековете, което носят и днес и по което се различават.

Работят тежък физически труд и всичко, което изкарват го продават или заменят срещу друго на пазара. Такъв вид пазар/ бартер-стока срещу стока/ бях срещала в Андите, в покрайнините на Куско. Знаех, че на земята все още съществуват такива населения…

Това са абсолютно първични хора с опростен живот, които живеят в колибки. Децата им растат в природата, отглеждат храната си и се съмнявам, че някои познават тв, интернет…

Нямате идея какво е да попаднеш в такова място! Преживяването е единствено и неповторимо! Сякаш машината на времето те е върнала стотици години назад… Прекрасният пейзаж и тези работливи дребни труженици, забили нос в земята, която обработват, глъчта на децата им, които когато те видят разхождайки се в селото им, те следват по петите. Изплитат ти от различни цветове кончета- гривнички и ти ги подаряват, надявайки се на бакшиш. Неописуемо е. Потапяш се напълно в този живот и просто забравяш, че някъде в света съществуват големи градове, метро, самолети…

Ние наехме мотори и започнахме да обикаляме селата от различен тип етнии. (2 мотора с 1 шофьор, който служи като гид-15 долара за 1 ден). Препоръчително е да наемете 1 шофьор, за да не се загубите, защото там пътища няма. Асфалтът е малко и то в централните части. Най- добре е с мотори, за да имате свобода на действие и да влизате навсякъде. Понякога колите не могат да преминат през определени места. Тесен път, свлачища.

Колкото повече видите, толкова по-добре ще усетите бита и културата им. Хората живеят в нещо подобно на сковани бараки, вътре къщата е гола пръст, на която спят. Имат едни големи сламени кошове, които пълнят със стока, която произвеждат и отиват на пазара в центъра на Сапа да разменят стоките си. На ден минават по 10-20км с тези огромни кошове докато стигнат на пазара.

В самото градче има хотели и можете да отседнете за 1 -2 нощи и да правите трекинг в околностите. Ние нямахме време и се ограничихме със 1 ден. Тук за пръв път видях ориз висок колкото мен. И до сега такъв вид не съм срещала. Само в тези планини. След обиколката, следобед отидохме до Водопадът на среброто. Разположен е в средата на джунглата. Водата, която се изливаше във висините създаваше оглушителен шум и падаше на няколко части. Зашеметяващо!! Така мина деня ни абсолютно задължително за всички, които отидат във Виетнам-не пропускайте Сапа!!! Сапа и залива на Халонг са най-големите съкровища тук!

Вечерта се върнахме в Лао каи(селцето от където тръгва влакът и потеглихме за Ханой. Пристигнахме към 5ч и се върнахме в хотела. Преспахме 4ч и станахме. Днес трябваше да извадим визите и да разгледаме Ханой. Забравих да спомена, че хотелите са безумно евтини, чисти и подредени.3 звезди, които наистина отговарят на 3 европейски-струват около 7-9$ на нощ(стаята) в целия Виетнам. Блестящо чисти чаршафи и уют! Най-скъпият, за който платихме -12$ на нощ, беше един ресорт 4 звезди! Просто не намерих друг. Иначе съм абсолютен противник на ресортите, по време на пътешествие. Смятам, че те те изолират от действителността.

Извадихме визите за точно 30 мин. Когато отидохме в посолството, имаше километрична опашка от рускоговорящи виетнамци. Веднага ни вкараха с предимство, когато разбраха, че сме българи. Удариха ни визата за секунди. Платихме и си излязохме и започнахме обиколката.

В плана ми бяха няколко храма, пагоди и по-важните архитектурни сгради на града. Обиколихме езерото Хоан кием(вътре в него имаше китайски храм, до който се стига по красив извит червен мост. Храмът е съчетание на история, растителност, дървета тип мангларови, потопили клони във водата и пагодата-изумителна гледка.

Видяхме храма на литературата, по мой вкус малко беден, но с изящни градини и непретенциозен, френския квартал, катедралата Сан Хосе и изобщо панорамна обиколка. Препоръчително хващате 1 такси и му казвате къде да кара, спирайки на определени места за снимки и го използвате като туристически автобус. Това е най-евтин вариант. Мисля, че ни излезе обиколката около 10-15$.

След като свършихме, решихме да се смесим с жителите на града – за да усетим атмосферата -моята любима част от всяко пътуване). Слязохме и започнахме да обикаляме.

Сега да разкажа малко повече за Ханой. Той е по- старинен град, по-типичен виетнамски, почти няма модерни сгради. Всички къщи се строят до улицата. Предната им част е абсолютно тясна (защото плащат високи данъци според ширината на къщата). За това къщите са дълги, но много тесни. Приличат малко на вагони, но са на по 3-4 етажа минимум. Боядисано е само лицето на къщите в наситени цветове. Изобщо много интересна гледка, различна от всичко, което бях виждала.

А сега за движението. Това беше едно от най-силните ни преживявания. Една позната казваше, че когато била там преди 15 години, всички карали колела.Сега тези колела бяха заменени с мотопеди и мотори. Милиони мотори, минаващи хаотично един през друг, но някакъв подреден хаус, в който само те знаеха как да шофират.

Абсолютно невъзможно е да пресечеш, където и да било. Но аз си имам трик-прикрепям се към някой тамошен жител и минавам плътнозалепена за него..Това го бях чела за Азия преди години и повярвайте ми, няма друг начин. Когато светофар ги спираше и изчакваха да светне-гледаш една ” освирепяла глутница” мотористи, която ти всява страх със страховития шум от даване на газ на място. Това е в рамките на шегата, разбира се. Все бях виждала мотористи по света, но това надмина всички мои очаквания..

Както казвам винаги в разказите си за преживелици по света:AI QUE VERLO ,PARA CREERLO!(Трябва да го видиш, за да повярваш). Това е испанска поговорка. Основно градът ми хареса, както всяко непознато нещо, типично за дадена страна. Обикаляхме до късно през нощта и на другия ден имахме полет за Хуе!

Преди да свърша с Ханой, искам да отбележа какво премеждие имахме с отиване на летището. Рано сутринта идва таксито, което бяхме поръчали(13$, купувате го предварително от която и да е агенция, то е тип шатъл бус, но ние бяхме 2 и ни пратиха такси. Идва шофьора, взема ни и тръгва. Навън е тъмно, шосето двупосочно и аз забелязвам, че той е отнесен, започва да шари от платно в платно, като първо само леко кривваше и в продължение на 30 мин докато стигнем, започна да минава в насрещното движение. Можете да си представите ужаса, който изживях.

Габи(мъжът ми) започна да му говори, като мислехме, че е сънен и да не заспива на
волана.Обаче нищо не помагаше…Вече се бях изправила почти на нокти, защото бяхме в насрещното движение и срещу нас идваше кола! Разкрещях се, но в буквалния смисъл и той се сепна и рязко сви в шанеца, слезе и ни каза да караме. Аз вече бях бясна и точно това и направих скочих, за да се кача отпред, но Габи ме спря, слезе мирно и кротко да разреши проблема.. Успя да го поразсъни, качи го в колата и ми каза какъв е проблема-той е напушен до козирката ! Просто станах камък. Вече си мислех, че детето ми е сираче! Не се смейте!

Понякога за секунди светът свършва! Поне този, които познаваме ние. От тогава, когато тръгваме за някъде винаги оставям завещание! Хахахах за по сигурно, да няма разправии кой да наследи убийствените ни ипотеки! Както и да е, напушеният шофьор с леко побутване успя да ни закара до летището, карайки буквално с 20км, защото вдигнеше ли повече се развиквах…Слязох и звучно ударих вратата, както само бесните жени могат да го правият! Но такова облекчение се разля по цялото ми тяло, че изпитах удоволствие от реакцията си. Отлетяхме за Хуе.

