С автомобил от Беларус до Японско море, през Монголия (4)

Република Бурятия. Будизмът в Русия.

Република Бурятия е разположена в Източен Сибир и заема териториите източно и южно от езерото Байкал. Площта й е 351 хил. км², т. е. почти колкото Германия. Населението на тази автономна република е около един милион души, т. е. 80 пъти по-малко от Германия. Исторически, от времето на Чингис хан това са били териториите на Северна Монголия, населени с монголски племена. Завладявайки северо-източна Азия, руснаците навлизат в тези земи през 17-ти век. Официално, Бурятия се присъединява доброволно към Русия през 1703 година. През 1923 година е създадена Бурят-Монголска автономна съветска социалистическа република, преобразувана по-късно в Бурятска АССР в състава на СССР. Днес Бурятия е република в състава на Руската федерация. Тя граничи с Монголия на юг.

Релефът на Бурятия е предимно планински с най-висока планина Мунку-Сардик (3491 м.). По-голямата част от езерото Байкал е на територията на тази република.

От полезните изкопаеми в Бурятия се срещат руди на цветните метали, злато, въглища, уран и минерали. Развити са машиностроенето, енергетиката, дърводобивната и дървообработващата промишленост. Произвеждат се строителни материали и продукти на леката и хранително-вкусовата промишлености. Селското стопанство се характеризира с производството на зърнени култури, картофи и зеленчуци. Животновъдството се определя от отглеждането на коне, овце, кози, свине и птици. Транссибирската железница пресича южната част на страната, а през северната й част минава Байкало-Амурската ж. п. магистрала (тук е дългият 15 км. Северомуйски тунел). Основните външнотърговски партньори са Китай, Монголия и Узбекистан. Машиностроителната продукция формира 4/5 от износа на Бурятия. Жизненото равнище в републиката е около 1,5 пъти по-ниско от средното в Русия и е близко до жизнения стандарт у нас в България. Позволявам си да влизам в такива подробности като икономист по професия.

Бурятите се считат за сродни на монголците с обща история, култура, религия и писменост. Официални езици са бурятския (близък с монголския) и руския. Бурятският език използва руската азбука като се срещат и надписи на старомонголска писменост. Последната е създадена през 13-ти век, след което е модифицирана неколкократно. Тя представлява вертикална писменост, като се пише отляво надясно. Традиционна религиозна практика в миналото е бил шаманизмът. През 17-ти век от Тибет навлиза будизма като система от религиозни вярвания, практики и правила за поведение.

Първото населено място, което посетих в Бурятия, беше село Десятниково. То се намира близо до градчето Тарбагатай. Спрях в Десятниково само защото ми харесаха къщите – типични дървени руски къщи с дърворезба около прозорците и красиво изрисувани.

В магазина на селото си напазарувах малко хранителни продукти. Продавачката беше около 30-годишна хубава стройна жена, като лицето й представляваше невероятно красиво съчетание от монголоидни и европейски черти. Попитах я дали може да я снимам, но тя не ми разреши. Казах й, че я разбирам защото най-вероятно съпругът й е ревнив.

Спрях се при хълма със скално образувание, наречен „Спящият лъв“. Той е разположен край река Селенга и местните будисти го считат за свещено място.

И тук, както в Алтай и Монголия, традициите повеляват на определени свещени места да се завързват ленти по дърветата и храстите. Те символизират преклонение пред духовете и молба за тяхното благоволение. Лентите биват три цвята: белите са израз на позитивните мисли и желанието за благополучие, жълтите символизират връзката със земята, а сините – небето.

Селенга е река с дължина над 1000 километра. Тя извира в Монголия и преминава 600 км. през тази страна. После 400 км. протичат през Русия, след което се влива в езерото Байкал, образувайки обширна делта. Реката се смята за свещена от монголците, бурятите и будистите.

