Пътуването към Хонг Конг започва в леко грешна посока – в една топла януарска събота излитам за Лондон и от там в 18:30 взимам полет за Хонг Конг. Двуетажният Airbus е пълен и 11 часовия полет не е особено комфортен, но с помощта на храна, малко вино, филми и музика се издържа.
Кацам в Хонг Конг в неделя около 2 следобед. За българи няма визи, но трябва да се попълни карта с паспортните данни и адрес на пребиваване, която раздават в самолета.
Проверката не отнема много време и следващата ми задача е да се снабдя с карта Octopus, която се зарежда с хонгконгски долари и освен за градския транспорт важи и в доста магазини и кафенета. Първоначалната цена е 150 ХК долара – 50 депозит за картата и 100, от които се приспада за всяко пътуване. Ако се превиши разполагаемата сума може еднократно да се вземат пари и от депозита. Туристите могат да върнат картата на спирките на метрото или на летището и връщат неизползваната сума и депозита срещу малка такса. След като купих Octopus картата намирам спирката на автобуса, който спира точно пред моя хотел. Първото ми впечатление е, че ориентацията е много лесна – навсякъде има табели с посоките и дори полузаспал човек не може да се загуби.
Хотелът, в който ще пребивавам в следващата седмица е на острова (Хонг Конг), в квартала North Point, който е на около 10 минути с метрото до Central – централната част на острова. Специалният административен район (както е официалното наименование) Хонк Конг се състои от острова Хонк Конг, Kowloon, Новите територии на континента и няколко острова. Най-посещавани от туристите са Централната част и Kowloon, но квартала North Point, в който съм отседнала също има добри транспортни връзки, много магазини, ресторанти и пазарчета и почти никакви туристи – некитайци.
Пътят с автобус от летището, което е на остров Лантау, отнема малко повече от час и минава през централната част на острова. Повечето автобуси са двуетажни и предните седалки на втория етаж предлагат интересни гледки. Хонг Конг изглежда различен и много интересен, с жилищни блокове на по над 70 етажа и много зеленина, но умората си казва думата и оставям запознаването с града за понеделник.
Ден първи от туристическата ми програма започва с пътуване с метрото в час пик до терминала на Star Ferry в централната част, където преживявам първия културен шок – пред всяка врата на метрото за секунди се струпва тълпа и в момента, в който влака дойде започва блъсканица. При вратите в час пик има служители с табели STOP/GO, но те не помагат особено. Добре, че влаковете са през 2 минути.
Стигам навреме до офиса на Big Bus Tours и си купувам 48 часов билет с много екстри – нощен тур, билети за Star Ferry, едночасова разходка из пристанището, билет за трамвая до връх Виктория и разходка с традиционна лодка. Всичко това струва по-малко от 50 евро, което е доста по-евтино от много европейски градове и някои от билетите могат да се ползват и след като 48 часовия период изтече. Като цяло цените на транспорта, храната в заведенията и супермаркетите в Хонг Конг също ми се сториха доста нормални и приемливи.
Този ден обикалям с автобусите само Хонг Конг – централната част и на юг, където са плажовете. Първото прекъсване на обиколката е в Станли, където има известен пазар и приятна крайбрежна улица. Пазарът не е нещо особено, но покрай плажа има няколко заведения, които изглеждат като добър избор за обяд. Решавам малко да отложа срещата с китайските ястия и си поръчвам по-познатите ми оризови спагети по сингапурски. Храната е вкусна, има и студена европейска бира. Следващата спирка е при пристанището на Абърдийн за разходка с традиционна лодка, управлявана от Танка рибар.
