Йордания ноември 2010 г. – трета част

Към Йордания ноември 2010 г. – втора част

След като наснимах всички гробници, колони, сгради, фасади, амфитеатри, камили, камъни, пясъци по няколко десетки пъти, да не би, представяш ли си, някоя снимка да не е на фокус, стигнахме до края на града и пред нас бяха 900-те стъпала към Манастира.

Бях твърдо решила да се кача до горе, на Митко се обади стара травма на коляното, и изведнъж до нас се появи ето този субект.

След много кратък пазарлък цената падна на 10 динара за двамата и докато се усетя…

Никога не съм яздила магаре, дори и на сън. Митко се опита да ме успокои – не се притеснявай, на магарето не му е за пръв път, знае пътя. На него със сигурност не му е, но на мен. Ей, като дръпна това добиче по стъпалата!


Обезопасяване – йок. Животните инстинктивно се засилват на стръмното. Някои от хората правят път като се дърпат към пропаста. В резултат на това дамата с бялата блуза направо си беше паднала, ако Митко не я беше хванал.

Качихме се. Държа си крака, защото трепери.

Още 5 минути пеша и сме горе. Впечатляващо е и си заслужаваше адреналина, който изсипах. Много красиво, много!

Още малко нагоре, за да видим края на света.

А тези кози с какво преживяват на края на света – незная.

От тук вече само надолу.

Довиждане, ще се видим довечера на свещи.

Нощното шоу на Петра. Чиста емоция и невероятно изживяване. Изминахме отново целия път до Съкровищницата, но на свещи. Желателно е в тишина.

Пространството пред сградата също беше покрито със свещи. Седнахме на рогозки, поднесоха чай, и в тъмнината прозвуча музика. Аз не мога да го опиша с думи.

Разказаха ни историята на Петра. Представиха ни три инструмента – два струнни и флейта. Попяха ни. Едната песен особено в началото имаше елементи от нашия фолклор, или нашия от техния. На връщане бяхме по-мълчаливи. Много и изморително за един ден 4 пъти да изминеш това разстояние от повече от километър, отделно обикалянето в самата Петра, но си заслужава. Така завърши деня, който естествено беше кулминационна точка в пътуването.

Пустинята. Национален парк Уади Рам. Уникално съчетание на пустиня с планини. Фантастични гледки и цветове. Тишина.

Дюните са червени. За пореден път си мислиш – как е възможно да е толкова красиво.

Нашият гид Али в началото беше доста мълчалив, по-късно се разприказва. Има 5 деца, само той работи когато има туристи. Показа ни „къщата на френската жена” – французойка, която толкова се влюбила в бедуин, че останала да живее в селото – приказка в днешно време.

Разказа ни историята с Лорънс Арабски през погледа на дядо си, който е бил участник в събитията. От разказа пролича, че отношението към Лорънс е по-скоро негативно, но използват името му с чисто туристическа цел. Лорънс тук живял, тук пил вода, тук спал и т.н.
Като изключим Лорънс-ориентираните забележителности видяхме много интересни бедуински скални рисунки. Изглеждат автентични.

Али ни показа древна бедуинска карта на пустинята върху скален къс така удобно откъснал се цял и невредим от канарата и доста удобно изтъркалял се до там, където минават джиповете.

Каквото и да разказвам за пустинята не мога да предам усещанията, които човек изпитва на това място.
Видяхме хора с раници. С дни бродят из пустинята сами. Нощуват в някой лагер и продължават. Какво ли биха разказали те?
С това нашето пътешествие почти завърши. Чакаше ни път обратно до Мадаба, където щяхме да нощувахме. На следващия ден летяхме за София.

Йордания е интересна. Бих отишла отново. Казват, че е много красиво през пролетта.

Автор: Йолана Колева, Димитър Колев
Снимки: Йолана Колева, Димитър Колев

Публикувано в категория: Йордания, Конкурс за пътеписи 2011 г. . Тагове: , ,

  

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>