Една седмица в Хонг Конг и Макао

Пътуването към Хонг Конг започва в леко грешна посока – в една топла януарска събота излитам за Лондон и от там в 18:30 взимам полет за Хонг Конг. Двуетажният Airbus е пълен и 11 часовия полет не е особено комфортен, но с помощта на храна, малко вино, филми и музика се издържа.

Кацам в Хонг Конг в неделя около 2 следобед. За българи няма визи, но трябва да се попълни карта с паспортните данни и адрес на пребиваване, която раздават в самолета.
Проверката не отнема много време и следващата ми задача е да се снабдя с карта Octopus, която се зарежда с хонгконгски долари и освен за градския транспорт важи и в доста магазини и кафенета. Първоначалната цена е 150 ХК долара – 50 депозит за картата и 100, от които се приспада за всяко пътуване. Ако се превиши разполагаемата сума може еднократно да се вземат пари и от депозита. Туристите могат да върнат картата на спирките на метрото или на летището и връщат неизползваната сума и депозита срещу малка такса. След като купих Octopus картата намирам спирката на автобуса, който спира точно пред моя хотел. Първото ми впечатление е, че ориентацията е много лесна – навсякъде има табели с посоките и дори полузаспал човек не може да се загуби.

Хотелът, в който ще пребивавам в следващата седмица е на острова (Хонг Конг), в квартала North Point, който е на около 10 минути с метрото до Central – централната част на острова. Специалният административен район (както е официалното наименование) Хонк Конг се състои от острова Хонк Конг, Kowloon, Новите територии на континента и няколко острова. Най-посещавани от туристите са Централната част и Kowloon, но квартала North Point, в който съм отседнала също има добри транспортни връзки, много магазини, ресторанти и пазарчета и почти никакви туристи – некитайци.

Пътят с автобус от летището, което е на остров Лантау, отнема малко повече от час и минава през централната част на острова. Повечето автобуси са двуетажни и предните седалки на втория етаж предлагат интересни гледки. Хонг Конг изглежда различен и много интересен, с жилищни блокове на по над 70 етажа и много зеленина, но умората си казва думата и оставям запознаването с града за понеделник.


Ден първи от туристическата ми програма започва с пътуване с метрото в час пик до терминала на Star Ferry в централната част, където преживявам първия културен шок – пред всяка врата на метрото за секунди се струпва тълпа и в момента, в който влака дойде започва блъсканица. При вратите в час пик има служители с табели STOP/GO, но те не помагат особено. Добре, че влаковете са през 2 минути.

Стигам навреме до офиса на Big Bus Tours и си купувам 48 часов билет с много екстри – нощен тур, билети за Star Ferry, едночасова разходка из пристанището, билет за трамвая до връх Виктория и разходка с традиционна лодка. Всичко това струва по-малко от 50 евро, което е доста по-евтино от много европейски градове и някои от билетите могат да се ползват и след като 48 часовия период изтече. Като цяло цените на транспорта, храната в заведенията и супермаркетите в Хонг Конг също ми се сториха доста нормални и приемливи.

Този ден обикалям с автобусите само Хонг Конг – централната част и на юг, където са плажовете. Първото прекъсване на обиколката е в Станли, където има известен пазар и приятна крайбрежна улица. Пазарът не е нещо особено, но покрай плажа има няколко заведения, които изглеждат като добър избор за обяд. Решавам малко да отложа срещата с китайските ястия и си поръчвам по-познатите ми оризови спагети по сингапурски. Храната е вкусна, има и студена европейска бира. Следващата спирка е при пристанището на Абърдийн за разходка с традиционна лодка, управлявана от Танка рибар.

Танка е малцинство, което живее на лодки и се е изхранвало основно от риболов. В днешни дни правителството на Хонг Конг се опитва да им осигури прехрана в туризма. С лодката обикаляме около огромни скъпи яхти и традиционни лодки. Минаваме и покрай огромния плаващ ресторант Jumbo, който е доста посещавана туристическа атракция.

Решавам да приключа обиколката за деня в квартала Causeway Bay, където има няколко големи мола. Най-популярният е Times Square – на поне 10 етажа, с много интересни декорации, които се сменят периодично. Тъй като остават около 2 седмици до настъпването на Китайската нова година украсата навсякъде е особено пищна с главен елемент – коня. Местните жители и тълпите туристи от Китай са обсебени от пазаруването и ми се стори, че Хонг Конг е града, с най-гъста концентрация на магазини за дизайнерски стоки и скъпи часовници и бижута.

По-късно се прибирам в „моя” квартал и спирам за плодове и вода в един супермаркетите на местната верига Wellcome – има различни екзотични плодове, всички вносни, различни видове бонбони и традиционни сладки за Китайската Нова година и местни специалитети – пилешки крака (не бутчета), които явно са деликатес, защото ги виждам в менюто на доста ресторанти.

Решавам втория ден да разглеждам Kowloon – кварталите Tsim Sha Tsui и Mong Kok, като най-атрактивния начин да се стигне до тази част на Хонг Конг е с корабчетата на Star Ferry.

Фериботът спира близо да Авенюто на звездите – крайбрежна алея с плочи с имената на азиатски филмови звезди. В края на алеята има статуя на Брус Лий, която винаги е заобиколена от снимащи се китайци.

Турът на Kowloon с открития автобус започва от Авенюто на звездите и преминава през луксозния хотел Пенинсула, после продължава по широкия булевард Нейтън роуд, известен и като Златната миля, заради многото скъпи магазини. В този район са и много от популярните улични пазари – Ladies market, Sneaker street, Пазара за нефритени бижута и нощния пазар на Temple street.

След една пълна обиколка с автобуса решавам да сляза да разгледам пазарите. Sneaker street е улица с много магазинчета, предлагащи маркови спортни стоки, като цените би трябвало да са малко по-ниски от тези в моловете, но не забелязах съществена разлика.
Ladies market представлява множество сергии от двете страни на улицата. Продават се дрехи, фалшиви чанти, играчки и електроника с незнаен произход. Правя кратка спирка за обяд в рестрантче с меню на английски и храната е прилична – нудъли с пилешко и зеленчуци. Храната, която местните си избират обаче, изглежда доста странно и не много апетитно – нещо като супа с нудъли, месо и наденички.

Следващата ми цел е закрития Нефритения пазар, който се помещава в две сгради. Въпреки предупрежденията в пътеводителите, че нефрита там не е особено качествен си купувам обици заради самия пазарлък и да имам все пак някакъв сувенир.

Продължавам пеша по Нейтън роуд към пристанището и пак се изумявам от гъстотата на скъпите магазини.

Решавам да оползотворя и билета за едночасов круиз из Victoria Harbour – гледката от водата към небостъргачите от двете страни е невероятна.

Същата вечер е последния ми шанс за Нощен тур с открития туристически автобус и малко след 6 тръгваме от пристанището. Крайната цел е Авенюто на звездите, откъдето всяка вечер в 8 часа може да се наблюдава светлинното шоу – Симфония от светлина. Стигаме до Kowloon през тунел, който минава под водата. Автобусът обикаля из осветените улици на Tsim Sha Tsui и Mong Kok. Поради липса на място много от ресторантите и магазините в Хонг Конг са на етажите над партера и големите светещи табели са най-удачния начин да се рекламират.


Точно в 8 съм на Авенюто на звездите с приготвен фотоапарат. От близката сграда пускат музика и небостъргачите на отсрещния бряг започват да променят светлините си в ритъм с музиката. Шоуто е много впечатляващо и продължава около 15 минути. Решавам да намеря време да го гледам поне още веднъж, но за съжаление не успявам.

Основният ми план за ден три е 4 часов тур на заведения в централната част, но той започва в ранния следобед и решавам да първо да разгледам тази част на острова.

Една от забележителностите в този квартал е храма Ман Мо, почитащ боговете на литературата и на войната. В храма има доста хора, които се молят, палят ароматни пръчици и оставят плодове. Храмът е на Hollywood road, който е известен с многото си галерии и антикварни магазини.

Наблизо и е друга атракция – ескалатора, който е построен като средство за придвижване на живущите в по-високите части на острова. Сутрин между 6 и 10 ескалаторът се движи надолу към Central, а след 10 нагоре.

Разходката с ескалатора е и удобен начин да се наблюдава отвисоко живота в малките улички – сергиите с плодове и зеленчуци, магазинчетата за ядки и сушени морски продукти.

В 2 следобед групата от 11 ентусиаста да се запознаят с кухнята на Хонг Конг е събрана и гида Силвана ни повежда към първата спирка – семеен ресторант за супа уонтон. Сядаме на малки столчета и ни сервират огромни купи димяща супа с нудъли и три кнедли с пълнеж от смляно месо и скариди.

В групата има американец от китайски произход и аз му хвърлям по едно око, за да се ориентирам как се яде всяка от храните, които ни сервират. Супата се оказва страшно вкусна, но не успявам да я довърша, защото ни чакат в следващото ресторантче.

