Обожавам да пътувам, да откривам нови места, да посещавам отново градчета и селца, където вече съм била и да ги преоткривам. Духът ми на пътешественик дълго време мечтаеше да отиде в Балчик, но все съдбата не ми даваше такава възможност. Четях статии за Балчик, гледах снимки и желанието ми ставаше все по-силно. Старите хора казват, че когато искаш нещо наистина много силно то неочаквано се случва, когато най-малко очакваш. И ето, че и при мен стана така – в един юнски ден потеглихме с верни приятели натам.
Пътувахме с кола и тъй като все още не бе настъпил разгара на туристическия сезон пътуването ни бе спокойно. Времето не приличаше на юнско – от София тръгнахме с якета – духаше доста силен вятър, а температурата бе около 15-16 градуса… Доста обезкуражаващо, но не и за мен. Аз твърдо вярвах, че ранното лято няма да ме разочарова и че все пак стигайки в Балчик слънцето ще ми се усмихне ласкаво и дори ще мога да се поплацикам в морето.
Изглед към морето
Благодарение на прохладния ден неусетно изминахме близо 500-те километра от София до Балчик. И ето че пристигнахме в Балчик в ранния следобед. Градчето ни посрещна със срамежливо слънчице прокрадващо се зад големи облаци. Решихме първо да се настаним и да си оставим багажа в хотела, а пък после да решим какво да правим.
Служителката на рецепцията на хотел „Валео“ ни посрещна изключително любезно и ни даде ключовете за стаите. Бях очарована, когато влязох в стаята на третия етаж и първото, което видях бе хубавата тераса с още по-прелестна гледка към моренцето. Сега осъзнах, че хотела е съвсем близо до морето. Макар, че бе вече 4 часа след обяд от терасата видях, че слънцето смело вече грееше и бе станало приятно топличко. След като установих, че съм на няколко крачки от плажа веднага реших какво ще направя първо – облякох банския, метнах плажната рокля и тръгнах към плажа.
Изглед от терасата на хотела ни
Всъщност плажа се оказа съвсем малък и каменист, явно изкуствено опесъчен допълнително. Имаше не повече от десетина чадъра, 7-8 шезлонга и няколко туристи. Пясъка под краката ми бе учудващо приятно топъл, което не можеше да се каже за морето – намокрих си само краката, защото се оказа, че водата е доста хладна. Е сега видях, че нямаше никой в морето – явно не само на мен ми бе студена морската вода. Харесах си един шезлонг до самия бряг и блажено се разположих върху него. Затворих очи и се вслушах в морските вълни – бе толкова спокойно…
Плажът на Балчик е само за мен
След известно време установих, че неколцината туристи са си тръгнали и на плажа съм останала сама. Полюбувах се на слънчевите лъчи, които бяха ласкави, а не изгарящи. Морето бе спокойно с малко вълни, които се плискаха почти в краката ми. Не ми се тръгваше направо, то кога ли друг път ще имам на разположение плаж само за себе си, но вече бе станало 6 часа и имахме уговорка за разходка с приятелите ни. Продължение »
