Йордания ноември 2010 г. – първа част

Мечтах дълго за това пътуване. Дори не помня от кога. Мисля си за това, чакайки да ни качат в самолета за Атина и от там за Аман. Тръгнахме!

Около два месеца преди това: идеята е узряла, сумата е налице, времето за мечтаното пътуване е определено като края на ноември и хоп – туристическа агенция обявява екскурзия до Йордания с чартърен полет за 24 ноември. Не може да бъде по-добре. Последни уточнения дали можем с Митко да отсъстваме от работа по това време, малко четене по форумите читава ли е агенцията и решението е взето – тръгваме. Докато се мотаем с тези работи, променят датата на екскурзията с ЕДИН месец по-рано и контакта с агенцията беше до тук. Всъщност трябва да им благодаря, че ни отказаха от услугите си, защото това доведе до най-правилното решение – да пътуваме сами. Последва прекрасно, незабравимо време на чертаене на маршрут, избор на хотели, събиране на информация и впечатления от пътешественици за местата, които искаме да видим. Като че ли бях в Йордания два пъти – веднъж докато подготвях пътуването и втори път самото пътуване.

И както писах по-горе – тръгнахме! Денят е 19 ноември, петък.
Полет като полет. Висене на летището както си му е реда. Всичко е точно, ако не беше моя страх от летене, но мерак голям, стискаш зъби, очи, пръсти защото там някъде е Петра и ме чака.

Куин Алиа ни посреща привечер – багаж, визи, дълго пътуване с такси и сме в хотела. Малко пазарлък за колата под наем, която ще ни докарат утре сутрин и тръгваме на вечерно разтъпкване в стария град с идеята да намерим Хашим – популярно място за хапване, за което бяхме чели. Аман е голям град, хаос и клаксони, а за стария град добавяш разни неприятни миризми и боклуци. Клаксоните – използват се за: информиране за промяна на посоката на движение, евентуално намерение за промяна на посоката, за това, че са се разбрали за намеренията си, че ще спират, че няма да спират, че ще тръгват, че си дават път, че минават покрай теб, ако смятат, че не си ги видял, че се познават, че не се познават, добавяш клаксоните от такситата с които канят клиентите, на светофара – спрял не спрял и вече е на бибитката.

За такситата – има жълти с апарат и бели, нещо като маршрутки, но са обикновени коли. Сравнително евтини са. Пътувахме три пъти с такси за горе-долу еднакво разстояние. Първото ни струваше 2 динара, втория ни взе 1.5, а третия 0.8 динара. Не ни стигна времето, но по тази намаляваща схема за петото возене трябваше да ни платят, че сме се качили. Направи ни впечатление, че връщат рестото с минимално закръгляне на сметката и ако ти искаш оставяш нещо на шофьора.

Хотел Толедо, добрите отзиви от форумите се потвърдиха, чудесна закуска и ако искаш също чудесна вечеря на блок маса. Е, не е 5 звезди, но не сме търсили това. Когато се настанявахме ни направи впечатление, че асансьорът някак не тръгва в очакваната посока, но умората от пътуването, емоции, навън тъмно… Сутринта за закуска /бяхме на 3ти етаж/ натискаш бутона за партер и тръгваш нагоре, а тя каква била работата – входа и рецепцията са на последния етаж, а сградата е надолу и от там идва объркването, но вечерта в тъмното не сме разбрали.

Сутрин, слънце, пием кафе и готови за първото пътешествие чакаме да ни докарат колата. Човекът ни изненада с точността си – 10.00 според уговорката беше на линия и ето го синия звяр.

Според програмата по-голямата част от деня беше предвидена за Джераш, ако разбира се преди това успеем да се ориентираме как да излезем от Аман. Това наистина е проблем и го осъзнахме в обратната посока, когато си търсехме хотела прибирайки се от Джераш. Най-логично беше да попитаме човека от рент-а кар компанията „ От къде да минем за…” и за наша изненада вместо да започне да ни обяснява той просто каза „ аз ще ви помогна” и се метна в колата. Надясно, наляво, ето тук бензиностанция и ще заредим на изгодна цена и пак насам, натам докато почти ни изведе от града. На едно място каза: – аз ще сляза тук, а вие все направо и приятна разходка. Как ще се прибереш? – го попитахме. А-а, това е лесно, усмихна се, слезе и … отзад ни подпряха вездесъщите клаксони.

Няколко думи за хората там. Бяхме чели, че са отзивчиви и много добронамерени към чужденците. Това е меко казано, йорданците са изключително отзивчиви и приятни. Тъй като по маршрута си минавахме през разни села, а указателните табели не са им силната страна, разбира се няколко пъти се изгубихме. Щом те видят, че имаш проблем се опитват по всякакъв начин да ти помогнат. Извън по-големите градове не знаят чужд език, но няма значение. Веднага се събира група ентусиасти, чертаят схема на пътя, усмихнати ръкомахат и ако това не помогне – един от тях пали колата и кара пред теб, докато те изведе от селото. Чудесни хора, наистина сме впечатлени.

Джераш. Писано е много. Великолепен, древен, представях си го пълен с живот. По калдъръма има следи от минавалите някога колесници, като че ли можеш да чуеш тропота им.

Много ми харесаха две места – Овалния площад и храма на Артемида.

Танцуващите колони, те наистина се движат – изумително. Танцуват стотици години и ще продължават да танцуват дълго след като от нашите панелки са завършили последния си танц с въздишка на облекчение.

Предполагам, за да почувствам Джераш жив ми повлия това, че още при влизането ни в града попаднахме на гладиаторско шоу. Спектакълът е интересен и забавен, ако се абстрахираш от бутафорията. Иначе се биха, клаха с мечове, кръв проливаха.

Ние, публиката, спасихме живота на не един и двама гладиатори, защото, както отбеляза водещият, те ще трябват и за следващото шоу.

Надбягването с колесници също беше интересно – вдигнаха облаци прах.

Следобяд се върнахме в Аман и в търсене на хотела се озовахме до Цитаделата, няма лошо, беше в плана. Гледката отгоре към града наистина си заслужава.

За мен най-интересни бяха антропоморфните гипсови статуи в Археологическия музей. Открити са през 1983 г. в местността Ain Ghazal в покрайнините на Аман при строеж на магистрала. Дават информация за неолитната керамика от около 6000 г. преди новата ера, както и за погребалните ритуали на хората живели по това време. Изработени са от напластен гипс върху арматура от тръстика. Намерени са погребани под пода на необитаеми къщи в изкопани за целта ями. Предполага се, че това са фигури на прародителите / в общ смисъл / на общността и са погребвани под къщите, за да се запази символично връзката със живите. Някои достигат 1 м височина, акцентът е върху очите – несъразмерно големи, направени от по-бял гипс или раковини, зениците са от битум. Някои са имали перуки, дрехи. Едни от най-ранните големи изображения на човешкото тяло и са забележителни примери на праисторическото изкуство.

Ние също. Утре трябва да стигнем до Дана.

Ден втори. Добро утро. Малко лутане и успешно излязохме от Аман на път към Мадаба.
Градът на мозайките. Намерихме църквата св. Георги, купихме билети и влязохме. Вътре пълно с народ – точно привършва кръщене, поогледахме – мозайка няма, а не е малка 16 на 5 метра не може да не я видиш. Нещо не е наред. Излязохме пред църквата и хората, които бяха вътре заизлизаха, зад нас затвориха вратата. А в дворчето се събират групи с екскурзоводи, значи това е мястото. А то какво било – църквата е действаща. Когато има служба, разпъват няколко килима на пода. Свърши ли мероприятието, махат килимите, слагат колчетата с червените въжета и заповядайте да разгледате мозайката.

Интересно е, направена е от кой знае колко късчета, в оригинален размер – от над 2 милиона! Изобразява познатия тогава свят.

За съжаление нямахме време да разгледаме останалите мозайки в града, но знае ли човек, може да дойдем отново. Мадаба е много по-приятно място от Аман, намира се на същото разстояние от летището и е чудесна отправна точка за пътуване на юг.

Намерихме си хотелче за последната нощувка, която оставихме на случайността и поехме към Мъртвото море, както казват да видиме кой го е убил.

Връх Небо беше на път, та се отбихме и там.

Гледката към светите земи сигурно е вълшебна, но за нас врагът беше пуснал маранята.

Ето го морето, толкова достъпно и недостъпно, ако наблизо няма сладка вода, най-голямата депресия, природен феномен, наистина интересно.

Солено, солено – колко да е солено? Обаче е много солено! Проверено с опитване.

Мъртвото море мирише. На нещо познато и не особено приятно. Незная, може би от солите.

Искам непременно да спомена едно интересно и красиво място – природния резерват Муджиб и едноименния каньон – най-ниската, суха точка на Земята. За съжаление нямахме време и успяхме само да надникнем.

Продължихме покрай Мъртво море на юг, след това се отклонихме към планините на път за Дана. Слънцето залезе и много бързо стана тъмно. Пълнолуние, около нас призрачни зъбери, сами в в една малка задъхваща се Кия някъде в Йорданските планини. Сигурно беше много красиво, но нямаше как да видим. За късмет на връщане минахме през Уади Муджиб отново по тъмно, та пак нищо не видяхме.

Да отбележа, че пътищата са много добри, между повечето села в планината има улично осветление, а в асфалта отстрани и в осевата линия има вградени светлоотразителни блокчета и виждаш пътя далеч напред.

Живи и здрави пристигнахме в Дана. Посрещнаха ни, нахраниха ни, с една дума чакаха ни.

Дана. Село на 500 г. намира се в природен резерват Дана. Изоставено и с полуразрушени къщи, 3 хотела, джамия и две постоянно живеещи там семейства. Държавата построила ново село на съседния баир, с повече удобства като здравна служба, училище и хората се преместили там. В училището има 16 деца и 6 учители.

Въпреки разрухата в селото има организирано сметосъбиране!

Собственикът на хотелчето, в което бяхме живял известно време в Америка, върнал се, стегнал и обединил няколко къщи и сътворил Тауър хотел.

Шатрата на покрива, където може да се наслаждаваш на звездите, чая и наргилето.

Дневната с лика на Краля. Много си обичат Краля. Още повече си обичат Кралицата. Толкова ги обичат, че лепят плакати с лика им на пътните знаци и указателни табели, иди разбери как да стигнеш там, където си тръгнал.

Към Йордания ноември 2010 г. – втора част

Автор: Йолана Колева, Димитър Колев
Снимки: Йолана Колева, Димитър Колев

Публикувано в категория: Йордания, Конкурс за пътеписи 2011 г. . Тагове: , , , , , , ,

  

10 Коментари

  1. Йолана
    Изпратен 10.01.2011 на 16:11

    Благодаря на всички за добрите думи

  2. Мариа Еленкова
    Изпратен 10.01.2011 на 11:16

    Страхотно! Чета, гледам снимките и виждам цветовете на залеза,чувам звуците и улавям ароматите….. Искам да пътувам още така, че чакам следващите части!

  3. Лилето
    Изпратен 08.01.2011 на 10:48

    Мерхаба аркадаш – супер е станало! Давайте по-бързо следващия ЙоМи-пис!

  4. Весела Рашкова
    Изпратен 07.01.2011 на 17:16

    Уникални снимки!!!

  5. Mario
    Изпратен 07.01.2011 на 16:57

    Много-много интересно!!! Чудесен пътепис и великолепни снимки! Очаквам продължението…

  6. Йолана
    Изпратен 07.01.2011 на 16:22

    Станислав – добър вечер ли е?

  7. Станислав
    Изпратен 07.01.2011 на 16:11

    Браво на Мамата на Живко и Ники Колеви много е хубаво

  8. Maria Ruskova
    Изпратен 07.01.2011 на 15:37

    Харесва ми, очаквам втората част!

  9. Йолана
    Изпратен 07.01.2011 на 15:24

    Благодаря

  10. krasimira krumova
    Изпратен 07.01.2011 на 15:00

    Neveroyaten patepis,bravo

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>