Тайното кътче от Рая

Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
Представете си кристална вода, по-синя от ясно августовско небе, палми, усмихнати хора и бавен лежерен ритъм просмукан във всичко наоколо. За какво си помислихте? Тропически остров? Китно селце на Френската ривиера? Съвсем не, драги мои!

До скоро и аз вярвах, че за да се насладя на такава красота ще трябва да измина много километри /и ритуално да изгоря портфейла си след това/. За мое щастие се оказа, че тази потайна частичка от Рая е съвсем наблизо, тук на Балканите – едно малко тюркоазено бижу наречено Черна гора.

Черна гора

Всичко започна в една хубава майска вечер, когато нашата приятна компания от седем души /късметлийско число!/ потегли от Черноморското към Адриатическото крайбрежие. Бяхме решили да използваме услугите на туроператорска фирма и ентусиазмът от започващото ни в полунощ приключение не можеше да бъде намален дори от факта, че ще споделяме задните седалки в препълнения автобус.

Адреналиновият ни датчик упорито продължи да сочи забележително високи стойности и час и половина по-късно, когато злополучният автобус прецени, че не желае да прекосява Балканите и кротко остана на отбивка по пътя. Още тогава разбрах, че това ще е едно знаменателно пътуване /и как иначе при такова начало!/. За щастие от фирмата-организатор реагираха адекватно и изпратиха нов автобус. Полунедоспали, полуотпочинали, но в пълна бойна готовност за още емоции пристигнахме в София, за да се присъедини основната част от групата и поехме към сръбската граница.

Напред! Макар че преминавахме транзит през Сърбия, комшиите успяха да ме изненадат приятно с китни къщички-пъстроцветки, които красяха много от малките селища през които минавахме. Все по-планинския пейзаж показваше, че се приближаваме към нашата крайна дестинация. Една от причините да избера Черна гора за малкото ни пътешествие бе именно предвкусваното удоволствие от криволичещите пътища, живописните гледки и висини, неукротената природа съпътстваща прекосяването на Черногорските планини и реки.

Черна гора

С нетърпение очаквах да видя и дългия 82 километра каньон на река Тара и да се уверя с очите си, че наистина съществува толкова синя вода, както ме уверяваха прочетените преди пътуването пътеписи. И наистина ето я и нея, досущ разтопен сапфир искрящ под слънцето, бушуваща в ложето си от буйни гори.

Черна гора

Черна гора

Сред тези красоти пътуването премина като миг и вечерта се озовахме в малкото планинско градче Колашин, обкръжено от планините Биеласица и Синявина. За съжаление почти нямахме време да разгледаме, но красотата на мястото поразява от пръв поглед.
Рано на другата сутрин поемаме към първата ни среща с лазурните води на Адриатика – Будва.

Моят начин да се потопя в атмосферата на една страна е просто да наблюдавам с изчистено съзнание три неща – лицата на хората, сградите и котките… гарнирано с обилно количество местна кухня.

Първото, което ме порази в града беше перфектното съчетание на модерното с историческото наследство. Градът е като излят покрай крайбрежната ивица, редуват са ниски жилищни сгради с отрупани с цветя балкони, и модерни заведения,кокетни кафенета тънещи в зеленина, спокойни алеи, където благосклонно надвисналите палми създават приятна прохлада за разходката покрай яхтеното пристанище, което е същинско дефиле както на малки рибарски лодки, така и на по-сериозни возила.

Черна гора

Черна гора

Безспорно най-впечатляващата част от Будва е Старият град.
Ехо от средновековна глъчка оттеква при всяка крачка по каменните му улички, а застане ли човек на крепостните стени на Цитаделата, вперил поглед в синия безкрай, е лесно да си представи някогашните бойни галери и фрегати, носещи се по морето.

Черна гора

Черна гора

Моето сърце остана завинаги в Цитаделата след откритието, че в нея има прекрасна стая-библиотека, към църквата „Св. Йоан“, излязла сякаш от мечтите на всеки книгоман.

Черна гора, Цитаделата

Плажът край града е доста каменист, но за сметка това чистотата на водата е изумителна. В Будва започна и кулинарното ни пътешествие. Най-предпочитаната закуска на крак се оказаха палачинките, които се продават навсякъде с най-разнородни възможности за пълнеж. Моят личен фаворит остана вкусотията предлагана с шоколадов сос, бадеми и кокосови стърготини. Естествено Будва е и място, където можеш да се насладиш на прекрасно рибно блюдо в някое от уютните ресторантчета по брега.

Черна гора

Будва е и мястото, където все още можеш да получиш ето такава сметка.

