Фес – на разходка назад във времето

Ако сте на почивка в Мароко в Агадир или Казабланка ви препоръчвам да отделите един ден за разглеждане на средновековната медина /стар квартал ограден от крепостни стени/ на Фес. Ако пък сте на екскурзия непременно ще ви заведат. Но истината е, че без град Фес, разглеждането на Мароко не е пълно.

Когато наближихме града първо спряхме на една височина над него. Гледката беше изумителна – красива и стряскаща. В краката ни беше едно невероятно стълпотворение от къщи, на пръв поглед хаотично построени и безброй стърчащи зелени минарета. Тук там петна от ярко червени цветя.

Не можех да повярвам, че това е истина /все-пак това беше първият ми досег с арабската култура/. Толкова е различно от всичко, което бях виждала до тогава. Нямах търпение да вляза в самия град и да се потопя в атмосферата му.

Фес е третият по големина град в Мароко след Казабланка и Рабат. В момента градът наброява около 1 050 000 жители и се състои от три части.

Най-голям интерес предизвиква медината, т.е. старинната част на Фес заградена от крепостни стени, която е защитена от ЮНЕСКО и е част от световното културно-историческо наследство. Тя се смята за най-голямата в Африка, а може би и в света и представлява лабиринт от 9500 улици, прорязани от хиляда слепи пресечки, човек лесно може да се изгуби.

Много от сградите са запазени от 10, 11 и 12 век. Обикаляйки улиците през есента на 2009г, не можех да не се опитам да си представя какъв живот е кипял там някога. И дали е бил много по-различен от днешния. Вероятно не. Тук времето е като спряло някъде в историята.

В медината има много джамии и медресета, в които и до днес се преподава коранът. Архитектурата им е забележителна с красиви орнаменти и малки шадраванчета. Решетките на прозорците на някои къщи представлява фина и сложна плетеница от желязо, истински шедьоври на изкуството.

Вървиш по тиха, мрачна и на вид „обикновена” улица и изведнъж стигаш до стена покрита с пъстри разноцветни керамични плочки, или ниша затворена с дървена решетка с плетеници от орнаменти с форма на цвета, клони, птици, която не служи за нищо – просто украса. Не знаех накъде да гледам, за да не пропусна нещо.

Градът се смята за голям интелектуален център на Мароко и на ислямския свят. Смесването между няколкото хиляди занаятчии и ислямския културен елит е онова, което придава богатото многообразие на града.

Голямо учудване предизвика у мен фактът, че в едно от най-големите средища на исляма има стар еврейски квартал, разпрострял се на доста голяма площ, с гробища и синагога. Не съм вярвала, че това е възможно. Вероятна имам доста изкривена представа за действителността по тези места, изградена под влияние на медиите. Сигурно съм очаквала евреи и араби да се бият, когато се срещнат. Доколкото разбрах, част от евреите са останали там и до ден днешен и нямат особени проблеми с останалото население. Те са предимно бижутери и търговци. Къщите им са характерни, по-различни от арабските с тесни открити дървени балкони над улицата.

Да се разхождаш по сенчестите улички на медината, приличащи на каньони врязали се между 3 и 4 етажните къщи от 11в., е незабравимо преживяване. Когато преминахме през крепостните стени ограждащи медината сутринта, беше спокойно и тихо. Кварталът спеше и само тук-там някоя птичка кълвеше разпиляни трохи или котка се разхождаше бавно и с достойнство на господар на квартала.

След това различните дюкянчета започнаха да отварят шумно врати и по улиците сякаш за миг стана стълпотворение. Налагаше се да си проправяме път с лакти, а ни казаха да сме доволни, че няма много хора, защото е рамадан. А какво ли е когато наистина е оживено? Не мога да си представя.

Трябва много да се внимава да не се изгуби човек. Ориентирането в лабиринта от тесни улички, приличащи на процепи е почти невъзможна. Но ни успокоиха, че срещу скромна сума всяко срещнато дете ще ви изведе. Единственият възможен транспорт за снабдяване е магарешка тяга. Да видиш магаре натоварено с каси Кока Кола е неописуема и малко смешна гледка. Придвижването на хора освен пеш, е възможно и с мотори, но като че ли, основният транспорт все още е живият, дългоух.

Медината е разделена на квартали по професия. В квартала на кожарите могат да се видят кожарски работилници, в които кожата се обработва както през 12 век, но се пригответе да изтърпите неприятна миризма. Изделията са на доста ниски цени с добро качество. Конците, с които са съшити отделните части са също кожени.

Има и квартал на керамиката, където се наблюдава как се правят шарени плочки, с преобладаващо син цвят, характерни за Фес. С тях се украсяват дворовете и фасадите на сградите. Пазаренето в магазинчетата е задължително. Продавачите почти се обиждат ако не го правите. Хората в медината са облечени в по-голямата си част традиционно. Почти еднакво за мъже и жени, роби с качулки от груб памук, а на краката кожени чехли.

И всички ти се усмихват. Не се виждат намръщени и сърдити физиономии.

Разходката в това уникално място е много интересна, но все-пак отивайки там, човек трябва да е подготвен, че това е стар арабски град. Не бива да очаква европейска хигиена и нрави. Тук разбиранията са съвсем други. Доколкото видях през отворените врати къщите светят от чистота, но по уличките има доста различни боклуци. Изглежда е нормално фасове, хартии, чаши и др. да се пускат на земята. Но пък тоалетните, дори и в сградите от 11 век са учудващо чисти.

Продавачите постоянно те дърпат към магазинчетата си и крещят нещо неразбираемо. Шумът е невъобразим. Завиваше ми се свят от постоянното движение на тълпите от хора, които сякаш безцелно постоянно вървяха нанякъде. Това е толкова различно от един европейски и дори турски пазар.

Смятам че, човек, посещавайки една чужда държава трябва да се съобразява с нравите и културата и и да ги приема. Само така може напълно да се наслади на това, което вижда и да научи нещо ново. А от всяко кътче на света можем да вземем нещо, да се обогатим, да станем по–мъдри.

Автор: Милена Симеонова
Снимки: Милена Симеонова

Публикувано в категория: Конкурс за пътеписи 2011 г., Мароко . Тагове: ,

  

4 Коментари

  1. Изпратен 09.12.2013 на 11:32

    Удивителни снимки,много благодаря за тази статия, наистина там е като в приказите,лично аз съм силно впечатлена от място като Ал Карауин,който е построен през 859г. като мадраса. Той е един от водещите духовни и образователни центрове в мюсюлманския свят. Зауията на Мулай Идрис II също е изключителна. В нея се намират тленните останки на основателя, който за втори път възражда града през 810г. – Мулай Идрис II. Той се превръща и в патрон на града. Посещението на това здание носи благотворно влияние на посетителите.Общо взето в този свят има изключителни места както иви ни пишете,които си струва да види човек.

  2. Marieta
    Изпратен 22.12.2010 на 19:53

    Много хубав разказ!Четейки го се потопих в атмосферата на малките улички ,и определено слагам тази дестинация в списъка ми за посещения.

  3. Милена
    Изпратен 22.12.2010 на 16:08

    На мен също много ми хреса. Особено блъсканицата и оживлението. Това е една от причините поради които ми допадат и мароко, и Тунис, и Египет, и Италия. Обичам денонощното оживление, усмивките на хората и лекият безпорядък, на моменти хаос. Не ми допада подредеността и пустотятя вечер на някои градове по- на север. Може да е много красиво и уредено, но не ми харесва да живея или да се разхождам в пощенска картичка и след мръкване да няма жив човек.

  4. Изпратен 22.12.2010 на 10:03

    Приказно ;-) Благодаря, че ме върна отново във Фес. Мароко е една от любимите ми дестинации, а Фес определено е любимият ми град. Страхотен разказ и снимки! Поздравления. Не знам дали си ходила сама или с група, но определено е вълнуващо. Фес е много по-различен от другите градове в Мароко. Странно, но въпреки че е навътре в страната ми се стори доста по-зелен, а в някои части по-поддържан. Хората са безкрайно любезни, а колкото до шумът и блъсканицата – хе хе, няма токова нещо, но си е толкова типично, че веднъж свикнеш ли му, няма да ти прави впечатление.

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>