Пътешествие до Прованс – с дъх на лавандула и средновековна история (част 3)

Към Пътешествие до Прованс – с дъх на лавандула и средновековна история (част 2)

Ден 5 – Арл и Ле Бо дьо Прованс

Сряда е. Ден след ден времето бързо минава и нашето пътуване вече е повече от преполовено.

След бърза закуска сме отново в автобуса и потегляме пак към река Рона, но този път към чаровното градче Арл. То е с богата и славна история. Още келтите са населявали тези земи. Най-голям възход обаче има през римско време. Градът е бил наречен Галският Рим. В града се появили улица с тротоари, Арена, Театър, обществени бани. Арената на Арл е една от най-старите. И до днес тя се използва. Гледах клипчета преди да заминем и това беше любопитна гледка. Доста различно от испанската корида. Мъже в бели дрехи тичаха пред бика и в даден момент, когато ставаше напечено с акробатични скокове прескачаха огражденията или се качваха на оградите.


Друг път пред тях внезапно се отваряха врати и те изчезваха от арената и там оставаше само обърканият бик. Това беше по-скоро забавно представление. Нищо общо със зловещата кървава корида.Тези бикове са по-дребни и много подвижни. През автобуса няколко пъти минавахме през поля, където те спокойно пасат, очаквайки артистичните си изяви. Само на Великден тук бикът се убива, а преди това желаещи тичат пред биковете по улиците на града.

Ние решихме да си купим билет и да влезем вътре. Цената е 6 евра. Но имаше и комбиниран билет, с който можеше да се посети и Античният театър. Така че избрахме такъв билет от 8 евра и нашата обиколка започна.

Арената на Арл

Арената на Арл

Арената на Арл

Арл

След това се насочихме към Античния театър. Той е нещо подобно на този в Пловдив. Някога той е бил прекрасен с грандиозните си стени, многото статуи и аркади. Всяка година тук се провеждат много мероприятия като Юлския фестивал – в него взимат участие много известни балетисти и оперни певци. Провеждат се и Фолклорни празници – участват жители от различни области на Прованс в традиционните си носии.

Античният театър в Арл

Арл

Арл

Арл

По тези открити пространства доста се напекохме. Затова поехме по малките улички. Попаднахме на много кокетни и типично провансалски къщички. Със сините капаци на прозорците и врати. Пред всяка къща някакви саксии и различни чукала на вратата. Това ми напомни онзи Прованс, от преди няколко години. Хубаво ми беше да съм тук.

Арл

Арл

Арл

Арл

Арл

Така от уличка на уличка се оказахме зад Театъра в хубав парк. Много хора се бяха скрили тук от жаркото слънце. Тук се оказа и паметника на Ван Гог. Градът се свързва с името на художника, защото тук той е бил неколкократно в старата болница за лечение от периодичните си пристъпи на лудост. Това е бил най-ползотворния период в живота му. Тук е нарисувал най-известните си шедьоври. В негова чест има жълто кафе в центъра. Но в него имаше само един необичаен клиент. :)

Арл, паметникът на Ван Гог

Арл

Арл, Площадът на Републиката

Последната снимка е на Площадът на Републиката. На часовниковата кула е статуята на Марс. А съседната сграда е църквата Св. Трофим, която е една от най-красивите в Прованс.

В този град видяхме още много хубави и интересни места, но не може да се опише всичко. Изморително е, а и сигурно за четящият ще стане досадно. Така че преминавам на следващата дестинация за деня – Ле Бо дьо Прованс.


За това място бях чела доста противоречиви отзиви от руснаците – от суперлативи до пълно отрицание. Но аз знаех, че на мен там ще ми хареса. Много бързо стигнахме – то е на по-малко от 20 км от Арл. Автобусът паркира и за нас предстоеше изкачване по тесни улички докато стигнем върха на хълма, където бяха руините на средновековното селище. Намирахме се в така наречените Малки Алпи. Зачакахме нашият френски екскурзовод, такива са правилата тук. Той щеше да ни разведе и разкаже за историята на мястото. Поради липсата на добър английски от всички в групата се наложи „превод в ефир“ от нашата екскурзоводка от френски на български. И нашето връщане в миналото започна.

Човекът с такава жар и ентусиазъм показваше и разказваше за славната история на феодалната фамилия Бо, заселила се тук. Тяхната бурна и дълга семейна история била пълна с битки, предателства, кръв и смърт. Тук са се провеждали и рицарски турнири.

Ле Бо дьо Прованс

Ле Бо дьо Прованс

Ле Бо дьо Прованс

Ле Бо дьо Прованс

Ле Бо дьо Прованс

Ле Бо дьо Прованс

И тук вече ми стана лошо. Много слънце ми се събра за деня. А човекът не спираше да говори. Главата и краката ми пулсираха. Бели камъни, но как се бяха напекли…Половинката каза, че съм много червена и поспряхме на сянка. Имах нужда от малка почивка. На края решихме да сме до тук с групата. Не че не беше интересно, но не се виждаше края на тази беседа. Стояхме много време на едно място и това не ми понасяше. Затова по наша си традиция решихме да се качим най-горе. Където е човекът на последната снимка. Екскурзоводът изрично беше казал, че това е опасно и не се препоръчва. Аз обаче имах нужда от раздвижване. И поехме нагоре.

Хората бяха направили всичко необходимо за безопасността на туристите. Имаше перила и ограждения. Просто стълбите, по които се изкачвахме, бяха изтъркани от многовековната си употреба, хлъзгави и вдлъбнати. Самите стъпала бяха тесни около 20 см и бяха през 50-60 см разтояние. Човек почти вертикално пълзеше нагоре. Качихме се. И пред нас се ширна много красива панорама.

Ле Бо дьо Прованс

Ле Бо дьо Прованс

Ле Бо дьо Прованс

Слезнахме без проблеми долу и довършихме обиколката си. Не се спирахме много. Все пак искахме да намерим сянка вече.

Ле Бо дьо Прованс

Ле Бо дьо Прованс

Ле Бо дьо Прованс

Ле Бо дьо Прованс

Навлезнахме в тесни каменни улички пълни с магазинчета за сувенири. От тях се носеше аромат на лавандула. Направо те приканяха да влезеш. На много места над входовете имаше мъглуващи охладителни системи. Това беше чудесно разхлаждане за идващите от хълма прегрели хора. Имаше и кафенета, сладолед… за всичко беше помислено.

Ле Бо дьо Прованс

Ле Бо дьо Прованс

Ле Бо дьо Прованс

Съвсем заслужено селцето Ле Бо заема едно от челните места в класацията “Най-красивите села на Франция“. Само да не беше толкова горещо… Не мога да си представя как ще бъде тук през Август.

Изпълнени с впечатления от изминалия ден се отправихме към нашето си селце. Мечтаех за душ и почивка.

Следва >> Ден 6 – Монако и Ез

Автор: Елза Градева
Снимки: Елза и Павел

Публикувано в категория: Франция . Тагове: , ,

  

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>