Черна гора

Тук му е времето да отбележа, че по време на целия ни престой прекрасно се разбирахме навсякъде говорейки на нашия език, а черногорците на своя. Не знам дали е ставало дума за черногорски или сръбски, или смесица и от двете, но усещането беше прекрасно. В комбинация с добрите цени, вкусната храна и усмихнатите хора, вече бяхме убедени, че сме попаднали на едно от най-прекрасните места.
HVALA!

Продължихме към градчето Тиват, където трябваше да отседнем през следващите три дни. Трябва да призная, че никога не бях чувала за този град, но той се оказа едно от най-приятните места в Черна гора. Населението му е по-малко от 10 000 души и излъчва щастието и спокойствието присъщи за хора радващи се на добре уреден живот сред красива природа. Градът тепърва ще се развива в туристическа насока, но вече привлича много туристи с модерното си яхтено пристанище, възможностите за нощен живот и забавления и красиви плажове в околността. Освен хотелите, множество частни домове предлагат стаи под наем на приемливи цени, много от тях с прекрасна гледка към залива.
В Тиват отразихме и едно прекрасно нощно къпане, водата бе толкова чиста че дори на оскъдната флоурисцентна светлина от лампите край хотела, можех да виждам малките камъчета по дъното в близост до брега.

Черна гора

Черна гора

Следващият ден от нашия престой беше посветен на град Котор и дългоочакваната разходка с корабче из Которския залив.
Че мястото е специално си личи още от знака на входа на Стария град.

Черна гора

Имахме късмет да се насладим на необикновената разходка из тази част на града необезпокоявани от големи тълпи туристи. Това помага, за да може човек да се наслади на тайнствената романтика лъхаща от всеки камък, на сгушените между малките улички сгради с емблематични зеленикави капаци на прозорците. Невъзможно е да се устои на желанието да се изгубиш в този привлекателен лабиринт и просто да поскиташ из него без цел и посока.

Черна гора

Надвисналите над града планини му придават малко мрачен вид, но все пак от студените зеленикави води струи усещане за свежест и чистота.

Черна гора

След няколко дневно наблюдение на изпречилите се на пътя ми черногорски котки, успях да се убедя, че те са живо въплъщение на забавните десет Черногорски заповеди и по специално на 3-тата и 7-мата:
Денем почивай, за да можеш нощем да се наспиш!
Спасението е в хладната сянка – от почивка никой не е умрял!

Черна гора

Картички със заповедите могат да се закупят във всяко сувенирно магазинче из града, с варианти на няколко езика /български все още няма/. Може би на тяхното спазване се дължи, както загладения косъм на срещнатите котки, така и удовлетвореното изражение по лицата на местните.

Разходката из Которския залив, се оказа най-специалното преживяване в цялото ни пътешествие. Успяхме да се разположим на носа на корабчето, за да можем максимално да се насладим на разкошната гледка. Трудно е да се опише усещането, докато се носиш по приличната на кадифе вода, заобиколен от достолепните масиви на планините и тук там белеещите се в подножието им къщи. Човек не може да не се запита, как би се чувствал, ако живее в една от тях и всяка сутрин се събужда с поглед към това изключително творение на природата.

Черна гора

Черна гора

Посетихме и изкуствения остров с църквата „Мадоната от Скалата“, разположен в средата на залива.

Черна гора

Черна гора

Програмата ни включваше и кратка почивка в Пераст, безспорно едно от най-живописните градчета в залива. Изключително красивата му архитектура, носеща венецианско влияние, липсата на шумотевица и глъч го правят прекрасно кътче за отдих и почивка.

Черна гора

За съжаление скоро дойде и края на нашето приключение. Трябва да призная, че мисълта за тръгването ме изпълваше с тъга, няколкото дни прекарани тук се оказаха крайно недостатъчни, за да се насладим на всичко, което тази страна може да предложи, но предостатъчни, за да я почуствам с всяко от сетивата си. Защото в крайна сметка какво е пътуването? Единственият начин да прегърнеш света и да го побереш в сърцето си.

Автор: Теди
Снимки: Теди

Конкурсът за пътеписи на Poblizo.com – “По света” 2011 е подкрепен от Jabse.InK

Jabse.InK : Публикувай своята история! Сподели с повече хора интересните, популярни статии!

Публикувано в категория: Конкурс за пътеписи "По света" 2011, Черна гора . Тагове: , , , , ,

  

2 Коментари

  1. m.velinova
    Изпратен 25.07.2015 на 22:10

    Благодаря за чудесния разказ-със сигурност ще измислим едно пътувана до Къоторския залив!!!Успех и още много вълнуващи пътувания!

  2. Rangelova
    Изпратен 04.02.2015 на 0:22

    Emocionalno i givopisno opisanie . Golemijat problem e lipsata na direktni transportni komunikacii megdu tova raisko katche narecheno Cerna gora i nasheto narecheno Balgarija.

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>