Топ 10 източници на възобновяема енергия – част 2

Над 70% от площта на планетата Земя е заета от вода. Водата не намалява, тя се намира в постоянен природен кръговрат и преминава от едно състояние в друго. Сладката вода е само малко над 2 % от цялото количество и действително замърсяванията влошават нейното качество и застрашават живота на хората в много точки от Света. От стари времена Човечеството използва енергията на водата, а днес развитието на технологиите води до бум в използването на този ресурс.

4. Енергията на приливите и на океанските течения – Край бреговете на Белфаст, Ирландия функционира Seagen – 1.2 MW подводен генератор на електричество, черпещ енергия от прилива, който достига скорост от 4 м/сек. Генераторът действа на принципите на вятърните турбини, но се задвижва от водата. Ъгълът на перките му може да се променя на 180º и така използва силата и на прилива и на отлива.

Seagen

Seagen

Последните разработки на учените са турбините разположени на океанското дъно да се изместват като ветропоказател съобразно течението, което е различно през сезоните и при промяна на метеорологичната обстановка. Енергията от океанските течения (например Гълфстрийм) е постоянна през годината и макар и по-трудна за експлоатация от приливите, тя е с огромен енергиен потенциал (1 kW/кв.м).

5. Енергия от вълните – В Португалия е построена първата централа използваща енергия от вълни – Агукадоура (Aguçadoura).

Агукадоура

Агукадоура

Състои се от 3 устройства, чиито свързани части се огъват при заливането на вълните. Хидравлична система изпомпва масло под високо налягане през мотори, които задвижват електрически генератори. Капацитетът и в момента е 2.25 MW, като плановете са да се увеличи до 20 MW.

В наши дни се разработват методи за генериране на енергия от температурните разлики в пластовете на океана , от изкуствено създадени водовъртежи или от разликите в солеността на водата, но засега няма изградена централа за комерсиални цели.

6. Микро-хидро инсталации – Широко разпространени са в развиващите се страни, те генерират сравнително малко електричество около 50-100 кW и са подходящи за локална употреба от домакинствата. Инсталацията представлява малко язовирче над водопад и дълга тръба, водеща към генератор.

Микро-хидро инстлация

Микро-хидро инстлация

7. Безязовирни технология – Тази технология използва кинетичната енергия на водата без да е необходим язовир. Така се намаляват някои от вредите над околната среда, заблатяването, корозията, опасността от наводнения и е по-евтино от поддръжката на язовирна стена и всички съоръжения. Използва се естествения поток на реките.

На дъното на реката се поставят турбини, перките на които течението задвижва и произвежда електричество. Това производство може да е много по-ефективно от ветрогенераторите, заради плътността на водата (832 пъти по-голяма от въздуха).
Въпреки, че рибата може свободно да плува по и срещу течението, за да хвърля хайвера си, много риби загиват от перките на турбините, разположени по течението. Това е недостатък на системата, който поражда много спорове в средите на еколозите.

8. Зелена дискотека – Нощен клуб Surya в Лондон прилага за пръв път технологията за превръщането на енергията от стъпките на хората, докато танцуват, в електричество.

Еко клуб

Еко клуб

Дансингът е изработен от кварц и керамика и използва пиезоелектричните свойствата на тези материали, които триейки се създават електрически заряд.

9. Еко-фитнес – През живота си човек произвежда огромни количества енергия. В Орегон, САЩ работи фитнес, който използва енергията от тренировките, за да захранва залата си.

Еко фитнес в Орегон

Еко фитнес в Орегон

Педалите на велоергометрите задвижват генератор на електричество, който осигурява част от тока, необходим на сградата.

10. Биогаз – Получава се от анаеробно разлагане на органични отпадъци, които вместо да гният на сметищата, се преработват . Всякакви остатъци от храна, екскременти, хартия се превръщат в екологично чист източник на енергия. Те се събират в резервоар, където за около 20 дни микроорганизмите трансформират органичната материя в биогаз и компост.

Първият влак в Света, работещ на биогаз

Първият влак в Света, работещ на биогаз

Швеция и Швейцария са едни от водещите страни използващи тази технология. Автобусите, боклукчийските камиони и такситата в Швеция се движат на биогаз. Даже през 2005 г. шведите пуснаха първия влак, работещ с биогаз.

Към Топ 10 източници на възобновяема енергия – част 1

Автор: Марина Илиева

Публикувано в категория: Зелената рубрика | Тагове: , , , , , | Коментарите не са разрешени

Проходна пещера

За кой ли път парещите лъчи на слънцето ни приканват да захвърлим лошото настроение и грижите от ежедневието и да тръгнем на някъде… Там, накъдето ще ни отведат желанието, добрите намерения и стремежът към нови и непознати преживявания… И тъй, в един жарък юлски ден поемаме по дълго търсена, жадувана и желана посока! Над шосето трептеше призрачна мараня и като пустинен мираж ни теглеше магнетично да продължаваме напред и все по-напред…

От време на време, лъскавите тела на родни влечуги пресичаха пътя ни, незнайно запътили се накъде?! Но посоката – нашата посока, наистина бягаше от морето и ни носеше нейде на запад, и все по на запад… Пътувахме из Дунавската равнина. Мястото, което търсехме, отлежаваше с години в собственото ми съзнание, заедно с желанието някой ден да бъда там… Странно ли ще ви се стори – за пръв път видях това място в един филм. “Време разделно” беше филмът…

Очите на Проходна пещера

Очите на Проходна пещера

Никога не забравих чудните родопски красоти, които бяха използвани за естествен декор на драматичните действия. Та се наложи години наред да обикаляме по тия места, за да се докосна по-близо до тях и днес да имам в колекцията си от незабравими спомени Чудните мостове, Дяволския мост, селата Ковачевица и Лещен …

Един кадър от филма, обаче не ми даваше мира! Затова и в онзи юлски ден бяхме отново на път! На път най-после да открием търсеното и да се докоснем до един истински природен феномен – това, към което се бяхме запътили!

В Проходна пещера

В Проходна пещера

По предварителна информация знаех само относителното му разположение – Карлуковски карстов район. И почти нищо повече! Дори малко се страхувах – дали е достъпно мястото за обикновени автотуристи като нас, да не би да се окаже напразно изминаването на цялото това разстояние, дали изобщо ще открием търсеното…
Откривателският ни дух и чувство за ориентация бяха подложени на изпитание до краен предел в това жежко юлско време. Защо ли, ще се запитате!? Защото, пристигайки там – някъде между Луковит и Карлуково – име, превърнало се днес почти в нарицателно – за съжаление, човек попада в едно от ония затънтени кътчета на България, в които липсват указателни табели, няма информационни табла – няма нищо, което да подсказва, че на близо се крият изключителни родни красоти!

Отсъствието на всякакви указания наоколо, обаче не ни спря! Не ни попречи и тягостната мараня!… Газехме сред сухи, прегорели от слънцето треви, в които току изшумоляваха малки гущерчета. Няколко пъти бъркахме посоката, спирахме и питахме хора – някои ни объркваха допълнително… Важното беше, че не се отказвахме! Следобедното слънце сипеше огнените си лъчи върху отдавна пресъхналата земя. Цялата земна повърхност в този ден сякаш беше обхваната от един малък огнен ад, а сред него – ние. Така продължавахме да обикаляме района, без дори и да си помислим дали не сбъркахме като не поехме към морето… Вече и хора не се виждаха насам. Нямаше кой да ни упъти… или пък обърка. Слънцето беше прогонило и най-работливите стопани под сенките. Само ние, теглени от някакво непреодолимо желание, от някаква необикновена магия, като далечни последователи на Индиана Джоунс,продължавахме да се лутаме и да крачим под изгарящото слънце.
Днес, със сигурност знам каква е била тази магия! Единствената, пред която човек често е готов да се преклони. Магията на природата!

И ето ни, най-после – след толкова търсене и лутане по изгорелите от слънцето хълмове, ние сме пред внушителния вход на Проходна пещера! Висок, огромен отвор – леко посукан, като изваян – сякаш от човешка ръка… Но, не! Това беше чистото и съвършено творение на онази чудна ваятелка – Природата!

Един от най-високите пещерни входове у нас,изваян от природата

Един от най-високите пещерни входове у нас,изваян от природата

Тук вече бяха опънали палатки и въжета онези, странни за мен, чудаци – любители на скалното катерене, опитвайки се да преборят височините. А кой знае – може би така преодоляваха себе си …

Но на прага на внушителното пещерно пространство мислите и очакванията ми са съвсем други. Само няколко крачки по-навътре попадаме под истински впечатляващ природен феномен! Най-после откриваме търсеното!

..и пак очите...

..и пак очите...

Гледаме нагоре с очи – омагьосани, невярващи, мълчаливи и застинали в почуда и възхищение, преклонение и страхопочитание дори… някакво… Защото там – отвисоко ни гледаха Очите на Природата. Да! – Очите на Проходна – това беше така упорито търсеният от нас природен феномен. Очите, пред които като пред Бог се молеше поп Алигорко – героят на Руси Чанев във “Време разделно”. Очите, които искахме да видим със собствените си очи!

Очите под друг ъгъл

Очите под друг ъгъл

Толкова изваяни и съвършено наподобяващи очи! Какво природно чудо! Бях изумена! И толкова щастлива, че не се отказахме и успяхме да стигнем до тук!
Колко високо бяха те. Почувствах се като прашинка, почти невидима частица от Вселената. Един природен феномен, а каква палитра от чувства се изливаше вътре в нас!
Още тогава си знаех, че удивлението няма да ме напусне за дълго. Днес, само мъничко съжалявам, че подобни родни забележителности често остават познати единствено на любителите на екстремните преживявания.

