Една любовна история

Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015

“Изток, запад, север, юг – все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и шир света и ще стигнеш отвъд него.” (Елиф Шафак)

През 2014 година, дирекция Външни предавания при турската радио-телевизионна корпорация, организира конкурс на тема: “Истанбул: Един град, два континента”. Не открих много информация за конкурса. Кратка статия, публикувана на сайта на Радио Гласът на Турция съобщаваше темата, по която трябваше да съчиним кратко есе. Наградата ми се стори повече от вдъхновяваща- пет дневна екскурзия в Турция.
Беше твърде хубаво, за да е истина. Реално или не, аз избрах да повярвам и да се включа в предизвикателството.

Преди години, бях посетила Истанбул с туристическа група. Посветих един пролетен уикенд на императорския град и въпреки краткото време, което бях прекарала там, имах достатъчно впечатления, които можех да споделя. Препрочетох някои любими пасажи от “Истанбул. Спомени за един град.”, за да си припомня меланхолията на града и се захванах с нелеката задача да опиша Истанбул с не повече от 400 думи.
След няколко месеца получих съобщение, че съм един е осемте участници в конкурса, които ще посетят Турция на разноски на Радио Гласът на Турция.

От Културно Информационния отдел на Турското посолство ми изпратиха самолетен билет и екскурзията ми до Турция се превърна в нещо съвсем близко и реално.

Въоръжих се със самоучител по Турски и много ентусиазъм заради предстоящото екзотично пътуване. През седмиците преди заминаването не научих езика и самозалъгвайки се, че това евентуално ще се случи през пет дневния ми престой в Турция, аз пъхнах самоучителя в ръчния си багаж.

Пътуването включваше двудневен престой в Анкара. Не бях посещавала до този момент турската столица и след проучване в Гугъл разбрах, че градът е разположен в централната част на Анадолското плато. Поради надморската височина и факта, че пътуването бе през месец октомври, се подготвих психически за сибирски студ.

На 10.11. отпътувах от София за Истанбул само с ръчния си багаж, земни дрехи и илюзорната идея, че говоря поне малко турски език.
Пътувала съм с не една или две авиокомпании (не само с нискотарифни превозвачи), но турските авиолинии веднага се отличават от останалите.
Освен обичайните удобства, всяка седалка разполага с индивидуален монитор, на който пасажерът може да играе игри, да гледа филми или да се информира за полета.
Избрах си една комедия, но изгледах само половината, защото вече бяхме пристигнали в Истанбул. Тук ме очакваше прекачване за Анкара. Летището беше голямо и почти всички надписи бяха на турски. Все по-осезаемо усещах езиковата бариера. Нарамих чантата си и се влях в разнородната тълпа. Разминавах се с жени с модерно облекло и други забулени от главата до петите с черна бурка.
Трябваше да открия гейта си. Наредих се на опашка пред един изход. Две служителки пропускаха пасажерите. Когато дойде моят ред ме попитаха за къде пътувам. Аз отвърнах:
-Анкара.
Те повториха с изненада” “Анкара?” Аз кимнах утвърдително. Те ме избутаха от изхода и ми посочиха правилната посока. Така почти не се загубих на летището в Истанбул.
В Анкара отново създадох главоболия на посрещачите си. Аз бях излязла извън сградата на летището, а шофьорът ме очаквал с табелка с името ми в летището. Но след около час лутане, очакване и известна доза притеснение, ме откриха. Качих се на колата, която трябваше да ме отведе до ТРТ.
Отпуснах се в седалката, уморена от пътуването.

От Българската редакция на радиото ме посрещнаха изключително радушно.
Нейран Суват беше лицето за контакт. Тя ме напътстваше с информация по електронната поща още от самото начало. След като се запознахме лично, тя ми разказа повече за радиото и за работата си в Турция. После ме представи на колегите си от Българската редакция и ми даде ценни съвети за предстоящите официални срещи и интервюта.

в Турция

Туристическите ми дрехи и удобни кецове се оказаха не така практични и универсални, както бях предполагала. Срещите с Директора на радиото, с преводачи и журналисти изискваха по-елегантно облекло.
Вземам си бележка и ще се постарая да съблюдавам съответния за ситуацията дрескод.

Първият ден премина в запознанства, ръкостискания, интервюта и официални срещи.
Вечерта ни настаниха в резиденцията на радиото.

На следващия ден, 12.11.14 започна същинското запознаване с турската столица. Микробусите осигурени от радиото, ни очакваха. Още преди да тръгнем ме предупредиха, че разстоянията в Турция са огромни. Пътуване с кола в продължение на 2-3 часа било съвсем в реда на нещата. Това явно е нещо, с което се свиква, с времето.
Чувствахме се като ВИП персони. Осемте слушатели на радиото, всеки долетял от различна част на света, бе съпътстван от преводач от съответната редакция на радиото, който да му превежда на родния му език и да го запознава с историята на посещаваните места.

През целия ден, разкривах тайните на Анкара, благодарение на Гюнай.

Първото място, което разнородната ни туристическа групичка посети, бе Мавзолеят на Ататюрк. Входът е безплатен. Това обяснява множеството, което вече се тълпеше пред сградата на Мавзолея, при пристигането ни.
Комплексът е разположен на възвишение и от него се разкрива фантастична панорамна гледка към Анкара.
В различните помещения са изложени лични вещи, униформи, дипломатически подаръци, колите и лодката на Ататюрк.
Под символичен 40 тонен съркофаг, в стая с осмоъгълна форма, се съхраняват останките на бащата на нацията.

Пред Анъткабир, на церемониалния площад, в колона по един крачеха турски войници.
Попитах Гюнай дали и те, подобно на караула пред Бъкингамския дворец, са задължени да стоят неподвижно. Много исках да ги снимам, но не желаех да имам проблеми. Той ме увери, че мога да се приближа и да направя снимки в близък план.

караул

караул

Анкара, войник

Анкара, войник

После побързахме да тръгнем по главната алея, защото групичката ни вече се беше отправила към колите, а ние бяхме доста изостанали от тях. От двете страни на алеята са подредени статуи на лъвове в хетски стил.

Музеят на анадолските цивилизации в Анкара е един от най-богатите на находки в света. Той съхранява уникални експонати от праисторическата ера, ерата на палеолита и неолита, както и уникални находки от древни цивилизации обитавали Анатолия, като хетите и фригийците.

Музеят на анадолските цивилизации в Анкара

Музеят на анадолските цивилизации в Анкара

С голям интерес разгледах накитите на Хубавата Елена. Не ми се сториха особено впечатляващи, но може би някога, са били достойни само за истинска принцеса.

В двора на музея срещнахме едно изключително любвеобвилно коте. Бях забелязала, че бездомните животни в Турция, никак не се страхуват от минувачите.

коте

коте

Гюнай ми обясни, че в Турция всички се грижат за животните- от любов или от страхопочитание, животните се радват на известна почит. Дори Президентът бил отправил призив към гражданите, през лятото да оставят на улицата, купички с вода.

Поехме пеша по улиците на Анкара. Здрачаваше се. Стигнахме до един много приятен квартал, който ми се стори учудващо познат. Сякаш отново се разхождах по калдаръмените улички на Стария град в Пловдив.

Анкара

Анкара

12.11.2014
Програмата за деня беше натоварена.
Заминахме призори. Отправихме се към летището. Сънени и уморени се събрахме пред изхода, в очакване на нашия полет.
След около час бяхме в Истанбул. Уморени и недоспали, носехме багажа си, който подозрително се увеличаваше с всеки изминал ден.

“Антуражът” ни вече ни очакваше. Екскурзоводът започна да ни залива с интересна информация за архитектурата на сградите покрай които минавахме, за железниците и лицеите. И няма да се опитам да Ви заблудя, разказите му не бяха отегчителни, а точно напротив- завладяващи. Ала умората от пътуването, лекцията на чужд език, обемът на информацията и ясно изразеният акцент на гида ни, направи запомнянето на фактите непосилно за мен.

Качихме се на корабче и заплавахме по Босфора.
Истанбул през октомври е ветровит и мрачен.
Отпуснах се на седалката си със сок в ръка. Гидът ни заливаше с полезни факти.

Истанбул

Истанбул

От време на време го поглеждах разсеяно. Той разказваше на групичката за произхода на наименованието на протока-Пътят на кравата. Говореше за красивата Йо, в която се влюбил Зевс. И тази любов й навлякла гнева на ревнивата Хера.
Много интересен ми се стори и разказа за произхода на имената на моретата. В древността, хората изразявали посоките чрез цветове. Ето защо, Черно море означава всъщност Северно море.

Истанбул

Истанбул

Увлякох се да снимам архитектурата, малките рибарски лодки и чайките прелитащи над корабчето ни. Капитанът ме покани в неговата кабинка и аз с охота приех да направя няколко кадъра от неговата гледна точка.

Истанбул

Истанбул

В късния следобед се добрахме до хотела. Той се намираше в непосредствена близост до площад “Таксим”.
Нямаше време за почивка. Освежихме се набързо и тръгнахме без посока из улиците на Истанбул.
Верен спътник в моите истанбулски приключения бе Нурай.

в Истанбул

в Истанбул

Минавахме край сувенирни магазинчета, книжарници и дюкяни. Видяхме емблематичния за града Трамвай, който очакваше своите пътници. Кулата Галата (Кулата на Христос) извисяваше стройната си снага над квартала Галата, край залива Златен рог.

Седнахме в едно малко кафе в близост до Кулата, за да се насладим на панорамния изглед към нощен Истанбул и да се подкрепим със Сахлеб (страхотна топла напитка с вкус на сладолед и канела.)

нощен Истанбул

нощен Истанбул

нощен Истанбул

нощен Истанбул

сахлеб

сахлеб

13.10.2014

Посетихме двореца Топкапъ сарай пазещ спомена за величието на една отминала епоха, белязана от поезия, музика и изящество. Не случайно точно пищният интериор на двореца е избран за декор на сериала “Великолепният век”.
Красиво украсени помещения, до които се стигаше по тесни каменни стълбища, вътрешни фонтани и вътрешни дворове създават усещането, че дворецът е всъщност един малък свят, имащ за цел да скрие личния живот на султана от погледа на поданиците му.
По стените на харема висяха огромни огледала, в които не пропуснахме да си направим селфита, като съвременни принцеси…или почти принцеси.

в Истанбул

Видяхме също най-емблематичните за града забележителности. Влязохме в Джамията „Сюлеймание”-шедьовър на архитекта Синан, за която той предрича: ” „Ще съществува, докато свят светува“. Куполът й е по-малък от този на Света София, но това я прави по-устойчива и не по-малко внушителна.


Разходихме се по площад Хиподрум, където по времето на Константин I са се провеждали конни надбягвания. Днес на това място се извисяват три масивни колони. Вместо гладиаторски битки, край Египетският обелиск, Колоната на Константин, Змиевидната колона и Фонтанът на Вилхелм ІІ, тук сега е владението на уличните търговци и дружелюбните, бездомни кучета.

Истанбул

Истанбул

Музеят на невинността в Истабул.
Музеят, на теория, съхранява автентични вещи. Той разказва истории чрез експонатите си и тези истории звучат достоверно.Триетажна жилищна сграда от 1897 г. в истанбулския квартал Чукурджума предлага на посетителите 83 витрини, излагащи вещи от ежедневието.
Още с влизането си, посетителите забелязват внушителния брой угарки от цигари, изпушени от Фюсун.

угарки от цигари

угарки от цигари

угарки от цигари

угарки от цигари

Точният им брой е 4213 и всяка от тях разказва история. През цялото време, докато разглеждах експонатите вярвах, че нобелистът се опитва да ни убеди в уникалната и всепоглъщаща любов на Кемал към Фюсун. Все повече се съмнявах в достоверността на тази любовна история и гледах витрините с нескрит скептицизъм.
По-късни прозрях посланието на Писателя. Орхан Памук не разказва любовната история на Кемал и Фюсун, а чрез тези предмети от бита, се изповядва в любов на Истанбул. Едва сега усетих романтиката на този музей: “Целта ми беше да напиша един роман, подобен на музеен указател. “Музеят на невинността” има и смисъла на един градски музей на Истанбул през годините, когато съм живял в него. За съжаление досега няма музей, посветен на този град, който заслужава това. Моят е само един скромен градски музей, една песъчинка в огромното море”.

14.11.2014

Света София ни очакваше. Останалите джамии в Истанбул също са красиви и величествени, но те до една имитират архитектурата на “Църквата на светата Премъдрост Божия”. В сравнение с нея, всички останали храмове са само бледи копия, опитващи се да подражават на величието й.
Построена през далечната 360 г., църквата е разрушавана 2 пъти при обществени безредици, куполът и се сритва чатично не веднъж, заради сеизмичната активност в района, но тя и до днес привлича, изумява, вдъхновява.
Част от заличените иконописи са въстановени и сега се съчетават с кръглите дървени панели с имената на пророка Мохамед и първите халифи.
Интериорът на музея Света София е униакен, но изгледът през отворените прозорци е не по-малко внушителен.
Зад прозорците се оформяше дълга опашка и всеки трябваше да чака реда си, ако иска да надзърне навън или да направи снимка от това уникално място.

Св. София

Св. София

Джамията „Султан Ахмед“ е известна като Синята джамия заради цветовете на порцелановите плочки – обагрени в синьо, зелено и бяло. При посещението на Света София не беше необходимо да се събуваме, нито да се забулваме.

Синята джамия

Синята джамия

Синята джамия

Синята джамия

Да, но Синята джамия е действащ храм и се наложи да прибера обувките си в торбичка и да покрия косите си. Не бях се подготвила за това. Не си носех шал, но служителите на джамията са подготвени за непредвидливи туристи като мен. Момичетата, които имаха опит в носенето на шал, го поставиха доста умело. Моят обаче, приличаше повече на чаршаф, който през цялото време се свличаше. Навеждах се, бързо го грабвах от пода и се опитвах да слушам историческия разказ за храма, да попивам впечатления и да се грижа шалът ми да не падне отново.

в Турция

Случайно станахме свидетели на едно много изящно изкуство, което освен, че е изключително красиво, предполагам е също толкова трудно. Една дама умело рисуваше във вода.

На Капълъ Чаршъ имаше абсолютно от всичко, за което човек може да се сети. Не, че бих си купила нещо, което цял ден е било изложено на праха и мръсотията от улицата.

След часове обикаляне, разглеждане и сравняване на цените, седнахме на кафе в самата чаршия. Подсладихме деня си с малко локум и тръгнахме отново сред сергиите.

на кафе

на кафе

Свечеряваше се. Пазарът сякаш нямаше край. По едно време попитах Нурай няма ли да видим и Египетския пазар. Тя ме погледна с недоумение и ми каза, че бяхме точно там. Всъщност той доста прилича на Капълъ Чаршъ. Тук обаче се продават основно подпавки и лакомства.

Ястията в Турция са подобни на нашите. Ето защо, макар да съм доста злояда си похапвах от почти всичко. Турците обичат ароматните подправки и винаги сервират накрая на всяко хранене силно кафе. Дори и след вечеря.

храната в Истанбул

храната в Истанбул

15.10.2014
Дъждовен и мрачен ден.
Тъжен ден на раздяла с меланхоличния Инстанбул.

Спомените ми за него са наситени с емоции, но фактите някак ми убягват. През цялото време документирах пътуването си с фотоапарата, който постоянно висеше на врата ми. Кадрите може да компенсират пропуските в разказа ми.
Може би следващия път, трябва да се въоръжа с молив в едната ръка и тефтер в другата, за да разкажа една по-правдива история.
Но дали така няма да пропусня нещо по-съществено-пътуването към себе си.

Автор: Теодора Колева
Снимки: Теодора Колева

Публикувано в категория: Конкурс “Къде бях? Какво видях?” 2015, Турция . Тагове: , , , , Коментарите и trackbacks са забранени.

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2024. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи