Йордания ноември 2010 г. – втора част

Към Йордания ноември 2010 г. – първа част

Този ден беше отделен за резервата Уади Дана. Направихме 6 часов преход с гид. Нагледахме се на гледки, треви и птици. Пихме бедуински чай приготвен в малко чайниче на огън от няколко съчки, в който Мохамед добави от набраните по пътя билки.

Пред нас лежеше долината Дана.

Мохамед има 6 деца. Две са в университет, т.е. плаща се такса, останалите са в безплатно държавно училище. Жена му се занимава с децата. Той работи като гид когато има туристи. През месеците, в които има доход плаща нещо като осигуровки – по скоро за пенсия. Когато през месеца няма работа подава молба в „government”-а и получава определена сума като помощ, която стига за елементарни нужди. Ако няма работа не разбрахме колко по-дълго време, му отпускат допълнително брашно, ориз, захар и чай. Твърдеше, че на трайно безработните и най-бедни държавата построява и къща. Не зная дали е така. Попитахме какво прави в дните, когато няма туристи. Отговорът беше изразен с почесване по корема.

Разказа ни с носталгия за цената на бензина по времето на Саддам Хюсеин. Саддам казал – за Йордания бензина е без пари. Цял резервоар е струвал 2 динара! Саддам им построил магистрала. Само Саддам можел да държи под контрол племе като иракчаните. Такива работи.

Дана е била дъно на море, останалото е резултат от ерозия. Красив резултат.


На подобни места обикновено можеш да срещнеш интересни хора. Запознахме се с двама млади пенсионери германци. Млади в прекия смисъл, защото той бил личен лекар, писнало му, продал практиката доста изгодно, тя била медицинска сестра и също се пенсионирала по-рано от определения срок и от тогава пътуват по 3 месеца в годината. Но как пътуват? Набелязват дестинацията, предварително и много сериозно се подготвят за обектите по маршрута. Прегръщат пътеводителя и тръгват. По маршрута пътуват само с местен транспорт, нощуват в нискобюджетни хотели, хранят се с местна храна. Тази година обикаляха Турция – Сирия – Ливан – Йордания. Три пъти бяха ходили в Индия. В прилив на патриотизъм им показахме снимките от лятната ни обиколка из България и мисля, че сериозно ги запалихме да дойдат. Те от своя страна ни запалиха за Индия.

Сбогувахме се със спокойствието на Дана и тръгнахме към Уади Муса. Там нощувахме преди големия ден – Петра.

Но преди това – останалия от кръстоносците Шобак /Shobak Castle/. Крепостта е построена през 1115 г. от крал Балдуин I от Йерусалим и е най-южната от поредица от подобни крепости, чиято цел е била да пазят пътя от Дамаск до Египет.

Освен нас имаше още един заблуден турист и някакви геодезисти. В един момент се изгубих, мотаех се из руините и си снимах на воля, докато ми омръзна. Върнах се на паркинга и какво да видя:

Митко без да иска заключил колата, а ключа на таблото. И както писах някъде в началото – имаш проблем, веднага се събират и се опитват да ти помогнат, наизвадиха ножове, телове, всевъзможни железа. Единият през цялото време говореше по телефона като споменаваше Киа, Киа. Вероятно търсеше поредния братовчед за помощ. И успяха, отвориха я с дръжката на кофа от латекс.
Усмивки, приятелско потупване по рамото, Welcome to Jordan! и приятен път.

Земите около замъка били плодородни, имало няколко извора, отглеждали разни култури. Незная. Отгоре се вижда това:

Но няколко километра преди това видяхме обработваема земя. Какво расте в пясък и чакъл! И дали така изглежда дълбоката есенна оран?

Маслини край пътя за Малка Петра.

Която е там някъде в скалите

Малка Петра /Ал Бейда/ е малко бижу.
Има си малък Сик,

великолепни фасади в скалите,

стълби за никъде

и стълби към небето

Уникални рисунки на тавана в едно от помещенията. Предполага се, че са на 2000 г. Фреските са с богата палитра от цветове, изящни и сложни, дотолкова натуралистични, че изобразените птици, цветя, насекоми могат да бъдат разпознати.

Уади Муса ни посреща със залез.

Утре е големият ден, от Петра ни дели само една нощ.

Петра. Бях гледала хиляди снимки, изчетох много страници информация за набатеите и историята на града. Вървях през прохода в скалите и на всеки завой очаквах да видя Съкровищницата. Исках да направя онази само моя снимка на мига, в който тя се появява. Дори и сега се вълнувам. Ето я.

Иначе хора всякакви. Имаше с маски. Прави са, тези каручки толкова друсат, че може да ти изпопадат зъбите.

Изключително красиви фасади:

Невероятните цветове на пясъчника

Следва третата, последна част от пътеписа…

Автор: Йолана Колева, Димитър Колев
Снимки: Йолана Колева, Димитър Колев

Публикувано в категория: Йордания, Конкурс за пътеписи 2011 г. . Тагове: , , , , ,

  

3 Коментари

  1. Деляна Лазарова
    Изпратен 13.01.2011 на 11:01

    Имате фотографско око, всички снимки са страхотни! Но най- много ми хареса -” Митко, който ме чака да снимам всяка прашинка” и като заглавие и като снимка :)))!

  2. Малина
    Изпратен 11.01.2011 на 18:12

    Браво Йоли. Невероятна красота. Направо настръхнах от някои снимки. Чудесен разказ. Благодаря!

  3. Maria Ruskova
    Изпратен 11.01.2011 на 12:47

    Браво за снимките! Спестили сте си излишните описания, което за мен е по-скоро достойнство, отколкото недостатък. Очаквам третата част…

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>