Входът на Проходна пещера

Входът на Проходна пещера

А всъщност, Проходна пещера е толкова леснодостъпно място, на което всеки обикновен турист може да се почувства екстремно, пък дори и само застанал под Очите.
Защо ли?!… Защото те гледат и виждат всичко! Почти като в Big Brother. Нали?!

Автор: Николина Милкова
Снимки: Николина Милкова

Публикувано в категория: П-У | Тагове: , , , , , , , | Коментарите не са разрешени

Испания – море, танци, латино…

Това е разказ за едно пътуване в страната на страстните танци, горещите нощи и денонощните фиести и се надявам да ви спре дъхa. Ето как изглежда Испания през моите очи.
Когато се качих на самолета едно ранно утро и около три часа и половина по-късно слязох на летището в Аликанте, аз още не осъзнавах, че всъщност съм напуснала пределите на милата родна България.

В Аликанте - скулптура в един фонтан

В Аликанте - скулптура в един фонтан

Изведнъж се озовах в страна окъпана от слънчеви лъчи, осеяна с красиви палми и най-важното опасана от красивата гледка на плажовете от Коста дел сол (превод – бряг на слънцето).
В следващите три месеца видях неща, които така ме заплениха, че до ден днешен разказвам за престоя си там с умиление.

Останах на гости на свои близки в селото Гуардамар дел сегура, където срещнах много и все хубави хора. Всички там са винаги готови да ти помогнат и никога не могат да разберат за какво толкова се тревожим ние българите. Това са едни от най-безгрижните хора, лично според мен, защото когато им разказвах, че в България всеки се притеснява за това как ще изкара пари, за да си купи храна – те ме гледаха недоумяващо и се опитваха да ме разберат, но не можеха. Знаете ли, най-големите грижи на една испанска домакиня, която посещавах често, бяха да не би съседката й да е казала нещо лошо за нея, тъй като двете били във вражда. Не можете да си представите по-безгрижни хора от испанците. Те по цяла година се подготвят за фиестите, които организират и по време на тях никой не работи. Абсолютно всичко е затворено през деня, а вечер има само отворени дискотеки.

Това е приготовлението във Fila de los Templarios тоест редицата на Тамплиерите, която участва във фиестата Морос и Кристиянос.

Надпис в мястото където се събира редицата на Тамплиерите

Надпис в мястото където се събира редицата на Тамплиерите

Приготовленията в една fila (редица) са следните:
– Избира се място, което общината представя (обикновено е изоставено), и всички участници в редицата се заемат с ремонта на това място.
– Всички събират по между си такса за костюмите, които ще облекат, защото обикновено са под наем
– За костюми се ходи дори в съседни страни, само и само да не се повтарят костюми от предната година.

В тази фиеста има различни редици от хора, които вървят облечени по определен начин и ходещи в определен такт. Останалото е хапване и пийване. На всякъде звучи музика! В един град се правят по две, три или повече фиести на година и всяка една трае по около седмица.
Весел народ са испанците.
Тук ще приложа снимка на две момиченца участващи в една фиеста облечени в традиционни испански рокли.

Две момиченца на една от фиестите

Две момиченца на една от фиестите

Искам да подчертая, че другото нещо, което веднага грабва погледа по пътя между Гуардамар и Аликанте са розовите фламинга. Снимката е лоша, но именно това се опитах да снимам – ято розови фламинга гордо разхождащи се в крайморско езеро. Невероятна красота!

Розови фламинга

Розови фламинга

И да знаете, че най-финият пясък и най-кристалната вода са именно на плажовете от Коста дел сол. А знаете ли колко е красиво през нощта?
Представете си един безкраен плаж, защото малките селца са толкова близо едно до друго, че почти не може да се направи деление. Човек вижда цяла ивица огрята от блещукащите леки светлинки на уличните лампи по крайбрежните улици. В тъмнината обвила плажа, от време на време се срещат хора, насядали кротко и гледащи в безкрайната шир на морето.

Плажът на Гуардамар

Плажът на Гуардамар

Ако затворите очи се пренасяте в свят от приказки, които морето тихо ви шепне при всеки плясък на вълните. Няма нищо по-красиво от гледката на морето през нощта.

През деня съм сигурна, че онова, което би ви привлякло вниманието, са големите пристанища, на които безброй красиви яхти ви карат да се размечтаете, за пътуване по вода и за откриване на нови хоризонти.

Пристанището в Аликанте

Пристанището в Аликанте

И за край искам да напиша нещо, което испанците казват за трите съседни селца Санта Пола (в превод – Света Пола), Гуардамар дел сегура (в превод – Пазителят на морето) и Торревиеха (в превод – Старата кула). Да знаете, че Санта Пола, не е чак такава светица, Гуардамар (пазителя), не пази морето, а Торревиеха (старата кула), не е чак толкова стара.
Е толкова от мен. Така аз видях Испания. А след този разказ, как я видяхте вие?

Автор: Десислава Безинска
Снимки: Десислава Безинска

Публикувано в категория: Испания, Пътеписи, участващи в конкурса 2009 г. | Тагове: , , , , , , | Коментарите не са разрешени
Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2025. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи