Края на Август е. Чудесно време за отпуск. Започнах да разглеждам предложения и варианти за море. Показах ги на половинката и не стигнахме до конкретен избор. Настана тишина по въпроса. И един ден той ме попита искам ли да направим една обиколка на Тоскана. Съгласих се. Тази част от Италия ни е непозната и с удоволствие щяхме да я посетим и разгледаме.
Всеки е виждал снимки от Тоскана – зелените хълмове и стройни кипариси. Прекрасни пейзажи. Исках да се потопя в това. Нямах много време за четене, но се подготвихме с карти на градчетата. Не сме полиглоти, за да разпитваме постоянно местните, а и така по-спокойно се пътува. Tова, което видяхме там, не отговаряше на представите ми. Така е като съм градско чедо и не разбирам от селскостопански работи. Минахме през Тоскана и там имаше прясно изорани голи хълмове с една бледа, безцветна земя – ту със сивкав, ту с кафеникав оттенък. Все едно си в пустиня. Кипарисите си седяха, но чарът се губеше.
И насочихме вниманието си към градовете. Тук има малки, прекрасни и запазени във времето градчета. Влезеш ли зад крепостните стени попадаш назад във времето. Колко стълби изкачихме… Не знам. На моменти се озорихме. Голяма степ аеробика беше. Колко баира изкачихме. Но видяхме прекрасни места. Това е важното.
Ще се опитам да опиша това, което ме впечатли от всяко едно от тях. Какво ми хареса и какво – не.
Ден 1 – Загреб
Неделя е. Багажът е готов и много рано потегляме, защото ни предстои дълъг и изморителен път. Първата ни нощувка ще е в Загреб. Надяваме се да не ни бавят по границите. Сега с този бежански проблем никога не се знае. Но изненадата се оказа от друго естество.
Порази ни голямата мръсотия покрай магистралата. Такова нещо досега не бяхме виждали. Купища бутилки, хартийки, памперси…И вече на хърватската граница ни се изясни. Настигнахме колоните на турските гастарбайтери, пътуващи обратно към Западна Европа. Денят беше много горещ. Колите им бяха пълни с цели фамилии и много багаж. Чак се чудех как се събират вътре. Имаше и пеленачета. Поради горещината някои хора излизаха от колите и крачеха успоредно на платната. Деца ревяха…Пълна лудница. Съответно местните развиваха бизнес с безалкохолни напитки и минерална вода насред магистралата. Хората бяха жадни. Защо да се изпуска тази възможност. Няколкото километра до границата минахме за 2 часа. Да не споменавам какво беше положението в тоалетните по бензиностанциите на пътя. Деца се къпеха по мивките. Пътуването се проточи доста. Към 19,30 влезнахме в Загреб и искахме поне за малко да се разходим. Да разтъпчем краката. Много ми харесва старата част на града. Прекрасната Катедрала пак беше в реставрация.
Хърватите са измислили вратовръзката и такива магазини го напомнят. Когато войник заминавал на война, неговата любима завързвала на врата му шалче, което да му напомня за нея. И така постепенно вратовръзката навлязла като аксесоар в облеклото на хората.
Стигнахме и до красивата църква Св.Марк.
При предно идване случайно бяхме намерили една улица с много заведения. Открихме я по тракането на прибори и шумен говор в тъмното. Интересно беше да види човек как хърватите прекарват своята неделна вечер. Говорят едновременно и си в една бърборилня. Как се разбират не знам, но на тях явно не им пречи. Искахме пак да минем по нея и да видим има ли промяна. Улицата се казва Ivana Tkalćića.
Продължение
