Към Записки от Екватора(11)- Нa юг от Екватора или 10 дни в Бали: 19-29 март 2013г.
След изключително емоционалния втори ден от престоя ни на остров Бали предстоеше ден с не по-малко позитивни емоции.
Мая имаше рожден ден и затова през деня нямаше да ходим никъде надалеч. След сутрешния плаж се качихме на безплатните шатъли, които се движат от хотелите, разположени в Танджунг Беноа до комплекса Bali Colection в Нуса Дуа.
Това е най-големия търговски комплекс в Бали, разположен на огромна територия и заобиколен от тропически градини и пет звездни хотели.
В Комплекса има над 40 магазина за мода, поне 20 магазина за подаръци и сувенири, над 20 заведения за хранене, които предлагат храна почти от цял свят, поне 10 спа салона, в които могат да се погрижат за Вашия добър тонус. И какви ли не още места за удоволствия и забавления.
Разбира се и цените са доста по-високи отколкото в другите райони и магазини на острова, но всичко е направено точно за богатите чужденци, основна част от които са богати руснаци.
След като разгледахме Бали колекъшън се прибрахме в хотела, защото вечерта ни предстоеше посещение на най-добрия бар в Бали и един от най-добрите в света. Да, не бъркам- в света!
Според източници като CNN, Forbes Travel и The New York Times това е точно така. Барът е уникален като разположение и дизайн.
Рок барът на хотел AYANA Resort и Spa Bali
Кацнал е върху една висока 14 метрова скала над океана и единствения достъп до него е чрез ескалатор, пътят за който е прекопан директно в скалата.
Барът е разположен на територията на един супер луксозен хотелски комплекс AYANA Resort и Spa Bali,
в който има над 300 стаи и 78 луксозни вили, множество басейни, включително и два инфинити. Единият от които е в самия рок бар.
Барът е отворен от 16 часа до 1 след полунощ. А в петък и събота до 2 часа. От бара може да се наблюдава най-красивия залез в Бали затова и от отварянето му до към 20 часа е препълнен. Едно огромно слънце, нали сме до екватора, се потапя в океана.
И докато успеете да му се налюбувате, дълбоките води го поглъщат и скриват от погледа.
Има дрес код за посещението на бара. Затова и не рискувайте да отидете по шорти или бански, макар да ви трябват такива за басейна. Фейс контролът може и да не Ви допусне. Или ако Ви допусне ще Ви отпрати директно към мазето, т.е. към най-ниската част на бара, разположена направо на пясъка и до вълните на прилива.
Барът е изцяло открит и е разположен на няколко нива и площадки.
А изключителния минимилистичен дизайн е дело на японския дизайнер Ясухиро Коичи от Design Studio SPIN Япония.
Над Вас са само звездите, а ако не сте в петък или събота, когато свирят на живо музиканти и диджеи от цял свят, най-прекрасната музика, която чувате е шума на вълните на океана, разбиващи се в подножието на бара и идващи от близо 100 метровия коралов риф при прилива.
Ние бяхме се наредили на опашката за влизане малко след 16 часа. И пред нас имаше около 20 човека. Без да броим гостите на хотела, които влизаха директно без да чакат на опашката. Вместимостта на ескалатора е за не повече от 5-6 човека, затова и придвижването ставаше бавно. Най-накрая към 17,30 часа успяхме да се качим на ескалатора и да се спуснем в бара.
Разходихме се първо по отделните му тераси. Всички с великолепен изглед към океана и както бяхме сгорещени от палещото слънце истински съжалихме, че не знаехме за басейна и не си бяхме взели бански.
Добре щеше да ни дойде разхлаждането.
Обстановката в бара е много луксозна, макар и на открито. Удобни фотьойли и канапета, на които можеш директно да си полегнеш и с чаша питие в ръка да се наслаждаваш на уникалната гледка.
С чиста съвест мога да потвърдя, че няма откъде другаде в Бали да видите такава панорама. Много хора от форуми след връщането ни като научаваха, че имало опашка на влизане, че цените били по-високи от нормалните казваха, че не искат да го посетят, имало и по-хубави заведения като Ku De Ta bar примерно.
