Пътеписи. Опознавайки другите – разбираме по-добре себе си.

Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015

Втори септември се отбелязваше като празник в Далечния изток и беше неработен ден. В населените места бяха опънати транспаранти, от които ставаше ясно, че се чества 69-годишнината от края на Втората световна война. На тази дата през 1945 година е подписана капитулацията на Япония. Ако в Европа отбелязваме 9-ти май като ден на Победата, останах с впечатлението, че на изток чувстват като по-близка датата 2-ри септември.

Всъщност, ние в България не знаем много за края на войната. В днешно време от пропагандните статии и филми у нас може да се чуе, че хвърлените от САЩ две атомни бомби над Япония са довели до нейната капитулация. Съвсем малко се пише за настъпателната операция на Съветската армия по фронт с дължина от 5 хиляди километра, за обкръжаването и разгрома на японската Квантунска армия.

В руските музеи се научават интересни факти за войната с Япония. Виждат се данни за военните действия в Тихия океан през периода от 7-ми декември 1941 година до август 1945 година. Отделено е място на сраженията между японската и американската армии по тихоокеанските острови. Посочват се основните морски битки между флотите на двете страни. Признава се значението на атомните бомби над Хирошима и Нагасаки за по-бързия край на войната. Тук, обаче, се дават и други интересни данни. Например, че по време на американските бомбардировки са унищожени 60 града и са убити няколко стотин хиляди души. Само хвърлените запалителни бомби над Токио на 9-ти март 1945 година водят до 100 хиляди жертви. От двете атомни бомби умират първоначално 100 хиляди човека, а с починалите после в следствие на радиацията стават 200 хиляди. Следователно бомбардировките на Хирошима и Нагасаки не водят пряко до излизане на Япония от войната. Има още два много съществени фактора. Първият е изтощението на японската икономика и на населението от военните действия. Вторият фактор е Съветската армия. Съгласно поетите съюзнически задължения СССР обявява война на Япония на 8-ми август 1945 година. Съветските войски започват Манджурската настъпателна операция и разгромяват японската Квантунска армия. Те завземат Североизточен Китай и Северна Корея. На изток с бързо настъпление е превзет Южен Сахалин, а с десантни операции за завзети Курилските острови.

На историческата дата 2-ри септември достигнах крайната далечна цел на дългото си пътешествие – Владивосток.
Владивосток има над 600 хиляди жители. Разположен е на няколко полуострова и острова на залива Петър Велики на Японско море. Преобладаващата част от населението са руснаци, но тук живеят така също украинци, корейци и китайци. Часовата разлика с България е 8 часа, което означава, че когато у нас е 22 часа вечерта, там е 6 часа сутринта на следващия ден. На това място е основано военно селище през 1860 година, а 20 години по-късно е обявено за град. Смята се, че името Владивосток е съставно от две думи: „владеть (владея)“ и „восток (изток)“, т. е. да владееш изтока.

През 90-те години на миналия век промишленото производство намалява значително и жизненото равнище се понижава. От началото на нашия век икономиката започва да се възражда и стандарта на живот се повишава. Днес градът е значим промишлен, транспортен, търговски, финансов и научен център в източната част на Русия. През пристанището на града се осъществява голяма част от търговския стокооборот с Япония, Китай, Корея, САЩ и Юго-източна Азия. За автомобилизацията на региона от голямо значение е вносът с кораби на нови и на малко използвани автомобили от Япония.

В града видях доста туристи от Китай, Япония, Америка и Западна Европа. Различавах ги предимно по емблемите на дрехите и по говора.

Трябваше ми повече от час за да стигна до центъра на града. Задръстванията бяха много големи и чаках дълго време по светофарите. Наложи ми се само веднъж да спра и да питам за посоката. В един момент, висейки в задръстването, по сградите наоколо се ориентирах, че вече съм в самия център. Завих на дясно по първата пряка за да търся място за паркиране. За мой късмет един автомобил потегляше и заех неговото място, четвърто в редицата паркирали автомобили. Слязох и попитах охранителя пред сградата къде е центъра, а той ми отговори че това е центъра. Оказа се, че паркингът е безплатен. Имайки предвид основните сгради от схемата на моя пътеводител, запитах мъжа къде е Белия дом (централната административна сграда). Той посочи по диагонал към кръстовището и видях високата бяла сграда на стотина метра от мен. Наблизо трябваше да бъде и така наречения „Приморски държавен обединен музей, носещ името на Арсениев“. На въпроса към охранителя къде се намира този музей, той посочи с ръка към отсрещната страна на улицата и каза, че голямата врата е входът за музея. Със сигурност бях попаднал на „стратегически“ най-доброто място за паркиране.

„Белият дом“ във Владивосток

Първата ми работа беше да разгледам музея отсреща. Оказа се, че за деня входът е безплатен заради празника – годишнината от края на Втората световна война. После започнах обиколката на града.

Паметникът на борците за Съветска власт в Далечния изток, 1917г.÷1922г.

На гарата си купих за вечеря порция месо, приготвено по ориенталски. Продавачите бяха семейство от град Фергана в Узбекистан. Като разбраха, че съм българин ми обясниха, че в техния град има българска общност. Разхождах се до късно и опознах вечерен Владивосток. Особено приятно се чувствах по крайбрежната алея, която беше пълна с жители на града и туристи. Пренощувах в автомобила там, където бях паркирал. На сутринта си поговорих с охранителя, който ме посрещна при пристигането. Оказа се, че е арменец и живее от 15 години във Владивосток. Родом е от Ванадзор и му стана приятно като разбра, че преди 2 години съм бил и в неговия град по време на обиколката ми на Армения.

Крайбрежната пешеходна алея във Владивосток

На втория ден сутринта продължих обиколката на града и разглеждането на забележителностите му. Посетих подводната лодка С-56, която е извадена на брега и превърната в музей. Качих се на закотвения кораб-музей „Красный вымпел“. Обиколих доста интересни места и сега няма да описвам всичките.
Продължение »