В къщата на ЦРУ в Бангкок- JIM THOMPSON HOUSE

,,Грешка е да заминеш семейно за Тайланд, но тя не е фатална, ако заведеш съпругата си в къщата на ЦРУ в Бангкок“-бяха думите на шефа ми когато подписа командировката. Агентът ни в Джорджтаун, Малайзия за два часа ни осигури туристически визи.

Бангкок ни приюти в една конспиративна квартира за бакпакери на прочутата улица Кhao San. На следващата сутрин въоръжени с карта като истински туристи смело махнахме на такси.
-Jim Tomphson house?
-Yes!-озъби се йесменът като видя подранилите ,,фаранги‘‘ (чужденци или подвижни банкомати) и подкара с бързи обороти на таксиметъра по булевард Rama I Road но в обратна посока! Но на следващия червен сфетофар ние пъргаво изкочихме от таксито. След това бързо се покрихме сред пътниците в градския автобус.

Така убедени, че никои не ни преследва се добрахме до спирката на Националния стадион. От там вървяхме пеша по тихата алея Soi Kaseman Song към канала. Войникът на стража пред бившата сграда на Американското посолсво (днес на Държавната сигурност) ни отдаде чест т.е знак, че входът е чист. Пред сградата беше паркиран като паметник позлатен бронетраспортьор.Той беше защитавал мира и демокрацията в кралството от комунистическите партизани. В съседство през комшулука беше резиденцията на ЦРУ или къщата-музей на Джим Томпсън.

Според информацията къщата на :

Thanon Rama I, แขวง วังใหม่ เขต ปทุมวัน Bangkok 10400
нямаше вид на ,,къща на ужасите“ а изглеждаше като много романтично място, където с удоволствие можеш да изпиеш един бърбън Jim Beam в уютната автентична сиамска атмосфера.

Според досието това е James Harrison Wilson Thompson или Джим Томпсън , американски офицер от специалните части във френска Северна Африка, архитект, колекционер, предприемач възродил производството на рисувана коприна и бивш резидент на ЦРУ в Тайланд. Но както казват няма бивши или в отпуск разузнавачи, докато на Великден през 1967г. Джим не изчезва мистериозно по време на експедиция в джунглите на планината Камерон в Малайзия.

Срещу банкнота от 100 бата(6 лева) прислужниците ни разтвориха вратите на къщата на Джим- JIM THOMPSON HOUSE.

Това са 6 антични къщички от червено тиково дърво от различни крайща на Тайланд, разглобени и после сглобени на място от дърводелците в един хармоничен архитектурен комплекс.:

Всичко беше запазено така, сякаш господарят Джим ще се върне всеки момент в дневната и ще се изтегне на кушетката.

Будоарът с китайски порцелан. Ако не внимаваш ще се спънеш в многобройните прагове между отделните помещения. Те са типични за тайландската архитектура, като в тези прагове се спъват и злите духове, които според поверието могат да вървят само по равен под.Това е моя любим еклектичен стил в които с вкус са съчетани статуи на Буда, китайски порцелан и белгийски полилей. Деликатните копринени драперии заедно с огромната колекция на изкуството допълват чарът на това място.

Заради честите тропически валежи и наводнения тукашните къщи са построени на пилони.

Джим се е консултирал с местните монаси-астролози и е избрал подходящият ден (13 септември 1958) в който да започне сглобяването на къщичките. Първият ритуал е забиването на пилоните с чукове от 9 будистки монаха.

Следващият важен ритуал е намирането на подходящо място за къщичката на духовете.Тя днес е скрита в градината.

Това е символичната резиденция на Phra Phum или местният дух пазител, който отговаря специално за това място.

Това е къща за духовете, построена като нов дом за онези духове, които са живели в земята преди новата сграда да бъде построена там. Ежедневното предлагане на плодове и цветя във форма на венци се прави за да успокоят преселените духове.
Томпсън започва този дом и се мести в къщата си на датите, които са определени да бъде щастлив. Също тогава му било предсказано, че на възраст 61 г. Томпсън трябва да бъде много внимателен. Това се оказва възрастта, на която той изчезна.

Цветята в купата с вода носят инициалите на JHW в негова памет.

Изкачвайки по скърцащите стълби попадаме в кабинета с неговата уникална колекция от тайландски картини и миниатюри.

Тайландските картини са върху дърво, хартия или на платно като тапети за будистките храмове.

Библиотеката и писалището.

Елегантен торс на Буда в ефирна монашеска роба.

Ваза и табуретки от китайски порцелан.

Дърворезба с Буда предлагащ убежище на своите последователи.


На 3 април 1959 е финалната церемония отново с 9 монаха, които пеят химни и ръсят със светена вода. Един от първите гости е Съмърсет Моъм, който очарован от колекцията отбелязва:
,,Това не само красиви неща, но това, което е рядко, че сте успели да ги аранжирате с безупречен вкус. ”

Златните рибки плуват щастливо в езерцето.

Вдясно е цъфнал червеният джинджер.

Индуска богиня.

Криволичещата пътечка води до къщичката за гости.

На първият етаж в комплекса е разположен също музей на коприната с древен чекрък и копринени пана с митологични мотиви.

Благодарение на Джим отглеждането на копринени буби и изтеглянето на копринена нишка е още жив занаят в Тайланд за разлика от България.

Стан за тъкане на коприна.

На снимката Джим Томпсън събира майсторите на коприна край канала, където се изпира преждата.Той е наречен ,,Крал на тайланската коприна“ за заслугите на възраждането на този занаят и осигуряването на поминък за местните и утвърждаването на тази световна марка.

На приземният етаж под къщичките има също магазин за сувенири от коприна, бар и кафене.

Този шал е от там. Скъп спомен за моята съпруга от нашата визита.

Магията на това място е в хармоничното съчетание на природа и архитектура.

Пейката на спомените на която поседнахме преди раздялата с това фантастично място-резиденция на ЦРУ и на красотата.

Откъс от доклада за тайната мисия в джунглите на Индокитай на оперативен агент 013, Цветан Димитров,без картонче, Баба Марта, 2015