Пампорово – голямото завръщане

Ако попаднете на събитието „Националният фолклорен събор в Рожен” във Фейсбук, вероятно ще имате поне един приятел, който се е регистрирал за участие. Може би е заради снимката към събитието, изпъстрена с носиите на региона в искрящо червено и жълто на фона на меките полегати родопски склонове, а може би е заради общата симпатия, която Смолян, Рожен, Чудните мостове, Широка лъка и Триградското ждрело предизвикват във всеки, който поне веднъж е бил там… Аз лично, не познавам човек, който да не говори за Родопите с ентусиазъм. Има нещо в мекотата на тази планина, в драматизма от времето на „Време разделно”, в безразсъдната смелост на певеца от „Руфинка болна легнала”, преразказана от Николай Хайтов и в космичната лека тъга на „Излел е Дельо хайдутин” – която не оставя българина безучастен…
А когато говорим за зимата в Родопите, мястото е Пампорово.

България, Пампорово

В началото на всеки зимен сезон скиори и сноубордисти от всякаква възраст и всякакъв опит и предпочитания (често цяла компания от съмишленици) се изправят пред решението: къде и как да прекарат едноседмична ски почивка, плюс няколко уикенда, (а ако може – и новогодишните празници) наситени с адреналина от спускането по снежния склон.

Да изкараш ски уикенд в България, да отделиш денонощие за двупосочно шофиране до Алпите, да вземеш добра пакетна цена през празничните дни на декември, януари и февруари или промоция през снежните мартенски дни – решението поставя пред няколко възможности феновете на зимните спортове през последните години.

Изборът „България” остава окончателно и до днес вариантът за най-бърза и подлежаща на гъвкав план ски ваканция на конкурентно ниска цена, но промените, през които преминаха родните ски курорти сериозно разместиха приоритетите при вземането на решение КЪДЕ.

България, Пампорово

Динамичното развитие на няколкото ски дестинации в страната се превърна в благословение и проклятие за мнозина, промени китното Банско в презастроен призрачен град от частично заети хотели, еднообразни в „алпийския” си дизайн и така гъсто застроени, че прозорците им гледат едни в други, а вечерите в хубавите механи с истинска пиринска капама придобиха неприятен комерсиален привкус. Проблеми с електрозахранването, опашките на главния входен лифт, поддръжката на пистите, скандалите със ски училищата и непригодната за големия трафик от посетители инфраструктура доведоха до силна реакция на „потребителско разочарование” от Банско, което върна фокуса върху двата други големи ски курорта – Боровец и Пампорово, които постепенно възвърнаха и увеличиха притока от скиори и сноубордисти, за които доброто обслужване, нормалната цена на нощувка и състоянието и достъпа до пистите – с една дума – бягството от досадните усложнения, се оказаха решаващи за избора им на родна ски дестинация.

Как Пампорово се завърна на първо място сред българските ски дестинации?
Най-южната точка в региона на Балканите, в която все още могат да се практикуват зимни спортове е добре позната на любителите и професионалните скиори от десетки години и е видяла не едно и две големи спортни събития; писала е историята на родните ски спортове и е неизличима в съзнанието на големите спортисти, чиято кариера е тръгнала именно от Пампорово (да си припомним гордостта и сълзите от радост, които единствената ни златна медалистка от Зимна олимпиада, родената в Чепеларе Екатерина Дафовска, предизвика в Нагано).

Пампорово не е просто ски курорт, той е на първо място ски център с утвърдени традиции и усърдно граден с годините професионализъм в името на любовта към зимните спортове.

България, Пампорово

Сякаш малко притаен и спокоен след смутните времена на прехода, курортът изчака своето голямо завръщане и без много шум отново постави на масата няколко свои силни карти.

Съхранена природа и хотели, скрити сред зеленината на иглолистни гори е първото, с което Пампорово посреща, след ненатовареното от коли движение по маршрута до Смолян, с което достъпа до курорта е благословен. Пространства от гори и поляни (през последните няколко години много от тревните площи в района са специално обработвани по технология, която изравнява и гарантира зеленина през летните месеци) се редуват с естествено вписани в горската среда хотели. Пампорово с целенасочено постоянство работи по екологичната си визия за бъдещо развитие и реално е единствения зимен курорт в страната, за който може да се каже, че заема подобна западноевропейска позиция, ориентирана към съхраняване на природата и натурално вписване на човешката намеса в нея.

България, Пампорово
Продължение »

Публикувано в категория: България | Тагове: , | Коментарите не са разрешени

Омагъосващият свят на индийската улица

Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015

Някъде през детските си години прочетох една книга, която толкова ме впечатли, че веднага реших, че някой ден непременно трябва да видя тези места. Кога, как и по какъв начин – нямах представа, но знаех, че това ще стане. Книгата беше „Човекоядците от Кумаон”. Сигурно сте я чели…
След години, като гледах „Индиана Джоунс и храмът на обречените” си казах „ Да, права съм била. Индия трябва да се види”. Мина доста време. Завърших и много работих. Идеята ми постепенно се оформи и потеглих за Индия – за 22 дни с малка шестчленна група. Прочетох доста книги, изгледах доста филми и си мислех, че съм подготвена. Един мартенски ден потеглихме от София, и през Истанбул кацнахме в горещия Делхи. И се оказа, че изобщо не съм права. Колкото и да е чел, колкото и филми да е гледал, човек не може да е подготвен за Индия. Там е толкова различно, от това, с което ние сме свикнали, от нашия живот.