Полетът ни беше рано сутринта. Планът беше да изкараме деня в града, да видим възможно най-много (защото това е най -запазения град след войната и тук е концентрирано почти всичкото им културно наследство) и следобед да хванем автобус за Хой ан. Слязохме на летището с багажа и излязохме навън. Когато излезете има куп бусчета, таксита и всякакъв превоз. Препоръчително-пазарите се с някой от тях за целия ден и проблемът с багажа е решен. Не се налага да търсите къде да го оставите. Така и направихме.

Пазарихме се с едно момче. Показах му маршрута и местата, които искам да видя, защото много са извън самия град и се разбрахме за 20$. Този път мъжът ми се пробва( обикновено аз върша черната работа, защото съм спец в изкуството с пазаренето). Стори ми се,че можеше да свалим още, но реших да не издребнявам. По принцип винаги свалям най-ниско и доволна ли съм от дадено нещо задължително оставям бакшиш. Но първо искам да видя какво ми се предлага, защото много лош опит съм натрупала по време на пътешествия. Има хора, които като получат добра цена и знаят, че думата си е дума (в Азия каже ли се нещо край, няма връщане назад). И после ти създават проблеми..а когато заработват малко имат стимул и всичко минава перфектно. Не винаги е така, но във всякакви ситуации съм изпадала и опита учи.

Започнахме обиколката. Сега малко за града и историята: Хуе е строен, както Ханой. Всички храмове, пагоди, древни стени, дворци са строени в едни от най-красивите местности, за да се съчетаят с природата. Резултатът е : хармонично съчетание на култура с природа!

Първо градът е бил окупиран от Китай и за това, китайската култура е доста ясно изразена. Първата ни спирка беше Цитаделата. Тя е строена в посока север-юг, перпендикулярно на реката, срещу една долина, която предпазва мястото от зли духове. Тук се намира града Имериал. Много красив, типично китайски стил, доста неподдържан (което не му пречи да е фантастичен) и създаващ усещане за медитация.

Това е единственият град имериал, който е запазен. Вход около 4$. На вратата има гид и можете да си вземете някой. Аз лично не обичам този тип услуга, защото губя ценно време. Предварително прочитам историята, проучвам всяко място и предпочитам да го посетя сама.

След това минахме през забранения Червения пурпурен град. Той е тип като забранения град във Китай. От този, обаче, са останали само руини. Няма я грандиозността на пекинския.

Продължихме извън града. Можете да направите разходка с лодка по реката. Ние се съсредоточихме върху историческото наследство. Посетихме-пагодата на Тхиен му(вход безплатен), построена 1601 г.- тухли. Тя представлява 7 етажа, които изразяват 7-те прераждания на Буда. Абсолютно препоръчителна. Особено за хора с вкус към историята и архитектурното наследство.

След това посетихме няколко от гробовете на владетели, които за мен бяха най-красивото от всичко видяно до сега. Абсолютно изящни, някои кичозни (в което се състоеше очарованието им), смесица от различни стилове, съчетанието с природата около тях беше зашеметяващо. като в светилище. В обобщение ще кажа-абсолютно изящество и грандиозност, та дори в малките постройки. Понякога някой храм, независимо от размера си, може да бъде определен също като грандиозен в зависимост от чувството, което създава в душата ви. защото както прочетох някъде наскоро: Има хора, които пътуват с телата си, но забравят да фактурират с багажа-душите си! Не я забравяйте никога!

След като свършихме обиколката, шофьорът ни остави на офиса на Шинкафе(агенцията) от където тръгваше автобуса за Хой ан. Непременно записвайте при купуване на билети-от къде тръгва автобуса, защото ако сте в даден град, може да мине да ви вземе от хотела, но в нашия случай нямахме хотел и казахме, че ще отидем в офиса. Изкарахме 1ч в обикаляне на магазинчетата и зоната наоколо.

Тук искам да отворя скоба, за това как работи виетнамецът. Най-странното е, че са облечени (30%) в пижами през по-голяма част от денонощието. Изобщо не можах да разбера защо. Бях чела за това, но действително се изненадах, когато видях виетнамки по бархетни пижами да отиват с колелото си на пазар!!!

Габи казваше, че сигурно са дрехи, но не бяха, защото имаше и облечени с дрехи. А имаше и невероятната гледка : изящна виетнамка облечена в бял панталон и туника дълга до земята, прилепнала плътно до тялото, разцепена почти до кръста в различни цветове. По- изящно нещо не бях виждала. Перфектни малки тела, прекрасно оформен стегнат бюст, тънка талийка, като на момиче на 10 години…караща колело и черните и блестящи коси развени зад нея!! Абсолютната идилия!

Та за темата за работата… Влизаш в някой магазин и то тъмно, дневна светлина, но вътре неосветено, оглеждаш се и продавачът спи сгушен зад щанда. Понякога изобщо не те чува, понякога мързеливо се опитва да се надигне и ти му правиш жест да остане( аз се чувствах неудобно, че ги смущавам).
Така е през цялото време на деня, .в който и час да влезеш в магазин, те лежат, та дори да не спят.. Комунизмът на доста лоши навици ни е научил! Хахаха.
Ние решихме, че те продават 1 вещ за деня на турист и живеят от припечеленото цяла седмица, защо им е нужно да стават от земята, когато влезем!! Изобщо нищо общо с китайския труженик, който е като пчеличка -жужи по 24 ч на денонощието!
Качихме се на автобуса и потеглихме за Хой ан.

Пътят продължи 2,5ч. Гледката беше обсебваща. Зеленината ни заобикаляше отвсякъде – релакс! Габи го изкара малко по-зле. Ще обясня какво представляват тези автобуси, които се наричат “спални”. Това са едни седалки, които подобно на бизнес класата в самолетите могат да се свалят и изцяло се ляга. Обаче, когато се пусне, краката ти влизат в нещо като кутия (Габи му казваше:ковчег) и почти от средата на краката си вътре в това нещо. Аз лично нямах проблем, защото съм дребна и перфектно се вписвах в размерите, но Габи е 1,85 и това нещо го съсипваше – за да може да седне, трябваше да легне, защото краката му не влизаха, а като легнеше и влизаше в “ковчега” и оттам явно преживя някаква клаустрофобия (която не е присъща за него). Трябваше да го напръскам с вода (между другото климатика едва охлаждаше, автобусът пълен и влажност 90%, представете си). Но наистина много зле измислени автобуси. По простата причина, че са правени за размера на виетнамци, а всъщност виетнамци не пътуват, че са по-скъпи, а само чужденците.

Относно билета, пропуснах да кажа, че струваше(3$). Въобще Виетнам е безумно евтино място. Скъп е билета до там, но после вътре е смайващо от цени! Чак в такава евтина дестинация в Азия не съм била, макар че не мога да кажа, че Виетнам е бедна страна изобщо!

Имат си техния типичен азиатски живот. Имат си домовете-блестящи от чистота, имат си заплата горе долу добра за Азия и живеят като в бг едно време. Всеки си има дом и никой гладен не ляга. Имат страхотна инфраструктура. Последните 10 години туризмът се е развил в небивали размери. Даже спокойно мога да кажа, че е по-туристическа страна даже от Тайланд. Хиляди туристи, европейци, но най-вече американци, канадци и всичко е организирано, всеки детайл. Просто не перфектно, а свръхперфектно!

И след отклонението, да се върна на темата.
Стигнахме в Хой ан (направихме само 1 спирка в Данаг за 10 мин и после продължихме. Пристигнахме вечерта. Хванахме такси и в хотела. Душ и веднага излизане в старинната част на града.

Сега малко за самия град. Хой ан е бил комерсиално пристанище от 17 век. Бил е на нивото на Малака (Малайзия, старата столица). Обаче, леко полеко западнал, защото реката се пресушила през деветнадесети век и не можело да се влиза в града. Така загубил стойността си свързана с търговия. Той е най-запазеното пристанище в Азия и е деклариран за наследство на Юнеско през 1999г. Старият град е от финала на осемнадесети век, но според археолози е доказано, че населението и комерсиалната му дейност е от втори век преди Христа.

Градчето е най-красивото историческо място с очарователни (дори с полепналият мухъл от влагата по тях ) къщички. Толкова пъстро и красиво. То е спирка за почивка за всички туристи при обиколката им през Виетнам, защото едно, че е точно по средата и друго че до него на 4 км се простират едни от най-красивите плажове и ресорти..Мен лично ме очарова.. Прекрасно е.

Има много забележителности. Посетете залите на асамблеите, храмът Фужиан, къщата на Пхунг Хунг, Японския мост. Последният е направен в седемнадесети век за да свърже населението( японското и китайското), които живеели от двете страни на реката.

Генерално цялото градче е абсолютно съкровище. Нощем светят милиони лампи, малки магазинчета, търговци всякакви, оживено е по цели нощи. Там животът никога не спира.

Тук можете да си поръчате всички видове дрехи, костюми по каталог и да ви ги ушият за 24ч. Също някакви смешни цени-официална рокля по ваш каталог и техни платове-40-60$ и то да речем копие на известна марка. Всичко!
Само трябва да познавате изкуството на пазаренето и можете да излезете от това градче със куфари пълни с най-шикозните дрехи. Има и готови неща. Основно се занимават с тази дейност.

За хората, които не са били в Ангкор ват, препоръчвам руините-Му сон. Това е свещената земя вав Виетнам. Доста малко е останало от тях, но са прекрасни. Лично ние ги пропуснахме, защото ни предстоеше Камбоджа и липсата на време. Докато обикаляхме градчето и купувахме сувенири (аз съм болна на тази тема, нося “боклучета” от цял свят, без стойност, камъчета от свещени места и трупам в дома си).
Ако някой от вас ги погледне ще каже: Боже какъв ужас, какъв кич!!..Но за мен е
цялото ми богатство. В тези неща са съхранени всичките ми прекрасни изживявания по света. Когато минавам покрай стените в дома си, всяко нещо ми напомня невероятни мигове. Аз съм богата на спомени и повярвайте ми няма по-богат човек от този, който притежава такива! Всичко в този живот е нестойностно, отминаващо и безмислено. Нито вещите, нито бижута, нито скъпите коли…нищо не може да доведе душата до такъв екстаз, както по време на пътуване. Независимо дали е тежко, дали върви трудно, дали има проблеми- пътешествията са моята радост и мъка, щастие и нещастие, печал и екстаз-те са целият ми живот!!!Увлякох се…

Та, докато обикаляхме се спряхме и спазарихме 2 мотора с шофьори за другия ден. Искахме да идем до Данаг и ако ни остане време вечерта да се погмуркаме (това е втората ми страст, след пътуването. Цена-20$ за двата. Не го правете в агенция! Абсолютно в цялата страна на улиците има такива хора, с мотори, бусчета коли, които ви подвикват: транспорт. Габи искаше да кара сам (добре, че не го направи де, че градът се оказа огромен и движението като в Ханой), но те настояха да дойдат и се съгласихме.

Прибрахме се късно. Отварям една скоба да кажа за хотела. Аз изразих, мисля някъде по-горе мнението си за хотелите. Тук страницата, която ползвам обикновено за преспиване в интернет ми пусна само 2 варианта и избрах този, който направо ме изуми. Беше ресорт 4звезди, не отстъпващ на никой с 5 звезди, но не лукса, красивите градини и удобството ме изуми, а цената.Беше 12$ на нощ. Държа да го спомена, за да добиете представа колко евтино може да организирате едно такова пътуване и да сравните, колко скъпо го продават от
агенция.

През нощта се поглезихме в прекрасният басейн, който беше по-горещ от чаша току що сварено кафе! Абсолютно сериозна съм!
Повече от 10 мин. не можахме да седим, защото водата беше убийствено топла.

Климатът е много горещ. Най-вече в тази част от Виетнам. На другия ден, точно в уречения час, дойдоха шофьорите и заминахме за Дананг. Този град е голям и доста по-модерен от Ханой. Сега е най-развитото пристанище на Виетнам.

Исках да го разгледаме и най-вече да отидем в мраморните планини, които са точно преди града. Те са храмове направени на един хълм, от който вадят мрамор. Качваш се нагоре по стълби в хълма, който е със тропикална растителност. Тези планини са известни с многото пещери, в които са построени пагоди и храмове. Няма да описвам всяка подробно, просто ще обобщя, че са от най-различен тип. Има празни, има с китайски пагоди има най-различни постройки.

Прекрасни, както всяко свещено място и усещането, което създава то. От върха можете да видите града и плажовете. Растителността е доста гъста и понамалява голямата горещина. Въпреки всичко, имайте предвид, че изкачването става по 156 стъпала и вътре обикаляйки, постоянно се качвате по – нагоре. Много, много красиво място!

Обикаляхме около 2ч. След това се спуснахме от другата страна, където ни чакаха нашите шофьори и потеглихме за града.

Тук направихме панорамна обиколка, спряхме на големия им пазар. Габи изгуби 2ч в поръчки и пазарене на риболовни приспособления, мрежи (той купува от цял свят такива неща, защото неговата истинска страст е риболовът). Аз седях и се наслаждавах на лудницата, хора забързани, търговци упорити да продадат нещо, целят пъстър пазар, на който можеш да видиш всичко възможно. Според мен пазарите са една от най -автентичните места в дадена страна. Не ги пропускайте. Не е задължително да купувате каквото и да било. И така денят мина в обикаляне и разглеждане.

Сега ще се спра на това, как се почувствах като пътник на мотор в този подреден хаус! Може би си спомняте коментарите ми за Ханой и “озверелите” мотористи.сега бях част от тях. Мисля, че поне 3 бели косъма ми останаха от това обикаляне из града, когато търсехме дадено място. Шофьорите спираха и питаха и ако случайно някои ги упътеше назад, обръщахме в насрешното, прекосявахме на червено…
Просто неописуемо. Почти умрях, когато моят шофьор се пъхна напречно пред 1 зил!!! Смъртоносно! Била съм в много страни, знам че на нас ни изглежда хаос, но те си знаят как и се оправят. Обаче, когато си в кола, в това движение се чувстваш по защитен, но на мотора…Гледах замръзнала въртележките, които правехме и се чудех, кога ще мине някой през краката ми…хахаха, но честно да ви кажа и това си е преживяване. Нали адреналинът трябва да бъде вдигнат все пак!!

След като свършихме с обиколките в града, прескочихме до плажовете. Всичко е изкуствено създадено От нищо нещо създават и се строи в огромни мащаби. Скочихме във водата с намерение за плуване и повече от 30 мин. не зная дали сме стоели. Това беше най-горещата вода, в която съм се къпала по света (нямам предвид минерална)- премерихме я за информация -34 градуса, а навън 40 и влажност 90%. Перфектното съчетание да получиш инфаркт. Така че се отаказахме и се прибрахме в Хой ан, за да се радваме на китните му улички и кипящия живот…
Утре ни чакаше полет за Сайгон.

Към Memorias de una viajera- Москва, Виетнам, Камбоджа(2)

Автор: Емилия Гаврилова
Снимки: Емилия Гаврилова