Но по нищо не може да сравниш Кудета с Рок бара.
Единият е на морското равнище и такива панорами имат поне 100 заведения на острова, а другият е с най-красивата панорама, която може да видите.
Преди да залезе слънцето бяхме успели да седнем на една маса и да разтворим отново чадъра, защото наистина без него получаваш топлинен удар.
Освен по масите имаше много хора, които предпочитаха да си пият питието на високите бар плотове, които бяха разположени навсякъде около инфинити басейна в най-високата част на рок бара.
А безспорно най-екзотичната част на бара бе най-ниската му точка. Там масите бяха разположени направо на пясъка и на тях настаняваха всички, които не бяха спазили дрес кода.
Повече от 4 часа се наслаждавахме на красотата на това невероятно място и панорамата, която се откриваше пред очите ни.
На много места по света сме празнували рождения ден на Мая, но мисля, че този беше един от най-незабравимите.
За това разбира се допринесоха и домакините от хотела ни, които освен, че като подарък за рождения ден ни дадоха кралското бунгало, без да доплащаме за това и стотинка, бяха подготвили още една приятна и сладка изненада.
Когато малко преди полунощ се прибрахме в стаята с изненада установихме, че ни очаква едно прекрасно сладко изкушение подарък от хотела- ТОРТА.
Как да не си доволен от престоя си в този хотел, който макар и четири звезди по нищо не отстъпваше и на най-луксозните петзвездни комплекси.
Благодарим Ви, Bali Tropic Resort & Spa!
Неусетно изминаха първите три дни от престоя ни на райския остров. Единственото лошо нещо бе, че времето просто летеше, а на нас ни се искаше то да бе спряло, за да можем по-дълго да се насладим на божествената ни почивка и пълен релакс.
На четвъртия ден следобед ни предстоеше пътуване до още едно емблематично място на острова. Храмът Танах Лот.
Tanah Lot се намира на около 20 км от столицата Денпасар в западната част на Бали. И заедно с Улувату е един от най-популярните и посещавани от туристите, и в същото време по-различен храм на острова.
Както стигането до Улувату е трудно, а влизането в храма не е разрешено освен при официални церемонии така и влизането в Танах Лот за обикновения турист е невъзможно. Не само поради факта, че храмът се намира в океана, а и поради това, че достъпът до вътрешността му е забранен. И на двата входа, от които можете да влезете в храма висяха табелки с надпис ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО!
На балийски Танах Лот означава „земя в морето”.
Така че не е трудно да се досетим за местонахождението му.
Това всъщност е и голямата атракция, заради което тук дневно се стичат хиляди хора от целия свят.
Бяхме помолили Косьо да тръгнем не по-късно от 15 часа, за да можем въпреки огромните задръствания по пътя да пристигнем не по-късно от 17 часа.
Добре си бяхме направили сметката, защото наистина към 17 часа бяхме паркирали вече на паркинга. Косьо ни даде по едно билетче за входа, уговорихме се къде да се чакаме след като свършим с разглеждането и поехме към едно от най-романтичните места в Бали.
Самият вход и мястото след него бяха далеч от романтиката.
Бе пълно със стотици магазинчета за сувенири, които бяха подредени от самия вход та чак до океана. Истински рай за любителите на сувенири.
Трябва да отбележа, че никъде по-късно в Бали не намерихме по-евтини сувенири отколкото на пазара в Танах Лот.
Така че ако ходите там не пропускайте да напазарувате. Има и от пиле мляко.
А имах чувството, че някои от туристите губят повече време по сергиите отколкото да отидат до храма.
Самият храм Pura Tanah Lot е построен на малка скала на около 30 метра в океана.
До него можеш да стигнеш само, когато има отлив.
За наша радост в късния следобед приливът все още не бе започнал и достъпът до него бе открит. Защото наистина е неприятно да отидеш на другия край на света и да не можеш заради един прилив да посетиш това изключително красиво място.
Храмът е построен през 16 век на върха на огромна скала и е един от най-важните морски храмове на Бали. Той е построен от свещеници дошли от остров Ява.
И отдава с ритуалите си почит към духовете пазители на морето.
Бяхме изумени колко много народ има тук в късния мартенски следобед.
Все едно бе някакъв празник. А може и наистина да е било така, защото на Бали почти няма ден, в който да няма някакъв религиозен празник.
Това бе и нещото, което най-много ядосваше Косьо. Защото мине се не мине ден и работниците му Балийци запразняваха. Няма значение, че е делник и трябва да се работи. За тях бе почивен ден и въобще не се притесняваха, че има туристи, които трябва да разхождат. Белият шеф да се оправя.
Всъщност мисля, че Бали е единственото място в света, в което има повече празници отколкото в България. Май с бедните държави все е така. Дай им да празнуват.
Стотиците сергии явно обаче не бяха достатъчни, защото търговци на сувенири се разхождаха навсякъде. От всички страни ти тикаха в ръцете всевъзможни нещица. И пазаренето започваше. Най-добрия вариант да се оттървете е да не им обръщате внимание и да не докосвате нищо от това, което Ви предлагат. Излъжете ли се да го вземете в ръце няма отърване.
търговци с фирмени зелени тениски
След като преценихме, че купуването на сувенири може да стане и след разглеждането на храма най-накрая успяхме да стигнем до мястото, което буквално ни остави без дъх от красотата, която се разкри пред очите ни.
Водата едва стигаше до глезените ни и можехме спокойно да прецапаме до храма. Истинско удоволствие е вълните на океана да се плискат в нозете ти и да се наслаждаваш на святостта на това място.
В подножието на скалата, там където навремето е била гигантската отровна змия, пазителка на храма свещеници извършваха ритуали. Не бяха пропуснали да сложат и табелка, да не би някой да не ги види.
След като изчакаш няколко минутки реда си преминаваш покрай монасите, занимаващи се с ритуалите и влизаш в скалата, достигайки мястото, където някога е била огромната отровна змия пазителка на храма.
скалата на лечебната светена вода
Змията вече я няма, но за сметка на нея има лековита течаща вода, като надписа указваше, че тя е светена.
Загребваш вода, течаща в скалата, измиваш лицето си, приближаваш се до духовниците извършващи ритуалите.
Те ти залепят няколко оризови зърна на челото между веждите, говорят си нещо неразбираемо на техния език и… вече си предпазен от всички зли сили и духове.
По-късно се се учудих колко дълго време стояха залепени на лицето ми оризчетата, независимо от морския вятър, който доста силно духаше.
След като разгледахме подножието на храма отпред и отляво се върнахме обратно на сушата, за да можем да го обиколим отдясно и да стигнем възможно най-близко до храма откъм океана.
Разбира се не пропуснахме да се полюбуваме и на прекрасния залез, който бе в 18,30 часа. След предишния ден и залеза при Рок бара, за втора вечер подред ни се случваше да се любуваме на нещо наистина много, много красиво.
Никъде другаде не бях виждал толкова много хора, събрани на едно място в очакване на залеза. И това е така там всеки ден.
Само няколко минутки след залеза започна и прилива и когато си тръгвахме след около час достъпа до храма бе невъзможен. Можеше да го наблюдавате само от брега на океана, но не и да достигнете до него.
Побързахме да намерим Косьо на паркинга и да се отправим към Танджунг Беноа. На другия ден сутринта беше и последния ден, в който можехме да се окъпем в океана, защото на обед трябваше да напуснем хотела и да се отправим на север в най-мистичната и красива част на острова. Истинското Бали, а не натруфеното, напудрено, туристическо Бали ни очакваше. Всъщност все още не знаехме, че ни очаква рая.
Защото в следващите пет дни разбрахме, че ако съществува рай на земята, то едно от тези райски места се намира в района на град Убуд, Бали Индонезия.
СЛЕДВА …
Автор: Росен Желев
Снимки: Росен Желев