Индия, Тадж Махал

За различните градове и паметници на Индия е писано много и едва ли има какво още да се каже. Аз искам да ви разкажа за основната /според мен/ забележителност на тази страна – индийската улица.

Индия

Тя е уникална, неповторима и незабравима. Тя е цял един свят, толкова далечен от нашия, но изключително интересен, колоритен и омагьосващ.

Индия

Още като излязохме от модерната сграда на летището, в ушите ме блъсна невъобразим шум от клаксони. С различна сила и звучене. Обикновени сиреноподобни, музикални с всякакви трели, свирещи, пеещи, скрибуцащи, стържещи и какви ли още не. Надуваха ги при всеки повод и без повод. През цялото време се опитвах да разбера това означава ли нещо, дали се използват при завой, спиране или други маневри. Дали според продължителността и броя си казват „пази се”, „виж ме” „здравей”, или е просто за удоволствие или за допълване на този звуков хаос. След като ушите ми малко посвикнаха, ножовете забиващи се в главата ми се поразредиха и започнах да чувам, се поогледах наоколо.


И тогава ме порази истинска зрителна бомба. Индийската улица са нещо изключително стряскащо, но много интересно и неповторимо. Не съм сигурна, дали мога да я опиша, но ще опитам. Там целият механичен и биологичен трафик е на платното. По него се движат големи и изключително шарени чудовищни камиони,

Индия

които, като най-силни представители на движението винаги си дават предимство сами на себе си. Те са като крале на пътя. Не спазват никакви правила, или поне на мен ми се стори така. Всички се пазят и бягат от тях, ако искат да оцелеят. Има и доста автобуси,

Индия

които се чудех как ли се задържат, без да се разпаднат на парчета, но за мое изумление, те дори се движеха, кихайки и кашляйки гръмогласно, с гроздове от хора, висящи през отворените врати. Има и леки коли, повечето от които местните ТАТА, най-евтините коли в света. Те се провират доста внимателно, явно който е отделил тези 3 – 4000 долара, огромна сума за Индия, ги пази като очите си. Продължение »

Публикувано в категория: Индия, Конкурс “Къде бях? Какво видях?” 2015 | Тагове: | Коментарите не са разрешени

Романтична Латвия: Пещерата на Гутман и Турайдската Роза

Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015

Турайда

Преминахме по моста над река Гауя на път към нашата цел замъка на кръстоносците от Ливонския орден Турайда (на латв. Turaidas pils или на нем. Schloss Treiden).

Турайда

На десния бряг открихме една тучна зелена полянка. На нея бяха опънали шатри потомците на древните ливи.Те демонстрираха своите дивашки сървайварски умения: да опушват риба, да пекат на чеверме патка (не е лебед ни увериха :)) и да стрелят с лък. Доскоро ливите бяха малоброен народ населяващ основно територията на Латвия. Последният представител на тази националност и носител на езика почина през 2009г. Казаха ни, че днес има около 40 човека като тях, които се стараят да съхранят бита и обичаите и които знаят малко или повече ливски език.

Турайда

Като потомък на славните прабългари и аз опънах тетивата на лъка. Моята стрела не улучи жива твар и затова огладнели окупирахме част от полянката за закуска на тревата. Колежките Наташа и Катя извадиха пелмени, а шефа Артур измъкна отнякъде водка ,,Имперская“, а жена му крановичката Надя, българка от Украйна ни изненада с баница с праз. Та това е латвийски тимбилдинг!

Нашият сплотен вече колектив продължи към най-популярната латвийска Пещера на Гутман (Gutman ala).

Пещерата Гутман

Вдясно е Пещерата Гутман – старинно култово място и охраняем геологически обект. Височината е 10 м, ширината-12м, а дълбочината- 18,8м. Малката дупка вляво е Пещерата на Виктор.

Пещерата Гутман

Пещерата на Гутман се е образувала преди 10 000 години за радост на тълпите от туристи. Водата, която изтичала от топящите се ледници е издълбала пясъчника.

Проходна

Влизайки вътре и сравнявайки я с нашата огромна Проходна пещера край Карлуково (на горната снимка) мога да кажа, че пещерата Гутман е мижава, т.е. откъдето започва там и завършва. Но тя е знаменита с надписите си и с легендите си, коя от коя по мрачни. Разказаха ни, че в нея е била зазидана невярната съпруга на местния вожд на ливите Риндауг, която не го дочакала да се върне от военен поход. От сълзите на тази нещастна жена се образувало поточe, което се влива в близката река Гауя.

Пещерата на Гутман Продължение »

Публикувано в категория: Конкурс “Къде бях? Какво видях?” 2015, Латвия | Тагове: , , | Коментарите не са разрешени
Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2024. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи