На автостоп до Снежанка

Кратко описание с повечко фотоси за посещението ми в Ракитово. Как опитах от вкусния, така наречен „фасул с кочани“ в град Батак. И … вълнуващото пътуване на автостоп до и от пещерата Снежанка.

Това лято успях да посетя (най-после, защото от доста време се канех) пещерата Снежанка. Но първо, за да стигнем до нея, тръгнахме с автобус от София до Велинград. След това се прехвърлихме на маршрутка до Ракитово, където отседнахме при близки.

За град Ракитово няма да разказвам, а само ще покажа някои снимки, които сами говорят колко приятен за почивка сред красивата природа е градът.

Часовниковата кула

Часовниковата кула

Аз върху скалата и панорамна гледка към града

Аз върху скалата и панорамна гледка към града

Част от парка и сградата на държавното ловно стопанство

Част от парка и сградата на държавното ловно стопанство

Паркът в Ракитово

Паркът в Ракитово

Във вилната зона на Ракитово

Във вилната зона на Ракитово

В един от 4-те дни, които прекарахме в Ракитово, решихме да отидем до пещерата Снежанка. Станахме рано сутринта, закусихме, взехме си храна за изпът и тръгнахме с маршрутка до гр. Батак. Когато стъпихме на Баташка земя, разбрахме, че всъщност автобус за гр. Пещера има само в 14 ч., а последната маршрутка от Батак за Ракитово е в 17ч. и реално няма как да успеем да се върнем навреме. Часът беше 10 сутринта и решихме да не чакаме 4 часа автобуса, а да пообиколим малко града и после да тръгнем на автостоп към пещерата.
Първо разгледахме паметниците на хълма, от където се вижда цял Батак и Кръста, построен 2007 г.

На стълбите към хълма

На стълбите към хълма

Панорамна гледка от хълма към града

Панорамна гледка от хълма към града

Кръстът

Кръстът

Паметниците

Паметниците

В съзнанието на българите гр. Батак винаги се свързва с трагичните събития, случили се тук по време на и веднага след Априлското въстание от 1876 г. При потушаването на въстанието през май 1876 г. местните хора отначало предават оръжията си, но първоначално “миролюбивите” башибозуци впоследствие извършват масово клане, по-известно като Баташко клане. Част от населението бива обсадено в църквата “Св. Неделя” в продължение на дни. Обстановката вътре е драматична — недостигът на вода кара жените да копаят с голи ръце кладенец в земята, който и днес може да се види, с цел да намерят вода за децата си. Накрая, при превземането на храма, всички християни (около 2000) са убити. Посочената днес на място информация гласи, че преди въстанието Батак има население 8000 – 9000 души, а след това остават едва около 1200.




Искахме да посетим и Историческия музей, но беше в ремонт, а печат за книжката „Стоте туристически обекта” си взехме от църквата „Св. Неделя”.

Историческият музей

Историческият музей

Външната стена на църквата „Св. Неделя”

Външната стена на църквата „Св. Неделя”

Вече беше станало към 11 часа и се отправихме пеша по пътя за пещерата. Знаехме, че километрите до отклонението за Снежанка са десетина, че и повече и ни стана пределно ясно, че трябва да се „моторизираме”, защото пеша е убийствено, а и няма как да се вместим във времето.
Стопирахме няколко коли и след може би 4-5 неуспешни опита, попаднахме на софийска кола, която ни качи. Оказаха се изключително приятно семейство, пътуващи за гр. Пещера. За първи път пътувам на автостоп и ми беше странно, но определено бе вълнуващо.

Пътят беше с непрекъснати завои, при които като се замисля, незнам за колко часа може да се измине разстоянието пеша. Когато стигнахме отбивката за пещерата, шофьорът предложи да ни закара до горе, но ние, виждайки ужасната пътна настилка, благодарихме и счетохме за неуместно да си разваля колата. А и нали бяхме решили да се изкачим пеша, именно в това е тръпката. Но ето тук идва моята неволя, защото се оказа, че 3-те километра до следващия разклон за пещерата, след който следват още 800м. ми дойдоха в повече.

Но след цялото ми мрънкане при изкачването, последва страхотната гледка в пещерата. За съжаление вътре не ни разрешиха да снимаме. От екскурзоводката разбрах доста неща за пещерата.
Открита е през 1961г. случайно от алпинисти, които за първи път влезли в нея в 9 часа сутринта и излезли късно вечерта, запленени от красотата й.

Пещерата е трудно достъпна (около 45 минути нагоре по стръмна еко пътека, дълга 830 метра). След отклонението от главния път от гр.Пещера към гр.Батак, има около 2 км асфалтиран път, който е тесен. Трудно се разминават два автомобила. По асфалтирания път се стига до паркинг, където може да оставите автомобила си.
Независимо от това, че е сравнително малка, в пещерата можете да видите едни от най-красивите ледникови форми в България. Дължината й е само 145м, с постоянна годишна температура 6° С.
Богата е на сталагмити, сталактити, сталактони, драперии, синтрови езерца. Най-големият сталактит е дълъг 1.27м.




Снежанка се състои от няколко красиви зали: Залата на виметата, Голямата зала, Музикалната зала, свързани със Срутището, над което минава мост. Във Вълшебната зала, изградена от снежнобял кристален синтър, природата е създала фигурка, оприличавана на приказната героиня, дала името на пещерата.
В средата на пещерата има кръгли огнища, до които са намерени предмети от ранножелязната епоха и кости на животни. Траките са я ползвали като убежище от врагове.
Снежанка е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз – има печат на БТС. Електрифицирана и благоустроена.

Пред входа

Пред входа

Входът на пещерата

Входът на пещерата

След като разгледахме пещерата и си взехме печат, тръгнахме да слизаме надолу.
На пътя отново трябваше да стопираме кола, за да се придвижим до град Батак, откъдето да си се приберем в Ракитово.
Тук вече следва интересната част, защото ни подминаха най-малко десетина коли, които не пожелаха да спрат, а аз вече се отчаях, защото една кола минаваше през 2 минути, вече наближаваше 15 часа, слънцето грееше неуморно и нямаше никакъв изглед скоро да стигнем Батак.
Но ето, че ни спря един шофьор, който се оказа доста неприятен човек, защото първо ми направи забележка, че съм треснала силно вратата на колата му и второ през цялото пътуване беше доста мрачен и несговорчив, но все пак съм много благодарна, че ни закара за отрицателно време в Батак.

Имахме повече от час до тръгването на автобуса за Ракитово и решихме да опитаме от местните специалитети. И така, опитах едно от най-популярните ястия в Батак – така наречения „фасул с кочани“. Ето и рецептата, ако някой реши да си го приготви у дома.
Продукти:
Зрял фасул – 500 гр.
Кочан /вид баташко цвекло/ – 2-3 бр.
Кромид лук – 1-2 бр.
Домати – 100 гр.
Олио – 50 гр.
Брашно – 20гр.
Сол – на вкус
Червен пипер – 5 гр.
Джоджен

Фасулът и кочаните се варят поотделно, докато се сварят. След като се сварят се смесват заедно. Прави се запръжка от олиото, лукът, брашното, червения пипер и доматите /нарязани на дребно или настъргани/ и се добавя към фасула и кочаните. Слага се сол на вкус и джоджен и всичко се вари още 6-7 мин.

И така след доброто хапване, приятните спомени от пещерата, и удоволствието от многото информация, се качихме на маршрутката за град Ракитово.
Мога да кажа, че прекарах чудесно, а защо не и друг път (ако се наложи) да попътувам на автостоп.

Автор: Ася Митева
Снимки : Ася Митева

Публикувано в категория: П-У, Пътеписи, участващи в конкурса 2009 г. . Тагове: , , , , , , , , , Коментарите и trackbacks са забранени.