Към Записки от Екватора(10)- Отново в Куала Лумпур
След петте дни, прекарани в Сингапур, трите в Малайзия и двата на остров Ява, бе време за поредната точка от нашето приключение в Югоизточна Азия, а именно остров Бали. Райският остров, който така силно и неудържимо ни привличаше, и за който неспирно мечтаехме.
Утрото на 19-ти март настъпи доста по-бързо отколкото на нас ни се искаше. След изключително наситените с пътуване и обиколки на различни места и държави последни дни умората ни държеше здраво.
Като прибавим и непосилното за един мъж няколко часово обикаляне на Моловете по Букит Бинтанг на двете Маи и Дафи от предишния следобед направо не ми се мърдаше от леглото.
За наше съжаление обаче самолетът нямаше да ни чака да си отспим.
А и нали бяхме предвидили тази преумора, и затова следващите пет дни бяхме определили за мързелуване и плицикане из водите на Индийския океан.
Полетът на Air Asia бе в 9,25часа. Имайки предвид точността на двата им предишни полета до остров Ява и обратно, нямахме съмнения, че ще излетят точно.
За Ява нямаше кой знае колко хора в самолета затова и чекирането мина за не повече от 10 минути, но за Бали при всички случаи щяха да бъдат много повече пътуващите.
В 7,30 трябваше да сме пристигнали вече на LCCT терминала на летището ако не искахме да се нервираме излишно и притесняваме дали ще успеем с чекирането и другите летищни проверки. А това означаваше, че трябва да станем в 5 часа и да направим по най-бързия начин chek out. Добре поне, че депозита за стаята го бяхме платили с карта, нямаше да ни връщат пари и да ни мотаят рано сутринта с фактури.
Пред хотела имаше няколко таксита въпреки ранния час. Първото като му казахме, че искаме да пътуваме до KL Central моментално ни заби цена от 20 рингита. Разстоянието беше около километър и половина- два затова и се отправихме към следващото. То се съгласи на десятка и натоварихме куфарите в багажника.
В 5,45 бяхме на централната гара. Хубавото бе, че само преди два дни бяхме минали същия маршрут без багаж и отлично знаехме как да стигнем до подземното ниво, откъдето да хванем автобус за терминала.
В 6 часа вече пътувахме из сънените все още улици на столицата на Малайзия и се сбогувахме с града, в който открихме нови приятели. За наша радост нямаше никакъв трафик и скоро излязохме на магистралата към летището.
След около час минахме покрай пистата за Формула 1 и останахме изумени. От тоновете буклуци, които се търкаляха по пистата преди няколко дни нямаше и помен. Бе идеално чиста и готова за поредния кръг от надпреварата в края на седмицата.
В 7,30 пристигнахме на терминала, а в 9,25 самолетът се издигна над пистата и се отправихме към най-чаканата част от нашето пътешествие. Остров Бали ни очакваше и следващите 10 дни щеше да разкрие прелестите си.
Докато летяхме над океана към острова бе време да си припомня прочетеното в интернет за него.
Бали е тропически остров, част от Република Индонезия и е разположен между 8 и 9 градус южно от Екватора. Той се намира между остров Ява на запад и остров Ломбок на изток до малките острови Сунда. Остров Бали има площ от едва 5 632 кв.км. Дължината му е 153км., широчината 112км. По оста север юг е дълъг само 90 километра, а изток запад около 140. Самата Индонезия се състои от 17 500 острова.
Столицата на Бали е Денпасар. А най-високата точка на острова е връх Агунг – 3142 м. Той е активен вулкан. Населението на острова е близо 3 милиона души. 93 процента от които са хинди, а останалите 7 процента мюсюлмани. Най-важните отрасли на икономиката са земеделието, респективно отглеждането на ориз и туризма.
Балинезийците са потомци на племена, които се преселват от Азия на Индонезийския архипелаг.
За пръв път европейски крак стъпва на Бали през 1597 г., когато холандският мореплавател Корнелиус де Хутман с португалски кораб акостира на острова.
Бали става част от Република Индонезия през 1948 година.
И днес островът е една от най-мечтаните туристически дестинации и привлича милиони туристи от всички краища на света, поискали да се запознаят с прекрасната му природа, история и хора.
Продължение