Да се състезаваш с времето (един уикенд в Копенхаген)-част 3

Към Да се състезаваш с времето (един уикенд в Копенхаген)-част 2

Сутрин. Предпоследната. Денят обещаваше да е хубав и слънчев. След кратък размисъл решихме да вземем влак до старинния град Roskilde, за да разгледаме Музея на викингите.

Гара, билети и след 25 мин. пристигнахме до желаното място . От гарата трябваше да минем през града за да стигнем до морето, където е музея. Отбихме се да разгледаме един красив парк с много цветя.

Както се оказа в последствие бяхме влезли във Францисканско гробище. Гробище, което е като парк, което не поражда в теб потиснатост и неприятни усещания. Поддържано място, където имаше също млади родители разхождащи своите деца.


Градът беше още тих. По малки улички стигнахме до центъра.

И тук се изправи пред нас Катедралата, която е в списъка на Юнеско за световното културно наследство и в нея са погребани някои от датските крале.

Поехме надолу към морето и скоро излязохме на пристанището с викингските кораби.
Бързичко обиколихме, защото се задаваше дъжд. Излезе и вятър. Не мога да си обясня как толкова бързо се променяше времето.

Имаше какво да се види. Имаше работилнички за дърворезба. Как се плетат въжета от конски косъм. Ковачница. Но ние минахме на бегом, защото запръска и не искахме да станем вир вода като в петък.


Поехме обратно към гарата. Минахме през един парк и от там гледката към катедралата беше съвсем различна.

Пак стоеше дилемата накъде да поемем. И въпросът се реши от самосебе си. Като стигнахме пред гарата видях спрял рейс и на него пишеше „Hillerod“. Това ни устройваше идеално. Там се намира „Frederiksborg Castle“. Качихме се и купихме билети от шофьора. Цената е същата като на влака. Според брой прекосени зони. Но нямаше да се връщаме до Копенхаген, а по някакви вътрешни пътища щяхме да стигнем този град. И понеже това беше последна спирка на автобуса спокойно можеше да гледаме през какво минаваме. А и да починем малко от ходенето. С автобус предвижването се оказа по-бавно, но ни се отрази добре това возене. Към 14 ч. пристигнахме пред железопътната гара на „Hillerod“. Ние си имахме разпечатана карта на града и веднага поехме към замъка.

Тук беше горещо и задушно. Бяхме избягали от морето и от дъжда.

Тук ни хареса много. И самото градче също. Помотахме се и не бързахме да си тръгваме. Постояхме на сянка покрай езерото. Всичко изглеждаше нереално.

Снимки от градчето Hillerod.

После обратно към гарата, но си взехме билети за влак до Копенхаген. По-бързия вариант. Това беше последната ни вечер тук. Щяхме да се възползваме максимално.

Искахме да отидем пак на площада на Кметството и да поснимаме. Минахме покрай Цирка.

Седем часа вечерта е. А слънцето пече, пече. Вечерта тепърва започва и хората започват да изпълват улиците.

Накрая стигаме до Кметството. Няма ги шатрите от вчера. В сградата тече изборния ден за Европарламент. Започваме трупането на снимков материал.

Поемаме по стъргалото или „Стрьогет“, за да стигнем пак до Nyhavn. Слънцето вече започва да осветява по-косо града. Надяваме се да видим залез тази последна наша вечер.

Тук пак е пълно с народ. Едни вечерят, други просто са седнали за по питие.

Пожелахме си и го получихме.

Поехме бавно по крайбрежната. Не бързахме за никъде. Небето леко червенееше.

Предните 2 снимки са на Операта и Ноев ковчег, в който през деня видяхме да водят доста ученици да разглеждат.

22,30 ч е, а още е светло. Продължаваме разходката. Ще обиколим за последно всичките си любими места.

Вече е почти полунощ. Не сме сами при русалката. Има и други заблудени туристи. Явно и през нощта не може да остане сама.

Впечатленията ми от датчаните са много позитивни – винаги откликват при въпрос към тях, любезно те упътват, дори само да те видят, че гледаш в картата си неориентирано – идват и те питат дали могат да ти помогнат с нещо. Храната им е вкусна, хората усмихнати, по телевизиите им въпреки предизборното време не вървяха постоянни интервюта с политици а се въртеше клип с наводнените сръбски градове и имаше призиви “Помогнете на Балканите“.

Трябва да поемаме към хотела. Да събираме багажа и да поспим. Сутринта имаме уговорка за среща с останалите в 5,30 ч и напускаме хотела, Копенхаген и Дания.

Това бяха едни страхотни 72 часа. Сториха ни се много дълги и в същото време минаха като един миг.

Влюбена съм. В Копенхаген и Дания. С удоволствие бих се върнала пак и да започна втория рунд в това състезание с времето. Надявам се да е скоро.

Автор: Елза Градева
Снимки: Елза Градева