Моята сбъдната мечта – круиз

От Pateshestvenichkata | Публикувана на: 07.05.2012

Винаги съм мечтала да отида на круиз. В един прекрасен ден реших, че трябва да предприема нещо, ако не искам това да остане само един блян. Исках да е по-екзотично и интересно и избрах маршрут от Савона (Италия) – Барселона (Испания) – Казабланка и Рабат (Мароко) – остров Мадейра (Португалия) – остров Тенерифе (Канарски острови) – Малага (Испания) – Рим (Италия). Имах доста неясноти, защото подобно пътуване до момента не бях правила, но накрая се оказа, че всички мои притеснения са били излишни. Всичко беше измислено и организирано от круизната компания перфектно. Избрах да пътувам през ноември и успях да се порадвам на много слънчеви дни в различните градове, които посетихме.

Щом пристигнах на терминала, се изправих пред един огромен кораб. Никога не си бях представяла, че ще видя това! Дори и фотоапарата ми не можеше да го заснеме изцяло. Отвън приличаше на многоетажен блок…

И той тръгна. Леко. Тихо. Нямаше сирени, нямаше онова всеослушание и ангажиране на целия свят, че планината се премества. Така започна моята мечта…

Отначало огромен, когато се сля с вълните и навлезе в морето, корабът се превърна в уютен дом. Притеснявах се, че круизите са само за отбрано общество, но се оказа, че внимателното отношение на персонала е еднакво към всички пасажери, включително и към обикновени хора като мен. На борда имаше 4 ресторанта, 3 басейна, голф игрище, симулатор на Формула 1, място за сутрешен джогинг, дискотека, пиано бар и какво ли не, а за забавлението на пасажерите се грижеха почти постоянно аниматори.

За разлика от повечето хотели, на кораба за всеки 7-8 каюти се грижи отделен стюард и така практически кражбите са намалени до минимум. В каютата ни беше упоменато името на нашия стюард, който беше изключително любезен и ни съдействаше за всичко.

Още на следващия ден пристигнахме в Барселона. Прочутата Барселона – градът на Гауди, на фламенкото, на страстната корида… Тъй като вече се бяхме записали за екскурзия по избор, ни организираха в зависимост от езика, който говорим и ни качиха в автобуси за съответните забележителности. Бях очарована от организацията – да събереш над 3000 души от различни националности и да ги организираш стегнато без закъснения и неясноти, е трудно постижимо, но персоналът на кораба го правеше успешно.
Продължение »

Публикувано в категория: Барселона, Италия, Конкурс за пътеписи "Къде бях? Какво видях?" 2012., Мароко, Португалия | Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите не са разрешени

По местата от първите години на християнството

От Димитър Къосев | Публикувана на: 03.05.2012

Кападокия – исторически погледнато, това е древна земя, а географски описано – тя се намира в Централен Анадол, Турция. И това беше всичко, което бяхме прочели за нейното съществуване. Така че, когато ни предложиха да се включим в групата за екскурзия до там, ние със съпругата ми знаехме твърде малко за нея. И тогава с най-голямо любопитство и с висок ентусиазъм се заех с попълването на нашите знания – или по-точно незнания – за нея! И какво открих?

„Кападокия е историко-географска област, разположена на високо плато в източната част на района Анатолия в централна Турция. Отстои почти на 1400 км от София и на около 750 км от „царицата” на турските градове Истанбул”.
„В превод от персийски Кападокия означава „Земя на красивите коне”. Но не очаквайте тук да видите безброй жребци, тичащи на воля по широките поля. Вместо тях ви очакват стотици хиляди чудати и загадъчни скални форми, в които са издълбани жилища, скривалища, религиозни постройки и дори цели градове. Погледнати от птичи поглед, те превръщат Кападокия в един огромен открит музей.”
„Колкото и странно да звучи, въпреки че днес Кападокия попада в мюсюлманска турска общност, в древността е била един от центровете на ранното християнство. Предполага се, че тук са изградени над 1000 църкви и параклиси, притежаващи всички елементи на култовата архитектура и украсени с най-изящните рисунки на майстори-художници.”
„Основен обект на туристическия интерес е градчето Гьореме!”

Ето, тези най-общи неща намерих набързо в Интернет. И тъй като те бяха много убедителни и заинтригуващи, то ние веднага откликнахме положително на предложението за екскурзията.

Първият и вторият ден прекарахме в път до и в Истанбул и Анкара. И на третият поехме на юг-югоизток, за да стигнем до тази загадъчна за нас земя!
… Уморени, направихме традиционната почивка на входа на град Аксарай (Aksaray – Белият дворец), доста голям град, разположен накрая на обширна равнина. Казах накрая, тъй като на юг от него ясно се виждаха издигащите се доста високи планини, а на изток се ширеше Кападокия – високо хълмисто плато със специфичните стърчащи природни образования и подземни човешки творения. Към нея се и устремихме след почивката.
Продължение »

Публикувано в категория: Конкурс за пътеписи "Къде бях? Какво видях?" 2012., Турция | Тагове: , , , , , , , , , , , , | Коментарите не са разрешени

Последната Шангри-Ла (част 2)

От Емилия Милушева | Публикувана на: 30.04.2012

Към Последната Шангри-Ла (част 1)

Чувството се подсилваше с всяка следваща картина, която се разкриваше пред очите ни – достигнахме Бумтханг, област, която с право наричат „Бутанската Швейцария”! Всичко изглеждаше като от картина на талантлив импресионист – малки, спокойни реки, които образуваха прекрасни меандри сред тучно зелени полянки, безброй цъфнали в розово и бяло дървета, в чиито сенки кротко се разхождаха крави (но не лилави), разхвърляни, пищно декорирани къщи, чиито многобройни цветове хвърляха меки и топли отблясъци по заобикалящите ги oтвесни хималайски склонове, които се издигаха високо в небесата, нахлупили огромни снежнобели шапки! Липсваше само шоколадът.

Прекараните дни в този район ни върнаха във времената на нашите баби и дядовци. Бяхме настанени в приказен хотел в планината (3300 м), обзаведен с много вкус и топлота – стаите бяха с прекрасен изглед към отсрещните върхове и склонове на Хималаите и бяха декорирани с красиви килими и топли завивки от вълна на як.

Поразително напомнят като колорит и фигури на българските чипровски килими. Тъкачеството и до днес е един от най-добре развитите занаяти в Бутан. Изработват се не само килими, но и националните бутански носии – дълги поли и жакети за жените и сукмани –рокли до коленете с дълги чорапи – за мъжете. Не са отживелица, а всекидневно облекло за повечето от местните. Задължителни са обаче за всички служители в официални държавни институции, както и в училищата.

Представете си как биха изглеждали българските ученици, облечени с наши народни носии от шопския край и обути с цървули! Може би картинката ще предизвика смях и недоумение, но повярвайте, в Бутан всичко си е на мястото. Продължение »

Публикувано в категория: Бутан, Конкурс за пътеписи "Къде бях? Какво видях?" 2012. | Тагове: , , , , , , , , | Коментарите не са разрешени
Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2025. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи