Микро-Кемине или вместо рожденден(че)

Знам, че темата Ком-Емине е тривиална за някой, за други не, но и аз съм един от хилядите ѝ почитатели и за това реших да напиша следващите редове. Всичко свързано с Балкана и особено с неговото било винаги предизвикват в мен силна и неподправена еуфория, която бих искал да споделя с вас и вашите читатели.

По същество роден съм на 29 септември през далечната 1988г. Хахаха няма да разказвам за сътворението, но все пак да вметна откъде тръгна цялото пътешествие. Реших тази година да променя стандартизираното честване на деня в който съм се появил на този свят. Затова с Ива решихме да направим черешката от международния път на дружбата, а именно Централен балкан. В ранното утро на 29.09 стартирахме на Централна ЖП гара в София. Като всеки един потребител на БДЖ не бях изненадан от двайсетминутното закъснение, с което започна нашия път. Без това да помрачава настроението ни след около час бях ме в гр.Пирдоп. Веднага след като слязохме усетих как Билото ни зове за едно петдневно масажиране по гръбнака на България.

Централен Балкан

Централен Балкан

Минавайки през китната хижа Паскал, която за пореден път не работеше/работи приоритетно уикендите/,ни предстоеше най-тежката част за деня, а именно изкачване и на вр.Паскал с пълни раници. Все пак на рожден ден сме тръгнали. След известно душевадстване, което по – късно кръстихме “паскалстване” се озовахме на Билото. А то, то за мен е моят естествен наркотик и присъствието ми там винаги предизвиква специфично състояние на духа, което намирам за трудно описуемо.

Тук идва момент за една предварителна бележка. МикроКЕминето трябваше да се осъществи от едно трИИИо или както се зовем трите И-та/Ива, Иво и Иван/. За съжаление средното И се контузи, но Ива се погрижи той неизменно да бъде с нас навсякъде из Старата, макар и под задочно шаманистична форма.

Централен Балкан

Централен Балкан

От тук нашето пътешествие препусна неусетно по билото, като непрестанно от двете ни страни стоеше гледка характерна само и единствено за него. Деня се търкаляше неуморно, а при всеки досег с обхват телефонът ми откачаше със SMS-си с по двайсетина пропуснати. Нямаше време да се звъни обратно на всички, такъв им бил късмета или пък моя. След като почти целият ден беше прекаран по билната пътека вече наближи време да се спуснем към първата дестинация за трипа – х.Бенковски. Омайна и китна тя ни даде нужното спокойствие за пълно релаксиране след 10 часовия преход и уюта да си кажем по едно наздраве със спътницата ми по случай празника ми.

х.Бенковски

х.Бенковски

Продължение »

Публикувано в категория: България | Тагове: , , | Коментирай

Мисли за тайландската джунгла

През няколко десетилетния ми живот съм изучила световната карта с тропически гори и съм изчела много от публикуваните материали Е, и аз успях да поема влажната и гореща глътка въздух на джунглата. И да се почувствам част от запомнящия се пейзаж, макар и за кратко! Различно е, когато можеш „да влезеш” в търсената природна среда. Моето любопитство ме отведе в западната част на Тайланд, по течението на пълноводната р. Куай, провинция Канчанабури.


След приятното возене в комфортна кола по забележително хубавите тайландски пътища следваше впечатляващото натоварване на човеци и багажи в неголяма и простичка лодка и плаване около половин час по р. Куай до хотела. Водните пръски не жалеха дрехите и лицата ни, но попътният вятър ни разхлаждаше. Мангровите дървета се бяха надвесили над бреговете, в далечината омара обхващаше хоризонта. Малкото дървено пристанище приюти лодката, разтоварихме се и поехме по очертана алея към рецепцията на хотела. Наситеният със силни аромати въздух, беден на кислород, замайваше главите ни, леките дрехи бяха облепили запотените тела, но любознателността ни държеше в кондиция и очаквахме предстоящи изживявания.

Хотелската администрация се намираше в голяма, без прозорци, отворена отвсякъде триетажна дървена сграда, разположена в близост до басейна. На първия етаж имаше подредени стари, използвани в миналото типични тайландски вещи. Впечатли ме и ютия, подобна на нашите от преди век.

На втория етаж се разполагаха рецепция и ресторант.

На третия се правеха масажи.

Не посмях да се подложа на якия и усукващ тайландски масаж, но с удоволствие се възползвах от ароматерапевтичния, който освен всички полезни свойства спомага и за по-леката адаптация към часова разлика и климат. Гостите се настаняваха в едно- и двуфамилни бунгала, разпръснати на голяма площ. Навсякъде по пътечките имаше указателни табели с номерата на дървените къщички, така че ориентирането да не затруднява туристите.

Пищната растителност изобилстваше. Бяхме в началото на горещия сезон, който продължава от март до май. Температурите през цялото денонощие се движеха между 25 и 35 гр. при висока атмосферна влажност. От юни до октомври се изливат тропическите дъждове – най-обилни през юли и август, а от ноември до февруари е т.н. туристически сезон – най-благоприятен. Смяната на посоката на мусоните е определяща за този климат.
Продължение »

Публикувано в категория: Тайланд | Тагове: , | Коментирай

Одрин – градът на…

Одрин

Одрин

Вероятно първото нещо, което ви идва наум за продължение на заглавието „Одрин – градът на…”, е евтиният прах за пране. Повечето наши сънародници посещават близкия до страната ни турски град основно заради шопинга – така модерна в последните години дума в българския език. Обикновено освен прах за пране от там се купува омекотител, тоалетна хартия, баклава, локум и кори за баница от складовете; както и дрехи от аутлетите (о, „език свещен на моите деди”!) на известни марки.


Голяма част от българите ходещи до Одрин не се интересуват, че той заема второ място в света след Флоренция по концентрация на археологически паметници и забележителности, и е бил столица на Османската империя. В града има много любопитни неща за разглеждане, но водещият мотив на посетителите му е изгодното пазаруване.

След дълго избиране на организирани екскурзии до Одрин, се случи с така, че първо визитирахме (поредната чудесна българска дума) Истанбул. Донякъде се оказа грешка, защото Одрин е прекрасен, но разбира се, не може да се сравнява с милионния мегаполис на два континента и две морета. Навярно, ако най-напред бяхме видели близкия до България град, впечатленията ни щяха да са по-други. Но въпреки всичко, Одрин наистина заслужава да се посети.

Търсейки подходяща екскурзия разбрахме, че ще се наложи да съчетаем културния туризъм с шопинг, просто защото друго не се предлага с тръгване от нашия град – Стара Загора.
И така, в първото съботно утро на любимия ми месец – април, с моя приятел поехме към Одрин, или Едирне на турски език. Чувала съм да го наричат Града на мостовете, и още преди да навлезем в него останахме възхитени от старинните каменни мостове над Тунджа. Много ми напомниха на този в Свиленград. Бях чела в интернет, че са девет, но видяхме само два и успях да снимам единия от автобуса.

Одрин

Одрин

Водачката на групата ни информира, че има възможност за посещение на Музея на здравето, но освен нас нямаше други желаещи и това мероприятие отпадна. Дано все някога успеем да го осъществим.
Първата ни спирка в Одрин беше в българската църква – „Св. Св. Константин и Елена”.
Продължение »

Публикувано в категория: Турция | Тагове: , | Коментирай