Железният мост на р.Куай в Тайланд – „мостът на смъртта”

Всяка национална история е белязана от подемите и спадовете в икономическото и политическо развитие на съответната страна. Книгите и документите разказват, разрушенията и строежите удостоверяват. Силно ме развълнува и впечатли и тази част от Втората световна война – отрязъка от време на миналия век, когато в Тайланд нахлуват японски войски. Поради трудно снабдяване с провизии и муниции японците започват изграждане на железница от Бирма през Тайланд. Тя има огромно военно-транспортно значение за целия индокитайски район и е с дължина 415 км, преминаващи през непроходимата канчанабурска джунгла, неравен релеф, пълноводни бързи реки. Следвайки проект, според който за 5 години може да се завърши строителството, японците решават да намалят срока за изпълнение на 2 години. Бирманско-Тайландската железница се строи в периода 1942-43 г. Функционира от октомври 1943 до юни 1945 г.Този важен стратегически ход на японските военноначалници е съпътстван от трудно преодолима преграда – изграждането на мост над р.Куай като част от големия замисъл.

Мостът на смъртта днес

Мостът на смъртта днес

Тази истинска история изскача на книжния пазар през 1952 г. и прави своя автор – френския писател-фантаст Пиер Бул световно известен. Французинът учи за електроинженер и през 1938 г. заминава за Малайзия на работа. Участва във Втората световна война, пленен е от японци и е заточен да работи в изграждането на мост на р.Меконг край Сайгон. През 1957 г. британците филмират неговия роман като режисьор е Дейвид Лийн. Снимките се правят на о-в Шри Ланка. Тази военно-историческа сага през 1997 г. е включена във филмовия регистър на Библиотеката на Конгреса на САЩ поради високата й степен на значимост в отразяване на събития от Втората световна война.

След запознаването ми с джунглата в провинция Канчанабури на път за Банкок разгледах музея, долината, откъдето са се движели хора и материали и накрая самия мост на р. Куай – мостът на смъртта. Реката е с дължина 380 км. Мостът е строен на приблизителна височина от 100 м. Тайландците са се погрижили да покажат и разкажат на интересуващите се туристи в голям мемориален комплекс, музейна сбирка и поддържан парк. Достойно успяват да зачетат паметта на загиналите в нечовешки мъки войници и офицери . 

Строители

Строители

Страховитите изображения показваха докъде се простира човешката жестокост. За изграждането на цялата железница са използвани около четвърт милион азиатски работници – предимно бирманци, тайландци и малаазийци и приблизително 60 хиляди австралийски, британски, холандски, американски и други войници и офицери военнопленници. Строителството е предимно чрез ползване на ръчен денонощен труд. 20% от тази внушителна цифра са намерили своята смърт от болести, недохранване, физическа експлоатация. Част от тези изключително жестоко експлоатирани човешки създания са загинали за построяването на моста на р.Куай. И именно те са „дали „ неговото страховито имe.
Продължение »

Публикувано в категория: Тайланд | Тагове: | Коментарите не са разрешени

Микро-Кемине или вместо рожденден(че)

Знам, че темата Ком-Емине е тривиална за някой, за други не, но и аз съм един от хилядите ѝ почитатели и за това реших да напиша следващите редове. Всичко свързано с Балкана и особено с неговото било винаги предизвикват в мен силна и неподправена еуфория, която бих искал да споделя с вас и вашите читатели.

По същество роден съм на 29 септември през далечната 1988г. Хахаха няма да разказвам за сътворението, но все пак да вметна откъде тръгна цялото пътешествие. Реших тази година да променя стандартизираното честване на деня в който съм се появил на този свят. Затова с Ива решихме да направим черешката от международния път на дружбата, а именно Централен балкан. В ранното утро на 29.09 стартирахме на Централна ЖП гара в София. Като всеки един потребител на БДЖ не бях изненадан от двайсетминутното закъснение, с което започна нашия път. Без това да помрачава настроението ни след около час бях ме в гр.Пирдоп. Веднага след като слязохме усетих как Билото ни зове за едно петдневно масажиране по гръбнака на България.