Улан Уде е столицата на Република Бурятия. Основан е през 1666 година като казашко селище с основна задача да се събира данък от местното население. Град е от 1775 година и сега в него живеят около 430 хиляди души. Разположен е на мястото, където река Уда се влива в река Селенга. Машиностроенето дава три четвърти от промишлената продукция в града. Следват енергетиката, дърводобива, леката и хранително-вкусовата промишлености. От тук минават Транссибирската ж.п. магистрала и главният автомобилен път „Байкал“. Последният свързва градовете Чита и Иркутск. На това място мога да вмъкна, че пътният участък между Чита и Улан Уде беше един от най-лошо подържаните, с много неравности. В града има пет научни института, като три от тях се занимават с историята и традициите на Будизма, страната Монголия и региона Тибет. Музеите и архитектурните забележителности са доста на брой. Някои от ежегодно провежданите празници са свързани с традициите на будизма.

Пристигайки в Улан Уде първата ми задача беше да разгледам Музея на историята на Бурятия. Отделните зали съдържат археологически артефакти, етнографска колекция, въоръжение и предмети на бита на народите, населявали региона през миналите векове. За мен най-интересни бяха експонатите, свързани с историята на будизма. Многобройни са статуите на будистките божества. Доста са книгите и ръкописите на старомонголски и на тибетски език. Старомонголската писменост е вертикална, като се пише отляво надясно. За един от най-ценните и уникални музейни експоната се смята „Атлас на тибетската медицина“. В този музей научих много повече за будистката религия отколкото в който и да било от монголските музеи. Причините са две: първо, тук имаше най-много будистки артефакти и второ, надписите бяха на разбираем език, за разлика от надписите в музеите на Монголия.

От стотиците прекрасни експонати ще покажа само няколко.

Ето я богинята на състраданието, светлината, щастието и дългия живот. На бурятски език (диалект на монголския, така както македонският език е диалект на българския) тя се нарича Зугдар Намжилма. Изобразява се с три лица и осем ръце.

Философския канон Ганжур е Тибетски ръкопис от 17-ти век. Носи заглавието „Съкровените сказания на Буда“.

Дамдин е един от грозните защитници на учението на Буда. Той се счита за покровител на конете.

Митичната страна Шамбала представлява образцова обществена система, в която цари мир и разцвет. Тя се управлява от мъдри и състрадателни държавници, а гражданите са добри и работливи хора. Виждаме, че стремежът към справедливо и съвършено общество е съществувал и преди много векове.

Аюша е Буда на дълголетието. В ръцете си държи съд с напитката на безсмъртието, наречена „Амрита“. В молитвите към него поклонниците искат дълъг живот, здраве и богатство. Последното показва, според мен, че при стоково-паричните отношения винаги с пари и богатство е могло да се купи и по-добро здраве.

По време на обиколката на Музея на историята на Бурятия в една от залите разговарях около половин час с уредничка в този музей. Тя се оказа изключително начетена и интелигентна жена – бурятка. Разказа ми за историята на Бурятия и за народа на тази страна. Обясни ми, че бурятите са сродни на монголците. Оплака се, че днешните млади хора избягват да учат бурятски, а предпочитат да говорят на руски. Почти никой не иска да изучава старомонголската вертикална писменост. Така също каза, че при тях в Бурятия се отглеждат само екологично чисти храни, без използване на изкуствени торове и добавки. За разлика от Европа, където храните не били здравословни поради промишления начин на производство.

В разговора с тази жена осъзнах какво представлява информационно-пропагандната война между „Запада“ и Русия. Нейното мнение по различни обществено-политически въпроси изразяваше в синтезиран вид мнението на преобладаващата част от руснаците, с които разговарях по време на продължителното си пътешествие.

От една страна, руските средства за масова информация създават впечатлението, че източноевропейските страни са загубили, откъсвайки се от „орбитата“ на Русия. В частност за България смятат, че икономиката ни се е лишила от руските пазари и от евтините енергийни суровини. Това е довело до спад в производството и в жизненото равнище. Обективно погледнато, в значителна степен е така. Ако през 80-те години на миналия век жизненият стандарт у нас беше малко по-висок отколкото в тогавашния Съветски съюз, днес жизненото равнище в Русия е средно около един и половина пъти по-високо отколкото в България. Не се съгласявах, обаче, че влизайки в Европейския съюз България е загубила повече, отколкото е спечелила. Обяснявах на събеседниците си, че според мен е точно обратното. Като членове на Евросъюза за нас ползите са значително повече от недостатъците: загиват нискоефективни производства, но другите дават продукция на съвременно технологично ниво, която е конкурентна на Западноевропейските пазари; макар и под външен натиск у нас се въвеждат европейски правила, които сме принудени да спазваме; доста бавно, пак под натиск на европейските институции, корупцията у нас намалява и ситуацията в правосъдната система се подобрява; финансовите средства, които получаваме по европейските програми превишават над 3 пъти средствата, които внасяме в бюджета на Европейския съюз; имаме възможност да пътуваме без ограничения в страните от Евросъюза и много българи работят и учат там. Интересното беше, че всичките ми събеседници приемаха тези мои аргументи, макар и с недоверие в някои случаи. Това означава, че в руското общество се е утвърдил плурализма и свободната размяна на идеи и становища.

От друга страна българските и европейски средства за масова информация създават невярна представа за икономическата и обществено-политическа ситуация в Русия. Лично аз смятах (под влияние на медийни публикации), че отивам в една по-изостанала от нас държава с авторитарно управление и запазени елементи на тоталитаризъм. Оказа се, че не е така и медиите у нас дават грешна информация за общата ситуация в Русия. Направи ми добро впечатление модернизирането на страната в много отношения. Правила, които ние в България въвеждаме под натиска на Европейския съюз, Русия въвежда и спазва сама. В сравнение с 90-те години на 20-ти век престъпността и корупцията са намалели неколкократно. Според мен Русия е по-уредена и дисциплинирана държава от България. Смятам, че там са ни изпреварили в посока на достигане равнището на високоразвитите западноевропейски и североамерикански държави. Средното жизнено равнище, по мои наблюдения, е съпоставимо с това в централно- и източноевропейските държави (Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Прибалтика) и доста по-високо от нашето. Значително повече са социалните придобивки, като на мен ми направи впечатление системата за материално подпомагане на младите семейства и за насърчаване на раждаемостта. Като автомобилист обърнах внимание, че състоянието на пътната мрежа (изключение правят пътищата в отделни части на Сибир), организацията на движението и дисциплината на шофьорите са по-добри отколкото у нас в България. Самите руснаци не са доволни в това отношение (пътища и дисциплина на водачите на автомобили), защото се сравняват с развитите западноевропейски държави. Стремежът в обществото за достигане стандартите на най-напредналите държави е голям, поне такива са моите впечатления. По отношение на обвиненията в авторитаризъм, поне като турист не видях особена разлика между системата в Русия, от една страна, и Унгария или Турция, от друга страна.

Една от главните забележителности в Улан Уде е разположения на централния площад паметник, представляващ главата на Ленин. В пътеводителя ми пише, че това е една от най-големите в света глава-паметник. Висока е 14 метра и тежи 42 тона.

Направи ми впечатление, че пешеходната алея край река Уда беше напълно занемарена. Личеше си, че десетки години не е правен никакъв ремонт. За разлика от повечето руски градове, където крайбрежните алеи са обновени и превърнати в чудесни места за отдих и разходки.

Привечер приключих с разглеждането и трябваше да потеглям. Попитах един младеж как да изляза от центъра в посока Иволгинск. Той ме качи на неговия автомобил и тръгнахме по най-прекия път като ми показваше от къде трябва да мина. После ме върна на паркинга при моя Опел, а пък аз спокойно се измъкнах от централната част повтаряйки преминатия маршрут. След това попаднах в огромни задръствания и след около час и половина, по тъмно, успях да изляза от града.

Пътят към Иволгинския дацан (будистки манастир) минава покрай голямото село Иволгинск, в което живеят 7,5 хиляди души. Направи ми впечатление строителството на много нови къщи.

Будизмът в Русия

Будизмът е едно от разпространените религиозни учения в Русия. Практикува се от близо един милион души в тази страна. Районите, където той се изповядва, са разположени предимно в южната част на Сибир, северно от Монголия. Будистка е и република Калмикия, която е разположена в югоизточна Европа и достига северозападното крайбрежие на Каспийско море. Общности от будисти живеят така също в Москва и в Санкт-Петербург.

На територията на днешна Русия от началото на 17-ти век се разпространява тибетския будизъм. Той е пренесен от монголски и тибетски лами (будистки свещеници). С указ на императрица Елисавета през 1741 година Будизмът е признат за официална религия в Руската империя. През 1764 година официално е учреден постът Пандита-хамбо-лама като глава на будистите в Русия. През 1766 година будистките лами в Бурятия признават императрица Екатерина Велика за земното въплъщение на Бялата Тара.

Тара е едно от главните просветлени същества в будизма. В иконографията съществуват 20 различни изображения на Тара: бяла, зелена, синя, жълта и т.н. Бялата Тара символизира изключителната чистота и мъдрост. Тя има седем очи, а неин атрибут е цветето лотос, което символизира трите драгоценности в будизма. Те се наричат Триратна и включват: Буда, Дхарма (будисткото учение и неговите закони) и Сангха (общностите на будистките монаси). Триратната е своеобразен символ на вярата при будистите. Буда се възприема като учител, Дхарма е символ на законите, а Сангха символизира обществото от единомисленици.

В началото на 20-ти век в Русия е имало близо 50 дацана (будистки манастири) и около 150 будистки храма. През 30-те години на миналия век съветското правителство започва борба срещу религиите и постепенно унищожава будизма. Голяма част от духовниците са репресирани и всички будистки манастири са затворени.

Възраждането на будизма започва след края на Великата отечествена война на народите на СССР. През 1945 година е построен Иволгинския дацан, който през 1946 година с правителствено решение става резиденция на главата на будистите в бившия Съветски съюз. Разцветът на будизма в Русия започва след 1990 година. Днес в страната действат около 40 дацана (будистки манастири).

В Русия будизмът е провъзгласен за една от четирите традиционни за страната религии, наред с православието, исляма и юдаизма.
В днешно време са представени много будистки школи и направления. Съществуват няколко института и университетски катедри, занимаващи се с изучаване на будистката религия. Към някои от дацаните са открити духовни училища, в които преподават учители от Тибет.

Иволгински дацан

Основаният през 1945 година будистки манастир е разположен в село Верхная Иволга. Той се явява център на будизма в Русия и е резиденция на духовния глава. Представлява голям религиозен комплекс, включващ резиденцията на Хамбо-лама, няколко дугана (будистки храмове), будистки университет, библиотека, жилища на монасите, столова за хранене, хотел за поклонниците.

Главният храм се нарича Цогчен-дуган. Построен е през 1976 година.

Дворецът-храм Хамбо-лама Итигелова е мястото, където се съхранява свещена за руските будисти реликва – нетленното тяло на Учителя.

Към Иволгинския дацан е открит будистки институт „Даши Чойнхорлин“. Това е религиозно висше учебно заведение за подготовка на свещенослужители, преподаватели, преводачи и художници-иконописци.
Пристигнах в манастирския комплекс рано сутринта, когато мъглата се вдигаше. Монасите започваха да излизат от къщите, където живеят, и все още неразсънили се да се отправят за сутрешната си молитва.

В будистките манастири и храмове има поставени многобройни цилиндри или многоъгълни призми с различни размери. Те съдържат молитви, като традицията повелява поклонниците да завъртат всеки един цилиндър. Със завъртането съответната молитва се отправя в небесата и това носи благословия.

Както в Монголия и Алтай, така и тук традициите повеляват да се завързват ленти по дърветата и храстите. Те символизират преклонението пред духовете, молба за тяхното благоволение и закрила. Различните цветове ленти са символи на връзката със земята и с небето, добрите помисли и желанията за благополучие и здраве. Някои поклонници завързват и текстове на молитви върху парчета плат.

На връщане от Иволгинския дацан се отбих в крайпътен автосервиз, разположен в покрайнините на Улан Уде. Гъвкавата връзка на изпускателната система на моя Опел се беше скъсала и двигателят гърмеше, сякаш се движи голям трактор. С ремонта се зае автомонтьор, младо момче – бурят. Заедно отидохме до магазина за авточасти за да купя нова гъвкава връзка. Потърсихме и спирачна помпа, на нямаше резервни части за стари Опели като моя. Механикът – бурятин беше много старателен младеж. За разлика от него собствениците на автосервиза (мъж и жена) се оказаха страшно алчни хора. Основната им цел беше да ми вземат парите и въобще не ги интересуваше как ще бъде ремонтиран автомобила ми.

Езерото Байкал

Езерото Байкал е разположено в южната част на Източен Сибир. Намира се в своеобразна котловина и е обградено с планини. То е най-голямото на земята по обем съдържаща се вода и в него се намират около 1/5 от световните сладководни запаси. Езерото има форма на полумесец и дължината му е 636 километра. Широчината се колебае между 25 и 80 километра. Площта на Байкал е 31,7 хил. км², т. е. малко повече от територията на Белгия. Това е най-дълбокото езеро на земята (1642 м.). В него се вливат над 300 реки и потоци, като най-голяма е Селенга. От езерото изтича само една река – Ангара. От 27-те острова най-голям е Олхон. Водите на Байкал са изключително чисти и прозрачни с голямо съдържание на кислород. Една от основните причини за водната чистота е дейността на микроскопичния рак епишура, през чийто организъм водата се преработва. В езерото живеят над 2600 животни и растения, като 2/3 от тях се срещат единствено тук. Най-характерното животно е нерпата, която е единствения в света сладководен тюлен. Езерото Байкал е включено в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Пътят към езерото Байкал следваше течението на река Селенга.

Спрях да пренощувам на паркинга до малък крайпътен хотел, разположен близо до селището Кабанск. В кафето (така в Русия наричат малките ресторанти тип закусвалня) на хотела за вечеря си поръчах порция щука. Тази риба беше много добре приготвена и това е най-вкусното ядене, което съм опитвал по време на цялото ми пътешествие.

Потеглих по тъмно, към 4 часа сутринта. Реших да пропусна делтата на река Селенга при вливането й в Байкал. В сутрешната тъмнина не видях табела за разклона към село Посолское, което исках да разгледам. В това село на брега на Байкал през 1651 година е била нападната с цел грабеж руската дипломатическа мисия в Монголия. При разбойническото нападение са били убити 8 от общо 20 души дипломати и сътрудници. Сред убитите са били царския посланик в Монголия и синът му. От тук произлиза и името на селото – Посланическо.

Пристигнах в крайбрежния град Бабушкин на зазоряване. Това градче с 5 хиляди жители беше едно от най-неблагоустроените селища, които видях в Русия. Освен главната улица, останалите бяха с разбит асфалт или само с трамбован чакъл. Сградите бяха занемарени, с изключение на училището, детската градина и още няколко обществени и административни постройки.

Градът носи името на революционера Бабушкин. Тук през 1906 година той е разстрелян, заедно с още петима негови съратници.

Малкият град е бил един от центровете на революционно движение в Байкалския регион по време на Първата Руска революция (1905г.÷1907г.). Тук бих могъл да спомена накратко за нея.

Започналата през 1905 година революция е съвкупност от масови протести, стачки, бунтове и въстания, насочени против монархическата власт в Русия. Първопричините за общественото недоволство се крият във влошената икономическа ситуация в страната: спад на промишленото производство в резултат на икономическата криза 1900г.÷1903г.; нарастване на държавния дълг, съпроводен с финансова криза; спадане добивите в селското стопанство; намаляване износа на зърно (основния руски експортен продукт) за Европа поради конкуренцията на евтини американски зърнени продукти. Към това се добавят причини от обществено-политически характер: абсолютна власт на императора и липса на демократична конституция; потискане на гражданските свободи; нарушаване правата на работниците. От организационна гледна точка основен фактор е разрастването на дейността на социалистическите и либерални партии. Допълнителна роля изиграва поражението в Руско-японската война (1904г.÷1905г.) и загубата на територии в Далечния изток.

Първоначален тласък на революцията дава така наречената „Кървава неделя“, когато през януари 1905 година императорските войски стрелят срещу мирна демонстрация на работниците в Санкт-Петербург. В последвалите бунтове, въстания и революционни действия се включват работници, селяни, значителна част от интелигенцията, части от армията и флота. Участници в революцията са 2 милиона души, а загиналите са близо 10 хиляди. В резултат е учреден парламент и е приета относително демократична конституция. Постигнати са граждански свободи, гарантирани са свободата на словото, на събранията и на съюзите. Подобрено е положението на работниците, заплащането им е увеличено, а работният им ден е намален до 9-10 часа. Подобрено е материалното положение на селяните.

Крайбрежният път пресичаше няколко планински реки, които се вливаха в езерото Байкал. Тяхната вода беше кристално чиста.

Водите на самото езеро също бяха изключително чисти. Убедих се, че природата около Байкал се съхранява като екологично запазен регион.

Районът около Байкал е сеизмично активен като земетресенията са чести. Поради тази причина в населените места преобладава ниското строителство. Блоковете са най-много до 5-етажни. Последните големи земетресения са от 1999г. и от 2008г.

Автомобилният път минава близо да брега на езерото и носи неговото име – магистрално шосе „Байкал“. Той е успореден на Транссибирската железопътна линия.

Строителството на Транссибирската железница започва през 1891 година. Тя е най-дългата ж.п. линия в света. Свързва европейската част на Русия с Далечния изток. Товарооборотът на стоки се осъществява предимно по тази железопътна линия. Ж.п. линията е двойна, електрифицирана и много натоварена. Когато спирах за почивка близо до нея, установявах, че влаковите композиции преминават през 10-20 минути и в двете посоки. Това бяха предимно товарни влакове и всеки от тях имаше повече от 60 вагона. Пътническите влакове бяха 10-20 пъти по-малко на брой от товарните.

Байкалск е следващия град, който посетих. Той има 13 хиляди жители: руснаци, буряти, арменци, азербайджанци. В него не видях туристически забележителности.

Плажът край езерото е покрит с едри камъни. Имах доброто желание да се изкъпя в Байкал, но успях да нагазя само до коленете. Водата беше много студена и предпочетох да не рискувам здравето си.

Най-красивият крайбрежен град, който разгледах, беше Слюдянка. Населението му е близо 20 хиляди души. В продължение на 350 години в околностите на града се добива минерала слюда, откъдето произлиза и името му.
Слюдянка е голям железопътен възел на Транссибирската магистрала. Сградата на гарата е построена през 1904 година, изцяло от бял мрамор.

Местният краеведчески (исторически) музей не можа да ме впечатли. Една от причините вероятно беше тази, че трябваше да го разгледам набързо към края на работното му време.

Беше 12-ти септември и времето застудяваше със всеки изминал ден. Наложи се да си купя дебела вълнена шапка от градския пазар. Всъщност, това беше и единствената покупка лично за мен по време на продължилото два месеца и половина пътешествие. Бързо разбрах какво означава изразът „сибирски студ“.

След Слюдянка ми предстоеше разглеждането на Иркутск, най-големият град в Източен Сибир.
А след това прекосяване на сибирските простори от изток на запад, от Байкал до планината Урал.

Следва продължение

Юли – Октомври 2014 година
Автор: Валентин Дрехарски
Снимки: Авторът