Ако разглеждате пейзажи с пагоди, будистки храмове, огромна – висока и много дълга каменна „верига” със стотици отбранителни кули, без съмнение ще потвърдите: това е Китай. А ако зърнете ето такива изумителни, огромни единични планински късове, сякаш издялани с гигантска брадва от невидима великанска ръка, може да не знаете, но това отново е Китай.
Някога централните части на Южен Китай са били дъно на океан. Когато водата се отдръпнала, останали огромни варовикови полета. Дъждовете, снеговете, ветровете, и силното слънце ги напуквали, отмивали, „рендосвали”, „циментирали” и така природата е изваяла от меката, топяща се скала в околностите на град Гуилин в автономния район Гуанси, над 20 хиляди причудливи карстови форми в мащаби, каквито се срещат само на няколко места по Земята.
В Китай считат Гуилин за малко селище. Той има „само” около 700 хиляди жители. Не е като Шанхай, например – с 23 милиона души, не и като Пекин с над 16 милиона, нито като Гуанджоу – с 13 милиона…
Известен още от ІІ-ри век преди новата ера, сега градът има подчертано съвременен вид и очебийно младо население. Пълчища млади хора през целия ден се носят из него с мотоциклети и на рояци обсаждат светофарите, в очакване да продължат пътя си. Продължение
