Матилде за… Италия! (2)

Към Матилде за… Италия! (1)

Рано сутринта се събудихме добре отпочинали и половин час преди времето за закуска направихме кратка разходка в тихото предградие, което си бе същинска вилна зона от еднофамилни къщи с отлично подържани фасади и подредени дворове. С любопитство заничахме през откритите от зеленина пространства и заснехме няколко къщи, същински архитектурни бижута. Стопаните на една от тях приветливо ни махнаха и поздравиха с „Чао”. Явно в квартала с малки хотелчета и вили под наем, туристът бе на почит. Прибрахме се точно при сервирането на закуската, която се оказа задоволителна по количество и с отлично кафе. Тъй, като предстояха още две нощувки, домакините се отсрамваха и за колегите си в Римини. Само с ръчен багаж заехме местата си в автобуса. Докато пътувахме, Матилдето се осведоми за началния пункт на обиколката ни и от къде автобуса ще прибере групата. От предишни посещения на Вечния град познаваше добре топографията на центъра с търговските му комплекси и модни бутици. Последвана от вярната си следовница, слязоха на едно малко площадче и изчезнаха от полезрението ни.


Групата акостира в улица недалеч от пъпа на католическия свят – Ватиканския комплекс с базиликата св. Петър. Високо над главите ни право пред нас се белееше куполът. Нашия пастир Краси, поведе стадото си, вдигнал като гега затворения си чадър, на острието на който бе привързано трикольорчето ни. Уведоми ни, че от всяка чешма в центъра и около Ватиканския комплекс може да се пие, тъй като водата е пивка и вкусна. Мнозина побързаха да напълнят празни бутилки. Предупреди ни, че всяко отклонение крие риск от загубване в мегаполиса сред морето от хора, основно туристи като нас. Всички си записахме номера на мобилния му, в случай на авария.

Площадът пред базиликата Свети Петър и Павел

Площадът пред базиликата Свети Петър и Павел

Излязохме на площада с колонадата пред Базиликата. Чувството бе тържествено и приповдигнато. Геният на Бернини, създал ансамбъла на площада, като че ли се стремеше да обхване света в елептичната си колонада. Сградата на базиликата със своята белота, въздушна лекота и хармоничност вдъхваше необясним респект. Интересно, но пред вселенската патриаршия в Истанбул и дори пред храма – музей „Света София” не изпитвах подобно чувство. Въпреки, че би трябвало.

Съпругата, в еуфория

Съпругата, в еуфория

Тепърва предстоеше парада на античното и ренесансовото изкуство с посещението на Ватиканския музей. Но, възникна проблем. Го-о-олям проблем. За част от групата ни предварително бяха платени и резервирани билетите, но останалите включително и наша милост бяхме в ситуацията „да отидеш до Рим и да не видиш папата”. Отивайки към входа на музея, станахме свидетели на почти килиметрична мултирасова и интернационална опашка. Може би стотици хора чинно очакваха реда си. На входа служители на музея, деляха колоната на порции по 20 души и през 5-10 минути ги пропускаха след проверка на билетите им.

Опашката пред Ватиканския музей

Опашката пред Ватиканския музей

С униние почувствахме, че проникването ни вътре бе „Кауза пердута”. Стояхме встрани от опашката и внушителна група германци започна да негодува гласно и да ни прави знаци в посока края на опашката. Краси беше изчезнал с изправната част от групата. Стояхме настрани като обречени, но в един момент той се появи с униформен служител на музея, който с жест ни прикани да минем към касата, като на възмутените викове на тълпата отвърна с висок възглас: „Резервационе, резервационе”, размахвайки някакъв лист. Ние бързо се шмугнахме пред група японци в челото и за секунди закупихме билетите си от гишетата. Зад нас се разнесе възмутеният им ропот.

Ура! Да живее корупцията и братския, мафиотски, италиански народ. Срещу 50 евро рушвет влязохме в музейния Едем и това си струваше всеки цент от допълнителните 2 евра на калпак към билетите ни.
Екскурзоводската гилдия ревниво пазеше правата си и бяхме поети от екскурзоводка с руски език. Поведе ни из дългите коридори, зали и импозантни стълбища. Аудио беседата и звучеше в миниатюрните слушалки, затапили ушите ни. В ритъма на движението на тълпата се придвижвахме напред.

Площадът пред Ватиканския музей. Шишарката- символ на плодородие

Площадът пред Ватиканския музей. Шишарката- символ на плодородие

Пред очите ни се нижеха хиляди експонати на италианския Ренесанс, и други, събрани от цял свят – скулптури, картини, археологични находки, някои зад бронирани витрини, а повечето отделени символично с въже.

Таваните на залите и коридорите бяха плътно изписани с ярки библейски сцени и такива от многовековната история на папството. Истинска наслада е да видиш със собствените си очи в натура световни шедьоври, познати от учебници, енциклопедии и филми. И дори плахо да докоснеш някои от тях. Така, както аз докоснах една от статуите на групата „Лаокоон”.

Ватиканският музей, Лаокоон

Ватиканският музей, Лаокоон

Понякога охранителната сигнализация изпищяваше и хората стреснато се дръпваха в разрешения коловоз. Във всяка зала имаше униформени служители, бдително наблюдаващи публиката и правещи забележки на фотографиращите експонатите. Но, повечето бяхме като носорози и продължавахме фотографската си инвазия. Че как ще разберат близките, че съм бил там?

Удивително точна карта на Италия от 16-ти век

Удивително точна карта на Италия от 16-ти век

В билета влизаше и посещение на Сикстинската капела с изографисания от великия Микеланджела огромен таван с тема „Сътворението” и една от стените с фрески на „Страшния съд”. Тези 800 кв. м. гениална живопис са рисувани от 1508 до 1512 г. Да, това е светая светих, в която заседава конклава на кардиналите и се избират папите.

Сътворението, Сикстинската капела

Сътворението, Сикстинската капела

Стенопис Страшният съд в Сикстинската капела

Стенопис Страшният съд в Сикстинската капела

Тълпата възбудено шумеше и коментираше многоезично. Фотоапарати святкаха и бръмчаха камери. За беда именно тук паднаха батериите на апаратчето ми и с мижавата нископикселова камерка на обикновения си телефон фиксирах великите шедьоври. А предстоеше влизане и разглеждане на самата Базилика. Но се примирих.


Влизайки във вътрешността на събора неговата грамадност не те впечатлява веднага. Доминира усещането за удивително равновесие и хармония, произтичащи от съвършените пропорции на сградата и нейните части. Вляво е капелата „Пиета”, където се намира едноименната скулптурна група на Микеланджело, изразяваща скръбното достойнство на богомайката и създадена от него, когато е едва на 25 годишна възраст. Намирайки се под огромния купол на събора, осъзнаваме и инженерния му гений.

Пиета

Пиета

Минаваме и покрай статуята на св. Петър. Традицията е благоверните католици да докосват палеца на крака на светеца за късмет и благословия. От милионите съприкосновения мраморнитя пръст почти се е стопил. Ние също изпълняваме ритуала с подобно желание.

Излизаме от катедралата и яркото слънце почти ни ослепява. Групата се престрои и преброи. И като започна маратона в лек тръс, направо ни изкочи душата. На върха на Капитолийския хълм се намира площад, проектиран от гениалния Микеланджело, който не е доживял окончателното му завършване.
Там са Двореца на сенаторите и Двореца на консерваторите, в които се помещават музеи.

Следва площад Венеция, един от първите проекти на Възраждането. Тук е мемориала на Виктор Емануил ІІ с паметника на незнайния воин.

Следва Римския Форум, където са се намирали всички по важни дворци и храмове, сърцето на античния Рим. Тук, сред многолюдната тълпа са се провеждали съдебни процеси с участие на прокурори, обвиняеми и адвокати и веднага са се изпълнявали присъди. Също тук е Базиликата Емилия и Римската Курия, където е заседавал сената. Също и арката на Септимий Север.

Капитолийската вълчица

Капитолийската вълчица

На върха на хълма са развалините на величествения Табуларий – държавния архив на републиканския Рим. Едва три коринтски колони са останали от храма на Веспасиан. Все пак е повече от единствената оцеляла от храма на Артемида в Ефес – Турция. По древната Виа Сакра са и останките на храма на Сатурн. Също и руините на базиликата на Юлий Цезар, грандиозно петнефно здание. В нея е била държавната хазна и са се съхранявали несметните богатства на империята. Вървейки като сомнамбули сред развалините само за сведение узнаваме, кое е храма на Веста, кръглия храм на Ромул, Базиликата и арките на Константин и Тит.

Следва катерене по Палатинския хълм и разглеждане останките на двореца на Октавиан Август. Наблизо е и вила Фарнезе, чиято градина е първата ботаническа в света. Също и Домус Тибериана. През 1997 г. отново е открит археологическия музей на Палатин, където са експонирани всички находки от разкопките.

Изглед към Палатинския хълм

Изглед към Палатинския хълм

Следват императорските форуми на едноименната улица Фори Империали – на Цезар, Траян и Август.

Закономерно стигаме до Колизеума, но преди него разглеждаме величествената арка на Константин, еклектичен сбор от елементи на други паметници. Всъщност тя е модел, по който са копирани почти всички триумфални арки по света. Нагледали се до втръсване на руини, правим обиколка на амфитеатъра на Флавий – Колизеума. Макар и опоскан за материал на по-късни градежи, същия е величествен и внушителен, като скелет на древен динозавър. Не напразно е символ на античния Рим.

Колизеумът

Колизеумът

Триумфалната арка на Константин

Триумфалната арка на Константин

Съвременни центуриони

Съвременни центуриони

Изнемощели се сринахме по пейките на близката до Колизея градинка. Подкрепихме се със сандвичи и водичка. Премина младеж с огромна хрътка по асфалтовата алея. Внезапно тя се опъна на ремъка и приклекна. След кратък напън издруса голяма мекица, подуши я и застана в поза „мирно” настрани. Без да се стеснява, момчето свали раничката от раменете си, отвори я и извади пластмасова лопатка и найлонов плик. Изгреба купчинката и я изсипа в плика. След това извади двулитрова бутилка с вода и изми петното. Прибирайки „аксесоарите” обратно се отдалечи и изхвърли плика в тумбесто кошче за боклук. Всъщност, най-много ни впечатли рутината в действията му. Явно това не бе изолиран случай, а привична процедура. За тази висока еко култура допринасяха и солените глоби в размер на стотици евро при констатирани нарушения, както разбрахме впоследствие. А за това следяха бдителни граждани и общинската полиция. А тя се състоеше от цивилни чиновници, облекли зелени светлоотразителни жилетки с надпис „Policia Municipale”. Ходеха на тумби по трима, плюс двама карабинери и нямаше отърваване, ако те приклещят, както видях веднъж и запечатах във фотоапарата си. Не бяха като нашите готованци-общинари, които и с топ не можеш да изкараш от канцелариите…

площадът пред Пантеона

площадът пред Пантеона

След ново престрояване и преброяване, хукнахме в атака. Следваха фонтана Треви, фонтана на Нептун, Замъка на светия ангел, с моста на ангелите над р. Тибър, прекрасния площад Испания с монументалното стълбище към църквата Света троица.

фонтан Ди Треви

фонтан Ди Треви

фонтан Четрите реки

фонтан Четрите реки

фонтан на Мавъра

фонтан на Мавъра

Мостът на ангелите

Мостът на ангелите

площад Испания

площад Испания

Стигнахме и до втората по значение църква Санта Мария Маджоре. Най-древната и голяма базилика, посветена на богомайката. Започната от папа Сикст ІІІ през 431 г. и престроявана многократно. С изумителен интериор, олтари, икони и скулптури. О, Италия няма равна в скулптурното и каменоделско изкуство. Изобилието на мрамор е овеществено в милиони колони, капители, скулптури на хора, богове и животни, някои оцелели хилядолетия, пръснати из цялата страна и дошли до новото време. Но традицията е запазена, видно и от новите градежи.

Надвечер на уреченото място ни чакаше автобусът. Качихме се и в последния момент се появи Матилдето с антуража си. Мъкнеха найлонови торби и чанти с надписи на магазините на световноизвестните модни марки – Armani, Christian Dior, Gucci, Dolce & Gabbana, Hugo Boss, Prada, Yves Saint Laurent и т.н. и т.н. Шофьора чинно слезе и ги подреди в багажното. Настаниха се тромаво зад нас, като Матилдето разгъна пъстро ветрило и взе да се проветрява. От козметиката и не бе останало нищо, освен дъх на пот с лучен привкус. Дремехме изнемощели, докато вече в тъмнината автобуса се добра до коневръза си. Имахме сили само да се изкъпем, да хапнем няколко залъка и да потънем в мъртвешки сън.

Сутринта след закуската отново потеглихме за Рим. Програмата бе двувариантна. Около дузина оставаха с Краси в Рим, включително и нашата мадам М, за да разгледат още от неизброимите туристически обекти в столицата, че и да си напазаруват. Тридесетина души продължихме за Неапол, а като бонус щяхме да посетим и Помпей.

Около обяд автобусът спря в отбивка в покрайнините на Неапол, където ни чакаше наша сънародничка, бивша учителка от Добрич, живуща две десетилетия там и вече придобила местен акцент в говора. От вече десетина години била лицензирана екскурзоводка. От това място имаше прекрасен панорамен изглед на града със залива и в далечината застрашителния масив на Везувий, над който се стелеше лека мараня, или дим. Там направихме фотосесия. Виждаше се и квартала Поцуоли, някога рибарско селище, от който тръгва босоногата „Чочарка” – София Лорен, за да покори световния екран. Точно покриваща максимата „Макар гола, боса, добра стока нося”. Дори и на почтена възраст още е олицетворение на истинска жена с мъдрост, достолепие, финес и все още красива и привлекателна.

Неапол - полуостров близнак на Несебър

Неапол - полуостров близнак на Несебър

От разклонението на магистралата се спускаме надолу към центъра на града. На следващо разширение на пътя с панорамна площадка спряхме, за да направим втора фотосесия на спускащите се стръмно към скалистия морския бряг сгради, хотели и вили. Една от тях ни впечатли, надвесена над самите вълни, разбиващи се в скалата под нея.

Столицата на Медзоджорно, както наричат Юга, е с хаотично и агресивно движение, малко мръсна, жегава, но великолепна. Предупредиха, че е пълно с джебчии, а жените да презрамчат чантите си. Младежи, джиткащи с пъргави мотоциклетчета, дърпат чантата и могат да повлекат някоя, докато я пусне. Ако не сте обирани в Неапол поне веднъж, значи въобще не знаете за какво става дума. “Виж Неапол и умри!” е любим припев, когато става дума за града под Везувий. Преди да бъдат подети от Гьоте, а после и от съвременното италианско кино и литература, тези думи са повтаряни от обзетите от пламенен местен патриотизъм неаполитанци. Но, той е също град на престъпността и е най-сериозния бастион на Камората.

Везувий

Везувий

Разположен в красивия залив под Везувий, отдалече Неапол прилича на пощенска картичка или на акварел на мечтателен художник. По-внушителните му сгради – катедралата “Сан Дженаро”, университетът и кралският дворец с класическите си фасади, му придават вида на “златния стандарт”, характерен за италианските градове. Украсената с ренесансови мотиви арагонска порта на Кастел Капуанo, улицата “Сан Грегорио Армено” със своите работилнички, кули и мостчета между сградите, или църквата „Сант Анджело а Нило“ са точно онази изящна, оцветена в пастелни тонове архитектура, която през вековете се е превърнала в мерило за красотата на европейската цивилизация.

Историческият център е учудващо голям. Пешеходците понякога правят акробатични скокове, за да не ги помете мотоциклетист, летящ по стръмните тесни улички, като по писта. На юг към брега на морето е „Санта Лучия“ – районът с най-прочутия рибен пазар в света, откъдето произтичат голяма част от познатите днес неаполитански канцонети, включително “O Sole Mio!”. С обичайните си слаби, почти ежедневни трусове и изправен пред апокалиптичната заплаха от избухването на Везувий, Неапол е географски драматичен град. Може би това обяснява високия градус на всичко, което се прави тук – винаги е като за последно. В Неапол почти няма автомобил, който да не е ударен поне на няколко места, освен ако не е купен наскоро.

Преминавайки по крайбрежния път се спряхме срещу страховития „Замък на яйцето”. В него е снимана една от екранизациите на Граф Монте Кристо. След това продължаваме покрай пристанищните кейове в залива, където са пришфартовани стотици богаташки яхти, срещу скромни за милионери суми от 2000 и нагоре евро месечно.

Неапол, Замъкът на Яйцето

Неапол, Замъкът на Яйцето

Автобусът ни остави на Площада на Плебисцита пред кралския дворец на неаполитанския клон на Бурбоните. Насреща е импозантната църква с дълги колонади „Сан Франческо ди Паоло” с купол почти копие на Пантеона в Рим. На площада току що излизаха от църквата група карабинери от сватбена церемония на свой колега. Беше весело и тържествено. Обиколихме наоколо. Пред входа на парка на двореца е скулптурната бронзова група на коне и младежи, подарък от руския император.

Неапол, Анжуйската крепост

Неапол, Анжуйската крепост

Наблизо е националния театър Сан Карло, а срещу него галериата и градска библиотека „Умберто І” с огромен остъклен покрив. Разгледахме отвън и катедралата на св. Януарий, в която се съхранява черепа на светеца и два стъклени съда, със спечена неговата кръв, която два пъти в годината, през май и септември става течна. Чудо, което сме виждали във филм по „Дискавъри”.

А в градския археологически музей е изложена световно известната мозайка от вила при разкопките на близкия Помпей – „Битката на Александър и Дарий при Иса”. Същата поразява със своята реалистичност и внушение за епичност.

След кратка почивка, за да си похапнем и опънем изтръпналите крака, последвахме симпатичната си сънародничка и отново се натоварваме на верния ни „отобюс”. Понасяме се към града на мъртъвците. Пътя минава в подножието на вулкана, от чийто кратер се носеше лека мараня, но не и дим. Трудно е за вярване, че ако това чудовище изригне отново, ще погребе целия неаполитански залив. Но, вулканологията е сериозна наука и казва, че калдерата /подземната каверна с лава/ набира маса и налягане и може внезапно да експлодира и да унищожи околните населени места, покатерили се по снагата на вулкана. Евакуационните мероприятия ще са почти безполезни от чудовищните задръствания по пътищата, с изключение хеликоптерите за избраните. Стига по билото да не се свлече пирокластичния поток от лава, прах и нажежени газове, помитащи всичко по пътя си.

Помпей, лавата изпълва всички помещения

Помпей, лавата изпълва всички помещения

Както е станало на 24 август 79 г. когато вулкана за броени часове е погребал под дебел 6 м. слой вулканична пепел цветущите градове Помпей и Херкулан с по над 30 000 жители. Но, унищожил всичко живо е съхранил свидетелствата за жителите на двата града. Правят се разкопки от края на 18 век и за повече от 200 години е разкрита по-малко от една трета от него. Градът има желязна планиравка, характеризираща се с прави улици, пресичащи се под прав ъгъл. Града е разделен от археолозите на 9 зони от главните улици, които по същество са квартали. Всеки квартал се подразделя на инсули и отделни къщи и вили. Града е окръжен от мощни стени с 6 входни врати.

Помпей. Улица с високи тротоари и естествено отичане на водите.

Помпей. Улица с високи тротоари и естествено отичане на водите.

След закупуването на билетите и изнесената предварителна беседа от екскурзоводката ни, навлязохме в мъртвия град. Една от кулите на градската стена до входа е оставена неразкопана, като от различните отвори сивочерната лава извира като втвърден водопад. Разглеждаме останките от обществени и жилищни сгради – форума, храма на Аполон, храма на Юпитер, открития Голям театър. Наблизо е и малкия театър – Одеон. Следва Palestra – зала за гимнастически упражнения – древния „боди билдинг”. По нататък следват частните домове и богаташки патрициански вили. Никъде по света няма така добре запазени свидетелства за частния живот на хората от тази епоха. Всъщност разпределението на помещенията е близко до днешните ни разбирания. Почти навсякъде в средата на жилището е имало басейн, като от отвор в покрива се е пълнил с дъждовна вода. Напълно нормално за субтропичния климат в Южна Италия.

Помпей, амфитеатърът

Помпей, амфитеатърът

Много от домовете са с останки от богата живопис, която е устояла на времето и атмосферните влияния, след разкриването им. Просторните домове на богатите патриции достигат до 3 000 кв. м. (3 дка). Имали са подове, облицовани с мозайки, или мрамор. Част от тях са имали работилници и лавки за произведени от робите изделия. От частните домове по-интересните са на Пакий Прокула, на Октавий Квартий и вилата на Юлий Феликс.

Следват обществените и частни бани и Централните терми с гимнастическа зала, басейн, канализация и вентилация. Както споменах известни са мозайките на битката на Александър Велики с Дарий, стенописите Детето Херкулес, удушаващо змии, Изоставената Ариадна и голите женски фигури във вилата на мистериите. Особено известен е Дома на фавна, в който е намерена бронзова статуя на танцуващ фавн – сатир.

Най-потискащи са изложените няколко гипсови отливки от кухини на изпарили се тела на човешките същества. А дали ще е вулканично изригване, или атомен взрив – последствията ще са еднакви. Преди време са били много повече, но властите са им уредили символично погребение след почти 2 хилядолетия.

Помпей, гипсова отливка на загинал

Помпей, гипсова отливка на загинал

На излизане от археологичния резерват ни поканиха в магазин да дегустираме и по желание да си купим от местния специалитет – ликьора „Лимончело”. Видно от названието е от лимони, но от специален сорт с големина на малки пъпеши, зреещи през цялата година. Основните съставки са лимон, чист алкохол, захар и вода. Има и варианти, включващи и други продукти. Взехме си сувенирна половин литрова бутилка. За любителите на ракийката, твърде шекерена напитка.

Оставихме екскурзоводката в Помпей, тъй като се оказа, че живеела съвсем наблизо. Късно надвечер пристигнахме в Рим, където допълнихме групата с останалите там. Те бяха обикаляли с метрото забележителности извън центъра на града. Порядъчно уморени са прибрахме в уютното ни хотелче, но с готовност да превземаме още туристически висоти. Чакаха ни Пиза, Флоренция и черешката на италианската торта – Венеция.

Следва…
Автор: Светослав Атаджанов
Снимки: Светослав Атаджанов

Публикувано в категория: Италия . Тагове: , , , , , , , , , , ,

  

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>