Филипините (8)- Самобичуването. Великден в Манила.

Към Филипините (7)- По пътя към Манила

Всяка минута от това време винаги ще се възправя в мен рязко и с голяма яснота. Никакви нови впечатления не биха могли да изличат тези, толкова дълбоко вдълбани са те.

Беше отредено тази сутрин да бъде изпълнена с най-разтърсващите преживявания до този момент.


Знаех за кратките драматизации и възстановки /sinakulo/, с които се представят на открито библейски сцени, както и моменти от живота на Исус. Един от любимите е епизодът с Юда и тридесетте сребърника. Актьорите се подбират от общността и, очевидно, когато се избират изпълнители на Исус и Богородица, се изисква много повече от актьорски способности. Понякога се канят киноактьори да играят главните роли.

Но това, което видях, беше шокираща, кървава реалност.

началото на процесията

началото на процесията

Съпровождаме странната процесия, която ни върна 2000 години назад. Намираме се вече в барангай Санта Изабел, който е един от осемдесетте барангая на град Сан Пабло /барангай – село, квартал, предградие – на тагалог/. В един момент сред навалицата изгубих от поглед тъжната върволица нови Спасители. Накъде отидоха и къде оставиха дървените си кръстове, така и не разбрах. Докато снимах публиката – весела и в някакво нескончаемо розово настроение, в пълен контраст с мъчениците, Полин ме побутна по рамото. Обърнах се и току пред лицето ми изплува забулено лице над гола до кръста мъжка фигура, боса и с бич в ръка. Не можах да го разгледам добре, защото мъжът с резки отривисти движения премяташе камшика отляво и отдясно и той със свистене и с едно особено металическо потракване се забиваше в гърба му. Отскочих назад, за да му направя място, но след него се зададоха нови хора, които ме бяха доближили съвсем.

първите каещи се

първите каещи се

Дали бяха същите с кръстовете, които се връщаха назад, или други, нямаше как да се разбере заради покритите лица. Този път през челото им минаваше зелен венец, алюзия с трънения. Голи до кръста, изложени на безмилостното слънце, от което филипинците така старателно се пазят по друго време, а панталоните им – най-вече дънки – бяха усукани с въже. Саморъчните бичове /burillo beats/, очевидно предавани от поколения, завършваха с низи от остри бамбукови парчета, а някои – с метални топчета.

страшната върволица

страшната върволица

Слънцето гореше с меден блясък, лъчите му падаха отвесно над нас. Земята е пресъхнала, попукана, от месеци загубила влагата си. В рехавите сенки на дърветата хората напразно търсеха поне малка разхлада. Звукът на тишината е надвиснал над самобичуващите се. Останалата картина е с включен звук. Те са в този свят, но не от този свят. Стана ми душно, страшно и тясно. Мирис на кръв се носеше в тежкия обеден въздух. Нарезите по кожата кървяха и тези рани те продължаваха да шибат ритмично и в синхрон, безмилостно, в транс.
Явно вървяха отдалеч, гърбовете им се бяха превърнали в кървава маса. Един от тях не издържа на изтезанието и пада, загубил връзка със света, на горещата земя. Няколко приятели хващат за ръцете и краката лекото тяло и го отнасят нанякъде…

губят сили

губят сили

миг преди да се строполи

миг преди да се строполи

Това вече не е игра, не е участие във великденска пиеса, а е зловеща реалност. Спрях да мисля. Не можех да кажа нищо. Мълчахме в потрес. Защо тези мъже си причиняваха такива неописуеми страдания – както каза Паоло, те надминават и мъките на Исус… Дали са си вменили да спасят света… Няма как да се пита. Чуваш само ритмичното потракване на металните и бамбукови наконечници на бича. С кървящи гърбове те се молят за Божията милост и благословия…


Да видиш миналото като настояще… В Пампанга, провинция в Централен Лусон на северния бряг на Манилския залив, късче от един по-голям свят. Пампанга /”речен бряг” от испански/ е заслужила честта да бъде един от осемте лъча на слънцето в националния флаг заради бунта й срещу испанската власт. А Сан Фернандо – нейна столица, е и столица на разпятията във Филипините. Хиляди се стичат всяка година, за да наблюдават зрелището.

девойките - със свои теми за обсъждане

девойките - със свои теми за обсъждане

контрастът с публиката е голям

контрастът с публиката е голям

Страстната седмица /Semana Santa/ е тържествен момент за католиците, най-важният религиозен празник. Испански мисионери са въвели ритуали като самобичуване и възстановки на кулминационната трагедия в живота на Исус – пътя към Голгота, последните седем думи на Христос на кръста и разпъването му. Исус е умрял на кръста, за да изкупи греховете ни, от любов към нас. Както е написано в Библията, той е бил подиграван, унижаван и измъчван преди това. Носил е своя кръст към Голгота, после е прикован към него и страдал неописуемо, припомня Църквата на Разпети петък.

Умъртвяването на плътта се извършва от някои християни през по-голямата част от християнската история, най-вече в католическите манастири. През ХIII век група римокатолици са поставили началото на тази практика в нейния екстремен вид. Ранните християни са смятали, че тялото е зло и трябва да бъде контролирано. Телесното наказание показва разкаяние за греха, по-лично изразяване на вярата, крайна версия на покаянието. Но през ХIV век Римокатолическата църква ги осъжда чрез отлъчване. Публичното самобичуване остава обичайно във Филипините, Мексико и другите страни с испанско колониално минало. Практики като гладуване, лишаване от сън и самоизтезание са известни за постигане на необичайни състояния на съзнанието. Необикновено състояние на недействителност.

дамска публика

дамска публика

навалицата е голяма

навалицата е голяма

и самоделен всъдеход участва в шествието

и самоделен всъдеход участва в шествието

великденска декорация край пътя

великденска декорация край пътя

Дали искам да видя как страдащите лазят по разкървавените си колене последните стотина метра до църквата и как после трима от каещите се буквално ги приковават на кръста… Някои kristos биват разпъвани за петнадесети или двадесети път. При всяко замахване с чука към гвоздея в ръката на човека, тълпата изревава, изтръпнала от ужас. След няколкочасово висене на кръста в непоносимата жега, когато се почувстват пречистени от греховете, клетниците биват свалени… живи, слава Богу! Пренасят ги на носилка. Закарват ги в болница за инжекция против тетанус. Гледката ми се стори прекалена дори за моите здрави нерви.

самобичуването

самобичуването

самобичуването

самобичуването

самобичуването

самобичуването

самобичуването

самобичуването

Защо го правят? Но най-важното, както винаги, е неуловимо – то не е предмет на разума, а на сърцето. „Защото Исус ме призова”, „Защото искам да измоля Божията милост да оздравее тежко болният ми брат, сестра, майка, баща”, „ Защото съм дал panata /обет/, че ако Бог чуе молбите ми, ще оставя да ме разпъват двадесет или тридесет години поред”, „Покайвам се за греховете си”, „Защото имаме семейна традиция от поколения и аз не мога да я наруша”, „Благодарен съм за нещо добро, което ми се е случило”. По-късно Кими с гордост ми обясни: „Това е филипинска традиция, знак на вяра и покаяние. Не, не ги боли забиването на гвоздеите, аз съм питала”.

Събрах и още мнения. Повечето католици разбират и одобряват този стар ритуал, но някои се срамуват от него и го осъждат: „Екстремисти! Това е лудост! Тези каскади са от суета и гордост. Всичко, което трябва да направим, е да се покаем за греховете си и да приемем Исус като наш Спасител и Бог на живота ни.”

”Това, което правят, е грях и обида към Бог. Не бива да се имитира това, което Исус е направил на Голгота.” „ Не е за гордост, нито се издигат така в очите на другите, но такъв е техният начин да се почувстват свързани с Исус. Искат да изпитат това, което той е чувствал и да покажат своята преданост към него. И така да се доближат до Бога.”

„Това самостоятелно публично нараняване не е необходимо. Христос е изкупил нашите грехове. Повече жертви и саможертви не са нужни, нито проливане на кръв. Исус казва да вярваме в него, а не да се приковаваме на кръста.” Католическата църква е остро против тази форма на жертвоприношение, в която участват всяка година стотици вярващи. Медиите я наричат езическа и варварска. Но нищо не може да я спре.

Някои култури запазват по-стари обичаи. В конгломерата от 7100 острова и днес много древни племена практикуват церемонии, останали от предците. Да благодарят на своите деди и да се помолят на боговете – с това са свързани техните вярвания. Великденските ритуали също се приемат сред нехристиянските фолклорни ритуали, които изместват екзотичните за филипинците сложни испански католически церемонии. Ето как се смесват двата вида вярвания – разпространено поверие е, че човек може да получи свръхестествена сила в нощта на Добрия петък, ако извърши определени ритуали. Това може да стане, ако се стои под струпаните цветове на банановото дърво в очакване на талисман, който по магически начин може да се спусне в устата на човека в полунощ. Друг обичай е изпробване на амулети в дълбоките гори на окултната планина Банахау /блатен глог/.

В продължение на векове духовниците са се оплаквали на висок глас, че много филипинци, особено в селските райони, където те живеят преобладаващо, ходят на църква само три пъти в живота си – когато ги кръщават, когато се женят и когато телата им участват в последните ритуали. Това е преувеличено, защото филипинците ходят на църква, за да присъстват на същите тържествени церемонии и на техните роднини и приятели, а те се много, много. При всички положения духовенството би преценило това оплакване като несъществено, съпоставяйки го с отчайващата смяна на вярата при някои – те заменят християнството с исляма, привлечени от големия брой разрешени съпруги – четири! Има и такива случаи…

Но сега сме на другия полюс – при най-преданите и всеотдайни католици, които жертват плътта си в името на вярата. От една страна – ужасно, от друга – трогателно…

„Светът е толкова огромен, че няма нищо, което да не би могло да бъде” – казва мъдро китайска пословица. Всеки от нас си има свой собствен свят, но всички сме част от едно цяло… От едно цяло…

зрителите се смесват с мъчениците

зрителите се смесват с мъчениците

празнична суматоха пред енорийската църква "Светият кръст"
С чисто сърце мога да нарека филипинската религия – народен католицизъм. Тя е една от характеристиките на тяхното общество и е от жизнено значение за разбиране на филипинския характер.

Автор: Наталия Бояджиева
Снимки: Наталия Бояджиева

Публикувано в категория: Филипини . Тагове: , , ,

  

10 Коментари

  1. Натали
    Изпратен 08.08.2014 на 1:34

    Много благодаря, Богдана, за задълбочения коментар – едно философско есе. Радвам се, че моят разказ те е докоснал и е предизвикал размисли у теб.
    Така е, трябва да сме Човеци преди всичко, така и ще се приближим до Бога.
    Желая ти здраве и щастие! :)

  2. Богдана
    Изпратен 07.08.2014 на 17:16

    Наистина един много различен пътепис, защо ли?! Може би, защото другите подчертават и очароват с културните забележителности на дадената страна , а този пътепис някак успява да бръкне, да жегне, да опари, са сръчка/казано по FB/ една много деликатна страна на душата – религиозната душевност. Замисли ме как всъщност хората, ние тук, другите там, жадуват, пресъздават и изживяват допира до Божественото и то не чрез нещо построено, посадено, поминък, и прочее. Правят го прекалено човешки, по детски, като имитират, като се поставят в ролята на Христос.От това също имаме нужда ние хората – да разберем и докоснем както ближния, така и себе, а защо не и частица и Христос, като се поставим в нечии “обувки”. И за сетен път се докаже колко сме различни в радостта и еднакви в страданието.

  3. Натали
    Изпратен 07.08.2014 на 15:25

    Благодаря, Еми, за високата оценка. Не бих нарекла заснемането на този ритуал геройство, но не беше лесно. Антропологията е наука за опознаване на другия, чуждия, а така човек опознава и себе си.
    Желая ти успехи и в двете ти професии!
    Прегръдки!

  4. Натали
    Изпратен 07.08.2014 на 15:20

    Здравейте, Донке!
    Благодаря ви за допълнението към темата. Подтикът е благороден и красив, макар и изпълнението да е страшно. Затова и реших да разкажа.
    Поздрави от Тропика на Рака! :)

  5. Натали
    Изпратен 07.08.2014 на 15:18

    Здравей, Марина! :)
    Трябва да се уважават традициите на другите народи, така е. Но самите филипинци са разделени в отношението си към самобичуването. Много от тях го намират за екстремно и прекалено. И все пак то продължава без прекъсване от векове.
    Постарах се, направих проучвания, потърсих корените на тази традиция. Радвам се, че предизвиква интерес и у другите.
    Сърдечно от Далечния изток! :)

  6. Натали
    Изпратен 07.08.2014 на 15:13

    Здравей, Петьо!
    Ако някакъв ритуал се е превърнал в традиция, това съвсем не означава, че тя е правилна, да не говорим за свещена. Старая се да давам вярна и обективна картина на видяното от мен, без да натрапвам мнението си, но този път не се сдържах – мъчно ми стана за клетниците. Разбирам, че и ти им съчувстваш.
    Испанците са въвели самобичуването във всички свои колонии, то се е настанило в психиката на хората и се практикува и досега. Самите испанци не го практикуват в родината си, там ги занимава Светата инквизиция и кладата, които са отменени едва през 1834 г.
    Филипинската католическа църква се обявява против този ритуал, но засега – безуспешно.
    Поздрави от Субик! :)

  7. Емилия Пеева
    Изпратен 07.08.2014 на 13:38

    Нормално е разказът да подбуди противоречиви мнения. Стряскаща е тази действителност! Аз мисля, че си е цяло геройство от страна на авторката да събере този материал (снимки и пр.), да бъде толкова близо до самобичуващите се… Нека опознаем още една частица от света, макар и страшна, каквато е тази.

  8. Донка Трифонова
    Изпратен 07.08.2014 на 13:18

    Баба ми тримереше /това е пълен глад три дни / , абсолютно вярваше че доброто което е намислила на нейн близък ще се сбъдне и в името на това го правеше . А тези хора са фанатици те вярват , че изкупуват греховете си и припомнят за страданията на спасителя , макар и гледката да е зловеща.

  9. Марина Илиева
    Изпратен 07.08.2014 на 11:39

    Не е ли малко високомерно това съжаление, Петре? :) Всяко чувство за превъзходство може да е измамно. Християнките съжаляват забулените мюсюлманки, а те нас задето ходим толкова разголени. :))

  10. Петър Мирошников
    Изпратен 07.08.2014 на 11:31

    Не знам какъв коментар да направя. Това самобичуване го има на много места. И то само при католиците. Папата самобичува ли се – не.Кардиналите самобичуват ли се – не. Да се замислят над това. Това не е пътя за изкупване на греховете. Друг е пътя и няма кой да им го каже. А така, с този ритуал, само угаждат на църквата. Нищо друго не постигат. Не ми се пише повече по този въпрос. Жалко за тези хора. Наистина жалко.

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>