Тайните на „Глухите камъни“

Източните Родопи ме омагьосаха преди 3 години, когато за първи път посетих този район и от тогава до днес сякаш магнит ме привлича към тези мистични земи. Казвам мистични защото тук се крият множество светилища и обекти, които са сравнително скоро открити и продължават да се проучват.

Днес, в топлия есенен ден сме потеглили точно към един такъв обект – „Глухите камъни“ – тракийско светилище, скрито в горите на Източните Родопи.
Тръгваме по екопътеката водеща към „Глухите камъни“.

Глухите камъни

Глухите камъни

„Глухите камъни“ всъщност представляват скален култов комплекс, създаден от траките преди няколко хилядолетия. Намира се в близост до село Малко Градище в Източните Родопи.

Екопътеката по която вървим е създадена през 2005 г. Маршрутът е много приятен, особено есента когато наоколо всичко е окъпано в есенни цветни багри. Само след около 20-ина минути виждаме отблизо първите камъни. Гледката е доста впечатляваща – в огромна скала са издълбани трапецовидни ниши. Скалата е поне 30 метра.

Глухите камъни

Глухите камъниГлухите камъни

Глухите камъни

Учените смятат, че тези ниши са били използвани за погребални урни за бедните, които не можели да си позволят скална гробница. Чух и друга теория, че в нишите са оставяни дарове за тракийските богове, както и че млади войни преди да заминат на битка тук са извършвали ритуали за здраве.


На няколко метра от нишите се намират мегалитни гробници, две от които са отлично запазени. Първата представлява помещение дълго 2 метра и широко 1,5 метра, издълбано в гранитната скала. От него чрез издялани в камъка стъпала се отива на самия връх, на който е разположена гробницата – мавзолей, в която най-вероятно са се погребвали най-висшите траки и са се извършвали свещени ритуали.

Глухите камъни

Изкачих се по 33-те каменни стъпала, врязани в скалата до най-високото място на комплекса за да се насладя на невероятно красивата гледка към язовир „Ивайловград“и дори гръцките земи на далечния хоризонт.

Глухите камъни

Глухите камъни, гледка

Мястото продължава да се проучва. Последните находки са останки от църква, манастирски комплекс и дори дворец. Целият погребален комплекс „Глухите камъни“ е бил ограден с голяма крепостна стена, основите на която личат и до днес.
Всички тези находки дават основание да се предполага, че тук в древността е имало цял тракийски град.

Глухите камъни

Видя ми се странно името на комплекса „Глухите камъни“. Когато попитах нашия гид откъде идва това име, той ни разказа следната легенда. По турско време тук минавали трима турци. Единия от тях бил по-глупав и другите често му се подигравали. Те решили и този път да си направят шега. Казали на приятеля си, че който отиде зад големия камък нищо не чува. Те предложили на приятеля си да пробва това твърдение като отиде зад скалата пък те щели да го викат. Речено – сторено. Отишъл турчина зад скалата и зачакал. Естествено двамата му приятели изобщо не го повикали. Когато след време турчинът се върнал при другарите си те му казали, как многократно са го викали, а той потвърдил, че нищо не е чул и казал, че това наистина са глухи камъни. И така се създало името „ Глухите камъни“.

В местността са открити от археолозите християнски гроб, в който е погребана млада жена, части от керамика с много красива декорация, монети, бронзов пръстен с камък, рисунка, изсечена в скалата, изобразяваща ладия пренасяща Слънцето. Смята се, че тази рисунка е била нещо като емблема на комплекса.

За съжаление този комплекс първо е бил открит от иманяри и не се знае какво точно е имало като находки. Например намерени са част от стенописи от църквата.
Набезите на иманярите продължават и до днес защото местните си предават стара легенда според която тук някога бил погребан много богат тракийски владетел заедно с много злато…. Именно това злато от години се търси от иманярите….

Глухите камъни

Иска ми се хората да посещават това красиво място, за да научат нещо повече за историята, да се порадват на красивата природа и чистия въздух, да се заредят с духовна храна и да оставят материалния свят поне за малко зад себе си. С тези мисли си тръгвам от „Глухите камъни“ опитвайки се да запечатам в снимки поне част от величието им…

Автор: Таня Рангелова
Снимки: Таня Рангелова

Публикувано в категория: А-З, България, Конкурс за пътеписи “Къде бях? Какво видях?” 2013 . Тагове: ,

  

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>