Рим – Фазано – Остуни – Бари – Игуменица – София

Винаги пътешествието до столицата на някоя стара европейска държава е вълнуващо и преизпълнено с желания и копнежи по непознати места, по неизживяно минало. Когато човек чуе името Рим, веднага пред очите му светва споменът от онези часове по история, в които най-вероятно е подремвал спокойно или е пращал бележки до момичето на последния чин, а учителят е разказвал надълго и нашироко за апогея и краха на великата Римска империя.

Полетът до италианската столица далеч не е дълъг – около два часа.
С излитането София разкрива красотите си пред очите на пътниците, надничащи любопитно през илюминаторите на самолета.

В самолета

В самолета

Ако пътувате рано сутринта или късно вечерта, ще видите извиващите се змии от светлините на осветените улици в милионния град, тук-там променяни от фаровете на подранил или закъснял автомобил. И небето е черно, тъмно, обсипано в звезди. Земята е същата – обляна в светлинки, процеждащи се през нощния мрак.
После самолетът поема нагоре и нагоре, докато долу нищо не се различава. Остават само облаците, проблясващи на лъчите на събуждащото се слънце.
След недългия полет идва ред на приземяването на някое от летищата в Рим. Чест полети има от София за „Фиуминчино”. От него се прекачвате на електричка и стигате до центъра на града, където той кипи като типичната европейска столица – гара Термини.

Гара Термини

Гара Термини

Една пъстра палитра от неразбираемо чуждестранно жужене, множество култури, езици и традиции, събрани на едно място. Пътешествието от гарата до древната част на града с перлата на неговата корона – Колизеумът – дори и пеша не е дълго, а приятно. Необяснимо съчетаване на старинни сгради, сякаш обвити в мъглите на минали времена и епохи, обезпокоявани от непрестанното и понякога дразнещо улично движение с всичките му клаксони и понякога разгневени викове, които са ежедневие за горещите италианци.

Из Рим

Из Рим

Ходейки из ту широките булеварди, ту по така познатите ни тесни стъпаловидни улички, човек забравя към какво се е устремил – към машината на времето, позволяваща му да види древността – il Colosseo. Макар и загрозяван от множеството пътни знаци, оказващи правилата на движение покрай огромния паметник на времето, тази древна сграда не губи от чара си и е способна да завладява сърцата и умовете на всички, веднъж зърнали я дори и на снимка.

Първото нещо, което човек трябва да направи, е да отиде и да се докосне до древния дъх на тази крепост на историята. Аз прегърнах най-близката колона до мен. Така се чувстваш част от нещата, част от случващото се. Светкавици, превъртане на лентата в старите фотоапарати на немските туристи, възторжена жлъчка и безкрайно чакане – това обгръща мистерията на Колизеума.

Колизеумът

Колизеумът

За да не му я отнемаме, решихме да се простим с чаровната му, катурната осанка и да продължим пътя си, не губейки от ценното време, което ни оставаше в Рим. Трябваше да се насладим на най-големите му красоти в рамките на превалящия вече ден. Това не е толкова лесно, колкото звучи.

Продължавайки пътя си надолу по уличките, човек не се чувства засегнат от временната липса на превозно средство, с което да отмори краката си. В Рим се губи представа за времето и умората. Те не са важни, важното е да вдишаш колкото се може повече от опияняващия дъх на сладката атмосфера в този неповторим, неописуем град.

Следващата спирка, достигната след разглеждането и прилежното фотографиране на множество статуи, паметници и фонтани, е Олтарът на мира.

Олтарът на мира

Олтарът на мира

Една изключителна и грандиозна гледка. Белият мрамор, невероятните архитектурни решения и похвати, множеството статуи, красящи фасадата на монументалната постройка – всичко това секва дъха на всеки турист. Величественост, царственост, празничност – това са думите, най-добре отразяващи сякаш сияещата под слънчевите лъчи сграда. Множеството стълби за изкачване не са проблематична дилема в умовете на хората, напротив, те са амбицията, която им трябва, за да се изскачат на върха и да поседнат на една от многото пейки. След кратката почивка има неочаквана награда – невероятната гледка над Рим. Коли, хора, улици… „Град като град” ще възкликне някой и ще сбърка. Няма втори като Рим. Всеки ъгъл на улицата е началото на ново изживяване.

Но нищо не може да се сравни с емоцията от гледката на съвършено изпълнената магия, сътворена от единството между вода и камък – Фонтана ди Треви.

Фонтана ди Треви

Фонтана ди Треви

Изяществото на най-красивия фонтан в италианската столица не може да се побере в малозначните думи, с които са преизпълнени различните езици. Движението сякаш е във вените на неживите статуи, но водата сякаш им вдъхва така желаната и нужна им капчица живот. Единството между животно и човек, между бог и човек – майсторството на изпълнението ще е недооценено, ако кажем, че този фонтан е просто съвършен. Околните лампи, поставени в синхрон с архитектурата на този забележителен монумент, озаряват водата и й придават и допълнителни отблясъци, каращи окото да се радва повече от сърцето. Ромонът на неспиращата вода кара всеки турист, зърнал с крайчеца на окото си този прекрасен феномен, да се стъписа и да стои неопределено дълго време, запленен от магията на музиката на водата. Глъчката на туристите сякаш утихва, за да се наслади на гледката. И отново светкавици. „Щрак! Щрак!”

Място за малка почивка – при далеч по-скромния фонтан от Ди Треви – този, намиращ се пред мрачния Пантеон.

Пантеонът

Пантеонът

Атмосферата сякаш замръзва и стъписва хората, преминаващи покрай него, караща ги да не остават безучастни към съдбата на минали герои и богове. Цялата мрачност се губи с откриването на слънчевото сърце на сградата, придаващо й странен чар. Но място за почивка в Рим няма!

Не може да се отиде в Рим, макар и за един кратък ден, и да не се посети една друга държава – Ватикана. Преминавайки по пешеходната пътека, водеща до множеството колони, образуващи впечатляваща колонада от ограждащи папското царство стени, туристът ахва пред архитектурния гений, успял да олицетвори, това, което е забранено да се олицетворява – Господа и Неговата мощ. Величието на сградата е подчертано още с първата стъпка на площад „Свети Петър”.

Ватикана

Ватикана

Фонтаните приветстват с вече познатия плисък на вложената в архитектурната мисъл животворна сила на водата. Огромният обелиск в центъра на площада е мястото, където човек може да поседне и да отмори, наслаждавайки се на гордо извисяващия се купол на централната сграда. Там гълъбите не се страхуват от хората и почти ги карат да ги хранят, а за тези, които не се усещат, има и допълнителна изненада – загар на ръкавче…

Следващата задължителна спирка в Рим е крепостта Сан Анжело и невероятният Мост на ангелите, водещ до нея.

Сан Анжело

Сан Анжело

Сякаш устремен кораб, изграден от тухли, лети през улиците на Рим, пресичащ реката напряко, а не носещ се по нея – това е крепостта. За прочелите широко известните и екранизирани книги на Дан Браун, ще си представите Рим и по един друг начин – малко по-вълшебен и неописуем. Но и без художествените измислици градът запленява, всеки, дръзнал да се доближи до пулсиращите във вените му красота, древност и съблазън.

Денят преваля, затова трябва отново гарата да напомни за съществуването си и да привика опиянените от невероятната италианска столица туристи, купили си твърде ранен билет, гарантиращ напускането на прекрасния град час по-скоро от желаното… Е, може би година по-скоро. Отправяйки се на нощно пътешествие с влак към южните части на страната, човек лесно забравя колко е бил уморен досега и изкривената поза на съня му не го притеснява, а дори го унася в сънища за миналия ден.
След деветчасово пътуване вече пристигаме в едно малко и отдалечено градче в Южна Италия – Фазано. Нашите домакини ни посрещат. Оставаме накрая разочаровани от скучността им и липсата на очаквания темперамент за южняци като тях. Но добре, че ги има разсейващите пътувания, които да отнемат от мислите за безинтересните италианци и да ни главозамаят с пътешествия.

В малкото градче Фазано, точно на пределите му, прегърнат в полите на незнайна планина, спокойно извисява снага най-големият зоо-сафари парк в тази част на Европа.

Парк

Парк

Инженерите са съчетали множество забавления от увеселителните паркове по света – влакчетата, блъскащите колички, павилионите за стрелба, различните водни съоръжения – с незабравимото преживяване на сафарито. Срещу скромната сума от 15 евро всеки турист може да се наслади на пътуването в осем- или десетместно микробусче, което със сигурност е било ново по време на рождението му. За климатик и други екстри няма и да говорим, но поне решетките, които обгръщат разнебитената му каросерия са свидетелство за едно по-хуманно отношение на хората към животните – поставяме себе си в клетка, а животните оставяме спокойно в огромни за нашите зоопаркове ограждения.

Прозорците са широко отворени, едва пропускащи 40-градусовия въздух отвън да влезе вътре и да охлади безклиматичното, бумтящо и спиращо от само себе си превозно средство. Е, поне то беше с характер. Снимки и видео – пак не са достатъчни, за да опишат преживяването да стоиш на десет метра от семейство лъвове с малките им. Те се разхождат свободно и необезпокоявано. Единственото нещо, което напомня за обгръщащата ги цивилизация, е раздрънканият микробус със заядливи скорости, решаващи да засекат насред ограждението им, далечното проблясване на разделителните огради между хищници и тревопасни и скритият на сянка под голяма палма джип на охраната, следяща за безопасността на туристите. Лъвове, тигри, хиени. Слонове, жирафи, мечки и безброй птици. „Резерватът” разполага със стотици различни видове животни.

Жирафите в сафари парка

Жирафите в сафари парка

Насред ограждението на едрите тревопасни един жираф сметна за интересно присъствието ни и след като бе отхвърлен в любовните игри от една от жирафките, дойде да се полюбува на посетилите го българи. Той направо завря любопитната си глава в колата през отворения прозорец на буса и подуши всеки, осмелил се да му подаде ръката си, пък и някои получихме приятелска целувка по бузата, надявайки се да е забравил доскорошните си похотливи желания с женската. Никому не се искаше да я отмени…

Пътуването беше незабравимо.
На следващия ден се насладихме на двучасово пътешествие до Остуни – италианския Белоградчик в буквален превод.

Остуни

Остуни

Град, преизпълнен с бели и светли къщи, даващ нищо особено след преживените събития. Сякаш Италия нямаше какво повече да ни предложи след многобройните си театрални представления. Но грешахме.

Пулия е много повече, отколкото сме очаквали. Градчето е малко и озадачаващо обикновено до един момент, в който прекрачиш главната улица. По хълмовете в градчето са накацали сякаш произволно странни къщички с ниски стени и свръхудължени покриви, построени от по-тъмни насечени камъни.

Пулия

Пулия

Историята за тази интересна архитектура е не много странна за балканския ни манталитет. Навремето градчето е било строено множество пъти и после доброволно разтуряно, в момента, в който владетелят решавал да събере данъците си за годината. Сега къщите са целогодишно издигнати и затова плащат данъците си… На мен лично ми напомнят старите приказки и шеговито ги наричам къщички на Баба Яга, макар да не са разположени на кокоши крака. Някои от сградите са в списъка на ЮНЕСКО за защита на културните обекти по света.

Прибирането е винаги чакано с нетърпение и с тъга. Скоро се прибираш, всички ти липсват, а така ти се остава. С едночасов влаков преход от Фазано се стига до Бари – крайбрежен град, миещ бреговете си в Адриатика.

В Бари

В Бари

Градът не е нищо особено, но някак озадачава с точността на италианците не само в едночасовото закъсняване за срещите (минимум), но и с предългите им обедни почивки. Дори и аптеките са затворени от 12 до 16 часа. Ех, фиеста, фиеста…
Пътуването продължава с български автобус, отвеждащ ни до пристанището и натоварващ ни на гръцки ферибот, предвиден да ни „докара” живи и изморени в Игуменица – на няколко часа път от границата с България.
Фериботът плава в спокойни води и предлага приличен лукс на допустими цени, вятърът на палубата доставя последните ти глътки италиански въздух. Пътуваме към Гърция…

Фериботът

Фериботът

По-голямата част от плаването човек прекарва в сън – все пак е нощ. Ободряваща закуска, състояща се от сухар, намазан с лютеница, напомня за това, накъде пътуваме – към дома.
Завоите на Гърция са геройски проспани и накрая най-хубавото от всяко пътуване – завръщането у дома. София ни посрещна с намръщено небе и ръмеж:
– Къде ходите вие, а не си стоите вкъщи?! – сигурно си мисли…

Автор: Иван Христов
Снимки: Иван Христов

Публикувано в категория: Италия, Пътеписи, участващи в конкурса 2009 г. . Тагове: , , , , , , , , , , , , ,

  

7 Коментари

  1. f_1989_baby
    Изпратен 30.11.2009 на 12:39

    STRAXOTHO!

  2. ilitchie
    Изпратен 06.10.2009 на 8:53

    Браво, Ваньо! Не съм бил в Италия (все още), но пътеписът ти ми допада изключително много!

  3. Ми6ето
    Изпратен 19.09.2009 на 18:01

    Страхотно!
    Впе4атлена съм МНОГО!

  4. Иван Христов
    Изпратен 16.09.2009 на 10:41

    Вярно, Тони. Допуснал съм грешка, но е от бързане, не от незнание.
    Вчера си разглеждах сувенирите от Италия и видях, че на керамичния ми Ватикан пише не Piazza San Pietro, а PIZZA San Pietro… Хм-м-м, скрита реклама, а? :D
    Поздрави!

  5. Тони
    Изпратен 14.09.2009 на 23:22

    РИМ Е УНИКАЛЕН, МАГИЧЕН, ПЛЕНИТЕЛЕН ! ВИДИШ ЛИ ГО НА ЖИВО ВЕДНЪЖ – СЕ ВЛЮБВАШ ЗАВИНАГИ В НЕГО ! Хубав пътепис и фотографии, но има 1 груба грешка :
    Базиликата “СВЕТИ ПЕТЪР” /San Pietro/ – Ватикана – се намира на площад “СВЕТИ ПЕТЪР” , а НЕ – “САН МАРКО”.

  6. BoxXer
    Изпратен 13.09.2009 на 0:24

    Яко!
    Много обичам ROMA! Кефи ме.
    BoxXer

  7. Елена
    Изпратен 10.09.2009 на 18:06

    Много ми допада този пътепис!
    Доста добър изказ! А и снимките са страхотни! :*
    Браво на автора и успех!

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>