В Плиска 1150 години по-късно

На 2 май 2015 ние платихме по 5 лева и се отправихме с керван от автобуси от Варна до Плиска за да празнуваме заедно с целият православният свят 1150 г. от деня на покръстването на България.
Нека по-добре да дадем думата на свидетелят -византийският хроникьор от 865г. продължителят на Теофан:
«Княз Борис бил страстен ловджия и пожелал в ловната му хижа в която често се спирал, да се нарисува стенопис на който денем и нощем да може да се наслаждава. Това желание го завладяло и той поканил един монах художник от нашите ромеи на име Методий. А когато този се явил пред него му заповядъл да изпише не мъжка битка, не убийство на зверове и животни, а по Божие провидение да изпише каквото иска-но само,че тази картина да всява страх и да хвърля хората в изумление.“(1)

Детайл от Второто пришествие или Страшния съд по Васнецов. Според К.Иричек този ромейски монах не е св. Методий.

Детайл от Второто пришествие или Страшния съд по Васнецов. Според К.Иричек този ромейски монах не е св. Методий.
,,Нищо не внушавало така страх, знаел художника както Второто Пришествие, и затова го изобразил именно него:как праведниците получават награда за своя труд, а грешниците жънат плодовете на свойте деяния и сурово се отпращат към бъдещото си възмездие.“(1)

Като видял Борис завършената картина и от нея в душата му се вселил  страх Божий и се приобщил към Божествените наши тайнства и в късната нощ се сдобил с Божествено кръщение.

,,Като видял Борис завършената картина и от нея в душата му се вселил страх Божий и се приобщил към Божествените наши тайнства и в късната нощ се сдобил с Божествено кръщение.“ (1)

Мраморният купел от музея в Плиска, входът на който днес беше безплатен

Мраморният купел от музея в Плиска, който днес беше безплатен.

юрта

До музея беше разпъната юрта, която напомняше как нашите предци са живеели в нея преди да я напуснат и да се преместят в белокаменните дворци на Плиска.


От Плиска до голямата базилика растоянието е 1,5км което трябваше да изминем пеша, млади и стари в пек, под зоркият поглед на НСО , която беше в шпалир наредена по пътя за да оправдае парите (40 милиона) които се харчат за нея.

Както се казва, барабар Петко  с мъжете и аз се наредих заедно с архиреите от 11 православни църкви в атриума на голямата базилика за да посрещнем нашият патриарх

Както се казва, барабар Петко с мъжете и аз се наредих заедно с архиреите от 11 православни църкви в атриума на голямата базилика за да посрещнем нашият патриарх. Продължение »

Публикувано в категория: П-У | Тагове: , | Коментарите не са разрешени

Островът на сирените

на Весела и Калин Благови

Наричат о-в Тасос „Изумруденият остров” или „Зелената перла на Егейско море”. И едното, и другото са верни. Неизброими са малките тюркоазени заливи, вдадени в сушата и покрити със ситен златист пясък. Над тях се стелят маслинови горички, които опасват 99% от крайбрежните низини и създават впечатлението за вечна зеленина на острова. С покачването на надморската височина растителността плавно се подменя от средиземноморски бор, кипарис, чинар, дъб и вечнозелени храсти. И макар първото впечатление да е, че почва липсва, тъй като маслиновите масиви растат върху почти оголени каменисти склонове, сравнявайки Тасос с останалите над 6000 гръцки острова, той държи палмата на първенството по зеленина. Формата му, гледана от сателит, наистина наподобява нешлифована изумрудена перла.

Най-изненадващото за мен бе, че всъщност о-в Тасос е част от нашия Рило-Родопски масив и е разположен до неговите най-южни разклонения. Сякаш планината е потопила крак в Бяло море , но петичката `и останала да стърчи над водата. Това е той – остров Тасос. С площ 392 кв.км и обиколка около 100 км. „Като една човешка длан”.

Изумрудените заливи и свежата зеленина не са патент единствено и само на този остров. За тази географска ширина – може би, но по света – дал Бог. В моето съзнание обаче Тасос ще остане с друго наименование, съвсем законно и достоверно, доверявайки се на Омир.

Тасос. Едно от безбройните интимни заливчета

Тасос. Едно от безбройните интимни заливчета

Той е „Островът на сирените” ! Онези морски нимфи-прелъстителки, които с прекрасните си песни подмамвали моряците и корабите им засядали в измамно – плитките заливи. Един от тези наивници, както е всемирно известно, бил и Одисей. На обратния път от Троя към родната Итака, той и другарите му били омагьосани от песните на сирените . Отпили от елексира на забравата, те 10 години не могли да намерят обратния път към дома. И макар Омир да не назовава точно Тасос, и макар за това прозвище да са претенденти и други острови, за морските познавачи просто няма друг по-подходящ по природни дадености от него.


Островитяните са се погрижили туристите от цял свят да не се лутат в търсенето на точното място на действието и са поставили табелка „Заливът на сирените” на най-екзотичното място, което би заслужило тази слава. Над вдаденото в сушата, сякаш скрито за случайно човешко око, тюркоазено-синьо заливче с плитчина твърде навътре в морето, се извисява манастир. Женски. Ето ви тема за писател с по-развинтено въображение, нали?

Официалният "Залив на русалките"

Официалният "Залив на русалките"

Аз бих нарекла и следващото, и по-следващото заливче с това наименование. Приличат си като две капки вода! В прозрачно-чистата им синева необезпокоявани сноват ята дребни рибки. Изкушение за гмуркачите. И не само. Нагазваме във водата – приятно топла за началото на есенния сезон, но много по-солена от познатата ни от детството черноморска мътеница.

Искам още в началото дебело да подчертая, че гърците са народ с чувство за достойнство и колективно самосъзнание. Вероятно това ги прави така спокойни и без излишни амбиции. Доволни са от достатъчните си блага. Не строят многоетажни къщи в бароков стил или от бетон и стъкло. Не се изкушават за показен разкош и лустро.

Запазили са атмосферата от началото на миналия век. Запазили са духа на старината и чистотата на природата. Не е ли именно това “черешката” за успеха на туристическия им бизнес? Традицията е тяхната крепост, привилегия и ценност, заради която се стичат пътешественици от цял свят.

Казват, че гърците били мързеливи. Дали е така наистина? Или са хора, които живеят живота си по най-естествения начин – без ламтежи. Умно използват географското си местоположение и естествените природни дадености. Нито за миг не забравят произхода си и, че са потомци на древна Елада. Дори и днес те наричат себе си елини. Самочувствие, което респектира. Гостоприемни, учтиви, гъвкави и добронамерени, ще те поздравят при среща на улицата и от прозореца на къщата си с „ Кали мера!”. Ще те обслужат и упътят с готовност.

Древна Гърция се разглежда от мнозинството историци като основополагаща култура на западната цивилизация, родина на демокрацията, философията, архитектурата, скулптурата, математиката, поезията и Олимпийските игри.

Обаче природната красота и най-вече мистиката на древногръцката митология е онзи притегателен магнит, какъвто нямат другите туристически дестинации по цял свят.
Продължение »

Публикувано в категория: Гърция | Тагове: , , , , , , , , , , | Коментарите не са разрешени

От София до Бургас и остров Св. Анастасия за един ден – мисия възможна

Отдавна не сме ходили никъде. Време беше за някакво пътешествие, дори и малко. На моят мъж му дойде идеята да видим изложението за цветя „Флора“ в Бургас, което се проведе от 20.05 до 27.05 2015 г. Бяхме прочели за новият експозиционен център, построен в Морската градина. Добър повод за пътешествие за един ден. В петък вечерта се разбрахме, който се събуди пръв да буди другия. Ако станем рано, потегляме.

Събудих се от леко побутване. 5,30 часа…събота сутринта. Набързо се приготвихме и към 6 часа вече бяхме на път към паркинга , да вземем колата и да поемем към Бургас. От съседният вход се измъкваше една комшийка. Фотограф. Тя пък поемаше към Родопите. Луди хора ще кажете вие. Сигурно е така.


Малко се притеснявахме как ще се измъкнем от София, заради започналите ремонти на изхода на града. Нямахме проблеми. Хората сладко си спяха в почивния ден и лесно и бързо се придвижихме до нашата цел. Взехме пътя на един дъх. Никакво спиране. Аз се захласвах по маковете отстрани, но моят човек беше подушил морето и не искаше да се губи време с такива лирически отклонения.

Към 10 часа бяхме в Бургас. Времето беше слънчево и топло. Намерихме място за паркиране в близост до Морската градина. След леко лутане се озовахме пред експозиционният център. Хората бяха много. Имаше групи от други градове. Шумотевица. Бяхме чели, че има платен вход. Нямаше такова нещо. Входът беше свободен. Разглеждахме зала след зала. Ухаеше на различни цветя.

Бургас, Морската градина

Бургас, Морската градина

Бургас, Морската градина

Бургас, Морската градина

Имаше кактуси, орхидеи, бонзай…Градинско обзавеждане и всякакви аксесоари.

Хората се снимаха на фона на цветята. Най-много ни впечатли една жена, която просто се метна на земята и занарежда на приятелката си как да я снима. Веднага стана атракция за всички наоколо.

Бургас, Морската градина

Като обиколихме залите излязохме навън. Тук на различни места в близост се предлагаха цветя от разсадници. Масово жените си купуваха за домовете и терасите. Цените бяха много прилични. Имаше голямо разнообразие на видове. Имаше и овошки. Всичко необходимо за това домът и градината да се разкрасят.

Бургас, Морската градина

Решихме да се поразходим из градината. Да се възползваме от сянката на дърветата. Бяхме видели това, за което бяхме дошли. От тук нататък щяхме да импровизираме. Постепенно стигнахме до Моста – емблематичен символ на града. Естествено имаше скачащи младежи, въпреки забраната. А по плажа хора събираха тен. Защо не бяхме взели банските… Изкушаваща е тази близост до водата.

Бургас, Мостът

Бургас, Морската градина

Бургас

Минахме по търговската улица в близост. Винаги ми прави впечатление колко различни са стоките от тези в софийските магазини. Имаше страхотни детски дрешки. Планини от обувки. Кафетата бяха пълни в съботния ден.
Продължение »

Публикувано в категория: България, П-У | Тагове: , , , | Коментарите не са разрешени
Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2024. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи