Фоторепортаж от Бали- островът на хилядите храмове, Индонезия

Бали се намира между Тихия и Индийския океан, между Малайзия и Нова Гвинея.
Една от 33-те провинции на Индонезия. В южната част на острова е столицата Денпасар.

Островът е с вулканичен произход и в момента има два ативни вулкана- Агунг(над 3000 м.) и Батур (1700 м.), които държат населението в постоянна заплаха от изригване, макар за последно такова да е имало преди повече от 35 години. Вулканичната пепел е богата на минерали и прави почвата на острова изключително плодородна. Водата на Бали е в изобилие, затова развитието на обширните оризови поля е благодатно.

На Бали има два сезона – дъждовен и сух. От Ноември до Март влажността на въздуха достига 95%. Целогодишно температурата е около 30 C.

Религията на балийците е индуизъм (94% от населението). След нея, втората по популяност религия е ислям.

Обществото е разделено на касти. Най-висши са брахмите (жреци), сатри (аристократи) и войни. Те са обединени под името “тривангс”. Кастите на простолюдието са судри и джаби.

Натиснете върху снимката, за да я видите в уголемен размер:

Публикувано в категория: Остров Бали | Тагове: , , , , , , , , , | Коментарите не са разрешени

Топ 10 забележителности в Лисабон (Португалия)

Лисабон е е разположен на брега на река Тежу, близо до Атлантическия океан и е столица на Португалия от 1255 година. Градът е разрушаван до основи от силни земетресения, на два пъти в историята си – през 1356 г. и 1755 г. Това са превратни моменти, довели до разширяването и трансформирането на Лисабон. Последното модернизиране на града, става възможно след избирането му за Европейска културна столица през 1994г. Това е моят личен топ 10 на най-интересното в и около Лисабон.

1. Паркът на нациите – Построен е през 1998г. Намира се на няколко километра от центъра на града. В красивия, модерен и просторен парк са разположени Португалският, Атлантическият павилион и павилионът на познанието.

Паркът може да бъде видян и от птичи поглед от лифтче, което води до кулата Васко Да Гама. Обширните водни градини са идеално място за разходка и почивка.

Паркът на нациите в Лисабон

Паркът на нациите в Лисабон

2. Океанариумът – Перлата в короната на Парка на нациите.В центъра на сградата се намира аквариум наречен “Глобалният океан”, който впечатлява с огромните си размери. Дълбок е 7 метра. Всеки един от четирите прозореца на аквариума е с площ 42 кв.метра !!! Над 100 различни вида обитават водите му- aкули, риби тон, корали, слънчева риба (sunfish) и др.

Океанариумът

Океанариумът

Океанариумът има образователна, но и изследователска и опазваща видовете роля.
Модерни лаборатории се грижат за обитателите на аквариума.
Тук човек може да изкара часове наред любувайки се на чудесата на природата.

Глобалният океан- sunfish

Глобалният океан - sunfish

Глобалният океан

Глобалният океан

3. Градчето Синтра – Намира се на няколко километра извън Лисабон. До него се стига за около час и половина с влак.
Синтра е красив, малък град заобиколен от гори и замъци.

Изглед към Синтра от Замъка на маврите

Изглед към Синтра от Замъка на маврите

В центъра на градчето се намира кралският дворец на Синтра.

Дворецът в центъра на Синтра

Дворецът в центъра на Синтра

На хълма над него е дворецът “Да Пена” – построен от Фернандо Сакс Кобург Готта в романтичен стил. Забележителен е със своя стил на декорация. Твърде шарен е по мое скромно мнение.

Дворецът Пена

Дворецът Пена

Най-впечатляващата за мен забележителност тук е “Замъкът на маврите”.
Военен форт, за който се предполага, че датира от 9-ти век (по времето на окупацията на арабите). Служел е като отличен наблюдателен пост към крайбрежието. Крепостта е запазена (включително помещения, не само стени) и реставрирана и в момента е под защитата на ЮНЕСКО.

Замъкът на маврите

Замъкът на маврите

До крепостта може да се достигне пеша за около 40 мин. по стръмен терен или с автобус от центъра на Синтра. Слизането пеша през гората е много приятно.

