Белият град на Севера

Припомням ви чудесния пътепис на Ина Станишева, който участва в конкурса “По света” 2011г. В поредица от дни, до Коледа, ще ви припомням някои от най-интересните пътеписи, свързани с празника.

***
Това пътешествие започна, когато една сутрин тръгвайки за лекции намерих писмо с картичка в пощенската кутия. Приятелско семейство ме канеха на гости за зимната ваканция във Финландия. Естествено това ми се стори добра идея.

Събудих се малко преди алармата на телефона ми да иззвъни. Часът беше 3:30 сутринта. Бързо дооправих багажа си и извиках такси. Изливаше се проливен дъжд и едва стигнах до колата. След двайсет минути бях на летище София и не след дълго летях за Виена с Malev Hungarian Airlines.

1_html_m1d6ebb03

След пет часа престой и малко спомени от прекрасната Виенa, летях за Хелзинки, а след още два часа и половина бях в столицата на Финландия. Малкото, което научих докато чаках беше, че във Финландия има два основни езика и те са шведски и фински, но само 3% от населението говори шведски.

Слизайки на летището не си представях и половината от чудесата, които предлага тази ледена държава. Първото, което ме впечатли беше тъмната завеса, която се беше спуснала, а беше едва четири часа в началото на декември. И тъй като си бях взела всякакви карти от летището, отседнах при приятелите и още от първият ден набелязах всички важни места за посещение.

Първата спирка беше най-голямата православна църква в Западна Европа- Успенски. Изградена е от червени тухли и е с 13 златни купола. Завършена е през 1868 год. Успенски е най-ярък пример за руското влияние. Няма вход, но снимките вътре се заплащат по 5 €.

1_html_364ee127

Следващата забележителност беше Market Place (Пазарен площад). Намира се в близост до пристанището и на него има стоки от цяла Финландия (вътрешно производство). След седми декември го заменят с Thomas Christmas Market, на който се продават сувенири и подаръци за Коледа, както и различни храни, деликатеси, традиционни финландски ястия.

На пристанището бях запленена от два кораба Vicing и Silia Line, които се издигаха над мен като небостъргачи. Чувствах се, и бях толкова малка. По-големи от двайсет етажни сгради, всеки понеделник и петък двамата титани изминават различен маршрут, единият плава до Стокхолм, а другият до Санкт Петербург. Ако си вземеш карта на клуб Викинг и станеш член на клуба пътят до Стокхолм в луксозна двойна каюта излиза 7 € за двете посоки, а до Талин в Естония е 10 €.

1_html_m6c4b7944

1_html_m2d24228f

На пристанището чух и една от градските легенди, която отговаря на въпроса, защо финландците ядат ужасно смърдяща, развалена риба. Веднъж годишно се прави огромен пазар за риба и други морски деликатеси (70 % от Финландия е вода, а рибата и морските дарове ги имат в изобилие ). Легендата разказва, че на този пазар имало шведски продавач с много риба, която трябвало да продаде, но за зла участ рибата се развалила. Хитростта на търговеца и тактиката му за добра реклама заблудили финландците и те изкупили рибата, изяли я и на следващата година търсили същата риба, от тогава развалената риба е в традиционната им кухня, на равно със саумяки- тип бонбон, който се предлага и със сол.

Типично за студа там, въпреки високата цена на алкохола и допълнителният данък, финландците си пийват доста и често се олюляват по улиците. Алкохол не се продава във всички магазини, а в специализирани с тъмни стъкла, като всеки може да си купи само една бутилка. Напитката, от която бях поразена се казва Glogi и е доста далеч от алкохол. Тя е с вкус на горски плодове и се сервира със стафиди и нарязани бадеми-гореща.

Точно до Market Place е статуята на Havis Amanda- една от емблемите на Хелзинки. Представлява фонтан заобиколен от четири тюлена, а на върха се издига прекрасна жена.

1_html_3a246277

Следващата статуя, която прикова вниманието ми беше на „Ковачите“- високи около 10/15 метра бронзови фигури с наковалня, като всеки от ковачите е изобразен в различно състояние и поза. Минавайки по Alexander Street – носи името на цар Александър I от Русия измежду многото магазини един се открояваше ярко с украсата по витрините си и големината си-Stockmann.

1_html_1c9ec7ef

Най-старата и известна верига магазини във Финландия. Голямо впечатление ми направи, че рейсовете и изобщо градският транспорт спира вътре в магазините на определени места за това, но все пак вътре. Градският транспорт е доста скъп сравнение с този в България един билет може да излезе около 4€ и нагоре в едната посока, в зависимост от това колко зони преминавате. Хелзинки е разделен на четири зони, като първа е централната част, а четвърта крайните квартали.

Наименованието си „Белия град на Севера“, Хелзинки дължи на някои характерни особености на неокласическата си архитектура, а именно факта, че едни от емблематичните и сгради са изградени от бял мрамор.

В центъра се изправих пред Лютеранската катедрала, локално известна с наименованието Helsingintoumiokirkko или Suurkiirkko (на фински и шведски). Чисто бялата и грандиозна фасада на храма се издига в северната част на централния площад на финландската столица. По своята същност тя е Евангелистка лютеранска катедрала на хелзинската епархия и наред с изградената изцяло от червени тухли православна църква „Успенски“ е един от двата главни храма на Хелзинки. На следващия ден влязох в катедралата.

1_html_2d0d2b94

1_html_m7e047483

1_html_m6a71f3ce

На покрива и се извисяват огромни статуи от цинк, изобразяващи апостолите, считат се за най-големите цинкови статуи в цял свят. Олтарът във вътрешността на храма е изписан през 1880 год., а от двете му страни има цинкови статуи на ангели. До обявяването на независимостта на Финландия през 1917 год.
Лютеранската катедрала носи името „Свети Никола“ в чест на руския цар Николай I. А пред катедралата на Сенатския площад е бронзовата статуя на цар Александър II от Русия.

В далечината видях огромна часовникова кула, любопитството ми надделя и тръгнах към нея. Оказа се, че това е гарата на Хелзинки (Helsingin rautatieasema- на фински). Построена през 1910-14 от Готлиб Елиел Сааринен-известен финландски архитект.

1_html_2bd9950e

От двете страни на входа се издигат в цял ръст две мъжки фигури, които държат в ръцете си кръгли светещи топки. Символ на това, че човек държи света в ръцете си. Два дни по-късно след ходене по заледеното море, правене на огромен снежен човек, огромни количества традиционна финландска кухня отново бях на гарата, но този път пътувайки с най-невероятния експрес. Билета за влака (за двама в двете посоки) беше 480 €. Влакът беше на два етажа със самостоятелен санитарен възел, баня, легло, интернет и всичко, за което може да се сети човек.

1_html_mead0f86

1_html_m6d413f26

1_html_m150cb533

Пътувах към Rovaniemi- столицата на Лапландия. Рованиеми е по-известен като града на Дядо Коледа. Има важно търговско значение. Разположен е между върховете Оунасваара и Коркаловаара – там, където се съединяват водите на река Кемийоки и притока и Оунасьоки и в близост до северния полярен кръг.

1_html_m3ffd3ecf

1_html_m123fac47

1_html_m16b86db0

Там двеста петдесет и шест нощи в годината в небето танцуват различни светлини, които трудно могат да се видят в града заради осветеността. Аз толкова исках да видя Северно сияние, че всяка вечер излизах на около 10 километра извън града и наблюдавах. Всяка вечер е с различен интензитет и се образува в следствие на взаимодействието на заредени частици от слънчевия вятър с магнитосферата. Полярните сияния са в основата на много легенди и митове на северните народи. Според ескимосите добри духове палят светлините, за да осветят пътя на мъртвите към отвъдния свят.

1_html_m40b990a7

Пътят с влака беше дълъг – 1000 км за 13 часа от Хелзинки до Рованиеми. Беше един и нещо през нощта, а аз не можех да заспя от вълнение, мислех си само за срещата с белобрадия дядо. Пристигнахме в 13:56 и температурата беше – 10‘C ( само преди ден прогнозата беше – 30‘C ). Настанихме се в хотел Sokos и отидохме до информационния център за карта и разписание на транспорта. След това се разходихме по главната улица с два мола почти един срещу друг и набелязахме подаръци. Вечерта приключи с вечеря в най- северния McDonald‘s в света.

На сутринта бързо си облякох грейката и след няколко минути пътувахме към селището на Дядо Коледа.

1_html_57b89758

1_html_m60186d99

Имах бегла представа какво представлява от сайта в интернет, но всичките ми очаквания бяха надхвърлени. Първо влязох в пощата на Дядо Коледа и изпратих писмо до България със специалния му печат.

1_html_39f7a9eb

Там бяха всички писма изпратени до него и 37 метрова ролка с желанията на всички посетители от 2010 год.

1_html_m5a3641e8

1_html_m4d7e7e71

1_html_45eb4d10

Пред пощата беше шейната на Дядо Коледа със северните елени или по точно елени карибу (вид елен, обитаващ Арктика и Субарктическия регион)- Дашър, Денсър, Пренсър, Виксен, Комета, Купидон, Донър, Блитцер и Рудолф.

1_html_726f3790

1_html_698e84ba

Тамошните ескимоси – саами използват северните елени за всичко. От кожата им си правят заслони, ръкавици, обувки, постелки, завивки; от рогата сувенири, лъжици, ножове; хранят се с месото им и ги използват за превоз. Карибутата са като елени, но доста по-тромави и с по-гъста козина, ядат само тамошни клонки и имат нослета като на зайчета, но по-големи.

1_html_47717db

Аз се спрях при един чисто бял северен елен с небесно сини очи , който ми позволи да го погаля.

1_html_2d9a2b1e

1_html_51d0ce73

За да обогатя представата си за живота на саамитата посетих Арктикума. Най-големият музей на Рованиеми и център на наука, който представя уникален поглед върху начина на живот, културата и историята на севера.

На следващия ден отидохме в градчето на Дядо Коледа, на информацията си взехме (безплатна) карта и то на български. Първо се наредихме на опашката за Дядо Коледа. Докато чакахме приготвих мускал с розово масло и ключодържател с Белоградчишките скали за подарък на милия старец. Дойде и нашият ред. Невероятно колко бях слушала за него като малка, а в онзи момент стоях пред него и го гледах. Подаде ми ръка и ме заразпитва от къде идвам. Подарих му сувенирите и колкото можах му разказах за България. Взехме си снимка, която ни направиха срещу 25€, а с диск е 50€ и почти веднага се отзовахме при много момичета и момчета облечени с елфски дрехи, които помагаха на малки и големи да си направят подаръци.

1_html_m2e218a01

Беше точно като на картинка от книжка- малка, уютна работилница с бягащи напред – назад елфи.

1_html_m472af09b

А пред къщата на Дядо Коледа се намира северният полярен кръг.

1_html_m1989a4cc

Той е един от петте основни паралела от географската мрежа на земята и представлява въображаема линия, която е разположена на 66‘33‘39‘ северно от екватора. Всичко, което се намира северно от тази линия се означава като Арктика.

На няколко километра пеша е друга атракция Santa Park, като входа беше 25€ и за тази цена може да се възползвате от всички атракциони в парка. Паркът на Дядо Коледа, който е издълбан в пещера на 50 метра дълбочина. След краткия преход до там си мислех, че съм видяла всичко, но това надхвърляше очакванията ми. Вътре в пещерата имаше влакче, което обикаляше работилниците на джуджетата, които правеха играчки.

1_html_177efaae

Подобно по направа на Дисниленд, пътуването с влакчето ме пренесе в един вълшебен детски свят. Слезнах от влакчето и Ледената Кралица ме приветства в замъка си от лед с ледени скулптури на най-различни животни-мечки, орли, северни елени, гълъби … изящно направени и осветени с леко синя светлина.

Обвита в дрехите, които ми дадоха на входа не чувствах никакъв студ и седнах на ледения бар. Ледената Кралица сервираше различни питиета в ледени чаши, които в никакъв случай не се оставят на масата, защото залепват за нея, ако преди това си ги държал в ръка без кърпичка, която да изолира телесната температура и да предотвратява разтапянето. Едно мигване и вече пътувах обратно за Хелзинки.

1_html_m62143a9a

1_html_39e04a72

1_html_797f01a4

1_html_m5fefadbc

1_html_m100e564d

1_html_4ef02db2

1_html_m1c913cf4

1_html_m3ef8aec2

Дядо Коледа, Санта Клаус, Свети Николай, Крис Крингъл и Дядо Мраз-името не е от значение, важното е, че в негова чест хората на Рождество Христово си разменят подаръци. Признак на щедрост, любов към ближния, желание да зарадваш любимите хора.

Прибрах се на 23-ти декември в България-точно за Коледа и всички приятели и познати ме питаха шеговито „ – Ааа, беше при Дядо Коледа, какво ти подари?“. На 24 и 25 бях с най-близките си хора, суетнята около гозбите, украсата на елхата, историите на бабите внасяха уют и топлина. На тези празници семейството се събира и във въздуха витае обич-това беше подаръкът ми.

Автор: Ина Станишева
Снимки: Ина Станишева

Конкурсът за пътеписи на Poblizo.com – “По света” 2011 е подкрепен от Jabse.InK

Jabse.InK : Публикувай своята история! Сподели с повече хора интересните, популярни статии!

Публикувано в категория: Конкурс за пътеписи "По света" 2011, Финландия . Тагове: , , , , , , ,

  

4 Коментари

  1. Валентин Дрехарски
    Изпратен 01.03.2013 на 10:42

    Чудесен разказ за няколко чудесни преживявания.
    В. Дрехарски

  2. rozalina krasteva
    Изпратен 25.10.2011 на 14:13

    mnogo dobre napisano.hubavi snimkiza tezi koito biha iskali da sa tam[kato men]. blagodary.

  3. Марина Илиева
    Изпратен 24.10.2011 на 16:47

    Благодаря ви за коментара. Грешките са отстранени.

  4. Ирена
    Изпратен 24.10.2011 на 16:33

    Ина Станишева,
    “й”-кратко в множествено число преминава в “и”. “Влзенах” можеш спокойно да замениш с “влязох”. Дразни някак в иначе хубавия пътепис :) Успех!

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>