09:00 ам. Ден последен в Иран. Връщаме се с нощния автобус от Исфахан (2 лв.) пак в Шираз, откъдето ще излетим вечерта обратно до Истанбул с ТА(200 лв). Един душ и оставяме раниците си. В хотела беше пристигнала шумна група от 20 американски туристи, която беше наела цял 40 местен автобус да обикалят из Шираз. Попитах ги дали можем да се включим в тяхната група. Nо – рязко ми отговори шефа им. Може би освен официалната туристическа цел имаха и друга секретна. Тогава на помощ се притече Лейла от рецепцията, която ни насочи към близката начална спирка на градския автобус (20 ст.) до историческата персийска градина Ерам Eram Garden (Bagh-e-eram) (Райска градина).
Слязохме на третата спирка и вървяхме още 200 м покрай оградата докато стигнем до входа и касата. Билетът е 40 000 риала, но ЦРУ работи непрестанно, за да осигури изгоден обменен курс за туристите. Някога (1879), градината е служила като резиденция на Мирза Ибрахим хан, богат търговец и близък на шаха. Днес тя е Ботаническа градина към Ширазкия университет. Явно, Аятолахът е взел от нашия опит с двореца в Балчик:).
Туристите могат да следват безбройните малки изкуствени канали.
Да шляпаш из водата е позволено само на малките принцове и принцеси.
Гостите могат да се наслаждават на цветните лехи,
и омайните аромати или да опитат,
(Loquat) Eriobotrya japonica или нещо с вкус на дива круша/мушмула.
Горе вляво на фронтона е иранския герб –лъв със сабя пред изгряващо слънце.
Горките ирански ученички те са в черни униформи и трябва да се крият от палещите лъчи на майското слънце.
Дворецът Кхавам- Qavam House има 32 стаи.
Водното огледало пред двореца, реставриран от бившия шах Пахлави.
Не можахме да влезем вътре, защото там снимаха филм.
На плочките по стените са изписани стиховете на Хафез.
Някога така слугите са посрещали гостите в чайната.
Една красива персийка сякаш излязла от приказките за хиляда и една нощ.
Разбира се познахте, това е розово фалоде. КЕФ!!!
Персийски натюрморт:)
Можеш да споделиш тези прекрасни мигове и
да ги запечатиш в семейната памет на фотоапарата.
Палми с вкусни фурми и портокалови дръвчета има в този рай.
Сред уханието на розите бавно можеш да се наслаждаваш на фалодето.
Също като поета суфи Саади в неговата розова градина (Гюлестан).
Той е роден под името Абу през 1181 в Шираз, но останал сирак взел името на своя ментор шейх Саади. Но след нападението на монголците, той започва да се скита (също като другия велик поет Руми) из Близкия изток. 14 пъти е бил в Мека, за кратко става огнепоклонник в Индия, работи като мулла в джамийте на Дамаск и Баалбек, бил е отшелник в пустинята край Йерусалим. Там е пленен от кръстоносците и окован заставен да рие окопи пред стените на Триполи. Един негов почитател от Алепо го откупил и оженил за своята дъщеря, грозна и мърмореща. Но той дълго не издържал и избягал в Северна Африка, после дервиш в Мала Азия. Накрая в 1256 се върнал в Шираз под покровителството на Абу –Бекр, сина на покойния Саади и заживял в крайградски манастир до края на живота си в 1291.
Попитахме една двойка като излизахме, как можем да стигнем до мавзолея на Саади. Те ни поканиха в тяхната кола и ни отведоха там чак до източния край на града на булевард Бостан. Поискахме да платим, но те отказаха. Благодарихме и за спомен им подарихме една монета с образа на Св. Иван Рилски.
Няма по-подходящи думи за поета от тези, изписани на вратата, водеща към градината, където е гробницата му: “Земята, в която е погребан Саади, излъчва аромат на любов”..
Там се засякохме с братята американци. Техният гид спомена, че на входа на щаб квартирата на ООН в Ню Йорк има следния надпис на Саади:
,,Човечеството, това е един организъм и ако заболее един орган – един народ, то болни ще бъдат всички”.
Не ми се стори иранския народ да е болен по време на нашето пътуване.
Думи без доказателства –това е прах, казва още Саади. Затова е моят пътепис със снимки за вас.
Няма дума, че мавзолеят на Саади изглежда по-величествено (по сталински) въпреки че издигнат от същия френски архитект през 1952.
Но ако излезеш извън мраморната зала, където е гроба на поета,
навън в градината с обилието на цъфтящи дървета и храсти и семействата с малки деца, които се пръскат с вода, то ти става просто весело. И ти става ясно ,че тук почива поет, а не държавен глава. Всяка година на 21 април (когато е рождения ден за някои европейци на Ленин и Хитлер) Иран отбелязва деня на Саади с научна конференция.
Скрити под дебелата сянка на кипарисите, наблюдавахме как хората се редяха на опашка за да измият очите от лековития извор на Саади и да хвърлят монетка в езерцето.
Продължихме пеша към хотела и жадни се спряхме за да си налеем ледена вода от автомата.
Подарихме на сладкия малък принц на Персия пликче с бонбонки и си взехме довиждане. Съгласен съм със Саади, който казва, че гостът забравя за родината си, когато е в Шираз през май. Е и на нас не ни се тръгваше за Булгаристан. Но все пак пристигнахме 3 часа преди полета. В кафето забелязахме една заключена витрина с изложени малки и големи шишенца с шафран. Беше ни останала една пачка риали и помолихме да си купим едно шишенце за спомен. Но не ни разбраха, докато не се приближи една жена и помоли учтиво на фарси да отключат витрината. Тази американка от персийски произход даже ни услужи с малко риали, за да можем да купим по голямо шишенце. Неочаквано я извикаха по радиоуредбата за проверка. Няма страшно- проверяват багажа за хашиш ,тя ни информира като се върна. Дойде и нашият ред. Митничарят внимателно измъкна един прозрачен плик с бяло вещество от раницата ми и го показа въпросително на колегата си.??? Сърцето ми трепна но бързо отговорих, че това е подарък от Лейла. Познахте-бяло оризово фиде за фалоде… и аз благодарих на Господ, че имахме късмет да срещнем такива приятели в Шираз през май 2011.
Бен Афлек преминава иранската граница в ARGO за да грабне Оскара.
P.S. Като се върнах гледах холивудския трилър ARGO и си казах,че ако го бях гледал предварително никога не бих посмял да отида в Иран. Но оттогава милиони туристи са убедени,че настоящата иранска действителност е много различна от показаната умела американска пропаганда във филма.
Но запазих възхищението от друг американски филм, защото срещнах красиви и благородни иранци като в ,,Принцът на Персия”( Prince of Persia).
Навремето комунистическата пропаганда ме беше убедила, че американската Кока-Кола е алкохолна. Когато видях за пръв път в Югославия надписа:,,Пейте Кока Кола!”:) помолих баща си да ми купи една. Опитах, имаше дъх на лекарство и се оригнах като каубой. Пардон Саади!
Умен ли си или глупав, велик ли си или малък, ние не знаем, докато не кажеш нещо. С какво може да се сравни езика в устата на човек? Това е ключ за съкровищница. Когато вратата е заключена никой не може да знае какво има там: драгоценни камъни или само ненужни стъкълца.
Автор: инж. Цветан Димитров, 2014
Снимки: Цветан Димитров