Там ще пробваме печено на пещ свинско. Жителите на Хонг Конг са големи любители на свинското, патешкото и гъшето месо и в съседното помещение, където са изложени продуктите, има постоянна опашка. Предлагат и по екзотични ястия като птичи вътрешности, но за щастие те не са включени в нашето меню.

След толкова много ядене правим кратка разходка до следващата цел – заведение със специалитет сок от захарна тръстика. Сокът се изстисква на момента от специална машина и се предлага топъл и студен. Има доста приятен вкус и това заведение също има доста клиенти.

После отиваме в магазин за чай, където дегустираме различни видове – бял, зелен, черен. Доколкото разбрах различните видове се определят от степента на ферментация на чаените листенца. Научихме се и как се запарва и налива китайски чай и сме готови за ново хапване.

Отиваме в модерно заведение за дим сум – кнедли с различен пълнеж, които се приготвят на пара в кошнички. Освен тях опитваме и пролетни рулца и малки питки с пълнеж от свинско.

За финал има разбира се десерт – спираме до щанд за сладкиши и соленки. Опитваме тарталета с яйчен крем, която прилича на португалския десерт пащел де ната. На щанда предлагат и различни традиционни новогодишни сладки и доста хора се спират да пазаруват. Като почитател на сладкото решавам през следващите дни да опитам и други местни десерти – сладки с пълнеж от червен боб и сладки на съпругата (с пълнеж от зимен пъпеш), но не са кой знае колко вкусни и ми се изяснява защо в сладкарниците, които продават френски сладкиши винаги има опашки.

Сред запознаването с местната кухня решавам да посетя прословутия нощен пазар на Temple street. Най-оживено става след 10 вечерта, но часовата разлика още ме мъчи и се запътвам натам към 7.30. Разположените от двете страни на Temple street сергии заемат няколко пресечки. Има част с маси на гледачи, които гледат на ръка, на форма на лицето, карти таро и други непознати за мен методи. Някои от гадателите са световно известни благодарение на различни документални филми за Хонг Конг и пред масите им има вече опашки.

Иначе по сергиите се предлагат същите неща като на Ladies market – дрехи, чанти, играчки, китайски сувенири и електроника. По-интересно е встрани от сергиите, където има малки ресторантчета с маси на тротоара Dai pai dong и те привличат повече клиенти отколкото сергиите. Предполагам, че в апартаментите в Хонг Конг наистина няма кухни и повечето хора се хранят навън. В общи линии нощния пазар е малко разочароващ, може би заради ранния час.

Ден четвърти ще прекарам на един от по-големите острови до Хонг Конг – Лантау. Най – голямата му забележителност е 26-метровата статуя на Буда и манастира По Лин. Най-атрактивният начин да се стигне до тях е с лифт, но точно този ден той не работи и се качвам на автобус. Пътят е много живописен, с планински и морски пейзажи и много зеленина.

Манастирът е в ремонт и може да се разгледа малка част от него и всички туристи се катерят по близо 300-те стъпала към статуята. Около нея има няколко други по-малки статуи.

След духовното изживяване е време за нещо прозаично – шопинг. На остров Лантау има голям аутлет и заради близостта с летището има тълпи пазаруващи с куфари. И тук пред дизайнерските магазини има опашки от търпеливи китайци. Навалицата е много изморителна и решавам да се прибера в хотела, защото на следващия ден съм планирала еднодневно пътуване до Макао.

Петък идва и в 10 часа се качвам на корабчето на Turbo Jet за Макао с предварително закупените билети за отиване и връщане. Плаването е около час и много бързо минавам през паспортната проверка. В залата има Туристическа информация с любезни служителки, които ме насочват кой автобус да взема до централния площад. Другият вариант е да се вземе безплатен бус на някое от казината, които са на остров Макао, но цената на билета за градския транспорт е символична, а приемат и ХК долари.

Автобусът ме оставя точно на площад Сенадо – много красив голям площад със цветно боядисани старинни сгради. Забелязвам много прилики с Лисабон – например стени облицовани с порцеланови плочки. Но това е нормално за една бивша португалска колония. Много от надписите и табелите по улиците също са на португалски.

В другият край на площада започват стълбите към друга атракция – останките на църквата Свети Пол.

До тях са и останките от крепостните стени, построени от португалците през 16 век. И тук, като в Хонг Конг, има навсякъде табели със стрелки към различните туристически атракции и те ме насочват към градината на Luis De Camoes, за да избягам малко от тълпите китайски туристи и сергиите, предлагащи португалски десерти и купчини сушено месо. Градината носи името на португалски поет и е много приятно и тихо място за почивка и разходка.

След кратко загубване по тесните улички се озовавам на гърба на Свети Пол и решавам да потегля към остров Тайпа, където са големите казина. След кратко пазаруване и обиколка по една от централните улици намирам спирката на буса на City of dreams – комплекс от 3 хотела, казино и мол, в който се играе шоуто House of Dancing water, за което имам билет. По пътя минаваме покрай Кулата на Макао, която освен гледка от над 200 метра предлага и бънджи скокове.

Двата острова са свързани с модерен мост и виждам част от казината, разположени на остров Макао – Wynn, Oceanus. Огромните комплекси обаче са на остров Тайпа, на така наречения Cotai Strip – Sand, The Venetian, City of dreams. Освен тях има още в процес на строеж. Набързо се ориентирам в City of dreams и пресичам булеварда, за да разгледам атрактивния Венецианец.

Има копия на двете колони на площад Сан Марко и на Часовниковата кула, а вътре дори и Канале гранде с гондолите и дворците покрай него. Партерните им помещения са заети от безброй магазини.

Усещането е все едно се разхождаш привечер покрай канала – уличните лампи са запалени, прозорците на дворците светят, а тавана имитира доста успешно небе с облачета. Освен магазините има и различни места за хапване, но аз съм решила да издържа и да хапна по-късно в Хард Рок кафето в City of dreams.

Въпреки първоначалното си намерение да си пробвам късмета в някое казино в последния момент се отказвам, но двете казина покрай които минах не страдат от липса на клиенти. Приключвам обиколката на Венецианеца и се връщам в City of dreams.

След късният и дълъг обяд се размотавам из безкрайните зали с магазини и се чудя как да убия времето до 8 часа, когато започва шоуто. За моя радост се оказва, че комплекса предлага и други забавления – Съкровищата на дракона е 360 градусово мултимедийно шоу в специално проектирана зала с купол. Шоуто е доста зрелищно, но продължава едва около 15 минути. След още мотане, огромно лешниково лате и проучване на възможностите да стигна навреме до пристанището почти е време за шоуто. С още нетърпеливи китайци се подреждаме пред залата и в 7.30 влизаме.

Първоначално съм изненадана от сравнително малката кръгла сцена. В последствие тя се преобразува от дълбок басейн в плитко езерце с фонтани и водата е пълноправен участник в магичното шоу. Не съм сигурна, че ще успея да опиша приказката, на която се насладих, но определено надмина очакванията ми – имаше акробати, скокове във вода, каскади с мотори, фонтани, хубава музика и красива история за любовта, доброто и злото. Час и половина цялата публика е в захлас и наистина не ми се иска да свършва.

Малко преди 10 тръгвам по обратния път и около полунощ съм в хотела и се чекирам за полета към вкъщи на следващия ден.

Малко практична информация – преминаването от Хонг Конг в Макао е като преминаване от една държава в друга, въпреки, че и двете се водят специални административни райони на Китай. В Хонг Конг на излизане ми прибират копието от картата, която попълних на влизане, после в Макао ми издават виза, а на връщане в Хонг Конг пак попълвам карта с данни и ми издават нова виза.

През последният ден от престоя ми в Хонг Конг най-накрая се запътвам към трамвая, който се изкачва до връх Виктория – една от най-посещаваните забележителности. Опашката обикаля сградата и има табела, че чакането е около 2 часа, но за мое щастие тя е за купуване на билети, а аз вече имам такъв от пакета на Big Bus. Чакам само 30 минути и с много блъскане се качвам в трамвая.

Качването по стръмния хълм е около 15 минути. На върха разбира се има мол и няколко ресторанта, предлагащи уникална гледка. В билета ми влиза и достъп до една от терасите, но в съседната сграда има и безплатна. От тези тераси се вижда най-известната гледка на Хонг Конг – точно под върха небостъргачите изглеждат като игленик, а малко по-далеч се вижда морето и Kowloon.

Имам голямо желание да сляза пеша по пътя, минаващ покрай градини и скъпи имения, но след цяла седмица обиколки умората и мързела си казват думата и взимам пак трамвая. Близо до спирката му в Central между небостъргачите на банките има малка градинка с пейки и правя кратка почивка преди да тръгна да се прибирам към хотела и от там към летището.

В North point правя последни покупки, хапвам и се качвам на автобуса, доволна от шестдневната ваканция. Полетът ми до Лондон е късно вечерта и каца рано сутринта на Хийтроу. Там имам време за голямо капучино и зареждане на всякакви електронни устройства и най-накрая в ранния неделен следобед съм в София.

Автор: Мадлена Йорданова
Снимки: Мадлена Йорданова