Централен Балкан

Централен Балкан

Минавайки през китната хижа Паскал, която за пореден път не работеше/работи приоритетно уикендите/,ни предстоеше най-тежката част за деня, а именно изкачване и на вр.Паскал с пълни раници. Все пак на рожден ден сме тръгнали. След известно душевадстване, което по – късно кръстихме “паскалстване” се озовахме на Билото. А то, то за мен е моят естествен наркотик и присъствието ми там винаги предизвиква специфично състояние на духа, което намирам за трудно описуемо.

Тук идва момент за една предварителна бележка. МикроКЕминето трябваше да се осъществи от едно трИИИо или както се зовем трите И-та/Ива, Иво и Иван/. За съжаление средното И се контузи, но Ива се погрижи той неизменно да бъде с нас навсякъде из Старата, макар и под задочно шаманистична форма.

Централен Балкан

Централен Балкан

От тук нашето пътешествие препусна неусетно по билото, като непрестанно от двете ни страни стоеше гледка характерна само и единствено за него. Деня се търкаляше неуморно, а при всеки досег с обхват телефонът ми откачаше със SMS-си с по двайсетина пропуснати. Нямаше време да се звъни обратно на всички, такъв им бил късмета или пък моя. След като почти целият ден беше прекаран по билната пътека вече наближи време да се спуснем към първата дестинация за трипа – х.Бенковски. Омайна и китна тя ни даде нужното спокойствие за пълно релаксиране след 10 часовия преход и уюта да си кажем по едно наздраве със спътницата ми по случай празника ми.

х.Бенковски

х.Бенковски

Продължение »

Публикувано в категория: България | Тагове: , , | Коментарите не са разрешени

Мисли за тайландската джунгла

През няколко десетилетния ми живот съм изучила световната карта с тропически гори и съм изчела много от публикуваните материали Е, и аз успях да поема влажната и гореща глътка въздух на джунглата. И да се почувствам част от запомнящия се пейзаж, макар и за кратко! Различно е, когато можеш „да влезеш” в търсената природна среда. Моето любопитство ме отведе в западната част на Тайланд, по течението на пълноводната р. Куай, провинция Канчанабури.


След приятното возене в комфортна кола по забележително хубавите тайландски пътища следваше впечатляващото натоварване на човеци и багажи в неголяма и простичка лодка и плаване около половин час по р. Куай до хотела. Водните пръски не жалеха дрехите и лицата ни, но попътният вятър ни разхлаждаше. Мангровите дървета се бяха надвесили над бреговете, в далечината омара обхващаше хоризонта. Малкото дървено пристанище приюти лодката, разтоварихме се и поехме по очертана алея към рецепцията на хотела. Наситеният със силни аромати въздух, беден на кислород, замайваше главите ни, леките дрехи бяха облепили запотените тела, но любознателността ни държеше в кондиция и очаквахме предстоящи изживявания.

Хотелската администрация се намираше в голяма, без прозорци, отворена отвсякъде триетажна дървена сграда, разположена в близост до басейна. На първия етаж имаше подредени стари, използвани в миналото типични тайландски вещи. Впечатли ме и ютия, подобна на нашите от преди век.

На втория етаж се разполагаха рецепция и ресторант.

На третия се правеха масажи.

Не посмях да се подложа на якия и усукващ тайландски масаж, но с удоволствие се възползвах от ароматерапевтичния, който освен всички полезни свойства спомага и за по-леката адаптация към часова разлика и климат. Гостите се настаняваха в едно- и двуфамилни бунгала, разпръснати на голяма площ. Навсякъде по пътечките имаше указателни табели с номерата на дървените къщички, така че ориентирането да не затруднява туристите.

Пищната растителност изобилстваше. Бяхме в началото на горещия сезон, който продължава от март до май. Температурите през цялото денонощие се движеха между 25 и 35 гр. при висока атмосферна влажност. От юни до октомври се изливат тропическите дъждове – най-обилни през юли и август, а от ноември до февруари е т.н. туристически сезон – най-благоприятен. Смяната на посоката на мусоните е определяща за този климат.
Продължение »

Публикувано в категория: Тайланд | Тагове: , | Коментарите не са разрешени
Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2024. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи