Миналата година, за да изчакаме порасналите ни деца да решат кога и къде ще пътуват лятото, успяхме да се измъкнем на море чак в края на Септември. Затова тази година, докато тече лятната сесия, започнахме да гледаме какво се предлага като дестинации за Юни. И се спряхме на екскурзия до южна Франция. Предвиждаше се разглеждане на няколко градчета около Марсилия – непозната за нас територия. И щеше да е в периода на цъфтене на лавандулата. Красота.
Колкото пъти и да посетиш Прованс, винаги ще видиш нещо различно. От Прованса на Римската империя през Средновековието, от неголемите абатства към страхотните папски дворци, от простодушните народни празници към изисканите фестивали, привличащи интереса на интелектуалците от цял свят. Даже и природни явления отличават Прованс от останалата част на Франция. Тук духа вятърът „мистрал“-силен и студен северозападен вятър. Характерни са маковите и лавандулови ливади, лозовите и маслинови масиви. Провансалците са древен народ, запазил своя език и традиции. Не случайно този район е обичан от хората на изкуството- художници и поети.
Преди няколко години направихме едно пътуване с престой в Ница. С кола под наем обиколихме някои градчета в Алпите и се бях омагьосала от тях. Но тогава дори не си записах имената им. А там все едно времето отдавна беше спряло. Няма да видиш нова дограма или климатик. Само камък и дърво. Бяха разкошни. Много трудно се стигаше до тях. По тесни пътища с много завои. Страхотна денивелация. От нивото на морето за час вече виждахме снежни върхове. Страхотен контраст. Коли се връщаха със ски на покривите си. Но имената бяха непроизносими и труднозапомнящи се. Споменът от тях обаче още е силен. Прованс е специално място. Далече от лукса на крайбрежието. Това повлия на нашия избор.
Ден 1 – Милано
Събота е. Подреждаме багажа и леко се суетим в последните минути преди тръгването към летището. Предстои ни полет до Бергамо. И онези скучни 2 часа чакане. Няма как. Ще се изтърпи. Пристигаме на Терминал 1 и за първи път ще пътуваме с групов билет. Само с лична карта ни разпечатаха билетите и за наша изненада имахме места. Нямаше да го има това блъскане като преди.
Вътре сме и минутите бавно се нижат. Най-накрая заемаме местата си в самолета. Предстоят ни почти два часа полет. Като се изключи турбуленцията преди кацането, всичко беше нормално. На жената до нас и стана лошо. Най-накрая кацнахме и след взимането на багажа потърсихме хората, с които щяхме да споделим това пътуване. Оказахме се към 30 човека. Имахме си водачка и тя ни заведе към автобуса, с който щяхме да пътуваме следващите дни. Поехме към Милано. Какво да кажа за този град….определено не е моя град. Някак си колкото пъти и да се ходи там не го усещам, не ме вълнува. Сега пак щяхме да имаме време за разходка в него. По традиция автобусът спря до Кастело Сфорцеско.
Влезнахме в двора и дочухме музика. В едното крило, на сянка под колоните, имаше камерен оркестър и хор. Хора се бяха събрали и слушаха.
В автобуса ни казаха, че заради Експо 2015, което се провежда в Милано от 1.05 до 31.10.2015 г. има много съпътстващи прояви за туристите. И поради тази причина, фирмата беше решила, вместо да спим в Генуа първата вечер , да останем в района на Милано и вечерта да посетим изложението. След 19 часа билетът е 5 евро и след разходката в града щяхме да се отправим натам.
А ние след като послушахме хубавата музика се отправихме към близкия площад на гара Кадорна с иглата – символ на модната индустрия в този град.
Слънцето доста ни напече и затова се насочихме към парка Семпионе. Да потърсим прохладата на дърветата и езерцата там. Той беше пълен с хора. Съботен ленив следобед. Имаше спортуващи ентусиасти. По тревните площи младежи се печаха. Някои играеха футбол. На стадиона имаше някакво мероприятие и младежи с различни екипи тичаха из парка. На една поляна група с пръчки в ръце се упражняваше в някакъв боен спорт.
Продължение »