Замъкът на маврите

Замъкът на маврите

Работно време на крепостта:
– от 01.05 до 15.09 от 9:30-20:00
– от 16.09 до 30.04 от 10:00-18.00

4. Средновековният квартал Алфама (Alfama) – живописни лъкатушещи улички, малки къщи – сгушени една до друга. Хората разговарят оживено, насядали по тротоарите пред къщите. Преди земетресението през 1755 г. тук са живеели благородниците, но след това кварталът е населен от рибари и занаятчии. Замъкът “Свети Георги” е намира на върха на един от седемте хълма на Лисабон и заедно с Лисабонската катедрала са основните забележителности в Алфама.

Изглед към река Тежу, статуята на Христос и Площада на Търговията от замъка Свети Георги

Изглед към река Тежу, статуята на Христос и Площада на Търговията от замъка Свети Георги

5. Площадът на търговията, статуята на Хосе I и Триумфалната арка.

Площадът на търговията и Триумфалната арка

Площадът на търговията и Триумфалната арка

Статуята на Хосе I и Триумфалната арка нощем

Статуята на Хосе I и Триумфалната арка нощем

6. Манастирът “Свети Жером” (Mosteiro dos Jeronimos)– Намира се в
квартала Белем (Belem), където са съсредоточени редица паметници на културата , музеи и дворци. Белем и Аюда (Ajuda) са съседни квартали, като и в двата има какво да разглеждате цял ден (може и два, ако влизате в музеите – морски, на археологията, на каляските, на античното изкуство, планетариумът Гюлбекян и тн.).
“Свети Жером” е построен в началото на 16-ти век по заповед на Мигел I, като за построяването му са използвани средства натрупани от Васко Да Гама по време на пътешествията му в Индия.

Площадът на Империята и Свети Жером

Площадът на Империята и Свети Жером

Фасадата на Свети Жером

Фасадата на Свети Жером

7. Паметникът на Откривателите – Посветен е на португалските мореплаватели, които са участвали в морските експедиции през 15 и 16-ти век.
Огромният паметник (висок е 52 м.), под формата на кораб с платна, е построен през 1960г. В него се помещават музей и концертна зала.

Паметникът на Откривателите

Паметникът на Откривателите

Паметникът на Откривателите, река Тежу, състезание с яхти

Паметникът на Откривателите, река Тежу, състезание с яхти

8. Кулата “Белем” (Torre de Belem) – Кулата, разположена на брега на реката, контролира входа към града. Емблемата на Лисабон е построена в готически стил.

Кулата Белем - емблемата на Лисабон

Кулата Белем - емблемата на Лисабон

9. Желязната кула-асансьор “Sanra Justa” – Висока е 45 м. и е построена през 1902 г. от ученик на Айфел. Асансьорът на кулата и специалните трамваи са удобен начин да се достигне хълма, вместо да се върви пеша по стръмните улички.

Желязната кула-асансьор Santa Justa

Желязната кула-асансьор Santa Justa

Трамваите, специално пригодени за стръмното изкачване

Трамваите, специално пригодени за стръмното изкачване

10. Зоологическата градина – Разположена е на малка площ, но изключително богата на видове и атракции. Три пъти на ден се провежда шоу с делфини и морски лъвове. Зоопаркът разполага с терариум, делфинариум, кабинково лифтче за обиколка от птичи поглед, занимания с деца и др.

Шоу с делфини

Шоу с делфини

Морски лъвове раздават целувки на зрителите на шоуто

Морски лъвове раздават целувки на зрителите на шоуто

Горила

Горила

Жираф

Жираф

Работно време:
– лятото от 10:00-20:00
– зимата от 10:00-18.00
Цена: 15 €

Автор: Марина Илиева

Публикувано в категория: Лисабон, Португалия | Тагове: , , , , , , , , , , , , , | Коментарите не са разрешени

Сърф ваканция в Гьокчеада (Турция)

Ходила съм два пъти на остров Гьокчеада. През летата на 2004 г. и 2006 г.
Спомените ми от тогава, макар че мина доста време са все така ярки. Реших да разкажа за това ветровито и красиво място, когато не беше толкова популярна дестинация и никой не снимаше филми там.

На върха на крепостта на Гьокчеада

На върха на крепостта на Гьокчеада

Подробностите по организацията на пътуването споменавам накратко, защото са се променили, откакто сме членове на Еропейския съюз. Едно време трябваше зелена карта за колата, с която се снабдихме от познати тираджии, защото купена от Турция (важеше само за там) беше много по-евтина. Предполагам, че и сега се изисква пълномощно за колата на турски, в случай че не е ваша собственост.

До острова се стига с ферибот от Кабатепе. През 2004-та имаше само 2 държавни ферибота и разписанието беше през 3-4 часа, а през 2006-та вече и няколко частни, които намалиха интервалите на чакане.

Гьокчеада - изглед от ферибота

Гьокчеада - изглед от ферибота

Гьокчеада е най-големият турски остров. Пустинен на пръв поглед, той е един от най-богатите с вода.

Маслинова горичка

Маслинова горичка

Островът е рай за сърфистите. Тук постоянно духа вятър и не спира денем и нощем.

Който си може - може

Който си може - може

Има няколко импровизирани къмпинга, на които може да се разпъне лагер. Най-известното място сред българите е така наречения от нас “къмпинг на гърците”, защото го държаха двама, представящи се за гърци. До него е караваната-кафе на Мехмет-много печен търговец и приятел на България.
На “къмпинга на гърците” има няколко бунгала, където живееха българските сърф учители. Предполагам, че все още това е основната база на нашите хора на острова.

Нощем на плажа

Нощем на плажа

Аз съм на принципа “Ако е гарга-да е рошава” и предпочитам истински палатков лагер. Естествено се ползва тоалетната и баня на къмпинга. Понеже постоянно духа вятър, опъването на палатка не е толкова лесно, особено след дългия път до острова.

Дори укрепена, стандартна тента (тип Метро) е много трудно да се задържи. След една по-силна буря, ние останахме само със скелето и то в толкова окаян вид, че на заминаване изхвърлихме останките.

Жалките останки от тентата ни след нощна буря

Жалките останки от тентата ни след нощна буря

Без сянка , стоенето на открито през деня е неприятно, затова си стъкмихме нова тента от тръстиката на стари плажни чадъри. Нарекохме я “кенефчето”, заради размера и смешната форма. Свърши ни добра работа.

"Кенефчето"

Кенефчето

Съседи с каравана ни бяха турски военен и двамата му адютанти. Човекът беше маниак-риболовец, който имаше лодка с ехолот и вадеше гигантски риби всеки ден.
Турците са изключително мили и любезни хора и добри съседи. Освен, че ни даде ток (понеже ни беше къс кабела), съседът ни подари и няколко риби за барбекюто.

Уловът на съседите

Уловът на съседите

Вечерите, когато опустееше плажът, си изкарвахме приятно край лагерния огън.

Край лагерното наргиле

Край лагерното наргиле

Интересна забележителност в края на плажа е калното езеро. Куцо и сакато ходи и събира “лечебна” кал, с която се маже цялото тяло. След като изсъхне и се втвърди, калта се измива в морето. После кожата става мека и гладка.

Кал

Кал

На острова има стара крепост, от която се вижда гръцкият остров Самотраки. Освен нея и няколкото села, наоколо няма какво толкова да се разглежда.

Самотраки в далечината

Самотраки в далечината

Лагеруването в такива спартански условия предполага редица премеждия.
Например, да ти влезе муха в ухото, което не може да се извади по никой начин, а докторът в селската болница, да разбере думата “bug” като проблем, а не като насекомо. Да не помагат уж универсалният език на жестовете и звукът “бзззз”, които упорито издаваш, махайки с ръце.
Таралеж да влезе в палатката и най-нагло да изяде маслините, които някой си е кътал за следващия ден. После да се окаже, че бодливото животинче е спукало “супер здравия надуваем дюшек” и се налага да лепиш дупките с парчета от пластмасови бутилки.
Подобни на катерици животни да оставят странни следи около палатката и да се промъкват, докосвайки с пухкава опашка крака ти по тъмно и много други…

Един от плажовете на Гьокчеада

Един от плажовете на Гьокчеада

Но това е чарът на къмпингуването. Свободата и приключението, които няма как да изпиташ на хотел. А и после да има какво да разкажеш.

* Статията описва пътуването от 2006 г., защото снимките от 2004-та не са в електронен вид.

Автор: Марина Илиева

Публикувано в категория: Турция | Тагове: , , , , , , , | Коментарите не са разрешени
Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2025. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи