Салса от Мексико (част 2)

Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!

Към Салса от Мексико (част 1)

Чичен Ица – столица и свещен град

След нови 550 км слизаме в археологическия комплекс на Чичен Ица.

Пирамидите на маите сякаш рисуват пирамидите на техните общества. На върха е Ахау, господарят, син на божествата, управлявал цивилния, религиозния и военния живот на народа си. Господарят е заобиколен от военноначалници, търговци, артисти, свещеници. По стъпалата на пирамидата стоят жреците, местните управници (Кахалоб), търговците, селяните. Мнозинството от народа са фермери и отглеждат царевица, боб, кактуси и други хранителни култури. На дъното са, разбира се, робите.

Космическата пирамида е подобна на земната. На върха е Итсамна, Творецът на Вселената, управител на света и на съдбите. Боговете се явяват на хората като животни – отново позната от други древни култури форма.
Животът на маите е бил дълбоко религиозен. Ишхел е богиня на майчинството и медицината. Ах Кин е божество на Слънцето. Чаак е бог на дъждовете, а Юм Кааш – на царевицата.

Chichèn Itzà (Чичèн Итцà) е основан от племето Итца около 900 г. сл. Хр. Под влияние на толтеките от Тула те въвеждат архитектурен стил с линии и мотиви, в които доминира пернатата змия Кукулкан.
С основаването на града започва първият период на военните градове, продължил до 1185 г. Развива се културата на Итцатеките.

Кукулкан е местното име на бог Кетцалкоатъл (така звучи и на езика на толтеките ‘перната змия’, образ на божеството сред толтеки, маи и ацтеки). В преданието Кукулкан е известен като първовладетел. По-късно градът е спорадично заеман за празненства и церемонии и накрая забравен в джунглата за столетия чак до 19 век. И Чичен Ица, како Паленке, е буквално отвоюван от джунглата.

Мъртвият град е пръснат нашироко в равнината. Пред нас се извисява първо Пирамидата на Кукулкан – мраморна, мощна и съвършена.
На равноденствие – 21. 03. и 21. 09. около три часа следобед пернатата змия Кукулкан ‘слиза’ по дясната северна балюстрада, за да оживи зиналата каменна глава в долния край на пирамидата. Слънчеви триъгълници плавно се сливат по стръмната стена и създават живото впечатление, че настъпва нещо свръхестествено.

mexicosmall10 Снимката във висока резолюция

В „Апокалипто” Мел Гибсън на същата тази пирамида показва сцена: на връхната площадка жрецът, хванал здраво голям нож от обсидиан, пробожда гърдите на пленник, поставен на каменен жертвеник. Той бързо изважда сърцето, кърваво и пулсиращо, и го вдига в ръка, призовавайки Кукулкан. С каменен нож главата на жертвата е отсечена и се търкаля с отскоци по стъпалата на пирамидата, а долу е уловена с въжени мрежи. Тълпата е изпълнила площада и надава френетични викове.

На върха входът е увенчан от войнствена фигура на чаакмул, толтекска по произход. Четири изхода в четирите посоки на света свързват залата с външния свят. Този каменен храм е бил боядисан. В тялото на голямата пирамида е намерена по-малка, със стълбище на север и храм на върха, а в нея е открит чаакмул на върха и каменен трон в залата с формата на ягуар и червен на цвят.

Червени са и потресаващите фрески, отрезвили археолозите след романтичните представи за маите.
Маите-астрономи, устремени към вечността, се оказват кръвожадни главорези с изострени глави и намръщени уста. Днес маите са малко, и все пак ги разпознаваме в танцьорките в ресторантчето.

Редят се Пирамидата на Кукулкан, Игрището за топка, Храмът на воините, Хилядата колони, Платформата на Венера, Обсерваторията, Свещения ценот.
Сградите са били свързани с каменни с пътища-рампи, сакбе.

Игрището е дълго, широко и устроено подобно на съвременен стадион. Играта с топка е церемония, в края на която играч от загубилия отбор е плащал с главата си. Това е засвидетелствано от рисунки. Тук два отбора си подават солидна топка, като си служат само с хълбоци, рамене и колене. Целта е топката да се вкара в каменни рингове с дупки малко по-широки от топката, а тук тези рингове са на височина пет-шест метра.

Храмът на воините е висок десетина метра, със стръмно стълбище и с внушителен ансамбъл горе. Най-отпред воин-чаакмул, пази колонада зад себе си, започваща с две колони във формата на змии, чиито глави са зинали долу, на каменната основа, а техните опашки се извиват напред в горния край.
Пред този храм са наредени в три перфектни реда десетки квадратни колони, а по-нататък са три реда съвършени кръгли колони. Напред пък е колонадата на сградата на покрит пазар. Военната сграда Тцомпантли, е украсена с черепи на стотици врагове.

Обсерваторията е масивна четириъгълна сграда с широко стълбище, увенчана с цилиндрична наблюдателна кула с пръстен и купол на върха, по форма досущ като съвременните. Кухината на кулата е оформена в две кръгли помещения с по четири врати. Кулата е на две степени с два диаметъра.

Свещеният ценот е естествена отвесна варовикова шахта, широка около 50 метра. Водата е на около 25 метра под земната повърхност. При церемониите в чест на бога на водата Чаак тук са хвърляни всевъзможни дарове, ценни предмети, растения и животни, но най-ценните са били човешките жертви – воини-пленници, деца и млади жени са хвърляни във водата.

mexicosmall11 Снимката във висока резолюция

Оглеждаме магазина на входа и попадам на книгата на Диего де Ланда. Това е йезуитът, управлявал обширния Юкатан през 16 в., а книгата е Юкатан преди и след конкистата. В тази книга се съдържа 99 процента от това, което знаем за маите, а нейният автор е изгорил 99 процента от книгите на маите „поради дяволските писания в тях”. Отецът е написал отчет за мястото и хората, а няколко добавени писма говорят за експлоатация и унищожаване на културата и на самата популация.

А следобед се носим по полуострова Юкатан право към крайбрежието – Ривиера Мая на Карибско море с бял пясък и лазурни води. В Тулум, градът-крепост, слизат цял куп американци, повечето бакпакъри с раници. Накрая влизаме в Playa del Carmen.

Плая дел Кармен

‘Плая’ значи плаж, а кармен е цъфтящото в червено пълзящо растение, с което са украсени някои сгради тук. Днес е 14 февруари, Свети Валентин. По оживената пешеходна улица слизаме към нощния плаж и нагазваме във финия пясък, а пред нас в тъмното шуми дискретно Атлантикът. Намираме приятен ресторант с маси навън и вечеряме, вдишвайки атмосферата.

mexicosmall12 Снимката във висока резолюция

На следващия ден пристъпваме боси по ваниловия пясък. На хоризонта слънцето блести, а водата е меко-синя. Плажната ивица е широка около 50 метра, а по дължина край не се вижда нито на север, нито на юг.

В Плая туристите са предимно американци и по-малко западноевропейци. Не видях германци, поляци, чехи, румънци, унгарци, сърби. Ани се е натъкнала на няколко българи в парка Еш-карет, дошли от САЩ.

mexicosmall15 Снимката във висока резолюция

Градчето е оживено и търговията няма край. Обликът му е европейски, няма ги двуетажните къщурки от Паленке. От заведенията звучи салса, рок, хип-хоп. Мъже в черно с тромпети и китари свирят мариачи. Кръглолики, мустакати, със сомбрера, с черни костюми и бели ризи, с бели кантове и с чепици.
Салса-клубът е малък, персоналът – млад, а заведението – почти празно. Почти сме сами под светещото кълбо на дансинга и на масата, на коктейл Мохито пред чаша запалена текила.

На улицата туристически агенции предлагат екскурзии за маянските градове и парковете X-caret (Ешкарет) и Xel-Ha (Шел-ха). Проспектите показват райски места край морето с много атракции: плажове, ресторанти, животни и растения, аквариуми и делфинариуми, гмуркания и подводни пещери.

Тази вечер в Плая има карнавал! Грабваме фотоапаратите и излизаме на главната. Шествието е многоцветно: жълто и виолетово, синьо и кармен, бяло и черно. Редят се танцьорки и танцьори, музиканти и барабанисти, гимнастици и клоуни, индианци и негри от джунглите. Звучи салса, меренге и регетон. Минават племе черни ‘туземци’, въоръжени с копия, лъкове и стрели. ‘Майски вожд’ с орлови украшения разперва ръце с огромни крила. Шествието носи и знамена, виждам няколко мексикански трикольора: жълто, зелено, червено. Точно на фона на знамето мярвам надписа: Plaza de la Fiesta!

mexicosmall13 Снимката във висока резолюция

Plaza de la Fiesta – това е точно определение на Плая дел Кармен.

Вкусът на Мексико

Безкрайната фиеста на този карибски бряг не минава без вкуса на Мексико: tortillas, salsa, narahja (превъзходни плодови сокове), всевъзможни риби, огромни омари, октоподи и скариди.
Torta е масивен сандвич с късчета запечено месо, кромид, зеленчуци, картофчета. Tacos са тортияс с купчинки меса и зеленчуци.

Текила! В Плая дел Кармен текилата е навсякъде, в най-различен цвят, опаковка и марка – продава се по тротоарите в бутилки като уиски, в магазините за подъръци в най-различни опаковки и в обикновените магазини – на нормални цени. В Плая има даже музей на текилата – Hasienda de Tekila.

Мексиканците

Мексиканците са индианци, наследили най-вече ацтеките, но и маите. Европеидните черти са изключение. Типично са тъмни, набити, с кръгли глави и плоски лица. Те са естествени, непринудени, емоционални. Отворени са, приветливи и разпуснати, а като търговци настойчиви и понякога нахални. Въпреки че са относително бедни (средно по-нисък стандарт от нашия), те са патриоти и държат на своето. Познават и уважават другите нации. Не питат в кой континент е България.

mexicosmall04 Снимката във висока резолюция

За нас е изненадващо, че тези емоционални хора, близки по манталитет на балканците, умеят да организират перфектно. Автобусната система на Мексико се признава за най-уредената в света.
Правилата на непушенето се спазват строго и никой мексиканец не се крие, за да запали цигара. Когато шеговито запитах в заведение дали мексиканците пушат, сервитьорът отговори:
– Solamente marihuana! (Само марихуана).
Това за марихуаната не е само шега. Тук проблемът с наркотиците и наркотрафика е сериозен: Мексико има много дълга граница с Щатите – основен потребител на наркотици, идващи от Латинска Америка. Води се война с наркомафията и всеки ден има жертви.

Мексиканците са музикални. Живата музика привлича повече клиенти в ресторанта, но те си събират пари от клиентите. На масичка пред оркестъра е сложена голяма чаша с надпис: Tips for the music, и от нея стърчат едрички банкноти от по 20 долара и 50 песос. А след изпълненията самите музиканти тръгват по масите и допълват даденото.

Пищно гримирани и украсени с атрибутите на величества от епохата на маите, на най-оживените места, млади мексиканци канят дами за снимка и събират бакшиши. На по-малко от долар правят недоволни физиономии.

mexicosmall14 Снимката във висока резолюция

Тулум: крепост и плаж

Камерата лети ниско над карибското крайбрежие и напред се очертава висок скален бряг. На върха на скалите се откраява сива масивна крепост, в която разпознавам строеж на маите. А долу, между скалите, са закътани романтични плажчета.

mexicosmall17 Снимката във висока резолюция

Руините на Тулум са разположени в приятен зелен парк и над всички се извисява крайбрежната крепост. Дъждът е спрял и се показва слънце. Когато стигаме крепостта, пред нас се ширва синият океан. Долу са пръснати скали в най-различна форма, бели вълни се разбиват в скалите и черни птици прекосяват небето.

mexicosmall16 Снимката във висока резолюция

Висока палма се е протегнала над вълните и закриля влюбените двойки на пясъка. Търсим закътано местенце зад скалите, за да попием поне частица от аромата на този райски плаж.

Man made Paradise: X-caret!

X-caret (Еш-карет) е парк на най-фантастичното крайбрежие, пълно със скални заливи и изобилие от морски твари. Релефът е начупен скален бряг с малки врязани заливчета. Водата е изумрудена с преливащи се нюанси на фона на черни скали и бял пясък. По целия парк са пръснати постройки в стил Мая със сламени покриви.

mexicosmall18 Снимката във висока резолюция

В пясъчния залив се къпят деца, а родителите се излежават на дървени шезлонги, отпивайки от коктейлите си. Редят се заливчета между гористи хълмове с павилиони от дърво и слама. Синята вода просто те кани да се гмурнеш. Плавам между многоцветни риби и излизам посред залива.

mexicosmall23 Снимката във висока резолюция

mexicosmall19 Снимката във висока резолюция

Единственото нещо, което изкривява преживяването, са многото туристи и тази гмеж напомня, че man-made paradise не е раят. Тук времето не стига, за да се потопиш в едно усещане – чакат те толкова много атракции!

mexicosmall20 Снимката във висока резолюция

От 6 е мексиканското национално шоу на малък стадион. Пресъздава се в костюми и сцени историята на Мексико от предколумбово време, конкистата, новата история и фолклорните феномени от различните мексикански щати. Древните воини и царе на племена се срещат, преговарят и влзат в схватки. Разиграва се ритуалната игра с топка.

mexicosmall24 Снимката във висока резолюция

На сцената се появяват конкистадорите с Кортес. Следват битки и покръстване. Покръстеният индианец свири в дует с испанския музикант. Двете култури се сливат. Следва феерия от танци, сцени и музика от различните мексикански райони.

Духът на Карибите

mexicosmall21 Снимката във висока резолюция

След буря водата е с цвят на сок от ананас. Тя е нежна и топла през цялото време, но е много солена и малко мътна от вълнението. Водната линия се начупва и вълнува в искрящи бели гребени. По плажа минават ‘акванавти’ с шнорхели и плавници, около нас е отново френската група. Хората са довлекли тук запуснатите си меса и са ги изложили на показ.

mexicosmall22 Снимката във висока резолюция

В тази страна, дарена с вода и топлина, слънце и море, с безбройни растения и животни, живеят скромни, топли и емоционални хора. Латино-атмосферата включва и недоимък, и небрежност към строгостта и чистотата, добре познати ни от родните Балкани. Но отвсякъде струи и гъмжи живот.

– Amigo, kafe? – стряска ме гласът на сервитьора.
– No, gracias.
Gracias, Mexico! Adios, Mexico!

Автор: Сергей Герджиков
Снимки: Сергей Герджиков

Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!

Публикувано в категория: Мексико . Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

  

3 Коментари

  1. ЮЛИЯ ВЕЛЕВА
    Изпратен 11.06.2010 на 16:56

    Разказано добре-бях скоро в Мексико,но в северната част.Невероятна красота ,много топли и сърдечни хора.И винаги усмихнати!Което на нас много ни липсва!

  2. Margrita Koceva
    Изпратен 30.04.2010 на 8:09

    Благодаря за възможноста да попътувам,дори и мислено.Много красиво,дано някой ден имам възможноста да отида там.

  3. cvetanka
    Изпратен 28.04.2010 на 8:22

    Красиво. Наистена се пренесох там.

Вашият коментар

Вашият Е-мейл НЯМА да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

*
*

Можете да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>