Obrigado Rio!

Представям ви пътешествието на Анна, Славен и дъщеричката им Аглая – “Около света за 5 месеца”.
***
Визите са издадени, билетите са купени, куфарите са стегнати – няма лъжа, няма измама дами и господа – старта на нашето скромно пътешествие е официално обявен.

Първото нещо, което направихме в Рио разбира се, беше да отидем до плажа.
Точно 5 минути бавен ход и пред нас изплува широката плажна ивица на Ипанема и покритите с мъгла и облаци хълмове Dos Irmaos (Двата Братя). Колкото и да сме ги гледали тези неща по филмите си беше мега яко на живо, а допълнителен бонус бе факта, че на плажа още нямаше почти никой.

Поснимахме се малко, поиграхме си около водата, изпихме по един кокосов орех и се отправихме да търсим едно заведение, което хазяйката ни беше препоръчала за закуска.

Общо взето бяхме решили днес да го даваме полека, да не се напъваме да покриваме някакви нормативи за посещение на туристически забележителности, а просто да разучим квартала около нас и да се опитаме да се потопим в атмосферата на града. То това си ми е и философията като цяло винаги когато пътувам – много по-приятно ми е да се помотая по уличките на някой непознат град, да поседя в някой кафе, да си поговоря с хората или просто да се повозя в градския транспорт, отколкото да търча да разглеждам разните му там забележителности.

В Рио, обаче, нямаше как да ни се размине, защото тук е едно от седемте нови чудеса на света – а именно Статуята на Христос Спасителя или Cristo Redentor.

Мисията ни за втория ден беше именно да превземем върха, на която се намира статуята. Всъщност изключителната популярност на тази туристическа забележителност, според мен няма толкова общо със самата статуя (която всъщност си я бива и доста ме кефи), а с невероятното място на което се намира. Когато погледнеш върха Корковаду отдолу, просто не виждаш как е възможно въобще да стигнеш догоре. А когато все пак се добереш догоре и погледнеш надолу… ъ-ъ-ъ-ъ – не виждаш нищо.

Или поне ние нищо не видяхме, защото подъл облак беше покрил горната част на хълма и видимостта беше нулева. Беше толкова нулева, че за час и половина време чакане на тази гадост да се разкара, не можахме да видим даже лицето на Исуса Христа, въпреки че бяхме точно под него. Кофти номер!

Хората бяха в тилт и всеки се бореше с него по различен начин – едни не мръдваха от местата си под нозете на Синът Божи и надаваха одобрителни възгласи всеки път когато облаците се разреждаха и видимостта ставаше съвсем малко по-добра (за няколко секунди), на други това упражнение им беше писнало и се бяха тръшнали по стълбите да спят докато нещата не се променят драстично, ние пък решихме да удавим мъката в кафе и сладолед в сладкарничката.


Но и това не помогна, та решихме да се изнасяме, щото от известно време само прииждаха хора и никой не си тръгваше и имаше опасност към метерологичните ни проблеми да се прибавят и логистични и влакчето, с което се качихме, да не успее да ни извози. И така 0:1 за лошото време!

Обаче ние сме играли много покер и един бад биит не можеше да ни сломи, така че оставихме Корковаду и Исуса зад гърба си и се отправихме пак към плажа, по-точно на нещо като нос между двата големи плажа (Копа и Ипанема), където станахме свидетели на феноменален залез, който завърши даже с аплодисменти от страна на съзерцаващата го тълпа от хора.

След като изравнихме резултата, на следващия ден направо поведохме с 2:1 след като атакувахме втората по големина забележителност на Рио – скалата Sugarloaf (Захарната бучка) – друга висока скала, от която се вижда голяма част от града и плажовете.

Всъщност става дума за две скали, които са свързани със земята и помежду си чрез бърз, доста стръмен кабинков лифт. Първата скала е по-ниска, но предлага повече заведения, магазинчета, еко пътека, по която понякога се появяват и маймуни и дори хеликоптерна площадка, откъдето има полети за туристи над Рио (цените почват от около US$120 за 6 минутен полет и стигат до около $600 за 1 час на човек, минимум 3-ма души, децата също плащат независимо от възрастта).

Всъщност тези скали са толкова високи, че не разбирам какво повече може да се види с един полет с хеликоптер, освен че ще е доста по-шумно, но предполагам щеше да е cool после да разправям и пиша че сме летяли над Рио. Но нещо не ни стигна вдъхновение да го направим, щото и така си беше яко и продължихме към втората, по-висока скала.

Метерологичната обстановка този път беше на наша страна, ясно време, чисто небе, добра видимост – извадих камерата и почнах на щракам по 10 кадъра в секунда, после се усетих, че такива снимки има милиони и ако искам мога да си ги гледам в нета и се поспрях и се опитах да почувствам мястото и магията му.

И така леко омагьосани се спуснахме обратно надолу, полутахме се малко в супер приятното кварталче около скалите и си хванахме рейса за Ипанема (обичаме градския транспорт).

Следващите дни минаха в безгрижно ходене на плаж, празнуване на рожден ден на определени членове на нашия сплотен колектив, които навършиха 3 години, посещение на прекрасната ботаническа градина в Рио и още много малки, но приятни дейности, които правят престоя в Рио едно незабравимо преживяване.

Разбира се не всичко в Рио е перфектно, но за това в следващите постове, а дотогава ето някои снимки и ….. OBRIGADO RIO!!!


Прогресът на приключението в реално време може да следите на блога No Limit Travels
Автор: Славен
Снимки: Славен

Публикувано в категория: Рио де Жанейро . Тагове: , , ,

  

Един коментар

  1. Валентин Дрехарски
    Изпратен 23.01.2013 на 10:52

    Браво младежи! Възхищавам се на ентусиазма ви и стремежа да опознавате света! Продължавайте в същия дух още много десетилетия.

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>