Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015
Към Записки от Екватора(13)- Нa юг от Екватора или 10 дни в Бали: 19-29 март 2013г.
24 март бе един от най-очакваните от нас по време на пътуването ни. Предстоеше ни планински рафтинг и слонско сафари в планината Агунг.
Когато правехме програмата за Бали въобще не се колебахме дали да ги включим или не в някой от дните на престоя ни в Убуд. Видях в сайта на местна туристическа фирма, предлагаща и двете атракции, такива прекрасни природни картини, че веднага се обадих на Косьо и помолих да ни запази двете атракции. Всъщност и рафтинга, и сафарито са много разпространени на острова, и доста фирми ги предлагат. Разгледах повечето от най-популярните и се оказа, че основната разлика е в цената. Нас специално ни интересуваше повече рафтинга като по-екстремно приключение.
Слонското сафари май щеше да е само допълнение и колкото да се каже, че сме опитали какво означава да се клатиш един час върху широкия гръб на някой слон докато почти те хване морска болест.
Споменавам клатиш и морска болест, защото возенето на гърба на слона е много особено. Той се движи бавно, бавно. Пристъпва тромаво от крак на крак и това наистина е едно безкрайно досадно клатушкане наляво надясно.
Спряхме се на офертата на фирма Bali Plan Travel, след като я видях в сайта им Ayung River rafting.net. Комбинираният билет за сутрешен рафтинг, последван от слонско сафари бе на промоционална цена от 95 долара на човек, което бе значително по-евтино от други оферти.
Разликата бе петдесетина долара на човек, затова и не се колебахме, а помолихме Косьо от Бали да ни купи точно тази оферта.
Два часа мега рафтинг по 10 километрово трасе с трудност ІІ и ІІІ категория в долината на река Ayung, в близост до Убуд и Gianyar и един час Bali Elephant Ride, сафари със слонове в планинска местност.
За 95 долара на човек получихме: трансфер от хотела сутринта в 9,30 часа до Payangan Village. Оборудване за рафтинга- лодка, спасителни жилетки, големи водонепромокаеми торби за вещите и сухи дрехи за преобличане след обилното мокрене в бързеите на реката. Инструктаж за безопасност и водач в лодката през цялото време. Почивка по средата на трасето с бар с храни и напитки /те се заплащат/. Обяд и напитки на шведска маса, включени в цената, в края на трасето на рафтинга. Баня с душове и съблекални за преобличане на финала. Трансфер до мястото на слонското сафари, едно часово сафари, трансфер до хотела Ви. Застраховка.
В 9,30 часа вече бяхме излезли от хотела на главната улица пред супермаркета и чакахме да ни вземат. Радвахме се, че тръгваме от Убуд, защото бе най-близо до началната точка на рафтинга.
Ако бяхме в Кута щяха да ни вземат в 8,30, в Санур в 8,45. От Нуса Дуа се тръгва най-рано- 8,00 часа, от Джимбаран в 8,45 часа.
Скоро пристигна човек от Bali Plan Travel с джип, качи ни и потеглихме към планината Агунг.
По пътя постоянно преминавахме покрай най-необикновените бензиностанции, които можете да видите. Убедете се сами.
Горивото е налято в обикновени бутилки, минаваш, купуваш, сипваш в резервоара на мотопеда и продължаваш напред. В планинските селца така и не видяхме голяма нормална бензиностанция, но и тези изглежда вършеха отлична работа на нуждаещите се. Преминавахме край малки селца и магазини, в които можеш да утолиш жаждата си, ако не си взел вода със себе си.
След час пътуване бяхме на началната точка на рафтинга и изчаквахме да се съберат всички записали се. Успяхме да разгледаме картата на спускането по бързата река и нямахме търпение рафтинга да започне.
Не след дълго цялата група бе в пълен състав.
Дойдоха инструкторите, направиха ни инструктаж какво да правим и какво е забранено по време на рафтинга и ни заведоха до склада откъдето трябваше да си вземем пълно бойно снаряжение, тоест- спасителна жилетка, каска и гребло.
Предварително за този рафтинг бях закупил от София и малка водонепромокаема торбичка, в която можеха да се съберат телефон, фотоапарат и още някои дреболии. За да не рискувам да измокря видеокамерата взех с нас по-стария от фотоапаратите, които носихме, за да правим снимки и телефон с HD камера, за да снимам видео клипове с него. Можеха да се намокрят, но нямаше друг начин. Сложих в торбичката и една флашка, за да запишем на нея снимките от сафарито и рафтинга, които организаторите правят по трасето. Завързах добре торбичката и я провесих на врата си.
Всичко уж беше наред. Когато рафтингът започна, се налагаше да вадя апарата и телефона, да снимам и обратно да ги прибирам, когато трасето станеше по-екстремно. Тогава цялата лодка се обливаше във вода и трябваше да греба с греблото, а не да правя снимки.
При едно такова изваждане на телефона обаче не съм завързал добре в бързината връзките и без да разбера торбата се отвързала.
Поисках след малко да го прибера и поглеждайки надолу виждам в краката ми да плуват флашката и фото апарата. Ужас, прибрах ги, но вече бе късно. След това дълго ги суших на слънце, флашката се оказа много здрава, макар и китайско производство. Нищо и нямаше, но фото апарата повече не проработи. Та това бе първата и за наша радост последна жертва по трасето. За съжаление нямаше как на мократа флашка да запишем снимките и трябваше да се задоволим с купуването на единични бройки на хартия.
Продължение
