На разходка до пещерата „ Бачо Киро“

Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015

Какво по хубаво от добри приятели, спокойна девствена природа и незабравими изживявания. Съчетанието на трите ми любими неща.
Решихме с двама мои приятели да отидем на разходка до пещерата „Бачо Киро“. Предварително раглеждахме в интернет места, които могат да ни впечатлят, идеята ни беше да се обогатим както умствено така и духовно и същевременно да си изкараме добре. Избрахме си именно тази пещера и тръгнахме.


Тръгнахме обзети от голям ентусиазъм, нямайки търпение да изживеем поредното пътешествие. След като стигнахме Дряново, продължихме по главния път следвайки табелите за Дряновския манастир и не след дълго паркирахме колата. Докато спряхме и вече бях впечатлена. Имаше високи дръвчета свързани с дървени мостчета за децата, които можеха да играят, но за съжаление времето не беше толкова хубаво и нямаше много хора.

към пещерата Бачо Киро

Продължихме по алеята и стигнахме до едно изключително красиво място с рекичка и водопадче. Спряхме на моста на река Андъка да огледаме и да се порадваме на живописната природа. Водата падаше с голяма сила в реката, а мелодията й беше уникална. Тази картинка ме караше да забравя за всичко и всички.

река Андъка

Качихме се по каменните стълби и се озовахме пред входа на пещерата. Посрещна ни един любезен екскурзовод. Той ни обясни, че в пещерата „Бачо Киро” има два маршрута – къс – около 300 метра, който се минава за около половин час и дълъг – близо 4 километра, който се минава за час и половина, но трябва да сме група поне от 15 човека. Хванахме късия маршрут, защото нямаше други хора и нямаше как да се сформира група. Обясниха ни от къде да минем и че можем да стоим в пещерата докато им приключи работното време.

Пещерата представлява истински подземен дворец с 12 зали, всяка с име, история и легенда. А ето и имената на залите: „Предверието”, „Дъждовната зала”, „Концертната зала”, „Медузите”, „Мечата пързалка”, зала „Поп Харитон”, „Срутището”, „Мечата поляна”, „Самотният сталактон”, „Чистилището”, „Тронната зала” и „Приемната зала”. За „Чистилището” се вярва, че пречиства от грехове, ако се провреш през тясната дупка в стената. В „Мечата поляна” е открит скелет на пещерна мечка с височина 3 метра и от пещерна хиена. Поради отдръпването на водите на подземната река, скалата отвътре се е надупчила. Това е първата благоустроена пещера за посещения. Кръстена е така,защото в нея са се укривали въстаници и е дала своя принос за освобождението на България.

Влязохме в първата зала „Предверието”. Това е и най-проучената от археолозите зала. В нея са открити оръдия на труда и следи от човешко присъствие, които датират от средния и късния Палеолит.

пещерата Бачо Киро, Предверието

По пътя си видяхме група прилепчета, които спаха спокойно. Гледката лично за мен беше много интересна.

пещерата Бачо Киро, прилепи

Следващата зала която ни направи впечатление беше на име „Огнище“. Определно една незабравима гледка.

пещерата Бачо Киро, Огнището

По-навътре ставаше все по-красиво и по-красиво. След като се изкачихме по стръмната пътечка нагоре достигнахме „Дъждовната зала”, където се чуваха звуците от падащите капки вода в малкото езерце. На едната стена имаше залепени много дребни монети, решихме, че може да е на късмет затова и ние сложихме по една монетка. Имаше разнообразие от образувания – сталактити, сталагмити, сталактони и колони. Всичко беше толкова впечатляващо.


Качихме се по едни тесни стъпала като внимавахме да не паднем, беше мокро и хлъзгаво. Така стигнахме до най – голямата и висока зала – „Концертната зала”. Акустиката в тази зала е наистина впечатляваща. Наслаждавах се на чудноватите фигури, скрити в полусенките на изкуственото осветление.

пещерата Бачо Киро, Концертна зала

И така… На прибиране в колата бяхме толкова завладени от това място, че не усетихме кога стигнахме в къщи. В един момент не можехме да се надговорим, всеки от нас искаше да изкаже впечатленията си, а в следващия замълчахме като просто се наслаждавахме на поредния прекрасен миг, който изживяхме.

Посещавала съм прекрасни места в други държави, но нищо не може да се сравни с нашата природа и с нашите забележителности. Призовавам всички които не са посетили това място, да го направят – няма да съжалявате !

Автор: Кристина Иванова
Снимки: Кристина Иванова

Публикувано в категория: А-З, Конкурс “Къде бях? Какво видях?” 2015 . Тагове: Коментарите и trackbacks са забранени.

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2024. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи