Влажен поглед в Планината

Когато стигнахме до Бачково и преминаването ни на горе към Смолян – цялата лента с кадри пред очите ми се промени …
От прашен, мрачен и сух, миришещ на изпарения от горива….пейзажът се превърна в красива, осеяна в нюансите на зелено и синьо картина, върху която се стичаха леки, кристално- чисти като сълзи капки роса…
И всичко друго стана второ-трето, само красотата и полъхът на истина и живот ми грабнаха сърцето…

Погледът ми внезапно се втренчи в далечината, която изглеждаше тъй близо до мен, че протегнах ръка да я докосна и усетих въображението си в плен на желанието да бъда там високо в планината, където всяко камъче пази малка история от истината във вечно пламъче….

Подхлъзнах се и в лека тръпка от инцидента … притворих очи …. за част от секундата …. и когато отново ги отворих – се огледaх около мен всичко бе бяло, чисто като малка човешка душица, само огромните борови криле, придаваха сила на всичко толкова диво и невинно …. .
Лекият прошеп на кристално-ледената горска рекичка разказваше за далечното минало на живота в този район, който както всички знаем никак не е бил лесен…

Пристигнах в Смолян – реших да се разходя из улиците в покрайнините, за да видя същността на града.
След не дългата обиколка – впечатление ми направи това, че във всяко районче имаше църква – хората още пазят духовното в телата си …. вярват в същността на човека и се стараят да бъдат добри….такива, каквито би искал Бог да бъдем …

Малките старобитни къщички или големите богати домове-запазили типичната си българска архитектура, изразяваща стила и добрата преценка на българина бяха подредени като коледен гирлянд сред високите хълмове и силният пронизващ ветрец ….

Изпих един топъл чай и въздъхнах от вълнение – дъхът ми бързо се впи в пространството и изрисува усмивка в лицето ми … колко различно е всичко от нашето, а живеем на една земя !?

Автор: Stinli
Снимки: Stinli