Топ 10 забележителности във Венеция (част 1)

Посетих Венеция за първи път през юни 1998 г. Сега 15 години по-късно отново имах възможността да я обиколя за 4 дни в началото на март.
Различните сезoни имат различни предимства и недостатъци. През юни беше топло, слънчево, смрадливо и пренаселено.
През март беше дъждовно, облачно, почти пусто (доколкото може да е пусто във Венеция) и свежо.

Лятяхме с Wizz на цената на 300 лв. общо двупосочни билети за двама. Който не е летял с нискобюджетна компания трябва да знае, че е необходимо да си разпечата електронния билет и да носи точно предплатения брой багажи. Всяка „екстра“ се заплаща допълнително между 10 и 30 евро. Например седалка до аварийните изходи на самолета, която има повече място за краката е ваша срещу 10 евро директно в самолета.


Wizz кацат на летище Тревизо. На изхода за пътници има гише на ACTV (венециански градски транспорт) с голям надпис „Автобуси до Венеция“. Цената е 7 евро в едната посока и 13 за двупосочен билет.
От главното летище Марко Поло до Венеция работи корабна линия „Blue line“, която има спирка и на площад Сан Марко.

Най-ценният съвет, който мога да дам за посещението на Венеция, а и на който и да е град е да се отседне в или близо до центъра на града. Същия съвет, който дават при закупуването на имот- Местоположението е всичко!

Абсолютно не препоръчвам да се отседне в хотел извън лагуната, най-често в Местре, макар че е на около 20-25 мин. с автобус от автогарата на Венеция. Първото сравнение, което ми хрумва е да отидеш на море и да се настаниш в квартал Меден рудник, Бургас. Пари може да се спестят от всичко друго, но е хубаво човек да не губи много време в път от и за мястото от основен интерес.

На няколко метра от автогарата Piazzale Roma се намира забележителност
1. Канале Гранде– главният воден булевард на Венеция.
На всяка спирка се продават билети и карти за градския транспорт за едно пътуване (7 евро), за 24, 36, 72 часа или за 7 дни. Картите са много изгодни и препоръчвам да си вземете, особено ако обичате да се возите на корабчета. 72 часова карта за всички линии, включително до Мурано, Бурано, Лидо, струва 35 евро.

Венеция, Канале Гранде, бърза доставка

Венеция, Канале Гранде, бърза доставка

Най-живописен е маршрутът на вапорето (корабчето тип автобус) с N1. За около 40 мин. то изминава разстоянието от Piazzale Roma до площад Сан Марко, като преминава изцяло по Канале Гранде и прави много спирки по пътя, включително на емблематичните мостове Риалто и Академия. С картата можете да се качвате и слизате от корабчето колкото и когато си искате.

Аз, разбира се, по стар обичай и въпреки съветите да проверя прогнозата за времето, не го направих. Съответно нямахме чадър, когато с кацането ни, навън заваля проливно. Затова пък много обичам да се пазаря. На първия завой след слизането от корабчето ни налазиха услужливи продавачи на чадъри.

Хората с „екваториален произход“, както ги определиха в един френски филм, са се заели с бизнеса с чанти и вероятно някои неразрешени субстанции, докато пакистанците – с чадъри, цветя или светещи боклучки, в зависимост от атмосферните условия.

Спазарих два чадъра (които е добре да не се отварят и затварят често), в условията на проливен дъжд, което не беше в моя услуга. Все пак взех 2 броя за 8 евро, вместо за 20 и това ми се стори сравнително добра оферта. Ако само леко припръскваше щях да се справя по-добре.

Пламен се оказа с учудващо добра ориентация във Венеция, известна в цял свят като място за 100% сигурно загубване. Намерихме хотела за 5 мин. без никакво лутане, настанихме се успешно и веднага излязохме на разходка.

Обстановката е обичайната за мега популярно място и не се е променила от преди години. Човек е обграден с туристи (има голям наплив на азиатски туристи, най-вероятно китайци, които са и главните „жертви“ на гондолиерите), а местните хора са малко и естествено по-далече от притегателния център- площад Сан Марко, около който се намират най-известните забележителности на града.

2. Площад Сан Марко е символът на Венеция. Не знам какво да кажа, за да не звучи толкова изтъркано. Заради лошото време екваторианците не раздаваха царевица за хранене на гълъбите за по 5 евро шепата.

Piazzetta di San Marco е допълнително площадче прилепено към главния площад с изглед към лагуната. От едната му страна е Дворецът на дожите, от противоположната е Националната Библиотеката, а пред лагуната са поставени две гранитни колони на светците патрони на Венеция.

На първата стои Св. Теодор, който пробожда с копие дракон, а на втората е крилатият лъв – символ на града.

Интересен факт за часовниковата кула, който не знаех преди е, че през юли 1902 г. се е срутила изцяло, а през април 1912 е официално открита наново.

3. На площада се намира и базиликата Сан Марко – Много пищна катедрала във византийски стил, богато украсена със златни, бронзови и каменни мозайки, символ на могъществото и богатството на Венеция. Известна е с прозвището „Златната църква“.

Тук трябва да спомена, че в нито в Двореца на дожите, нито в базиликата Сан Марко може да се снима. Затова не мога да ви покажа снимки от интериора им.
В базиликата има няколко точки, в които се изисква заплащане. Едната е, за да се изкачите нависоко и да погледнете към площада отгоре. Друга такава точка е едно вътрешно помещение в катедралата. Според мен и двете може да се пропуснат.
Във Венеция и няколкото други църкви, в които се опитахме да влезем, бяха с входна такса. Аз не съм познавач, нито любител на църковния интериор и за мен загубата не беше голяма.

4. Дворецът на дожите (Palazzo Ducale), някога резиденция на върховния глава на Венецианската република, днес е музей. Най-интересни за разглеждане са инстуционалните зали, оръжейната ескпозиция и затвора.
Залата на Великия съвет е с впечатляващи размери 53х25 метра- една от най-големите в Европа. Украсата на залите е пищна, с фрески на известни художници- Тинторето, Веронезе.

„Старите затвори“ се намират директно в подземията на двореца, а „новите“ в друга сграда, до която се стига по прочутия „Мост на въздишките“. Когато затворниците минавали по моста, поглеждали за последно към лагуната и въздишали горко. Известен обитател на стария затвор е Джакомо Казанова, чието бягство е интересно почти колкото това на граф Монте Кристо.

Докато обикаляхме площада Сан Марко, дъждът започна да ни тормози сериозно, затова решихме да се качим на корабче N41, което за около 40 мин. отива до островите Мурано.

Ако се качите на N41 от площад Сан Марко, пътуването трае 40 мин. защото се обикаля целия квартал Кастело, но ако се качите от спирка Fondamentе Nuove (до която може да стигнете напряко пеша за около 15 мин. от площад Сан Марко), то ще стигнете до Мурано за десетина минути.

5. Мурано е известен със изключително фината и скъпа изработка на предмети от стъкло.

Съвет: Слезте на спирка Colonna. От нея покрай канала са наредени една след друга фабрики за стъкло. В някои от тях се провеждат демонстрации, но трябва да се внимава, защото на някои места са доста настоятелни да купите нещо. Цените на изделията са невероятно високи, затова има и магазинчета, в които се предлага китайско “мурано” на достъпни цени, но с много по-лошо качество. Красивите и хубави неща струват хиляди евро.

От хотела ни препоръчаха да посетим една от най-старите фабрики за стъкло – Mazzega.

Продължаваше да вали и премръзнали и с мокри крака седнахме да хапнем и да отпочинем.

6. Храната във Венеция не е като храната в Рим. Даже бих казала, че Венеция е известна с лошата си храна. Виното (винаги de la casa- виното на кръчмата) е отлично! Кафето също!
Вино се продава абсолютно навсякъде- в сладкарници, в кафенета.

За ценообразуването: За разлика от Рим, където (вероятно заради затрудненията на туристите да разберат схемата с цените в зависимост от местоположението на клиента) тази схема е премахната, във Венеция си е в сила.
Накратко: Ако стоиш прав на бара, плащаш най-ниската цена. Италианците пият кафето за 30 сек. Прави на бара. Ако седиш на маса, плащаш повече. Ако седиш на маса на открито в хубаво време, плащаш най-много.

Интересно ястие, което пробвах във Венеция бяха спагети оцветени от мастилото на сепия. Черни като въглени, но бяха вкусни. За четирите дни, в които бяхме в града, намерихме една наистина хубава кръчма, в която клиентите бяха само местни.

Към Топ 10 забележителности във Венеция (част 2)

Автор: Марина Илиева
Снимки: Марина Илиева

Публикувано в категория: Венеция . Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , ,

  

5 Коментари

  1. Andreeva
    Изпратен 09.07.2015 на 0:15

    Много добър разказ, но не съм съгласна с коментара за местоположението на хотела в Местре. В тази част на квартала, която е в най- голяма близост до лагуната, има доста приятни места, с далеч по- добри услуги от предлаганите в старата част на Венеция. Това важи и за качеството на храната – в Местре има невероятни местенца, каквито така и не открихме в старата Венеция, лежаща на стари лаври:)

  2. Изпратен 11.10.2013 на 15:37

    Марина, чудесен разказ! Защо да купувам пътеводител на Венеция като мога да чета твоите пътеписи. Възползвах се от съвета ти и запазих хотел точно на площад Сан Марко- San Marco Luxury!

  3. Валентин Дрехарски
    Изпратен 27.03.2013 на 9:43

    Чудесна статия за основните забележителности на Венеция. Много полезна е и практическата информация със съвети за туристите.

  4. Марина Илиева
    Изпратен 21.03.2013 на 9:04

    ОК. Благодаря за корекцията.

  5. Deleva
    Изпратен 21.03.2013 на 0:01

    Дворецът е на дожите

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>