Хрумвало ли ви е да се запитате какво се е случило с най-близките на Христос след Разпятието? Как така учението му не само е оцелявало, но и като търкулната снежна топка превземало Европа, въпреки жестоките гонения през вековете? Кой не само е съхранил, но и предано разпространил идеята му „ за любов, равенство и братство” по света?
Не знам за вас, но на мен не ми е хрумвало. От една страна, защото още от младенческа възраст мозъците на хората от моето поколение бяха методично промивани от войнстващия атеизъм на комунистическата система. От друга – паметните места, свързани с живота на Спасителя са твърде отдалечени географски, за да достигне до нас автентично предание. От трета – ограниченията за пътуване в чужбина ни лишаваха от възможността за информация от първа ръка.
Дори познанията ни за богомилската ерес, покълнала по нашите земи и повод за гордост в националното ни самосъзнание , заляла Западна Европа и разклатила сериозно устоите на средновековния католицизъм, се ограничават със школските уроци. Единствено някоя легенда от Библията, под сюрдинка разказана от бабите, да е докосвала детските души с нравствените си послания. И толкова! Докато най-неочаквано, по неведомите пътища на съдбата идва онзи момент на открехване на прозореца към познанието и ти проглеждаш за същината на въпроси, които дори никога преди не си задавал.
Така се получи и сега. При поредното ни пътуване. Този път – към провинция ПРОВАНС. Тази историческа област на югоизточна Франция, дарила „Марсилезата” на Великата Френска революцията и известна с красивите си средиземноморски градчета, отдавна вълнува съзнанието ми. Не бих преувеличила, ако кажа – от ранно детство. Понякога дори имам чувството, че вече съм била там. Чрез книгите на Дюма и Юго, чрез историческите филми и разказите за Наполеон. А в днешно време – и чрез невероятните възможности на You tube и Google. Не внушение – направо дежавю!
Годишното разписание на нашите приятели определя датата на пътуването ни. Обикновено то е през есента. Този път обаче е в средата на април. В най-прекрасната фаза на пролетта! Черешовите градини по долината на река Теч преливат от цвят. Туфи разцъфтели перуники, като в картина на Ван Гог, припламват виолетово от двете страни на магистралата. Ароматни храстчета, аранжирани в алпинеуми по кръговите движения, допълват ланшафта.
Туфа ириси, като от платно на Ван Гог
Не престава да ме изумява вроденото чувство за естетика у французите за най-тривиални неща. Като тази провинциална магистрала, например. Пътят е красива картина! Наслада за сетивата и духа така, че стихът се ражда от само себе си : „ Пролетта е моят сезон. И съвсем не е бяла, както казва поетът. А е сочно-зелена, розово- кестенна, маково- алена, косово- песенна”…
Насочваме се към Средиземно море малко след гр. Монпелие. Шосето изтънява, превръщайки се в междуселски път, рамкиран от високи тръстикови стебла. Отстрани – езерца от разливите по делтата на р. Рона.
Да, именно тази Рона, която води началото си от швейцарските Алпи и посредством два ръкава се влива в Средиземно море при уникалния природен резерват „Камарг”. Някога тук е живял богатият римски земевладелец Аниус Камар. Славата на този край обаче се дължи на друг един аристократ, посветил живота си на опазването на местните традиции и митове. За него ще стане дума малко по-късно.
Още по времето на гърците и римляните Рона е „южната порта” и „великата река”, която осигурява търговския път от Средиземно море до Източна и Централна Галия. В наше време долината на р. Рона е световно известен лозарски район, осигуряващ едни от най-ценните френски вина. Трябва да се признае и заслугата на всемогъщия „Мистрал” с благородното му пречистващо въздушно течение. Предизвикван от скоростното течение на реката – 10 км/мин, той влияе на климата чак до о-в Корсика и Северна Африка.
Делтата на Рона е изключителен екологичен парк-резерват с не по-малко от 400 животински вида. От тях – 160 прелетни птици, сред които розовото фламинго. В движение правим снимки на двойка красавци, изпълняващи любовния си танц. Грациозни и стройни, с дълги шии и розови гушки, свободни и незастрашавани ! Романтична гледка!
Ято фламинго в резервата Камарг
Някога морето е било до тук. Отдръпвайки се, то оставило тази плоска земя, обрасла с оскъдна трева и все още подвластна на Нептун със солените си мочурища. В наводнената солена земя обаче се отглежда специфичен сорт ориз, рекламиран като екологично чист. Има цели плантации, които поради този сезон нямаме удоволствието да видим. В далечината огромни купчини сол искрят като айсберги под лъчите на изгряващото слънце. Още от римско време „Пътят на солта” тръгва оттук през Алпите към вътрешността на Европа.
Продължение »
